Мидалидаре Рок Фест 2025 – Ден трети: момичешка сила и шок рок

Неделята ни посрещна с обичайни юлски горещини и определено беше най-топлият от фестивален ден, но това не попречи на хилядите фенове да се съберат за финалния удар. След силния първи и още по-силния втори ден, днес сцената ще посрещне Twilight Force, Kissin’ Dynamite, Floor Jansen, DORO и Alice Cooper. И си признавам, че бях там основно заради дамите. Ако спомените не ме лъжат DORO беше единственото женско име споменато в Превъплъщенията на хеви метъла от времената ѝ с Warlock, а Nightwish ги харесвам във всичките им конфигурации, като добро музикално прасе. Alice Cooper разбира се също ми беше познат, но никога не съм му бил особен фен, а новите имена звучаха интересно, но все пак фокусът ми беше върху третото и четвъртото име от афиша.

Twilight Force – фентъзи метъл приказка
В 17:30, шведите от Twilight Force откриха деня с взрив от симфоничен пауър метъл. Облечени като герои от фентъзи роман, с дълги наметала и драматични пози, те сякаш пренесоха публиката в магически свят – вдъхновени от техните Twilight Kingdoms. De’Azsh ковеше здраво на касите, подпиран от Xandor с бесни 16-тини, докато Allyon и Krysthara се надпяваха и надъхваха тълпата с височини. Откриха с Dawn of the Dragonstar, а Allyon, с глас, който сякаш е роден за епични балади, моментално грабна вниманието. Клавишните пасажи и скорострелните китари напомняха на Rhapsody of Fire, но с още повече театралност – всяка песен се разказваше от Blackwald като истинска сага, а приключенците бяхме всички ние на тревата пред сцената. По време на Flight of the Sapphire Dragon ни трябваше доста въображение за да припознаем надуваемата животинка като могъщ сапфирен дракон в полет, но пък това добави забавен игрив елемент към шоуто сходен с жълтото пате на Alestorm. Имаше нещо заразително в тяхната енергия – сякаш си хем на концерт, хем в приключение от Heroes of Might and Magic. Въпреки жегата пред сцената беше пълно с доволни фенове, които се заразиха от фолклорното начало на някои песни и стабилния ритъм след това, а аз си отбелязах да си запазя албумите им за следващия път, когато ще подхвана да чета някое дебело фентъзи.

Kissin’ Dynamite – хард рок парти
В 18:30 немците от Kissin’ Dynamite излязоха да вдигнат градуса с мелодичен хард рок, напомнящ на 80-те, но с по-младежко излъчване. С небрежно облекло и поведение те откриха с Back With a Bang от последния им албум. Hannes Braun беше като динамит на сцената – пееше, скачаше и държеше публиката под контрол. С невероятната си харизма дори успя да разскача толкова народ на близо 40 градуса. Групата, която за близо двадесет години е претърпяла само една смяна в състава ненапразно е носител на награда за най-добрата немска банда на Metal Hammer за 2018 г – I’ve Got the Fire и You’re Not Alone превърнаха поляната в парти, с публика, която подскачаше и пееше. Навсякъде имаше танцуващи хора и под водните пръски и по хълма и разбира се най-много пред сцената. Сходният вайб с H.E.A.T. от предната вечер, създаде супер топло посрещане, а обяснението в любов от страна на вокала към феновете и България помогна. Ясно ми е, че групите по принцип ухажват публиката навсякъде, но ни се иска да вярваме, че сме по-уникални от феновете по другите места. Не знам как точно подбират групите за феста, но Kissin’ Dynamite определено кликна на настроението на тълпата и въпреки че аз лично съм по-далеч от този рок също усетих това. Kissin’ Dynamite даваха усещане за завръщане в 80-те, но с енергията на новото поколение и очаквано бяха изпратени с мощни овации.

