Ритъм и прах – HILLS OF ROCK 2025 – ден трети

Третият ден на Hills of Rock 2025 посрещна публиката с безмилостна жега, от която нямаше къде да се скриеш нито под сянката на сцените, нито в редиците от фенове, които вече от ранния следобед бяха готови за поредната музикална буря. Но още с първите акорди стана ясно, че горещината ще остане на заден план. Музиката беше достатъчно силна, цветна и вдъхновяваща, за да превърне жегата в просто фон на един наистина запомнящ се ден.

Реших да опиша преживяването по сцени.

СЦЕНА „НА ТЪМНО“:

На сцената „На Тъмно“ първи и втори за деня бяха DARZZ и DO SHO band, които поднесоха свежест в този супер топъл ден. Публиката се раздвижи и ритъмът на вечерта беше зададен. Двете формации впечатлиха всички с ясно изразеното артистично присъствие.

ARIKA ADAMS и нейните музиканти бяха следващите по график, а именно в 19:10ч. Вокалистката плени с мощен глас и харизматично сценично излъчване, подкрепени от таланта на всеки в бандата, който перфектно допълни нейният вайб.

THE LEFTIES бяха наред, като представиха типичният за тях динамичен и позитивен микс от инструментален фънк. На всяка тяхна изява бандата умело съчетава разнообразни влияния с модерни и свежи идеи, зареждайки публиката с енергия.

TARALESHTA бяха предпоследни за вечерта на сцената „На Тъмно“. Те започнаха в 21:30ч., демонстрирайки своята енергия и експресивност. Сетът им включваше и запомнящата се „Лятото е Само Наужким“, която донесе допълнителна доза настроение. Всички в публиката пяха в един глас неведнъж, а танците и вихрушките от танцов прах бяха в изобилие.

WICKEDA излязоха на сцената в 00:30ч., като затвориха вечерта с магнетично и живо шоу, което потвърди мястото им като една от водещите сили на българската музикална сцена. Дебютният им албум „Revolution“ получи заслужени положителни отзиви, а на живо те демонстрираха искрена страст и уникално сценично представяне, което остави публиката впечатлена и заредена. Невероятната химия между членовете на групата, отличителното чувство за хумор и лекотата, с която преливат между ска, рок, фънк и алтернативни елементи, създадоха усещане за концерт, който не просто закрива вечерта, а оставя финален отпечатък – лек, цветен и искрено български. Публиката се движеше, пееше, смееше се и сякаш за малко забрави, че нощта вече напредва.

СЦЕНА „STROEJA“:

Сцената Stroeja посрещна Ouch Blanket в 17:30ч., последвани от Анимационерите (18:30ч.) и ТЪМНО (19:45ч.) – три български банди, които предизвикаха разговори и емоция онлайн.

Ouch Blanket впечатляват с инди звучене, което съчетава деликатни мелодии с пост-рок наслагвания и емоционална дълбочина. Музиката им се движи плавно, изграждайки звукови пейзажи, които едновременно успокояват и разклащат.

Анимационерите бяха похвалени за техния артистичен почерк и меланхолични текстове, които успяха да задържат вниманието и да създадат интимна атмосфера. Публиката се потопи в тяхната музика, водена от емоционалният заряд и визуалното въздействие на вокалиста.

ТЪМНО се завърнаха на сцената след 30-годишна пауза и със своя специфичен заряд и завладяващи мелодии създадоха усещане за лично, дълбоко преживяване сред публиката. Тяхното изпълнение беше истински артистичен акт, който остави траен отпечатък. Автентичността и силната емоционална нота в музиката им се усетиха във всяка нота, а мненията на феновете бързо превърнаха този сет в един от най-запомнящите се моменти на третия ден.

DOPE излязоха на сцената на Stroeja с мощна сценична енергия, въпреки че техническите проблеми забавиха старта на сета им с почти час. Това закъснение създаде напрежение сред феновете, но качила се на сцената, групата доказа защо има вярна публика, която ги подкрепя с години. Въпреки разнопосочните мнения на критици, които понякога ги определят като производни и непоследователни, те внесоха още заряд във вечерта чрез характерните си заразителни и динамични песни. Dope демонстрираха характерния си агресивен звук и хищна енергия, които ги отличават на сцената и не разочароваха публиката, въпреки закъснението.

Немската банда H-Blockx закри вечерта на сцената със сет, който премина през познати и експериментални територии – странен, съблазнителен и на моменти сякаш твърде дързък за стандартна фестивална атмосфера. Смелото смесване на стилове, характерното взаимодействие между вокалистите и експлозивната китара създадоха изпълнение, което беше едновременно завладяващо и леко провокативно – точно в духа на банда, която не се страхува да разтърси очакванията.

ГЛАВНА СЦЕНА:

VUKOVI се качиха първи за деня на главната сцена, носейки хем лекотата на млад бунт, хем прецизността на артисти, които знаят какво правят. В изпълнението им нямаше нужда от показност – имаше само директен заряд, болезнено откровен. Усещаше се еволюцията им отвъд дебютния им албум чак до самоуверената еклектичност, която демонстрираха на живо. Енергията между тях и публиката бе искрена.

