Интервю с Миро и Oli, MetalX

MetalX са българо-канадска група с един албум зад гърба си и втори албум на път. По повод предстоящото излизане на „I Am The One“ взехме интервю от ритъм секцията на траш машините.

Димитър Стефанов: Ще започна с въпроси за предстоящия втори албум. Каква беше творческата визия за втория албум в сравнение с Crossworld? Съзнателно ли се стремяхте да разширите границите или да изследвате нови елементи в траш метъла?

Миро Пендев: При първия албум имахме някои предварително записани материали, след което Oli се присъедини и донесе огромна енергия, която буквално експлодира. За втория албум имахме частично готови песни, но Oli беше основна движеща сила, особено в аранжиментите. Събрахме се заедно за първия албум, но много от материалите бяха писани отделно. За този албум се събрахме два пъти – миналата година и предишната – в къщата на Oli. Взехме Майк и Георги там и прекарахме около две седмици, може би малко повече, за да прегледаме материалите и да запишем вокали. Работихме много повече заедно, като Oli участва активно в писането на песните, текстовете и аранжиментите. Дори барабаните звучат малко по-различно – в една от песните имаме бласт бийтове.

Oli Beaudoin: Да, целта беше да бъдем по-фокусирани и по-екстремни по отношение на динамиката. Искахме да заложим на по-тежък звук, но в същото време да изследваме повече звукови елементи, които да разширят звученето на бандата, добавяйки нови нюанси – малко оркестрация, електронни части, които не променят същността на звука, а по-скоро го обогатяват. Например, с видеото към „I Am the One“, което е доста интензивно, подходихме концептуално. Мислихме задълбочено върху текстовете и развивахме клипа около тях, за да създадем по-завладяващи аудио-визуални пейзажи и да разкажем историята. Зад втория албум стои много повече обмисляне. Първият беше по-директен, сглобен от рифове, а сега, тъй като се познаваме много по-добре, е по-лесно да разберем какво иска всеки от нас и с какво може да допринесе най-много. Имаме още два неиздадени клипа, които ще покажат различни нюанси и ще се опитат да привлекат различни аудитории, тъй като бандата е сравнително нова. Много сме развълнувани да видим реакциите не само от Канада и България, но и от целия свят.

Миро Пендев: Да, вторият албум е по-изпипан и фокусиран, но запазва суровите траш елементи. Енергията все още се усеща, особено в „I Am the One“, която има почти пънк-траш звучене. Опитваме се да запазим тази силна енергия, като същевременно привличаме по-широка аудитория. Както каза Oli, албумът съдържа разнообразни песни – от едната крайност с „I Am the One“ до по-мелодични песни, които не са толкова мрачни или траш.

Димитър Стефанов: Добре, а по отношение на издаването – имате ли вече дата?

Миро Пендев: Планирахме края на май, но в началото на месеца бях болен за две седмици, което малко обърка графика. Надяваме се за началото на юни, но зависи от финалните доработки на миксовете. Бих казал, че средата на юни е реалистична, но се страхувам да дам точна дата, защото вече два пъти имахме забавяния. Албумът е готов, песните са написани, само довършваме последните детайли.

Oli Beaudoin: Аз бих заложил на началото на юли със сигурност.

Димитър Стефанов: Вече говорихме за „I Am the One“ – последния сингъл от втория албум. За мен той звучи много по-тежко, с бързи барабани, а също така споменахте, че песните са по-ориентирани към разказване на истории. Можем ли да определим албума като концептуален?

Oli Beaudoin: Когато говорим за концептуални албуми, обикновено си представяме нещо от 80-те, където цялата история се разгръща песен след песен. В нашия случай става въпрос по-скоро за концепции или истории в рамките на всяка песен, като спектърът е доста широк. Например, един от предстоящите сингли е с гост-вокалистка, и трябваше да променим подхода си, за да се съобразим с нейната визия. Друг сингъл, който ще излезе, говори за свободния дух, но макар песните да са събрани в албум, те са доста различни в подхода си. Така се стремим да достигнем до по-широка аудитория. За в бъдеще ще видим как ще продължим с трети албум, но сингълът „I Am the One“ е много агресивен, с бласт бийтове и определено е в по-тежката част на траш метъл спектъра.