Floor Jansen – симфонична мощ
В 19:45 часа дойде редът на Floor Jansen, холандската вокална кралица, която всички познаваме предимно от Nightwish, но тук се появи в соло амплоа, за да ни завладее със своя уникален стил. Сянката вече беше обхванала поляната на Мидалидаре и хората я изпълваха, макар че с този изпълнител и на най-голямата жега публиката пак щеше да е залепнала за сцената. Облечена в минималистични черни панталони, Floor започна с Wolf and Dog от периода си в ReVamp. Гласът ѝ, тази мощна смесица от оперна дълбочина и метъл интензивност, изпълни цялата долина. Подкрепена от стегнат бенд, включително прекрасна басистка, която поемаше и бек вокалите с перфектна хармония, Floor превърна всяка песен в емоционално пътешествие. Nightwish е изключително обичана група в България, и макар че аз лично предпочитам Anette Olzon като вокалистка, не мога да отрека, че Floor и Tarja са далеч по-популярни сред феновете. Очаквано Floor включи класики от Nightwish наред със соловото си творчество, а също и две песни от периода си в Northward. Nemo, който завърши основната част на сета с емоционална кулминация ни накара да настръхнем, а за финал за мое лично съжаление не чухме Phantom of the Opera, но и Daydream беше добър вариант за завършек на шоуто. Сред всичко това, забавният момент с плаката „Floor, love you more than free WiFi„, издигнат от влюбен фен и прожектиран на екрана, ни накара да се усмихваме дълго – перфектен пример за топлата връзка между изпълнителката и публиката. Накрая я изпратихме с бурни аплодисменти и викове, а аз останах с усещането, че съм свидетел на нещо наистина специално.

DORO – метъл кралицата
В 21:15 часа сцената избухна в пламъци – буквално и метафорично – когато DORO, неостаряващата икона и първа дама на хеви метъла, се качи нагоре като воин, готова да завладее всичко. Пироефектите запалени още в началото с I Rule the Ruins загатваха за епичен спектакъл, който ще ни разтърси до основи. Гласът ѝ – тази грапава, неукротима сила, незасегната от десетилетията – прониза нощта и след Burning the Witches публиката беше изцяло покорена: над 15 000 души крещяха текстовете, спомняйки си славните времена на Warlock, и аз не бях изключение – носталгията ме заля като вълна от миналото, напомняйки колко DORO е формирала цели поколения метъл фенове.
Новите парчета се редуваха със стари хитове, всяко едно като удар с чук, а като стигна до Raise Your Fist in the Air ни раздвижи до лудост – юмруци в небето, тела се блъскаха отпред, потта се лееше, а DORO ни гледаше като генерал на бойното поле, крещейки Raise your fist! с такава енергия, че усещахме как кръвта ни кипи. Für immer – емоционалната балада успя леко да успокои страстите, но новата Warriors of the Sea отново ни хвърли в буря от емоции, с текстове за борба и оцеляване, които ни накараха да се почувстваме непобедими, а последвалите стъргачки Hellbound и Fire in the Sky с танцуващите пироефекти накараха главите ни да се тресат в яростнo куфеене и след това Breaking the Law ни удари като гръм – DORO отдаде почит на легендите с убийствена интерпретация.
Кулминацията дойде с интрото на For Whom The Bell Tolls, вплетено успешно в All We Are, а после гласовете на многохилядното множество се сляха в единен рев
All we are
All we are, we are
We are all, all we need
DORO, с усмивка от ухо до ухо, стоеше на сцената като кралица, дирижирайки ни, и не спираше да вика колко обича България и как ние сме най-добрата публика. Това не беше просто концерт – беше емоционален взрив, връзка, която ни караше да се чувстваме живи, обединени в едно.
Ако погледнем в ретроспектива, DORO проби път за жените в метъла, правейки нежното присъствие зад микрофона норма, а не изключение. А аз пожелавам на всички дами и на 60 години да са така жизнени, готини и вдъхновяващи като перлата на Мидалидаре 2025. Този вълшебен час ни остави с глад за още – глад за тази сурова, емоционална сила, която само DORO може да ни даде, и спомени, които ще горят дълго в сърцата ни!

