Ударна доза адреналин с GODSMACK, P.O.D. и DROWNING POOL

GODSMACK отдавна са  признати за любимци на  българската публика. Не беше изненада и разпродаването на събитието месеци преди пристигането им. Този път, за радост на алтърнaтив феновете, за съпорт дойдоха и две банди с първо гостуване у нас – P.O.D. и DROWNING POOL. Нетърпеливи фенове пред залата в топлия мартенски ден имаше още от ранен следобед. Вратите на „Арена 8888“ отвориха по график в 17:30, като най-отдадените стремглаво се изстреляха за така желаните места на оградата. Влизането беше безпроблемно, а залата започна да приютява феновете. Докато се лееха любими песни от колоните и се разказваха забавни концертни истории между приятели, изведнъж осветлението притъмня.
Неусетно дойде време и за откриващите тази паметна вечер – DROWNING POOL. Точно в 19:00 бандата превзе сцената със “Sinner”. Съдейки по бурната реакция на публиката, определено бяха чакани дълго. Групата претърпява вокални промени през годинитe, но завърналият се Ryan McCombs определено знае как да завладее присъстващите. C. J. Pierce ковеше риф след риф, а ритъм секцията съставена от Stevie Benton на баса и Mike Luce зад барабаните, беше безпощадна. Дебютният им албум “Sinner” изигра ролята на акцент за отредения им половин час. По време на „37 Stitches“ залата се озари от стотици светлини, които допринесоха към изпълнението. Поради лимитираното време групата сякаш не успя да се разгърне напълно, но даде най-доброто от себе си за дебюта си на българска земя. Гвоздеят в дискографията им „Bodies“ накара цялата зала да припява и беснее. Песента, присъствала в плейлиста на всеки метъл фен и звучала на почти всеки метъл купон, най- после зарадва родните меломани и с изпълнение на живо. Последва поклон с обещание за следваща среща.

Сетлист на DROWNING POOL:
01. Sinner
02. Feel Like I Do
03. Step Up
04. 37 Stitches
05. TearAway
06. Bodies

Графикът се спазваше до секундата и точно в 19:45, още с първите ноти на “Boom”, P.O.D раздвижиха редиците и моментално ни върнаха в епохата на ню метъла. В отреденото ѝ време – 45 минути, групата показа на какво е способна. С нестихващата си енергия Sonny Sandoval нямаше нужда да подканя феновете да лудеят. По време на “Murdered Love” вокалистът яростно вееше расти и удряше по сцената с червения кабел на микрофона си подобно на камшик. Пулсиращата ритъм секция съставена от Traa Daniels на баса и Zachary Christopher, заместващ напусналия барабанист „Wuv“ Bernardo, зареждаше с груува си. Marcos Curiel безпощадно редеше рифове в ударната „Southtown“, с която ни върнаха към „The Fundamental Elements of Southtown“ от 1999 г. В сета си наблегнаха на песни от албума “Satellite“ от 2001-ва, както и от актуалната тава „Veritas“ от миналата година. Разпяването с част от футболния рефрен “Оle, Ole, Ole, Ole, P.O.D., P.O.D.!” доказа здравата връзка между банда и фенове. Малцината, които не бяха слушали групата преди, определено бяха привлечени като нови почитатели. Присъстваха и вечните хитове  като „Youth Of The Nation” и “Alive” за финал, която остави залата жадна за още. Четворката от Сан Диего се поклони под радостните възгласи и се оттегли до следващата си визита.

Сетлист на P.O.D.:
01. Boom
02. Satellite
03. Murdered Love
04. Drop
05. I Got That
06. I Won’t Bow Down
07. Youth of the Nation
08. Southtown
09. Afraid to Die
10. Alive