Миро Пендев: Oli вече намекна, но искаме да споделим първо с Metal Hangar 18. Работим с много талантлива певица от Монреал – Viky Boyer. Следващата песен, която ще издадем, се казва „Dark Days“ и ще има клип. Видеото е почти готово, само довършваме малки детайли. Решаваме дали първо да пуснем видеото или албума. Песента е с женски вокали и Viky е невероятна певица. Така че албумът варира от здрав траш до много мелодични песни с женски вокали. Все още си е метъл песен, не е нещо леко, но не е и най-типичното за нас.

Димитър Стефанов: Няколко пъти споменахте траш метъла. Първият ви албум определено имаше класическа траш визия. За мен песента Crossworld звучи като неизвестен шедьовър от …And Justice for All, но с истински бас. За новия албум споменахте, че има промени. Целите ли се в дългогодишните траш фенове или по-скоро нови слушатели?

Миро Пендев: Бих казал и двете. Корените ни са в траша, обичаме Metallica, като всички. Опитваме се да не сме твърде близо до тях, не искаме да сме в сянката им, но те са една от най-добрите метъл банди и това е част от нашето ДНК. Опитваме се обаче да изследваме извън това, да запазим песните яки за траш феновете, но и да добавим свеж поглед – може би по-модерни брейкове и други елементи, за да звучим по-съвременно.

Oli Beaudoin: Точно така. Бих го нарекъл „ново ретро“ – идва като комбинация от добрия стар траш, но с по-прецизен звук. Доста сме копали, за да вкараме нови неща в албума – модерни звуци, оркестрации, звукови пейзажи, които да добавят свежа перспектива към основния ни звук.

Димитър Стефанов: Един конкретен въпрос към Миро – ти си от България, но сега живееш в Канада. Влияе ли произходът или преместването ти върху свиренето и идеите, които вкарваш в MetalX?

Миро Пендев: Преместих се в Канада преди 25 години заради интересна възможност за работа. Тук се и запознах с Oli, но обичам българската музика. Много харесвам българските метъл банди, а и тези извън жанра. Например, наскоро „БТР“ бяха в Канада и се срещнах с тях. Харесвам и българската фолклорна музика – даже една от песните в новия албум има български ритми, с които Oli първоначално се затрудни. Това е една от любимите ми песни и ще видим дали метъл феновете ще я харесат. Опитахме се да добавим български елемент, но да си остане здрав метъл. Запознах Viky с български фолклорни напеви и тя беше много впечатлена от начина, по който пеем и правим хармонии. Българската музика има силна вибрация и се опитвам да остана близо до нея. В този албум включихме поне една песен с българско ДНК.

Димитър Стефанов: Всъщност имах подготвен въпрос за по-нататък – обмисляли ли сте да използвате неравноделни ритми като 7/8 или 9/8 в албума? Но ти вече отговори.

Oli Beaudoin: Когато ми дадоха тази песен, беше доста трудно да разбера какво се случва, защото в западната музика – Канада, Европа – не сме свикнали с такива ритми. Беше си шок, но се опитахме да ги адаптираме към звука на бандата. С времето ще задълбаем още повече в тази материя, защото прибавя свежо вдъхновение към рока. Има банди като The Hu от Монголия, които черпят от своята култура и я внасят в метъла или рока. Това е добър път за модерните банди, за да добавят ново звучене към утвърден стил.

Миро Пендев: В този албум имаме само една такава песен, но може би в следващия ще изследваме още интересни ритми.

Димитър Стефанов: Въпрос към Oli – ти имаш много опит с различни банди като барабанист, басист и продуцент. Трудно ли е да работиш с българи?

Oli Beaudoin: Бих казал, че беше доста лесно, освен понякога езиковата бариера с някои от членовете. Но като цяло беше удоволствие. Дори споделяме рецепти за храна в студиото! Сега постоянно ям шопска салата. Когато хората са добри и музиката е хубава, това е универсален език, без граници. При нас е само забавление.

Миро Пендев: Благодаря, Oli. За да допълня, когато бяхме в къщата му преди няколко месеца, Oli готвеше за нас. Направихме голяма купа шопска салата – домати, краставици, българско сирене, което купих от Торонто, и маслини. Много му хареса вкусът, така че сега яде шопска салата. За съжаление, не пие и не може да усети комбинацията от шопска салата и ракия.

