Brave New World – едно неочаквано завръщане

Преди трийсетина години метълската ни компания беше разделена на два лагера: едните викаха за Metallica, другите за Iron Maiden. Аз бях твърдо в отбора на Metallica (личи си от ника ми, който си влача още от онова време). Споровете ни бяха епични, а аргументите ни бяха всякакви други, но не и музикални. Когато с известно закъснение (информацията тогава не беше на два клика разстояние) научихме, че Брус Дикинсън е напуснал Iron Maiden, за момент дори спряхме да се заяждаме с феновете на Maiden. После излязоха двата албума с Блейз Бейли и бъзиците се подновиха с пълна сила. Никой от нас не очакваше, че Дикинсън ще се завърне, камо ли че Maiden ще се завърнат по-силни от всякога.

Защото точно на този ден преди 25 години те не просто се завръщат, а буквално възкръсват. Brave New World е много повече от нов албум – това е декларация: Maiden отново са тук, по-мощни, по-сплотени и все така верни на себе си. Брус Дикинсън и Ейдриън Смит показват колко съществена е била ролята им за онова любимо звучене на бандата. Решението Яник Гърс да остане в състава и така групата да засвири с трима китаристи, се оказва изключително удачно. Тази смела стъпка обогатява звука им, добавяйки плътност и нови възможности за още по-сложни аранжименти, които блестят в целия албум.

Brave New World звучи мащабно, зряло и вдъхновено, групата е загърбила различията си и работи като едно цяло. Парчета като The Wicker Man, Ghost of the Navigator, Blood Brothers и заглавната Brave New World показват перфектния баланс между класическия хеви метъл на Maiden и новите, прогресивни елементи, въведени с финес от завърналите се членове. Вокалите на Дикинсън са едновременно мощни и емоционални, а китарното трио разгръща богат звуков пейзаж, в който всеки риф и соло имат своето място и значение.

Четвърт век по-късно мога спокойно да кажа, че Brave New World е един от най-силните и важни албуми в дискографията на Iron Maiden. Епично завръщане към величието, но и стъпка напред. Вместо да почиват на стара слава, групата избира да еволюира в посока повече прогресив, повече атмосфера и по-малко клишета. За феновете това е чиста радост, а за музикалната история – доказателство, че истинските легенди могат да се преродят.

А ако сте забравили как звучи този шедьовър – време е да си го пуснете. И да си припомните защо Iron Maiden никога не са били просто поредната метъл група.

  1. #1 написан от Анонимен (преди 10 часа)

    Преди 30 години и двете банди бяха част от мейнстрийма, от когото с отегчение очакваш поредния албум, за който да кажеш ‘И тоя е гаден’… А това с тримата китаристи е постижение на профсъюзите за запазване на работните места, а не за нови върхове в музиката.

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото