Интервю с басист (Калоян, ALI)

Калоян Димитров е басист, саунд инженер и продуцент на група ALI още от времената им като Tough Cookies. Той е отговорен за изпипания звук на групата, включително записа и продуцирането на дебютния албум Introverse, който представя смел рокендрол с елементи от бъдещето. Неговата роля подчертава техническата прецизност и енергията на бандата, която комбинира рок с космически теми и силни страсти в своите парчета.

Митака: Как се присъедини към ALI, особено като се има предвид, че групата първоначално е започнала като фирмена банда, а ти си единственият, който не работи в същата компания?
Калоян: С Петар Шварц и Антони Иванов сме приятели и състуденти от Американския университет, познаваме се отдавна. През ноември-декември 2016 г. Петар ме покани в групата, която тогава организираше фирмен новогодишен концерт в бар Rockit . Трябваше да науча 17 парчета за 2-3 седмици. Аз дотогава бях по-скоро китарист, но имам студио и работя като звуков дизайнер и композитор за медии, реклами и филми. Имах и бас китара, а те търсеха басист. Така започнахме с по един-два концерта на година и постепенно се влюбих в баса.

Митака: Имаш ли някоя забавна история от първите репетиции с групата?
Калоян: Ами от въпросните песни едната беше Hysteria на Muse. Първите репетиции ми бяха покръстването в групата. Свиренето на кавъри много ми помогна да навляза в инструмента. После, когато започнахме с нашите парчета, имах добра креативна база , която ми помогна в измислянето на интересни партии..

Митака: А след като баса ти стана основен инструмент, съжаляваш ли, че си оставил китарата?
Калоян: Много ми харесва, че мога с един тон да разтреса сцената. Басът е прекрасен инструмент, има мощ и влияние върху цялото парче. Живее в ниския регистър, основа е, но може да бъде и мелодичен контрапункт или контрамелодия на всички останали мотиви и теми в песента.

Митака: Имаше ли предизвикателства в началото, тъй като групата е съставена от колеги, а ти си влязъл като човек извън фирмата? Те се виждат в офиса всеки ден, а ти не си част от тази среда.
Калоян: Не, нямаше проблеми. В групата са Петар и Тони, с които сме състуденти и приятели. Не познавах Орли, Емо и Алън преди, но фирмата е на познати хора, така че се чувствах комфортно. Всички сме фенове на музиката, меломани и в общи линии сме се събрали хора на един акъл.

Митака: Как се поддържа балансът между приятелството и професионализма в ALI?
Калоян: Може да има търкане между двата свята, но приятелството помага. Никой не се преструва. В творческия процес често има сблъсъци на идеи, но се съгласяваме бързо кои са валидни. Разногласията остават в рамките на групата, за да не страдат отношенията ни. Трябва да си обективен, да пуснеш егото и да не се вземаш прекалено сериозно. Но ако вярваш силно в идея, трябва да я отстояваш – приятелството не трябва да спира това. Балансът е в избора кои битки да се водят.

Митака: Ти си отговорен за записа и микса в ALI. Можеш ли да разкажеш за процеса на създаване на дебютния албум?
Калоян: Имам студио, така че беше естествено да записваме при мен. Повечето идеи, да не кажа даже всички идеи, са на Алън, трупани от години. За някои от тях ни даваше директно проектни файлове, които после развивахме заедно чрез много свирене и пробване на различни неща. Записвахме инструментите и добавяхме синтезатори, щрайх, саунд дизайн елементи за по-интересен аранжимент. Отне време, но се учихме в движение. Разликата между живото свирене и студиен запис е огромна – търсихме по-силен ефект. Първите миксове често нямаха мощта на записите от репетиционните. Бяхме в много малко помещение, целият звук е над 100 децибела, китари, барабани, всичко е брутално силно и мощно и парчето звучи все едно ще събори някоя къща, при това записано с обикновен телефон. Накрая обаче успяхме да стигнем до версия на микса с тази енергия, плюс допълнителни слоеве от инструменти, вокали и всичко, което се случва в студиото. Синглите бяха със собствен мастеринг, а после за албума правихме ремастеринг за еднакъв звук.

Митака: Какво е твоето виждане за ролята на продуцента в модерния рок?
Калоян: Аз исках тази роля, защото е нужна. Тя варира от пасивна до активна – някой трябва да гледа отгоре посоката и потенциала. Може да е музикален директор, който води процеса, дори без техническа база. Други се намесват в записа – как да се запишат китари, барабани, вокали. Тези избори оформят процеса на записа и генерират нови идеи, за да стигнем от някакъв джем на хора, които свирят заедно, до завършено парче. Иначе въпросът „кога да спрем“ винаги стои – дори за нас, след като сме свирили едно парче 50-100 пъти, в някакъв момент виждаш, че то може да тръгне в различна посока, но в един момент трябва да си кажем “стоп, това е финалната версия”. За първия албум вложихме максимума от себе си и като време, и като всичко, предвид че всички имаме и нормална работа, семейства и редица други ангажименти. Сега ще видим за втория албум как ще подходим, може би ще опитаме нови неща, но все още е рано да говорим за това.

