Поглед към Brutal Assault 2024: Разговор с Aborted

Миналата година между 7-ти и 10-ти август посетих фестивалът Brutal Assault за първи път някога. За мен това беше невероятно изживяване, което всеки трябва да изпита поне веднъж в живота!

Остават по-малко от два месеца до тазгодишното издание чешкия фестивал, така че реших, че сега е добър момент да ви споделя първото правено от мен официално интервю с музикант!

Той е част от банда, която винаги ме е впечатлявала с невероятните си темпо и енергия. Представям ви моят разговор с вокалът на Aborted – Sven de Caluwé.

Р: Добре, започваме. Подготвила съм 12 въпроса.

S: Разбира се.

Р: Кои банди са ви вдъхновили, когато започнахте да свирите?

S: Когато започнахме да свирим? Връщаме се доста назад – почти 30 години. Бих казал неща като Suffocation, Carcass, Deicide, Cryptopsy, Slayer, Hatebreed, такъв тип банди. Dying Fetus също. Старата екстремна дет метъл сцена.

Р: Как се казваше първата ти банда?

S: Aborted. Започнах на 16 години, така че…да.

Р: Коя беше първата метъл група, която чухте и в която „се влюбихте“?

S: Зависи колко широко гледаш на метъл спектъра. Но мисля, че едно от първите неща, които слушах като много млад, в гимназията, беше по времето, когато грънджът беше популярен. Така че слушах Alice in Chains и Body Count и подобни неща. Но много бързо минах към Pantera, а след това почти веднага – към Napalm Death („Utopia Banished“), Carcass („Necroticism“) и Deicide („Legion“). Това бяха първите три истински екстремни метъл албума, които ме грабнаха. Всичко започна оттам.

Р: Кой беше първият метъл концерт, на който сте ходили?

S: Първият метъл концерт… може би Pantera или някое местно шоу. По-скоро местно дет метъл шоу. Там, където израснах, сцената беше доста активна. Спомням си банди като Caducee и Empedagon. Мисля, че това беше едно от първите метъл събития, на които присъствах. Но ако говорим за големи концерти – може би Pantera и подобни.

Р: Кой беше най-якият ви концерт и защо?

S: Най-якият? Трудно е да се каже за толкова години, имало е страшно много…
Един от най-запомнящите се беше със сигурност на фестивал в Колумбия. Мисля, че това беше и най-голямата тълпа, пред която сме свирили – между 60 и 80 хиляди души. Беше направо откачено!
Просто си казвахме: „Какво, по дяволите, се случва?!“ Истинска лудница! Но честно казано – понякога дори малки шоута по турнета могат да бъдат най-незабравими. Зависи от атмосферата, която се създава с публиката.
През годините сме имали страшно много такива моменти. Също така, обиколките ни из Щатите след COVID бяха с коренно различна енергия и наистина страхотни.

В Европа зависи. Brutal Assault винаги е страхотен. Един от любимите ми фестивали. Мисля, че сме идвали поне осем пъти. Или поне аз съм бил тук осем пъти – и с други мои банди. Но да, трудно е да се избере нещо конкретно за период от 30 години.

Р: Можете ли да разкажете някоя забавна история от турнетата, която никога няма да забравите?

S: О, да. Имахме един бивш басист, няма да казвам името му. Не е последният. Той правеше постоянно шантави неща. Спомням си един концерт във Виена – никога няма да го забравя. Запозна се с едно момиче, прекараха нощта заедно и тя му казала, че иска той да уринира върху нея.

Р: О, Боже…

S: Той се стреснал. А на следващия ден тя му писала, че ще закара децата си на училище и ще дойде пред залата, за да ѝ се изп***е отгоре.
Направо го изплаши. Той не искаше да я види и се скри в гардероб.

Р: За колко време?

S: Не можехме да го намерим, когато трябваше да тръгваме. Всички се чудехме: „Къде, по дяволите, е този ид**т?“ Накрая го открихме – с лаптопа си – скрит в гардероб. Басистът ни се беше скрил от жена.

