Rebel Rebel – празник на музиката и емоциите

Rebel Rebel е празник. Празник за групите, празник за феновете, празник за душите на всички нас.
Средата на септември – времето все още е топло, слънцето ни гали с ярките си лъчи, носим лятото в себе си, а наближаващата есен се усеща едва-едва – в по-хладните вечери и леко пожълтелите листа по дърветата. Но през тези две вечери не ни беше студено – беше ни топло, щуро и емоционално.

Ден 1

Вратите се отвориха към 16:00 ч., а хората започнаха постепенно да пристигат. В 17:00 започна Rado Gergoff DJ set, който целеше да „събуди“ настроението за предстоящата вечер.

Точно в 17:35 на сцената излезе алтернативната груув метъл група Hellion Stone. Още с първите китарни рифове стана ясно, че те залагат не просто на сила, а на ритъм и движение – онзи пулс, който кара тялото да се люлее, дори когато мелодиите носят мрачно напрежение. Вокалите изпълниха Vidas Art Arena с мощ и плътност – ту сурови, ту мелодични, почти изповедни. Контрастът между тихите интродукции и избухващите припеви държеше публиката в очакване. Точно този динамичен баланс – редуването на замъглени стоунър пасажи с експлозивни алтернативни изблици – изгради характерната атмосфера на тяхното изпълнение.

В 18:40 на сцената излязоха Цар Плъх, озарени от ярки светлини, пулсиращи в ритъм с музиката. Фронтменът влезе с мощна енергия, категоричен глас и постоянен контакт с публиката. Всеки жест и поглед носеше послание, а зад него инструментите изграждаха звукова стена. Тълпата не беше просто зрител – тя бе част от шоуто: викове, ръце във въздуха, скачане. Текстовете на български звучаха като директна изповед „тук и сега“. Коста Коларов сподели и благодари за наградата от БНР, а феновете зарадва с новината за предстоящо ново парче и дори възможен албум. След обща снимка групата отстъпи място на следващите.

В 20:00 на сцената се появиха No More Many More. Звукът им бе по-мек, по-успокояващ, но също с тежест. Басът и китарите изграждаха основа за текстовете, а вокалите редуваха мекота и рязкост. Динамиката – паузи, избухвания и тишини – бе част от посланието. Публиката припяваше, ръкопляскаше, подскачаше. За „Няма бивши хъшове“ на сцената се присъедини Валери Йорданов, който плени с гласа си. Групата редуваше стари и нови парчета, включително със социални теми.

Към 21:30 дойде ред на пионерите в rap-metal жанра – Clawfinger. Те започнаха ударно с „Burn in Hell“. Zak Tell бе неуморен – слизаше в публиката, снимаше се с фенове, подаваше микрофона и отново се качваше на сцената. Атмосферата бе като сблъсък – агресивен звук, на който тълпата отвръщаше с мощна енергия. Китаристът Bård Torstensen отпразнува своя 64-ти рожден ден, поздравен от цялата публика. Междувременно бяха хвърлени подложки за бира с името на новия албум, който излиза на 20.02.2026 г. След „The Price We Pay“ групата се прибра, но се върна за бис с „Biggest & the Best“, „The Truth“ и финалното „Do What I Say“. Публиката пееше с пълно гърло, а последните думи още дълго отекваха във въздуха.

Ден 2

В неделя вратите се отвориха в 17:00 ч. Времето бе променливо – облаци, вятър, леко напрежение дали ще завали. За настроението преди първата група се грижеше DJ N:MODE.

В 17:35 започнаха Lek City Case. Още от първата песен сцената избухна в сурови рифове и мощен вокал. Звукът им съчетава пост-гръндж тежест и southern rock автентичност. Китарата водеше, ритъм секцията беше стегната, а вокалът – дрезгав и емоционален. В сетлиста влязоха Broken, Hold On и ново парче, което скоро предстои да излезе.

В 18:40 на сцената излязоха ALI. Музиката им бе енергична и жива, със стегнато темпо и позитивна атмосфера. Тя създаваше чувство за еуфория, а лицата на хората грееха в усмивки. За последната песен бандата покани барабаниста на Lek City Case, който добави уникален ритъм. В сетлиста имаше „Don’t Hate Me“ и „I Came from the Future“.

В 20:00 започнаха Me and My Devil – смесица от психеделичен рок, бунтарски дух, сурова енергия от 90-те и модерни индустриални влияния. Музиката им бе завладяваща, вокалите – дълбоко докосващи, а фронтменът накара публиката да танцува. Отлична подгрявка за хедлайнера на вечерта – The Sisters of Mercy, които се появиха в 21:30 с „Don’t Drive on Ice“.

The Sisters of Mercy завладяха с мрачната си, хипнотична атмосфера и характерно готик-рок звучене. Тежките рифове и пулсиращите ритми носеха драматизъм и дълбочина, а харизматичният фронтмен придаде допълнителна сила. Публиката пееше, прегръщаше се и се носеше в ритъма. Щастливи лица, влюбени хора и енергия, която пренасяше в друго измерение. Сред акцентите бяха „Temple of Love„, а на биса – „Lucretia My Reflection„ и „This Corrosion„. Групата остави впечатление за култово присъствие и неподправена енергия, която ще резонира дълго след последния акорд.

Финал

Двата фестивални дни бяха изпълнени с много емоции. Изключително приятно бе да се видят хора от всякакви възрасти – включително и деца – които подкрепяха групите и фестивала. Както каза Методи Кръстев от No More Many More: „Rebel Rebel сме всички ние – организаторите, изпълнителите и публиката.“

Определено емоцията, разтърсила София през уикенда, ще ни държи още дълго.
А лично мнение – българските групи заслужават още по-силна подкрепа. Имат какво да покажат и си заслужава да бъдат чути.

Скоро ще споделим всички снимки от двата незабравими фестивални дни.