ALESTORM – The Thunderfist Chronicles (2025)

Първата ми мимолетна среща с ALESTORM беше някъде през далечната 2011, когато случайно тръгна Keelhauled по радиото и не можах да оприлича чутото на нищо познато до онзи момент (което, право да си кажем, не беше много и без това). Преоткрих групата няколко години по-късно и оттогава с непрестанен интерес следя щуротиите на Christopher Bowes – както ALESTORM, така и много любимите ми GLORYHAMMER. А какво точно ме влече в тях? Способността на Крис да създава пълни абсурди, които все пак ти влизат под кожата.

Макар RUNNING WILD да са дали началото на „пиратския метъл“ през 80-те, именно с ALESTORM повечето хора асоциират жанра днес. Стилистичните влияния от фолк, пауър и траш метъл, комбинирани с текстовете за пирати и техните шеметни приключения, са емблематични за звученето им. Но все пак идва момент, в който идеите започват да се изчерпват – списъкът с капитани и битки, които да възпееш, рязко изтънява, и както самите ALESTORM са казали в Scraping The Barrel, „there are no more tales to be told, no more stories from battles of old“.

Какво правиш в такъв случай? Обръщаш всичко на майтап и просто го караш по-полека. Нека сме честни, не е било писано на пиратския метъл да бъде вземан насериозно задълго. И точно това смятат Крис и компания, защото последните им 4 албума прогресивно стават все по-нелепи откъм текстове. Днес ще разгледаме най-новия от тях – The Thunderfist Chronicles, издаден на 20 юни 2025 от Napalm Records.

Умишлено ще оставя цитатите за накрая, защото просто заслужават цяла отделна секция. Колкото до самата музика, на човек му трябват максимум 3 слушания на ALESTORM, за да знае какво да очаква от тях – и въпреки това от време на време се намира нещо неочаквано и свежо, което да те държи заинтригуван.

Откакто Elliot Vernon застава зад кийбордите през 2011, групата все повече се заиграва с елементи от мелодета в допълнение към доказаната им формула от фолк, пауър и траш метъл. В The Thunderfist Chronicles има доста моменти, които ми напомнят на различни групи от този жанр – соло секцията на Hyperion Omniriff ухае на CHILDREN OF BODOM, китарите в куплетите на The Storm се доближават до модерните ARCH ENEMY (тук визирам най-вече The Eagle Flies Alone), не липсват и бласт бийтове и скриймове в целия албум. Banana се заиграва малко и с електрониката (но далеч не колкото Tortuga от албума им от 2020…). За Goblins Ahoy! разбрах едва днес, че всъщност е кавър на NEKROGOBLIKON, и ще я оставя без коментар, защото абсурдът ми дойде малко отгоре тук. Мислех, че интерлюдиите на японски са приключили с трилогията Wooden Leg, но Frozen Piss 2 беше на различно мнение (много здрава песен, между другото).

И ето, че стигаме до слона в стаята – Mega-Supreme Treasure Of The Eternal Thunderfist. Име, чиято дължина може да се мери единствено с тази на самата песен. Гордо заковавайки 17 минути, това е най-дългата песен на ALESTORM до момента – далеч надхвърляйки предишния рекордьор Sunset On The Golden Age. Едно невероятно пътешествие до ужасяващия Борнмът и Лъвкрафтовите му мистерии. И за да е пълна палитрата – с гост вокал Russell Allen от SYMPHONY X. Crossover-ът, който дори не подозирахме, че ни трябва.

The Thunderfist Chronicles нямаше с какво да ме изненада толкова, но въпреки това беше забавно преживяване. Звученето е много на ниво, миксът е изчистен, а експериментите с други жанрове са нещо, което дълбоко уважавам като музикант. И сега закриваме представлението с подбрана селекция от нелепи лирики – моля, насладете ѝ се.

„Some men will die asleep in bed

But that’s not very yarr“

„There’s just one death that matters to me

You must be killed by piracy“

„Drink a pint of gin from a homeless guy’s shoe“

„I’m living my best life as a pirate

Shoot a cannon through the door

Puke my guts up on the floor“

„She’s got giant boobs

Like the mountains of the deep“

„Yarr, that little green bastard stole my skin“

„Treasure so mega and supreme“

„Terrible city of Bournemouth

Land where the toilets flow into the sea“

„For the real treasure’s the friends we made along the way…“