Amorphis – Borderland

Групата, която никога не разочарова отново е тук. Петнадесетият им дългосвирещ албум Borderlands излиза официално днес чрез Reigning Phoenix Music. Готови ли сте?

Close your eyes and listen closely
To the sound beneath your thoughts

„Голямата новина“ е, че работят с нов продуцент. След три албума с големия Jens Bogren, това е първото им издание с датчанина Jacob Hansen (Arch Enemy, Epica, Volbeat). Казват, че са взели това решение в търсене на нещо ново. Е – задачата е изпълнена. Jacob е постигнал с Amorphis това, което за мен го отличава от колегите му в последните години – успява да направи тежкия звук на бандите, с които работи изключително слушаем и лесно смилаем, дори от неутралния слушател. Това важи и тук. Парчетата в Borderlands звучат по-модерно и са изключително радиофонични и леки за ухото. Бъзикът, че са записали диско е силно преувеличен, но – да, песните определено са по-мелодични и достъпни. Умерените китарни рифове и добре сложените припеви на почти всички парчета допълват това усещане, а по-дългите инструментални паузи между куплетите (Tempest, Fog to Fog, Borderland) добавят необходимата атмосфера.

Всичко това обаче същевременно не нарушава законите на Amorphis, превърнали се в пазители на финландския фолклор през годините. Във финландската митология „Borderlands“ всъщност е земята, стояща на границата между световете на живите и мъртвите – територия, на която би могло да се намира и състоянието на духа. Ако имате време да разгледате и да се вслушате по-навътре в лириките, ще видите албумът по съвсем различен начин – още една отличителна черта на тази банда. С шепота си те Ви понасят на нова експедиция в подножията на северните планини, над буйните води на дълбоко сините потоци, сред земите, в чиито скали затиснати лежат костите на свирепи воини. Там, в световете на Manala и Tuonela се шепнат истории, предавани между поколенията, бродели по онези земи. Ако погледнем на албума от тази му страна – спокойно бихме могли да го наречем дори концептуален. Погледнете и обложката – тя също Ви подготвя за това – тотално е сменен графичния стил. Сега имаме една цяла картина, на която ако наистина вникнете в лириките – ще откриете всеки един елемент и в музиката – мостът, горите, съществата, потоците, двата свята (на живи и мъртви, както споменах) – чудесен начин да поднесеш един такъв продукт.

Вокалите. Tomi Joutsen тази година празнува двадесет години зад микрофона, а Borderlands е перфектния подарък. Въпреки, че чистите вокали са доста повече отколкото би ми се искало, тежките такива пък са онзи инструмент, който придава на парчетата дълбочина и мрак (особено в парчетата с включени елементи от акустична китара). Те продължават да са отличителния знак, чрез който носейки се по мелодиите все отличаваш и все още си сигурен, че слушаш Amorphis. Абсолютно брилянтно изпълнени композиции във вокален аспект, като впечатление прави по-честата смяна на темпото и тоналностите от обикновено. Това прави част от парчетата по-труднички за припяване, но пък какво по-добро предизвикателство от това… Вярвам, че ще успеем да ги чуем и на живо в България догодина.

В заключение – Borderlands е албум, който със сигурност ще влезе в класацията с топ десетте издания на годината за мнозина. Силен е, но лично на мен ми липсва малко смелост и размах. Някак с годините свикнах да очаквам от Amorphis далеч по-трудни и сложни неща. Което в никакъв случай не прави албумът слаб – напротив, просто ще Ви коства по-малко усилия да го разгадаете. Това започва да търси масовия съвременен меломан, доста тъжна тенденция.

iDTemplar 8/10