Тевтонска инвазия с DIRKSCHNEIDER – 40 години „Balls To The Wall”

След многократни гостувания с U.D.O. у нас, her Udo Dirkschneider не пропусна възможността за посещение в София и тази година. За разлика от миналогодишното си гостуване, когато песни на ACCEPT отсъстваха от сетлиста, този път поводът беше по-специален. Отбелязваха се 40 години от славната глава в дискографията на немските машини, а именно от издаването на култовия албум „Balls to the Wall. Е, ако трябва да сме точни вече станаха 42, а 40 навършва друга класика – “Metal Heart”.  
 В свежата априлска вечер, още от далече се познаваха прииждащите фенове, гордо носещи логата на ACCEPT и U.D.O. на гърдите си. Вратите отвориха по график в 19:00 и почитателите влизаха безпроблемно. Зала „Христо Ботев“ приюти най-запалените, които се отправиха скоростно пред сцената. На разположение бяха мърч щанд на бандата и задължителния пункт за кехлибарена течност. Подгряваща банда липсваше, а времето до появата на DIRKSCHNEIDER мина неусетно в спомени за предходните му визити с различни банди у нас, споделени сред приятели. Залата скоростно се изпълни с отдадени фенове на тевтонския метъл, готови да посрещнат своя идол.
 DIRKSCHNEIDER връхлетяха сцената с немска точност в 20 часа. Веселото, добре познато интро предвещаваше само едно – ударното начало с Fast as a Shark”. Няма фен на групата, който не избухва и не дава всичко от себе си щом чуе режещите рифовете, a пулсът скоростно се ускорява при незабравимото соло на песента.
 Белите ръкавици допълваха аутфита на фронтмена, заедно с традиционната камуфлажна риза и панталони.  Sven Dirkschneider налагаше томовете с всичка сила, като увличаше присъстващите да си тактуват с въображаеми палки. Яростната атака над баса, бе поверена на един от любимците сред феновете на ACCEPT. Peter Baltes вече се подвизава като официален член както на U.D.O., така и на DIRKSCHNEIDER. Утвърдилото се вече години китарно дуо  Andrey Smirnov и Fabian “Dee” Dammers безпощадно ковяха риф след риф, а с леещите се сола, всеки един от присъстващите се връщаше назад във времето, когато е чул за първи път съответния хеви метъл химн.
 Udo не пропусна да сподели радостта си, че са тук и сърдечно благодари. Не, ние сме благодарни, че имаме щастието да го гледаме на живо. Фронтменът, който съвсем скоро навърши 73, не показа дори и наченка на умора. С дрезгав глас и безкомпромисно присъствие затвърди защо е любимец на три поколения хеви метъл фенове. Ударната вълна ни връхлетя и от песнитеLiving for ToniteиMidnight Mover“, които бяха изсвирени на един дъх.
След класиката „Breaker”, Dee виртуозно подхвана солото от филма „Crossroads”, изсвирено от Steve Vai. При концертите на групата всеки знае за какво е дошъл и го получава – висококачествен немски хеви метъл. Този път усещането бе различно. Четяха се спомени и умиление в очите на по-възрастните феновете, израснали с великите албуми „Breaker”(1981),  „Restless and Wild“ (1982) “Balls to the Wall”(1983), и „Metal Heart” (1985), от които беше съставен основно сетлиста. Младите почитатели, доведени от родителите си, жадно поглъщаха случващото се на сцената и успяха да се докоснат до музиката на метъл легендите, участвали в писането на историята на хеви метъла в Европа.  
 Сърцата на метъл феновете затуптяха при първите ноти на златния хеви метъл химн от 85-та – „Metal Heart”, а гласните струни, разгрети доволно пригласяха на солото в пасажа „Fur Elize”, преплетен в него.  По време на „Breaking Up Again“ успяхме да се насладим на вокалите на Peter Baltes, а преди песента публиката беше помолена да освети пълната зала със светлини. Басистът рядко се изявява в амплоато си на вокалист и моменти като този трябва да бъдат ценени. С лека носталгия някои от присъстващите си спомнят и концертът на ACCEPT от 1993 в София, свидетели на изпълнението на “The King” от страна Baltes.
  С края на песента настъпи и дългоочаквания момент – „Balls to the Wall“ на живо. От колоните прозвуча пулсиращ сърдечен ритъм на фона на логото  DIRKSCHNEIDER. Всички бяха притаили дъх в очакване на новата порция хеви метъл. Гласът на певеца съобщи, че има класически метъл албуми, както и легендарни метъл албуми, но тази вечер ще станем свидетели на албум изпят от цяло поколение и  изпълнен от начало до край по повод 40 годишнината му. Фронтменът се появи с черни слънчеви очила и шапка с козирка, придружен от бенда, а откриващия риф накара вратовете на публиката да куфеят в такт. По време на изпълнението, надуваеми балони с логото на групата летяха из залата  и увлякоха в игра фенове и банда. Юмруци бяха вдигнати във въздуха и всички с пълно гърло пееха вечният рефрен, останал в паметта на милиони фенове по света – „Balls to the Wall“! Зареждат се хит след хит, „London Leatherboys“ „Fight It Back“ и „Head Over Heels“, довеждат публиката до екстаз. Слушани като презаписвани касети преди години, сега тези бижута в дискографията на ACCEPT, блестят като диаманти изпълнени на живо. Скандиранията „Удо, Удо, Удо!“ се опитваха да заглушат бандата след всяка песен. С композицията „Losers and Winners“ едно беше ясно, че присъстващите на това шоу са печелившите и ще бъдат заредени с много повече от емоции. В залата витаеше духът на 80-те  и с лека щипка носталгия се прие класиката – „Winterdreams“. Баладата за момент забави темпото, слагайки финал на изсвирената от начало до финал класическа творба.
 Скандиранията на жадните за хеви метъл фенове бързо върнаха бандата на сцената. Светлините озариха залата и епичната творба „Princess of the Dawn“ предостави и възможност за дейно участие от страна на публиката.  Себераздаването от двете страни бе пълно. Усмихнати и радостни фенове припяваха с пълно гърло и „Up to the Limit“, но обичта на българските фенове към Udo няма граници.  Поради факта, че това беше последна дата от турнето, Sven благодари на всички замесени от екипа, без чиято помощ концертите не биха били възможни. Похвала и на озвучителите, които въпреки славата на залата спомогнаха за наличието на приличен звук.
При “Burning” купонът продължи на високи обороти и групата изцеди възможно всяка капка енергия от залата. Китаристът Andrey Smirnov слезе пред сцената за финалните ноти на песента, което доведе до вълнение сред първите редици. Dirkschneider дори подхвана надуваема китара подадена му от публиката. Искрени усмивки се появиха при вида му, как „свири“ на нея.  Няма и съмнение, че бандата ще навестява страната при всяка възможност. Групата зарадва с доволно количество перца и палки феновете, последва поклон и снимка за спомен. Музикантите предложиха всичко от себе си, да се представят по най-достойния начин, a публиката им отвърна подобаващо. DIRKSCHNEIDER успешно заситиха гладните метални сърца на родните фенове, предоставяйки им близо два часа музикално пътешествие, преминало през класиките на вечните ACCEPT.

