Интервю с Andreas Kisser (SEPULTURA)

40 години отминаха от момента, в който няколко невръстни младежи от Бразилия направиха немислимото – събраха група и я кръстиха SEPULTURA. 40 години по-късно споровете коя е истинската SEPULTURA продължават. Дали тази SEPULTURA, която съвсем скоро ще достигне края на пътя, е автентичната? Какво значение има, когато ние като фенове, бяхме свидетели на една кариера, за която в началото никой не е подозирал. Бяхме свидетели на музикално наследство, което промени екстремните жанрове. 40 години по-късно музикантите, които днес олицетворяваме със SEPULTURA, решиха да приберат инструментите в килерите с прощалното турне „Celebrating Life Through Death“. Един от концертите ще бъде в България. На сцената на „Hills Of Rock 2025“. SEPULTURA ще си вземат сбогом с феновете на 26 юли, когато ще излязат след FEAR FACTORY и преди MACHINE HEAD. Със съдействието на организаторите „Fest Team“ китаристът на SEPULTURA Andreas Kisser даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Andreas Kisser (SEPULTURA) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 14.07.2025 година.

От другата страна – Здравейте, Г-н Kisser, как изглеждат SEPULTURA 40 години по-късно през всички тези 40 години?

Andreas Kisser – Страхотно! Чувстваме се страхотно. Невероятно. Историята е чудесна. Уникална. Чувстваме се добре, че сме тук и сега и че можем да се сбогуваме по този начин с феновете. Щастливи сме, че идваме в България, за да празнуваме с всички вас. Чувството е фантастично. Кариерата на SEPULTURA е невероятна история с възходи и падения. Намираме се в най-добрата фаза от нея, както на сцената, така и извън нея. Наслаждваме се на компанията си. Уважението е взаимно. Чувството и настроението са невероятни. Смятам, че сме напълно подготвени да отпразнуваме това прощално турне. Искаме нещата да се развият по този начин. Искаме да празнуваме, емоциите да са позитивни. Тук не става въпрос за тъга и носталгия. По-скоро по този начин искаме да изкажем едно огромно благодаря. Това е един благодарствен тур към всички фенове. Както отбелязах, много съм щастлив, че имаме шанса да стигнем и до България. Да се срещнем лице в лице с феновете на SEPULTURA, за да празнуваме заедно. Чувството е фантастично.

От другата страна – Защо тогава се отказвате?

Andreas Kisser – Защо не? В някакъв момент всичко свършва. Привилегия е да имаш подобна възможност. Да достигнеш до края. Все едно си започнал бизнес. Без значение какъв. Примерно „Майкрософт“. След няколко години бизнесът ти се разстраства много. Постигаш всичко. Продаваш го, за да започнеш нещо ново. Не смятам, че това е провал. Точно обратното. Това е едно уважение без да е насочено конкретно към нас като артисти. Но и ние се предизвикваме, за да направим нещо интересно, без да сме копие на самите себе си, да не е следващо турне и следващ албум. Да не се опитваме да се върнем към същата тази рутина. Това е предизвикателство за нас. Да направим нещо друго, нещо различно. 40 години са красива история. Защо да ги превръщаме в 80? Има банди, които свирят на живо и изглеждат толкова стари. Някак си се губи смисълът на онова, което правят. Изглеждат така, все едно се напъват, за да са на сцената. Форсират ситуацията. В същото време и ние можем да бъдем музиканти и да правим концерти до 100 години. Но за това е необходимо вълнение, необходима е мотивация. За нас е привилегия, че имаме възможност да организираме и да започнем нашето прощално турне. Да обмислим всичко по края на бандата. Без да чакаме някой външен фактор да довърши групата или краят й да настъпи заради инцидент. Без да има бурни вътрешни дискусии, несъгласия, борби с мениджъри и лейбъли. Без да се опитваме да насилваме ситуацията, за да бъдем заедно. Обичта ни е взаимна. Уважаваме се. Преживяваме най-добрите моменти в живота ни, защото вървим към края. Ние сме в мир със себе си. Направихме напълно съзнателен избор. Страхотно е. Не сме роби на самите себе си. Ние създаваме всеки ден нова SEPULTURA. Всеки ден създаваме новия живот. Нищо не приемаме за даденост. Вълнуващо е. За един артист е много вълнуващо да не знае какво предстои. Като цяло не знаем какво може да се случи в живота ни. Чувството на свобода е страхотно – да можем да отворим прозореца и да се попитаме какво ще правим днес. Не знаем. Което е страхотно. Нека видим…

От другата страна – С коя промяна през годините си най-горд?