Димитър Стефанов: Като ритъм секция заедно ли работите или записвате независимо един от друг и после комбинирате нещата дистанционно?

Миро Пендев: При първия албум бяхме по-разделени – имахме вече написани песни, аз дори имах бас линии за някои от тях, а Oli надгради с барабаните и променихме някои от моите части. В настоящия албум Oli пое водеща роля, записа барабаните, а после работихме върху баса. Басът е много по-интегриран с барабаните, понякога дори твърде близо до китарните рифове, но това носи енергия и мисля, че ще работи добре.

Oli Beaudoin: Целта за втория албум беше по-тежка ритъм секция. Искахме барабаните и баса да са по-слети, а китарите да правят нещо отгоре. Същото е и с вокалите – има повече вариации и креативност. Звукът е по-разнообразен и богат по отношение на ритмичните и мелодичните елементи.

Димитър Стефанов: Има ли конкретни теми или истории в текстовете или музиката, към които се чувствате особено свързани като ритъм секция?

Миро Пендев: Добър въпрос. В този албум Oli много помогна и с текстовете, за да се съчетаят ритмично и мелодично с аранжиментите. Обикновено Майк пише текстовете, но сега с Oli работиха заедно. Опитваме се да не сме твърде конкретни, за да може хората сами да интерпретират какво означават за тях. В песента „Dark Days“, Viky, гост-вокалистката ни, също добави своя почерк към текста, за да отрази нейните чувства. Албумът откъм текстове е смесица от приносите на Майк, Oli и Viky.

Oli Beaudoin: Тъй като работихме заедно в по-тясно сътрудничество, структурата на албума е по-добра със сериозната си основа. Тръгваме от базовата тема, подадена от Майк, а после работим заедно върху текстове и музика, за да създадем завладяваща история. Например, в „I Am the One“ опитваме да започнем с с окултно усещане, песента се разгръща бавно с големи контрасти – интрото е без барабани за около 45 секунди, после песента избухва. Има и бридж с ретро риф в стил Black Sabbath. Опитваме се да задълбаем в тези аспекти, вместо да правим поредица от рифове, както правеха някои стари траш банди.

Миро Пендев: Видеото също е в суров формат. Темата на песента е да поемеш контрол върху съдбата си – лесно е да бъдеш погълнат от злото, но трябва да кажеш „не“. Оставяме хората да почувстват песента по свой начин.

Димитър Стефанов: Ако феновете можеха да вземат само едно нещо от втория ви албум, какво би било то – песен, усещане или послание?

Миро Пендев: Бих казал – целия албум. Работихме с невероятния художник Adrian Baxter, който е рисувал за банди като Paradise Lost, Igorrr и The Halo Effect (страничен проект на членове от In Flames и Dark Tranquility). Той е много талантлив артист и е вложил уменията си в създаването на обложката, която някак си се уловила духа на песните, текстовете, на всичко. Така че бих казал, че целият албум е много готин за нас. Трудно ми е да избера само една песен – всяка носи своята тежест. Надяваме се и да издадем албума на винил чрез новата българска компания „Ракамакафон“. Винилът позволява да видиш изкуството и да прочетеш текстовете, както в старите времена. Искаме да създадем цялостно изживяване. Може би все пак бих избрал „Dark Days“ или „Born to Roam“, която има интересен клип, или „We Will Rise“ с българските ритми, но всички песни са си добри и си ги харесваме много.

Oli Beaudoin: Имахме повече време да обмислим концепцията на албума, а изкуството на Adrien Baxter ни вдъхнови да заложим на по-контрастни парчета и по-екстремен звук. Например, „Born to Roam“ е за свободната воля, а „The Flames of Destruction“ е в духа на Testament и говори за деградацията на околната среда. Има общо позитивно послание, но с по-сериозен и тежък подход в сравнение с първия албум, който беше по-класически. Песни като „Dark Days“ и „Born to Roam“ имат по-мелодични елементи и са може би малко по-комерсиални. Нямаме търпение да видим реакциите и да решим какво да развием занапред. Но мисля, че най-хубавото нещо на групата ни е, че не се страхуваме да опитваме различни неща. И въпреки, че сме израснали с добрия стар траш имаме дързостта и желанието да изследваме различни звуци.

Миро Пендев: В известен смисъл ние сме млада група. Това е вторият ни албум. Така че е добре да опитваме нови неща, за да разперим криле и да видим какво ще се получи и как ще можем да се справим извън традиционния траш. Все още свирим метъл, все още имаме тази траш насоченост, но леко излизаме и извън тези граници.

Димитър Стефанов: Като стана дума за граници искам да задам въпроси за  трансатлантическата динамика. Ако не греша сте разделени между Канада и България – вие двамата сте в Канада, а останалите са в България. Как координирате писането, репетициите и записите?

Миро Пендев: Аз вече се бях установил в Канада, когато се свързахме с Oli, Майк и Георги, които са в България. Ние сме близки приятели, комуникираме постоянно през Facebook и обменяме музикални идеи онлайн. Георги пише мелодии, Майк създава тежки рифове, ние ги комбинираме, изпращаме ги на Oli, той добавя аранжименти и барабани. Някак си успяваме да го направим да работи. Много помага и това, че се събираме поне веднъж годишно – или аз отивам в България, или Майк и Георги идват в Канада за „музикален лагер“. Ходим в къщата на Oli в планината, където няма нищо друго освен дървета, и 20 дни се фокусираме само върху музиката. Така че се опитваме да се събираме за дълъг период, за разлика от другите групи, които просто се срещат в петък или събота за два часа репетиции. Тази година лятото ще си дойда в България. Ще се срещна с Майк и Георги и това, което правим често, е, че резервираме едно студио в Пловдив, за една седмица, докато съм там. Нощем се прибираме, но горе долу целия ден от сутрешното кафе до късната вечеря го ползваме, свирейки песни, тествайки различни похвати, както и някои ефекти, които обикновено нося със себе си. Но Oli е и голяма част от нас като глас на разума, той винаги ни държи фокусирани, обикновено от него идва „хайде да направим това и нека направим онова“. Така че и Oli е сериозен фактор и някак си успяваме да работим по този начин, но то е до голяма степен, защото се срещаме веднъж годишно прекарваме 20 дни заедно, на практика неправейки нищо друго освен музика.

Oli Beaudoin: Идеите се разхвърлят лесно с дигитални инструменти, но личното събиране – наричаме го „оттегляне“ от външния свят – е ключово. В моето градче няма нищо за правене, така че сме само ние четиримата и музиката. Това ни помага да финализираме звука, да запишем вокалите заедно и да се уверим, че всички са доволни. Съвсем различно е от това всеки да си записва поотделно партиите и аз само да ги миксирам.

Димитър Стефанов: Освен тези „лагери“, какви инструменти използвате за трансатлантическото сътрудничество?

Миро Пендев: Аз и Майк работим с Cubase, обменяме си цели проекти. Георги използва Pro Tools, но се опитваме да го убедим да премине на Cubase за да ни е по-лесна работата. Използваме плъгини като Neural DSP за китари и бас, а аз използвам Darkglass B7K за по-груб, по-агресивен звук. Oli после взема всичко и го прави фантастично с неговите инструменти.

Oli Beaudoin: Основно използваме Steinberg Cubase, защото улеснява обмена на сесии. За китари и бас използваме Neural DSP плъгини за симулация на усилватели, преди да решим дали да използваме истински усилватели за реампинг. С дигиталните инструменти възможностите са безкрайни, но важното е да се фокусираме върху мелодията, ритъма и историята на песента, а не да се изгубим в избора на плъгини. В днешно време това се превръща в проблем. Просто не знаем кой инструмент да използваме и след това се забиваме в този лабиринт от възможности. Но в крайна сметка с опита разбираш, че всъщност няма значение. Важна е самата история в песента, мелодиите… всички тези неща са много по-важни от това кой плъгин или еквалайзер ще използваш на бас касата си. Затова се опитваме да се съсредоточим върху целта, да се фокусираме върху задачата и да не позволяваме на тези малки неща да ни разсейват от действителната цел, която е да правим страхотна музика.

Димитър Стефанов: Какъв е подходът ви към живите изпълнения? Имате ли вече концерти и планирате ли турне в Канада, България или някъде другаде за подкрепа на албума?

Миро Пендев: Първият албум беше експеримент, за да видим какво можем да направим. Вторият е на най-високото ниво, което можем да постигнем, и това е така благодарение на Oli. Разбира се, ще промотираме албума. Заради забавянето до средата на годината е трудно да планираме сега, но имаме планове за концерти в Канада и България – може би в София, Пловдив и Стара Загора, където имаме фенове. Oli има огромен опит с концерти с банди като Kataklysm и ще ни води. Песните са написани с мисъл за живи изпълнения – например бриджът в „I Am the One“ е замислен да разпали публиката и да започне мош пит. Така че очакваме да имаме успешни концерти по-късно през годината или със сигурност догодина през лятото в България и Канада.

Oli Beaudoin: Както Миро вече спомена, песните са създадени да се изпълняват на живо, а не да останат само като студиен проект. Искаме да видим как ще раздвижат тълпата.

Димитър Стефанов: Освен Oli, който има опит с други банди, и Майк, когото познавам от „Троскот“, имате ли друг сценичен опит преди MetalX?

Миро Пендев: Аз не съм свирил пред голяма публика, само в неформална среда. Ходя на много концерти и наблюдавам как бандите настройват оборудването си – педали, усилватели, беклайн. Интересувам се от техническата част на живите изпълнения. Не съм сигурен дали Георги е свирил на живо с други банди, но той е много ентусиазиран да излезем на сцена. И двамата искаме да излезем на живо пред хора и да свирим нашата си музика, така че го очакваме с нетърпение. А Oli има опит за всички ни – може да разкаже истории за добри и лоши концерти.

Oli Beaudoin: В рока и метъла има едно основно правило – ако барабанистът не оплеска нещата, всичко ще е наред.

Димитър Стефанов: Ако можехте да направите един концерт някъде по света с цялата банда, къде би било?

Миро Пендев: Харесвам амфитеатъра в Пловдив – римската архитектура и историята му са страхотни. Показал съм го на Oli и той беше впечатлен. Искаме да направим нещо интересно там или на друго историческо място в България. Oli е свирил е на Heavy Montreal, едно от най-големите хеви метъл шоута в Северна Америка. На този фестивал има четири сцени с екрани навсякъде, и той е излизал на живо пред, не знам, 100 000 души вероятно, ако не и повече. Така че неговите мечти вероятно са по-големи от моите. Аз съм си доволен и с амфитеатъра.

Oli Beaudoin: Дори мечтаният концерт може да не е това, което очакваш. Това е магията на музиката – никога не знаеш какво ще се случи. Понякога закъсняваш за концерт, правиш саундчек набързо и става невероятно шоу. Друг път е разпродаден концерт, а после слизаш от сцената с чувство за неудовлетвореност. Зависи много от енергията между бандата и публиката.

Димитър Стефанов: Какви немузикални страсти или интереси влияят върху свиренето или мисленето ви като музиканти?

Миро Пендев: Обичам бързите коли. Карам Dodge Challenger с осем цилиндъра и ходя на писта с приятели през лятото, за да „изкарам дивото“, защото карането в Торонто е тегаво с всички тези коли наоколо. Когато правя музика, се стремя песните да звучат добре с тътнещия звук на двигателя. Ако звучи добре в колата, съм доволен. Това е моята движеща сила. А Oli като барабанист вероятно вижда нещата по различен начин.

Oli Beaudoin: Аз тренирам вдигане на тежести. Когато искам да се раздам, пускам тежка музика и това помага да вдигам повече. Къщата ми е една четвърт фитнес, една четвърт кухня и половин студио.

Димитър Стефанов: И накрая, какво бихте пожелали на читателите на Metal Hangar 18?

Миро Пендев: Харесваме сайта ви, той прави много за метъл феновете в България. Благодарим ви, че публикувате новини за големи и малки банди. За читателите – надявам се да продължават да ви подкрепят и вас, и българските метъл банди, като купуват песни, тениски и ходят на концерти. В дигиталната ера, особено с възхода на изкуствения интелект, е все по-трудно за човешкото изкуство да оцелее. Подкрепяйте човешкия елемент – музиканти, художници, всичко. Дори четенето на сайта ви е голяма подкрепа за бандите.