Историята, която ще ви разкажа датира отпреди точно 9 години, а в нея са замесени хора и проекти, които оставиха и продължават да оставят следа в екстремната сцена. С нарастващо гризкащо ме любопитство тогава за първи път се сблъсках с творчеството и лудостта на Santtu Kainulainen, по-известен като King Aleister Satan. Общият ни интерес към Хаос Магията и навикът да чоплим конспиративни и духовни теми някак ни сближи, а аз като искрен фен на творчеството му го следя от тогава. Доста неща се промениха за тези години, но творчеството на King Satan сякаш остана постоянна величина.

King Satan се завръщат с четвъртия си албум, „The Devil’s Evangelion“, издаден на 8 ноември 2024 г. чрез Noble Demon. Този албум продължава изследването на групата на мрачни, дълбоки теми, смесвайки елементи от блек метъл, индъстриъл и симфоничен метъл, за да създаде уникален и мощен звук.

Албумът да си призная малко изненада и мен. Свикнала на бомбастичната енергия и крайно провокативни текстове, които всеки от предишните албуми изсипва върху слушателя, този албум ще ви се стори доста меланхоличен, по-канализиран, по-укротен. След като сложи край и на Saturnian Mist, King Aleister е използвал идеи, които би вложил в албум на Saturnian Mist. По-мелодични, по блек, по-меланхолични, но! Все пак това си е чист King Satan албум, но с вече укротени демони, или както авторът му се изрази „по-меланхоличен флирт с някаква екзистенциална тъга“. Цялото творчество на King Satan до момента за мен е като хаосистки ритуал и ако някъде в предишните албуми той отприщи демоничния потенциал на натрупаната си артистична и духовна енергия, сега нещата са към уталожване и хармонизиране. Демоните са овладени и е време да бъде поета отговорността за предприетите действия срещу света. А вероятно част от този свят няма да е особено щастлив (отново) да чуе посланията на King Aleister, защото те изискват не просто тривиално „излизане от зоната на комфорт“, а сериозно задълбочаване в личностната система от вярвания на слушащия.

И колкото и лековато да стоят в албума композициите, те задължават и обсебват. Свършва музиката, а те продължават да танцуват провокативно в крайчеца на съзнанието ти и гальовно да те подкачат: „Вникна ли в това, което чу? А знаеш ли какво означава? О, върни се и чуй отново“. Проницателно, с типичното си леко цинично чувство за хумор и понякога с елегантна настойчивост King Satan заявява правото на човека да мечтае и да живее по оригинален начин, далеч от конформизма на обществото.

Албумът интуитивно и сетивно се усеща като две отделни части. Едната от началото до „A Death Before Death“ е по-меланхоличната, по-красивата и някак по-монохроматичната. С повече сола и по-симфонично звучене, което насища атмосферата с някаква епична обреченост. Втората част на албума, в която ще намерите и един от акцентите за дългогодишните фенове, преработената версия на „Destroy The World“ е някак по-отмираща макар и по-наситена и по-пъстра. Звукът на ремиксираната версия въпреки, че е по-тъмен е по-естествен в сравнение с оригинала. Тази песен, заедно с други, демонстрира способността на групата да развива звука си, като същевременно остава вярна на основния си стил.

Въпреки това, някои слушатели може да намерят потока на албума малко несвързан, с по-бързите, по-енергични песни, концентрирани в края и по-бавните, по-атмосферични песни в началото. И въпреки, че всички песни са силни, тази структура кара албума да се почувства така, сякаш губи инерция, докато напредва, тъй като във втората си част въпреки мощта си, някак губи от интензитета на внушението си.

Като цяло, „The Devil’s Evangelion“ е солидно и дълбоко произведение предложено ни от King Satan, с интелигентни, провокиращи мисли текстове и сложна музикална композиция, която със сигурност ще зарадва феновете на групата. Това е албум, който се задълбочава в дуалности като тъмнина и светлина, хаос и ред, добавяйки дълбочина към изживяването при слушане. Както се пее в една песен: „Life’s a spiral / I’m climbing slow / Every step, there’s more to know / The shadows fade, the light comes through / What was hidden feels so new“.

Ирационалността на божественото представено в този албум служи като напомняне, че животът, подобно на божественото е безкраен, сложен танц между реда и хаоса, известното и неизвестното. Той ни кани да намерим красотата в безкрайната сложност, да прегърнем несигурността и да потърсим хармония дори сред непредсказуемото. Божественото, каквото и да е то за всеки от нас, ни учи, че не всичко трябва да бъде напълно разбрано, за да бъде дълбоко смислено. А кое е вашето божествено? Ако все още го търсите, може би „The Devil’s Evangelion“ на King Satan ще ви даде отговор.

–––––––––––
8,5/10