STATIC-X излязоха на главната сцена в 18:00ч. донесоха със себе си нещо повече от концерт – донесоха звук, който звучи като ръждясала машина, тръгнала отново с ръмжене. Групата уцели точния баланс между носталгия и съвременен ритъм – нито се опитваха да върнат старото, нито да се преструват на нещо ново. Просто бяха себе си – с индустриален заряд, пулсиращи електронни текстури и онази типична мръсна енергия, която ги правеше различни още в началото. Публиката ги прие не просто с ентусиазъм, а с облекчение – сякаш нещо забравено бе върнато, но без фалшива патина.

Сетът на WHILE SHE SLEEPS, които излязоха в 19:30ч. на главната сцена беше зареждащ. Албумът Self Hell сякаш вече се бе сраснал с тяхната идентичност – експериментален, дръзък и емоционално разтърсващ. Метълкорът тук не беше просто жанрова рамка, а отправна точка за нещо по-голямо – смесица от симфоничност, дигитален пънк и смачкана електроника, с проблясъци от The Prodigy и мрака на Radiohead. В това представяне имаше визия, решителност и артистична зрялост.

MASTODON излязоха на сцената като сила от природата – от първите секунди на „Tread Lightly“ сцената вече не беше просто платформа, а портал към свят, където всяка нота носи тегло и значение. Сетлистът им беше внимателно подбран, но звучеше като импровизиран поток от съкровени спомени и неконтролируема енергия. „The Motherload“ запали публиката с онзи характерен баланс между мелодия и маниакална ритмика, докато „Pushing the Tides“ даде сцена на Brann Dailor не само зад барабаните, но и като глас – изненадващо водещ и искрен. „Crystal Skull“ и „Black Tongue“ напомниха колко технични, но едновременно с това и достъпни могат да бъдат Mastodon, а „Megalodon“ просто отвори капаците и изля груув и хаос в идеална симбиоза. Когато започна „More Than I Could Chew,“ атмосферата стана тежка и почти церемониална – онзи тип песен, която се усеща с всяка частица на тялото и съзнанието. „Spectrelight“ и „Mother Puncher“ удряха с онази позната сила, която веднага те връща в енергията на първите срещи с тях, а „Steambreather“ внесе омайваща, почти психеделична текстура в сета. Но кулминацията бе „Blood and Thunder“ – химн, който разби реалността и повлече със себе си всяка глътка въздух. И точно когато мислехме, че нищо не може да ни изненада, „Supernaut“ взриви терена – не просто кавър, а истинска почит, изпълнена с уважение и зверска енергия. Този концерт беше повече от просто музикално преживяване –  беше зареждащо пътуване през цялата кариера на една от най-влиятелните банди в съвременния метъл, поднесено с класа, страст и звукова прецизност.

THE SMASHING PUMPKINS се появиха на главната сцена не просто като легенда, а като енергия, която изпълва пространството още преди първата нота. Въздухът се сгъсти с онова особено очакване, което носят само групите, оставили траен отпечатък върху цяла епоха. Били Корган беше в центъра на всичко – спокоен и уверен, водещ групата през сет, който звучеше като пътуване през сънища, спомени и неизказани настроения. Новите парчета се вписваха без усилие между класическите, а сценичното присъствие създаваше усещане за ритуал – внимателен, наситен, почти трансцендентен. Композиции като „Today“, „1979“ и „Tonight, Tonight“ прозвучаха не просто като емблеми от миналото, а като вечни точки на емоционален заряд, в които се крие силата на тази група – способността ѝ да улавя и пресъздава настроения, които остават валидни отвъд времето. Това беше прецизно изграден свят, в който чувствата тежат, а тишината между песните казва поне толкова, колкото самата музика.

След часове под открито небе, трептящи от звук, прах и пот, вечерта завърши изтощително, но и дълбоко зареждащо. Видяхме много души, различни по стил, възраст и настроение, които се сляха в едно цяло в ритъма на погото. Танцуваха, викаха, а вихрушката от прах, която се надигаше над земята, беше сякаш физическо проявление на енергията между хората – хаотична, жива, неустоима. Нямаше значение кой откъде е дошъл или защо – в този момент всички бяха част от едно общо тяло, движещо се в ритъм. Такъв ден не те оставя просто изморен – оставя те пречистен, усмихнат и малко по-свободен.

И така завърши и третият ден от Hills of Rock 2025 – с усещането, че всичко си е струвало. Трите фестивални дни предложиха не просто музикална програма, а внимателно изградено преживяване, в което всяка група имаше своето ясно място и смисъл. От големите хедлайнери до по-малките сцени, изпълнителите вложиха енергия, сърце и артистично присъствие, които не оставиха публиката безразлична. Мнозина коментираха, че това издание на фестивала е било едно от най-силните досега – не само заради разнообразието от стилове, но и заради високото ниво на самите сетове. Групите не просто излязоха да свирят – те преживяха музиката си заедно с хората пред тях. А звукът, емоцията и атмосферата бяха толкова наситени, че оставиха приятно и мило усещане, което ще се помни дълго.

Снимки:
Metal Hangar 18
Shaggy Beard Photography
Patchouli