Завесата се спусна! Появи се видео на Mix Master Mike от BEASTIE BOYS, който съчета шеги и рок компилации. Екранът на сцената показваше задкулисни кадри в реално време как музикантите се отправят за четвъртата си среща с публиката. Любимците на феновете излязоха точно по график в 21:00 и буквално взривиха препълнената зала с присъствието си. Още от първите ноти на “Surrender” eмоцията и вълнението личаха както на лицата на зрителите, така и на тези на бандата. Sully Erna и Robbie Merrill, допълнени от Will Hunt и Sam Bam Koltron, бяха заредени и във видимо страхотна форма, а това обещаваше шоу каквото само те могат да постигнат. В деня преди концерта от интервюто на Sully Erna по Z – Rock стана ясно, че има леки промени в състава. Поради лични проблеми Tony Rombola и Shannon Larkin отсъстват от европейската обиколка на бандата, а избрани да ги заместят бяха Will Hunt (Evanescence) на барабаните и Sam Koltron (FASTER PUSSICAT, DOROTHY) на китарата, които дадоха всичко от себе си да допринесат към представянето. След „You and I” от последния за сега албум на бандата „Lighting Up the Sky“ последваха „When Legends Rise“ и „1000hp“. За сета на GODSMACK oзвучилите се бяха справили отлично. На екрана се появяваха ИИ генерирани изображения, свързани концептуално с песните. Енергията, която идваше от бандата, можеше да захрани и ядрен реактор. Връзката на бандата с българската публика е специална и това се усещаше във въздуха. Sully съобщи, че докато GODSMACK съществуват, винаги ще минават през страната ни. Преди „Cryin’ Like A Bitch!“ Sully попита дали искаме бързи и шумни парчета. Отговорът стана ясен на всички. Присъстваха песни от цялата им дискография, този път „IV” беше представен с визитната си картичка „Speak”. Градусите бяха вдигнати високо, следваха хит след хит, „Straight Out Of Line“ и „Awake“ оставиха залата без дъх. Групата видимо се забавляваше, като това се прехвърли на публиката. Но това е при всеки техен концерт. Пренесохме се към дебюта им „Godsmack” от 1998 с жестоката “Keep Away”. За песента вокалистът представи първата си китара, купена през 1995-та за 40 долара, с която е написал парчето, а техникът му магически е успял да я вкара в релси. След това темпото за момент се забави. Живите изпълнения на групата трудно могат да се опишат, те трябва да се преживеят. Такъв е примерът и с ритуалната „Voodoo”, която буквално пренася в друго измерение и със затворени очи човек се оставя да бъде потопен в мистиката и магията на песента.

С инструментала “Batalla de los tambores”, превърнал се в неизменна част от концертите им, се насладихме на уменията на барабаните на стартиралия в кариерата си като барабанист Sully. Заедно с Hunt впечатлиха със завидни умения зад ударните. С два сета барабани и заряд оставиха присъстващите смаяни. В него бяха включени добре познати класики на AC/DC, AEROSMITH, METALLICA и RUSH. Раздаването на групата се усети и в „Whatever“. По време на песента Erna избра деца от публиката, които качи на сцената. Те от своя страна се забавляваха и успешно надъхваха публиката. Фронтменът ги представи като бъдещето на следващото рок поколение, а те със сигурност ще помнят дълго тази паметна вечер. Така приключи основната част на концерта, но, разбира се, нищо още не беше свършило.

Скандиранията за бис скоро върнаха групата обратно на сцената, като зад кулисите музикантите обещаха още три песни. В центъра на сцената се появи  черен роял с името на организацията “The Scars Fondation”. На видеостената  надпис гласеше „Тhank you for 30 years!“, заедно с обложките на албумите на групата. Бандата съумява да помага на почитателите си в трудни моменти не само с музиката си. Преди прочувствената балада „Under Your Scars” вокалистът спомена за каузата на фондацията, основана от него и колегите му  – “The Scars Fondation”, помагаща на хора с проблеми с психичното здраве. Тя подава ръка на тези, които се борят с депресия и зависимости. На видеостената преминаваха кадри на починали обичани от нас рок легенди, а цялата зала беше озарена от светлините на телефоните и наподобяваща звездно небе. По време на този емоционален момент  видяхме Sully, освен изявяващ се като страхотен вокалист, китарист и барабанистр и в амплоа на пианист. Темпото отново беше вдигнато с “Bulletproof” и песента превърна залата в океан от ръце. Опитни, с дълга история зад гърба си, музикантите показаха, че не правят компромиси в името на запомнящото се шоу. Без пироефекти, с прецизно свирене квартетът  успя да изцеди и последните сили на феновете си. Последва и кулминацията с най-големия хит на бандата „I Stand Alone”. Откриващият риф достави дозата адреналин на присъстващите, а припевът ще отеква в главите на всички ни доста дълго време. Последваха дълги скандирания, полетяха дежурните палки и перца. Още помня разочарованието си при отпадането им от афиша на Sofia Rocks през 2012, но за щастие гледаме бандата вече за четвърти път, за което трябва да сме наистина благодарни. Това гостуване остави феновете с широки усмивки и желание за скорошна среща с любимците си. GODSMACK показаха защо са толкова обичани и ценени от българската публика. Макар и с променен състав на турнето, eнергията струяща от сцената и емоцията, която влага Sully в песните на бандата, те държат зареден дълго след концерта.

Сетлист на GODSMACK:
01. Surrender
02. You and I
03. When Legends Rise
04. 1000hp
05. Cryin’ Like a Bitch!
06. Speak
07. Straight Out of Line
08. Awake
09. Keep Away
10. Voodoo
11. Batalla de lostambores
12. Whatever
Бис:
13. Under Your Scars
14. Bulletproof
15. I Stand Alone

ГАЛЕРИИ

Godsmack

P.O.D.

Drowning Pool