Митака: Какви са основните ти лични музикални влияния и пресечните точки в групата, които оформят този специфичен стил? В България няма група с точно вашия звук.
Калоян: Като дете на 90-те – гръндж и алтернативен рок. За групата: Radiohead и Queens of the Stone Age с подхода си към музиката. Massive Attack и трип-хоп вълната от края на 90-те – това съчетание на китарна музика с електронни елементи и саунд дизайн. Слушаме и много филмова музика, което влияе върху развитието на парчетата – не спазваме структурата куплет-припев, а се стараем да е по-интересно. Винаги ми е харесвало да се използват елементи от различни жанрове, като целта ни е била специфичен звук, а не да сме жанрово чисти.

Митака: Как реагирахте, когато Come From The Future окупира класацията на Z-Rock доста седмици? Очаквахте ли го?
Калоян: Не го очаквахме. Преди да стигнем до радиото парчето стана доста популярно сред близките ни, хората се кефиха. Това ни мотивира да правим още авторска музика. Вторият сингъл Better Place освен в класацията на Z-Rock, влезе и в топ 20 на БНР. И после решихме да продължим по-сериозно.

Митака: Синглите ви често са на топ позиции в класациите на Z-Rock. Какво прави парчетата успешни сред слушателите на рок радиото, въпреки че не са стандартният рок?
Калоян: Идеите на Алън са супер начало, вокалът и текстовете му са силни – може би 75% от успеха се дължи на това. Като правихме синглите, не мислехме толкова много дали ще имаме албум. Затова и първите 4-5 парчета за нас бяха много различни. Всяко едно парче го правихме дълго време, защото ни беше интересно да търсим как да се развие от началото до финала. И пътят от първите версии до последния резултат беше доста дълъг и вложихме много време в синглите. Може би това е част от крайния резултат и това, че имаше такъв стабилен интерес след това.

Митака: Какво е усещането да свирите на живо с ALI, особено на фестивали със световни имена? И как се подготвяте?
Калоян: Подготвяме се сериозно – репетираме много, за да изглеждаме професионално. Групите, които харесваме, са силни на живо и се опитваме да държим подобно ниво. Свиренето на авторска музика, която ни харесва, пред откликваща публика е магично – страхотно чувство. Всеки концерт е събитие.

Митака: По-скоро студийна група ли сте поради редките участия, или това е свързано с работата и ангажиментите?
Калоян: Не сме студийна – репетираме поне веднъж седмично. Концертите са по-редки заради работата и семействата и това е основната причина да свирим по-рядко. Не знаем дали повече свирене ще генерира повече интерес – сякаш публиката за клубове намалява. Като ходя да гледам други банди, ми се е случвало да отида на концерт, за който си мисля, че би трябвало да дойдат поне триста души, а сме 50-70 зрители и това е доста тъжно. Но се надявам това да е някаква временна фаза и хората ще се завърнат по клубовете.

Митака: Като група, която търси съвършен студиен звук, как нагласяте звука на живо? Ползвате ли подложки?
Калоян: Ползваме подложки – за саунд дизайн елементите и допълнителните инструменти, които са важна част от от целия микс. Разбира се, истинската енергия идва от това, което правим наживо.. Имаме озвучител, който ни познава, репетираме с него. Имаме и собствено оборудване – дигитален пулт с пресети. На Sofia Live Fest имаше закъснения и не успяхме да направим саундчек, но въпреки това звукът беше добре. Подложките помагат хората да потънат в цялото преживяване, но не прекаляваме.

Митака: За теб лично, кой е най-запомнящият се момент от концерт на групата?
Калоян: Почти всеки концерт има моменти, в които се потапям и ставам едновременно и изпълнител, и зрител, и слушател. Ангел Каспарянов от Me and my Devil го беше казал, че са много малко нещата, по-силни от това да свириш собствена авторска музика пред публика, която откликва. И може би, поради това че в момента не правим много чести концерти, за нас все още има магия в това да излезем и да свирим пред хора.

Митака: Това, че музиката не е основната ви работа, дава ли ви пълна свобода да правите каквото искате?
Калоян: Да, но може би всички имаме тайна мечта един ден този проект да даде възвръщаемост и да му отделяме повече време. Според нас това е възможно, но ще е доста трудно.

Митака: Планирате ли повече участия в бъдеще, или ще се фокусирате върху нова музика? Спомена нещо и за предстоящ втори албум, може ли да кажеш малко повече и за това?
Калоян: Имаме идеи – няколко незавършени парчета, две в по-завършен вид, които вече свирихме на живо и се приеха добре. Този път искаме да съчетаем записите с повече концерти – поне 5-6 на година. Свиренето разширява аудиторията, например след последното ни участие в Sofia Live Fest видяхме осезаемо нарастване на интереса към групата в социалните мрежи и Spotify. А за записите вече имаме доста повече опит и очаквам да стават по-бързо нещата.