Р: Накъде мислите, че се развива екстремната музика? Какво е мнението ви за съвременния екстремен метъл?

S: Според мен няма значение дали е стара или нова музика – във всичко има добри и лоши неща. Всеки сам избира какво да харесва. Не мисля, че определени жанрове или периоди са по-добри от други.
Имаше период, в който бандите се надпреварваха да бъдат свръхтехнични, свиреха луди неща и използваха технологии, за да звучат така на запис, но не можеха да го предадат на живо. Сега сме в етап, в който е модерно да се връщаме назад – към стария звук, или да се свири по-просто, но – тежко. Всичко си има цикли. Вероятно ще намерим някакъв баланс.
Интересното е, че с TikTok някои банди от екстремната сцена избухват и виждаме нови лица. Този стил става все по-популярен, което има и плюсове, и минуси.

Р: Има ли държава, в която още не сте свирили, но много бихте искали?

S: Да. Никога не сме били в Южна Корея. А в Северна едва ли ще можем. Южна Корея би било страхотно.
Също така мисля, че никога не сме идвали в България – би било готино. Наскоро свирихме в Румъния за първи път и беше невероятно. Така че – да, има още доста страни, в които бихме искали да отидем.

Р: Кой е любимият ви албум на Aborted и с кой сте най-горд?

S: Знам, че е клише, но последният ни албум наистина ми е любим. Работихме дълго време по него, в студиото, докато го усъвършенстваме, и резултатът е точно това, което искахме.
Мисля, че е най-добре звучащият ни албум, най-разнообразният, и съм супер доволен от изпълнението на всички. Също така съм горд и с „Retrogore“, с „The Archaic Abattoir“, и „Goremageddon“ – той беше важна крачка напред за групата.

Р: Посещавал ли си Brutal Assault като фен?

S: Не, защото така или иначе идваме да свирим тук през няколко години. Вече съм на 46 и пет дни на фестивал не ми звучат толкова привлекателно. Предпочитам удобствата си.
Правил съм го много пъти, когато бях по-млад – не точно на Brutal Assault, но ходех на фестове в Белгия, Франция и други места. Беше страхотно! А сега свирим на тях – пак се забавляваме, виждаме се с хора, социализираме се. Така че до известна степен го изживявам и като фен. Просто вече тялото ми не е много съгласно да оцелее пет дни на зона на фестивал.

Р: Последният ви албум “Vault Of Horrors” получава добри ревюта в медиите. Имате ли стратегия за промотиране или просто „се пускате по течението“?

S: По-скоро го караме по усет. Правим само най-необходимото в социалните мрежи – не сме им големи фенове. Просто ги използваме като инструмент, защото се налага.
Предпочитаме музиката да говори сама за себе си – особено на живо. Стремим се да правим добри турнета и да общуваме с феновете си. Това е най-важното – да имаш силно живо шоу, което хората да запомнят, да искат да дойдат пак и да слушат албума ти. Това има много по-голям ефект от всяка маркетингова стратегия. Поне според мен.

Р: Планирате ли скоро концерт в България?

S: Все още не. И честно казано, не знам дали често има турнета и концерти при вас.

Р: Имаме доста концерти. Концерти и фестивали.

S: Страхотно. Не знам защо не сме попадали на вашия радар досега. Но аз не организирам турнетата – това го прави нашият агент, така че нямам идея.

Р: И последният ми въпрос е: Как сте днес?

– Добре съм. Бяхме тук и вчера, видяхме много яки банди, срещнахме приятели.
Това е едно от хубавите неща на този фестивал – винаги има банди, които познаваш, така че всеки път, когато си тук, срещаш хора, които не си виждал отдавна. Забавно е. Страхотно е.

– Благодаря ви много за отделеното време!

– Няма защо!

П.П. Поради притеснението ми по време на интервюто изобщо забравих да попитам Sven дали може да се снимам с него за спомен…но следващият път!