Alice Cooper – театърът на ужаса
Точно в 23:00 часа циркът на Alice Cooper отвори врати в Мидалидаре 2025, превръщайки поляната в арена на шок рок и театрална лудост. С цилиндър на главата и емблематичното Welcome to the Show, легендата се появи на сцената, подкрепен от банда с три китари, а светлините, макар и впечатляващи сами по себе си, ме накараха да жадувам за още огън и експлозии. Ефектите обаче не закъсняха: базука ни обсипа с конфети от цветни кошмари, а цялото шоу се разкри като перфектна смесица от музика и театър – без сценичното поведение, тези класики нямаше да ударят толкова силно.
Изпълнението на Alice Cooper беше чисто изкуство на ужаса: той мъкнеше кукли като трупове по сцената по време на Welcome to My Nightmare, преобличаше се мигновено като магьосник в цирка, а в един момент се озова в усмирителна риза, пеейки с ярост, докато разкъсваше ръкавите си. Актьорите на сцената – включително дъщеря му, скрита сред тях – го гилотинираха и той възкръсна в бяло като Гандалф за епичния финал на School’s Out, където огромни надуваеми топки се носеха над тълпата, а намигането към Another Brick in the Wall се получи прекрасно. Това не беше просто концерт – беше шок рок в чист вид, с камшици, ножове и гилотини и емоционални взривове, които ни караха да крещим от адреналин.
Бандата беше на нужното ниво: китаристи се замеряха с рифове и хармонии, а вечерта определено беше доминирана от блондинките. Първо Jasja, после Doro, а накрая и Nita Strauss почти открадна шоуто на Alice – особено с китарното си соло, което ни накара да забравим всичко друго, а и гласът ѝ също се открояваше в бек вокалите на Poison. Солото на барабаните пък беше мини-шоу в голямото – ритъм, който не ни пускаше.
Въпреки че бяхме уморени от трети ден фестивален купон, никой не можеше да пропусне този спектакъл – познатите текстове изплуваха в главата ми, карайки ме да се изненадам колко много съм запомнил от тази легенда, макар и никога да не съм бил най-големият ѝ фен и аз също пеех с пълно гърло. Аудио-визуалното шоу беше перфектно: добре осветена сцена, видео стени и екрани, които допълваха всяка история. Кулминацията дойде с представянето на бандата – такова избухване отдавна не бях виждал, а бисът с Feed My Frankenstein ни остави съвсем без дъх. Alice Cooper, на този етап от кариерата си, все още е вампирът на рока: неумиращ, шокиращ и вдъхновяващ, дойде, разби ни и ни пожела всичките ни кошмари да се сбъднат преди да си отиде.

Афтърпарти и финални щрихи
Афтърпарти разбира се нямаше по план, но и никой нямаше сили за такова нещо. Неделята на Мидалидаре Рок Фест 2025 обаче беше грандиозен финал – тъй като всеки следващ ден бе по-силен от предишния. Twilight Force ни отведоха във фентъзи свят, Kissin’ Dynamite ни разтърсиха с хард рок парти, Floor Jansen ни докосна с вокалната си магия, DORO ни показа какво е да си метъл кралица, а Alice Cooper затвори с незабравим спектакъл. За организацията каквито и суперлативи да кажем, ще са малко. Всичко беше супер на ниво – чисти тоалетни, достъпна храна и напитки, течаща питейна вода, разхлаждащата арка и водното оръдие, meet-and-greet срещи, голямо разнообразие от занимания за деца, винени турове за възрастните и какво ли още не. Благодаря ви, че ви има и до следващата година!

Галерия със снимки може да откриете тук: