Midalidare отвътре: интервю с душата на фестивала

Митака: Здравей, би ли се представила?
Деси: Да, аз съм Деси и съм част от организаторите на Midalidare.

Митака: А от кога си в организацията?
Деси: Работя във винарната над 13 години. Още от първия фестивал съм в организацията, а всъщност идеята за това се зароди някъде, може би преди 9-10 години, а първото издание беше 2017.

Митака: Как протича организацията на такова мащабно събитие, като започнем от планиране на дати и бюджет, до логистиката, транспорта, къмпинга, афтър парти сцената, храна и чистота и т.н.? Колко време отнема подготовката и кои са ключовите етапи?
Деси: Стараем се всяка година фестивала да бъде по едно и също време, горе-долу по средата на юли. Като разбира се, определящо в крайна сметка е възможността на групите. Ние планираме дати, но все пак се съобразяваме и с турнетата и свободните дни на изпълнителите. Самата организация, тя е целогодишна. Няма как да се организира подобно мащабно събитие в рамките на няколко месеца. Работим за организацията на Фестивала целогодишно и планираме всичко, което ще се случва на място в дните на събитието..

Митака: Добре. А колко души са в основния екип, който стои зад фестивала?
Деси: Няма основен екип. Всичко се случва и планира от екипа на Midalidare, след което работим с множество подизпълнители, както и с партньорите ни от BLM, които договарят основните групи на сцената.

Митака: А как се разпределят ролите? Например, техническата страна, охрана, кетъринг, маркетинг, преговори с банди?
Деси: Всичко това се случва между тези въпросни хора. Друг основен човек е Александър Алексиев, който е управител на винарната. И общо взето ние планираме всичко заедно с него и оттам нататък разпределяме останалите неща към подизпълнители.

Митака: Използвате ли доброволци да помагат за фестивала?
Деси: Доброволци в интерес на истината нямаме. Всички хора, които работят тук, са наши близки познати и хора, на които знаем, че със сигурност можем да разчитаме, защото това е много отговорна работа. И всяка година хората, които работят, са едни и същи. Но обмисляме един ден да имаме и доброволци, които да получат шанса да се докоснат до тази емоция.

Митака: Как подбирате групите за фестивала, имате ли някакъв критерий за подбор като популярност, стил, някаква примерно обща тематична вечер?
Деси: Това е много интересен въпрос. Фестивалът си има своя стил и това се вижда с хедлайнерите ни всяка година, но това не ни пречи да каним и много млади банди, като например тази година много от тях дойдоха за първи път в България.
Освен това имаме определен капацитет, налага ни се да се съобразяваме с ограниченията на локацията. Хедлайнерът определя стила на вечерта и след него търсим подходящ ко-хедлайнер и всички останали групи, за да си подхождат.. Но не бих казала, че се стремим към нещо определено. Това го решаваме в процеса на преговорите с групите.. По този начин решаваме как да нагласим програмата, така че да отговорим на нашите изисквания и разбира се на очакванията на публиката.

Митака: А преговорите с групите вие ли ги водите директно или минавате през агенти?
Деси: Ние работим с Bulgarian Live Music. Те са промоутърската фирма, която сме ангажирали да се занимават с тази дейност. Нашият екип подготвя списък с желани групи, които предоставяме на колегите за преговори. Тази година ние договорихме сами Manowar, всички останали банди бяха работа на Bulgarian Live Music.

Митака: Да, това води към следващия въпрос. Предполагам, вече е значително по-лесно да доведете световни имена след като сте придобили нужната репутация. Как беше обаче в началото, когато никой не е чувал за вас и казвате на световни имена „Елате на село, правим много як фест“, да ви приемат на сериозно?
Деси: В началото наистина беше много трудно. Най-лесно е да кажеш, че ще се постараеш с организацията, нищо да не липсва на тези хора, като дойдат тук, че ще уредиш всичко, каквото е необходимо – райдър, обслужване и т.н., но когато правихме първото издание, трябваше да убедим тези имена, че това наистина ще се случи и беше трудно. Сега с всяка следваща година е много по-лесно. От една страна мениджърите на групите се припокриват до някъде. Групи от предишни години потвърждават, че тук всичко се случва така, както трябва. Даже и за тази година вече имаме обратна връзка от самите групи, които са тук на място. Всички са супер впечатлени от топлото посрещане, от това, което даваме като отношение и ние, и феновете. И съм убедена, че това нещо ще се разпростира все повече, защото обратната връзка от групите е изключително важна. Когато те се чувстват добре на нашата локация, няма причина да не дойдат отново или пък да кажат на други банди.

Митака: По повод обратната връзка, предните дни вземах интервюта от басистите на Tungsten и от Elvenking. И двамата бяха супер впечатлени от мащаба на сцената, от това колко хора има и колко топло са били посрещнати, та дори и от храната. Но да се върнем на програмата – фестивалът предлага и други уникални елементи: винени курсове и турове в избата, демонстрация на Багатур, прожекции. Как тези активности се интегрират в програмата на фестивала?
Деси: Ние всяка година се опитваме да разширим програмата. Никога не сме искали фестивалът ни да бъде просто една сцена с няколко банди, които свирят на нея. Идеята ни е да създадем цялостно преживяване на всички хора, които са тук през седмицата. Тази година отворихме къмпингите доста по-рано, още във вторник. Но за това трябва да имаме с какво да ангажираме тяхното време, да има разнообразие. Затова преди официалните фестивални дни на малката сцена правихме прожекции на български филми на музикална тематика, излъчихме мача на Левски, който съвпадна с дните преди старта на фестивала.. Багатур се включиха също активно, те имат изградена база в края на къмпинг Реката и там целодневно се случват активности. Хората се забавляват изключително много, постоянно идват да ни питат къде се случва ездата и демонстрациите, а и това е интересно за децата. Винените курсове са основна част от програмата ни все пак сме винарна. За тях работим с DiVino и се стараем всяка година да има разнообразни теми, които да са интересни. Тази година фурор беше Wine Rock, като догодина планираме да надградим курсовете и с лекции на английски език, защото тази година имахме много чужденци на фестивала, които проявиха и интерес към виното.
Много любопитен е и виненият ни тур, който запознава посетителите с винарната ни за пенливо вино и процесите, които седят зад създаването на бутилка пенливо вино.

Митака: Другото, което ми прави впечатление, е колко сте приятелски към децата, което не е толкова често срещано явление по музикалните фестивали. Освен че входът е свободен до 12 години, имате специален детски център и много допълнителни занимания за най-малките.
Деси: Ние много държим на децата, защото те са бъдещето поколение и когато възпитаваш една култура тя след това се връща многократно. При нас мястото предразполага изключително много да идват деца и да се забавляват. Имаме големи градини, които се поддържат постоянно. Изградили сме водните атракции тази година, работим с Държавен Куклен Театър Стара Загора, които всеки ден правят представления. Стараем се дори в музея на виното да има и занимания за децата, направихме и детска площадка до спортния център, както и имаме и ледена пързалка от синтетичен лед и всичко това е напълно безплатно. Ние приветстваме с голямо удоволствие най-малките ни посетители и много им се радваме, а те всяка година стават повече.

Митака: Ако за следващата година, например, има още няколко хиляди човека желаещи да дойдат на фестивала, дали има капацитет тези хора да присъстват?
Деси: Винарната има своя капацитет и това смятам е видно още от ден първи. Още нещо важно е каква ще бъде сцената ни, тази година например, заради изискване на Manowar, ни се наложи да вземем най-голямата сцена в България, което допълнително намалява пространството за публиката. Най-голямото предизвикателство, с което се сблъскваме е логистиката и настаняването. Именно това е и причината да каним хората на къмпинг зоните няколко дни по-рано, за да няма струпване в деня на старта. От друга страна настаняването в Стара Загора и Чирпан е с ограничен капацитет и се запълва много бързо, след като обявим датите за следващата година. От тази година стартирахме партньорство с фирма в Пловдив, която осигурява транспорт до фестивала и обратно, което е допълнително облекчение за всички живущи в Пловдив, но и за онези, които не са си намерили настаняване около Могилово, могат да се настанят в града под Тепетата и да използват транспорта. И най-голямата ни гордост са къмпинг зоните, които изграждаме в селото, за всички, които искат да живеят с нас в дните на фестивала. Тази година имахме 319 кемпера и над 1500 палатки. Работим в посока да вдигнем тези цифри за следващите издания.

Митака: Как маркетингът и промотирането на фестивала се развиват през годините?
Деси: Този фестивал няма как да стигне до все повече и повече хора, ако не използваме социалните мрежи и медиите активно. Имаме партньорства с редица онлайн издания, с bTV и с различни радиа. Няма как да не спомена Z Rock, които имат изнесено студио от тук всяка година. И те правят страхотно отразяване, защото канят в студиото и хората, които участват не само в организацията, но и част от групите. И всъщност програмата е много интересна и е направена по завладяващ начин, така че дори да си тук да слушаш и да си в час, да знаеш какво се случва, да усещаш еуфорията и емоциите на всички и да искаш следващия път да дойдеш и да си част от преживяването.

Митака: А доколко разчитате и на обратната връзка от посетителите за привличане на публика за следващи издания?
Деси: Това е всъщност едно от основните неща, на които обръщаме специално внимание. Мнението на публиката е изключително важно за нас, защото в края на деня, това е техният фестивал, той отдавна не е наш. Най-хубавото е, че с всяка следваща година хората идват и ни казват, че фестивалът е по-добър от предходния, което за нас е най-важното. Няма по-хубаво нещо от това.

Митака: Какво е влиянието на фестивала върху локалната общност в Могилово и близките села?
Деси: Фестивалната култура е изключително важна за развитието на малките региони, какъвто сме ние. Влиянието е всеобхватно, ако говорим чисто икономически приходите за района са големи като се започне от пътуване, настаняване, изхранване на посетителите и т.н.Отделно много от хората, които работят тук във винарната целогодишно, са тук от района. Помагаме си взаимно за различни събития, за различни културни неща, които се случват в околността. Работим също и с Държавна опера Стара Загора.

Митака: Като организатор, кой е най-запомнящият се момент на фестивала до сега през годините?
Деси: Ами, най-запомнящият се… не знам… Ние си помним абсолютно всичко, не знам как да опиша колко пъти си сменяме емоциите, които минават през нас, защото винаги има нещо непредвидено. Случват се всякакви кризисни ситуации, които трябва да се решават в последния момент, така че не съм сигурна дали мога да предам правилно какво означава да организираш подобно нещо. Преживяването наистина е неописуемо и е нещо, което няма как да го предадеш.

Митака: Организирането на фестивала включва основно международни банди. Какви са предизвикателствата при преговори с тях и има ли някоя забавна или неочаквана история, която да споделиш?
Деси: Не мисля, че преговорите могат да се нарекат забавни. За да накараш бандите да дойдат тук, по-скоро ние трябва да изпълним техните изисквания. Опитваме се да намерим баланса, така че да случим нещата добре за тях и съответно да отговарят на нашите възможности, защото, както си говорихме, това място има максимален капацитет и съответно бюджет, който сме предвидили за събитието. Много ни се иска да правим още по-големи неща и визирам не само сцената, но понякога просто не е възможно.

Митака: Преди три години Avantasia се появиха на Midalidare като спешен заместител на Whitesnake. Как успяхте толкова бързо да реагирате и да намерите за мен лично дори по-добър заместител от хедлайнера?
Деси: Това е всъщност част от кризисните ситуации, които споменах преди малко. В последния момент разбрахме, че Whitesnake отменят останалата част от турнето си, което включваше и Midalidare Rock. Ние сме длъжни да намерим най-доброто решение, за да случим всичко както трябва. Това бяха няколко безсънни нощи. Първо да намерим свободна група, да се свържем с нея и да я доведем, за което ни се наложи да намерим частен самолет, който да ги вземе и докара до тук. Беше наистина много трудно, но крайният ефект беше запомнящ се.

Митака: Тогава също дадохте и възможност на хората да могат да си върнат билетите. Имаше ли много хора, които го направиха?
Деси: Имаше и такива хора, разбира се. Фенове, които биха дошли предимно за Whitesnake, особено с еднодневни билети. Те са си ги купили конкретно за този хедлайнер и при положение, че той няма да се яви, е нормално да се върнат билетите. Но пък имаше и закупени нови билети след като обявихме Avantasia.

Митака: Какви са плановете за бъдещото развитие на фестивала?
Деси: Ами, както казах, ние се стараем наистина всяка година да ставаме все по-добри. Така че работим в тази насока да създаваме все повече комфорт за хората, идващи тук. Опитваме се да намерим решения за възможности за по-голям брой хора, които да се настаняват тук, на място, и съответно да привлечем по-големи и по-големи имена на Midalidare.

Митака: И последен въпрос – някой агент представя дадена група. Вече казахте, че вие по принцип се свързвате с групите, които ви харесват, но как въпросният представител на групата може да ви накара да им обърнете внимание за участие във фестивала?
Деси: Ние обръщаме внимание на всички запитвания, които получаваме. Всеки, който желае да участва на фестивала, може да ни изпрати информация за бандата. Ние ги преглеждаме. Ако успеем да нагласим програмата така, че да отговарят на самия ден, който сме направили като лайнъп, се свързваме с тях. Преглеждаме абсолютно всичко, което получаваме по различните канали, особено обратната връзка от посетителите.