Сетлист на DIRKSCHNEIDER:
01. Fast as a Shark (Accept cover )
02. Living for Tonite (Accept cover)
03. Midnight Mover (Accept cover)
04.  Breaker (Accept cover)
05. Flash Rockin’ Man (Accept cover)
06. Metal Heart (Accept cover)
07. Breaking Up Again (Accept cover)
Balls to the Wall
08. Balls to the Wall (Accept cover)
09. London Leatherboys (Accept cover)
10. Fight It Back (Accept cover)
11. Head Over Heels (Accept cover)
12. Losing More Than You’ve Ever Had (Accept cover)
13. Love Child (Accept cover)
14. Turn Me On (Accept cover)
15. Losers and Winners (Accept cover)
16. Guardian of the Night (Accept cover)
17. Winterdreams (Accept cover)
Бис:
18 Princess of the Dawn (Accept cover)
19. Up to the Limit (Accept cover)
20. Burning (Accept cover)
Bound to Fail (Accept) – аутро

Може да разгледате множество кадри в албума ни във Фейсбук.

  1. #1 написан от BlackAdder666 (преди 22 часа)

    Страховит концерт, направо епохален! Имаше хора от четири поколения!
    П.П.
    Чудесен материал!

  2. #2 написан от хюго капет (преди 17 часа)

    Чудесен репортаж от мястото на събитието. Случи се точно така и концертът беше много як!

  3. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  4. Коментари за тази публикация
В началото