Andreas Kisser – С всяка една. Спрях алкохола. Вече пет години и половина не пия. Най-доброто решение, което някога съм вземал в живота си. И то има много общо с кариерата ми. Младостта ни и начинът, по който растяхме, бяха свързани с наркотици и алкохол. Не мислехме за утре. Просто всеки ден се самоубивахме, защото се смятахме за рокендрол звезди. Живеехме в клишето „секс, наркотици и рокендрол“. В един момент стигнахме до положението, в което осъзнахме, че музиката не е това, което познавахме. Музиката и изкуството бяха останали някъде другаде. Колкото повече се грижиш за себе си и водиш здравословен начин на живот, толкова по-добре. Вече нямам махмурлук и главоболие. Ставам рано, правя упражнения, чета повече. Медитирам. Правя терапии, правя онова, което е необходимо, за да си помогна да бъда по-добър във всичко. Ментално, физически и енергийно. Промених честотите, на които вибрира животът ми. Прогоних тъмните облаци, които ме държаха далече от домашния ми любимец. И музиката ми помогна много за това. Помогна ми за кариерата на SEPULTURA, за пътуванията по света, срещите с хора, заформянето на приятели от различни култури. Любопитството с какво се хранят и какво избягват, защо правят някои неща, защо се обличат по определен начин. Всичко е влияние, всичко е урок. Всичко е възможност да бъдеш по-добре, да се справиш по-добре. Музиката ми предостави всичко това.

От другата страна – Какво никога не прие за даденост през всички тези години?

Andreas Kisser – Всичко. Нищо не е даденост. Всеки ден е ново предизвикателство. Това, което се е случило вчера, е вече направено. Вчера си е за вчера. Миналото не може да бъде променено. Но можеш да се поучиш от него. Да не се повтаряш. Да бъдеш по-добър, да разширяваш границите си. Да опитваш нови начини да бъдеш себе си. Чувството за настояще е много важно. Не само за мен, а и за SEPULTURA. Тази тема присъства в текстовете ни. Дори имаме албум, който е фокусиран върху тези неща – „Kairos“. Тук не става въпрос за хронологичния поток на времето, а за момента. Сегашният момент. Защото в него се примиряваме с миналото и подготвяме бъдещето. Винаги е Сега. Това трябва да бъде разбрано. Че всеки ден, когато се събуждаш и си отваряш очите, имаш свободата да правиш, каквото си поискаш. Да бъдеш който си искаш. Можеш да промениш името си, да промениш пола си, да си облечеш друга тениска, да си отрежеш косата, можеш да правиш, каквото си поискаш. Или да не правиш нищо, което е също нещо правене. Фантастично е да бъдеш себе си и в същото време един ден да не правиш нищо в живота си. Трябва да си дадеш шанс, да се опознаеш. Най-доброто, което можеш да направиш, е да се опознаеш и да си позволиш, да се обичаш. Всичко останало е последствие от това. Хората около теб, връзките, създаването на семейство, приятели и фенове, с музиката и с инструментите… Нищо не приемам за даденост. Нищо! Абсолютно нищо! Ние сме като една градина. Тя расте, само ако я поливаме. И имаш избор дали да поливаш своята или не.

От другата страна – SEPULTURA е добре позната банда. Но има ли все още нещо, което малко хора знаят за нея, а би искал то да достигне до повече?

Andreas Kisser – Не знам. Не знам какво хората знаят за SEPULTURA. Наистина не знам. Бандата винаги е била отворена. Никога по време на интервю, не сме настоявали да не засягаме определени теми. Да не говорим за братята Cavalera или за политическата ситуация в Бразилия. Никога не сме го правили. Тук съм, за да говорим по всякакви теми. Без значение дали са лични или професионални. Винаги сме били отворени за всякакви разговори. Ето ти пример – записах баса на първите три албума, след присъединяването ми към SEPULTURA – „Schizophrenia“, „Beneath the Remains“ и „Arise“. Трябваше да запиша баса, защото Paulo Xisto не се чувстваше комфортно в студиото. В същото време имахме ограничения. Не можехме да използваме студиото неограничено време. Басът трябваше да бъде записан за ден. Направих записите и никога не сме го крили. Не мисля, че в криенето има смисъл. Защото говорейки за тези неща, можем да сме полезни на други групи да си свършат работата в студиото. Виждаш как там хлапетата използват различни музиканти и различна техника. Слушаш албумите и знаеш, че барабаните не са записани на живо. И при THE BEATLES е било същото. Ringo Starr свири, в друг момент липсва в парчетата. И всички знаем, че е така. Което е страхотно. Защото ни показва, че не става въпрос само за това как изглежда една група, за имидж и снимки. А за това как е създаден един албум, за продуцентите, които свирят части тук и там. Самият аз съм записал някои рифове, които Max не можеше да изсвири. Както в „Schizophrenia“, така и в „Beneath the Remains“, защото са по-технични. И това е съвсем в реда на нещата. Няма проблеми. Не е признак на слабост. Просто елементи, с които трябва да се справим. Винаги сме били отворени за тези подходи. Не мисля, че по някакви причини сме крили нещо. Точно наобратно. Мисля, че е по-умно, когато повече говорим, защото можем да провокираме и да вдъхновим хората, да осъществят своите идеи. Има деца в центъра на Колумбия или в средата на Африка, или някъде в Германия, без значения къде са, които може би искат да създадат група, но не знаят откъде да започнат. И когато ние говорим за тези неща, на тях им става ясно, че не е толкова сложно, колкото може би са си мислили. Което повишава мотивацията им да започнат нещо ново. Не трябва да се криеш, за да демонстрираш перфектност. Тя не съществува. Ние сме такива, каквито сме, заради несъвършенствата ни. Идентичността произхожда от несъвършенството. Начинът, по който се справяме с недостатъците си, провокира креативността. Това е творческата част на един артист. Да се справя със собствените си несъвършенства и наистина да изгражда, и да расте към нови области по нови начини, използвайки наученото, провокирано от търсенето на възможност за надскачане на несъвършенствата. Ние винаги сме били отворени за подобен тип разговори. С тях се надявам, че можем да вдъхновим другите. И сме го правили. SEPULTURA са вдъхновение за много групи от Южна Америка. Да излязат и да стъпят на пътя си, защото ние сме успели. Щом е възможно да излезе група от Бразилия, защо същото да не е възможно от Аржентина или Чили. И те го правят. И ето, че и от Южна Америка излизат банди. За мен това е най-голямото наследство, което SEPULTURA остява след себе си. Защото показахме, че без значение в коя географска точка на земята са намираш, всичко е възможно.

От другата страна – Има ли нещо, с което така и не успя да се примириш, когато става въпрос за SEPULTURA?

Andreas Kisser – Има толкова много неща. Учихме се как да се справяме с живота. Как да се справяме с всичко. С бизнеса, с мениджъри и звукозаписни компании, с подписването на договори, за които дори не знаехме какво подписваме. След което да се справяме с последствята, и да се справяме с резултатите от тях. Не получавахме заплати. Във финансово отношение понякога бяхме добре, друг път беше катастрофа, защото от никъде не влизаха пари. Трябваше да намерим начини, да бъдем креативни. Креативността е най-важното качество, което хората притежават. Способностите да построиш къща от дърво, креативността да направиш от дървото китара, да строиш, да изграждаш, да създаваш. Това е толкова артистично и присъщо на човешките същества. Не само като професия, не само за артиста, но във всяка една сфера в живота. Навсякъде има хора, които проявяват творческа фантазия, за да преминат през живота. А това е толкова вдъхновяващо. Трябваше да се справим с толкова много трудности. На първо място с всички, които ни казвахе „Не!“. „Не, това не е добре, само крещите, това е шум! С тази дълга коса няма как да стане!“ Откази от звукозаписната компания, от радиостанциите. Дори от семейството. Смятаха ни за луди. Съветваха ни да станем лекари. И ето ни днес. Трябва да се справяш, наистина да вярваш в себе си и да използваш всеки един отказ и всички ограничения като урок и инструмент за бъдещето. Да си по-креативен, да намериш начин да заобиколиш вратите, които са се затворили, да намериш нови прозорци, през които да скочиш, да преминеш през тях и да откриеш собствения си път. Вземи един голям нож, влез в гората и с него си поправи път. В SEPULTURA винаги сме се чувствали по този начин. Винаги създавахме свой собствен път, защото такъв нямаше. Според познатите пътища, ние не трябваше да съществуваме. За това и създадохме свой собствен.

От другата страна – Кой е твоят най-рокендрол момент?

Andreas Kisser – Днес това е липсата на алкохол в съблекалните. Вече не пием. Нито аз, нито Paulo, нито Derrick, Greyson пие съвсем малко, почти нищо. Това за мен днес е много рокендрол. Вдъхновяващо е, по-добри сме отвсякога, помним всеки концерт. Събуждаме се рано и се наслаждаваме на деня. Радваме се за феновете, помним местата, където свирим. Онова, което съм преживявал в дните на „Arise“ и „Roots“ е обвито в мъгла заради алкохола и наркотиците и злоупотребата с тях. Днес виждаш всички тези музиканти, които успяха да оцелеят. Zakk Wylde, Gary Holt, David Ellefson и много други като James Hetfield. Трезвеността е най-рокендрол отношението днес. Без съмнение е трудно, но е начинът да се излекуваш. Алкохолът е отрова. Той се рекламира, има го в семейството, в медиите. Да пиеш е традиция, да консумираш алкохол по определени поводи, моменти и дни, по купони, се приема за нещо нормално, но въобще не е така. Алкохолът не трябва да е част от живота на никого. И най-рокендрол моментът днес е, че сме трезви.