Сибирски полъх в майската вечер с GRIMA, ULTAR и NON EST DEUS

В топлия слънчев майски ден, студена вълна от тайнственате гори на Сибир се очакваше да покори сърцата на родните блек метъл фенове. След като концертът им миналата година се отложи поради липса на визи на част от членовете на бандата, GRIMA все пак успяха да вплетат корени в Live&Loud тази година. Вратите на клуба отвориха малко след 19:00, а феновете се отправиха мигновено към бара за освежаване, както и да разгледат разнообразния мърч на бандите.
Блек метъл проектът Non Est Deus се ражда през 2017 г. и оживява с премиерния албум „The Last Supper“. Той има единствена цел да демонстрира абсурдността на фанатичните религиозни практики. Привилегията да открият тази паметна вечер се падаше точно на тях. За декор на сцената бяха поставени 3 стойки за микрофони под формата на дървени кръстове с бръшлян. Бокал, кръст и библия присъстваха на импровизиран олтар в центъра. Свещите доставиха нужната доза тайнственос, а феновете вече тръпнеха за зрелището, което ги очаква. Интрото зазвуча в 20:00 и религиозните практики започнаха. Бандата се появи с бели роби, черна боя по ръцете и бели маски на лицата. Вокалистът, който се откояваше с черната си маска подхвана златен кръст и го насочи към присъстващите. Фен от публиката дори беше докоснат по челото от Noise, като ритуал на покръстване. Групата пази в тайна своята самоличност и залага на представление, което всички да помнят дълго. Театрално поведение на фронтментът въвлечче клуба в шоуто, част от което включваше и самобичуване с камшик. Връзката между публика и група се затвърди. Вокалистът крачеше нервно вглъбен в образ, а вокалите му покосяваха всеки. За началото “Burn It Down” ни изкъпа със светена вода, а в последствие коленичи, свали качулката си и получи венец от тръни от китариста.  По време на “Thousand Years of  Sand“  взе библията в ръце, започна да разлиства и да „пее пасажи“. Сетът завърши, както е и започнал – със златен кръст в ръка насочен към зрителите. В рамките на 40 минути показаха изключителен професионализъм, оттеглиха се с поклон, а феновете бяха жадни за още.
Сетлист Non Est Deus:
1. Save Us
2. Hiob
3. Babylon
4. Fuck Your God
5. Burn It Down
6. Thousand Years of Sand
7. The Last Act

От Германия се пренесохме в далечния север. Сцената се изчисти от декори и само трансперант с името на бандата се извисяване величествено над барабаните.
В 21: 20 на сцената изгря сибирският квартет ULTAR. Клубът вече се поизпълни и феновете посрещнаха групата с овации. С корпс пейнт и лишени от емоция лица бандата развя коси и меланхолията се пренесе към зрителите. Ударната вълна от касите и съпътстващите блек рифове раздвижиха редиците, а вокалите бяха умопомрачителни. Без излишни приказки следваха песен след песен. В жанрово отношение групата може да се представят като звукови алхимици, които смесват съставки от блек метъл и постметъл. Талантът им за създаване на драматични мелодии, притежаващи емоционална наситеност и открояваща се мощ е неуспорим.
За да опевестят финала на съответнате композиции, бандата гордо вдигаше ръце със знака на рогатия. Магията в „Through the Golden Gates of Dawn“ се стелеше като ранна мъгла сред тундрата. Случайни посетители липсваха, а присъстващите ценители на блек метъла останаха очаровани. Бандата се поклони сред отреденото си време и потъна в мрака. Не е тайна, че има припокриване в членовете на ULTAR и GRIMA. Беше нужна известна пауза, за да може част от групата да се подготви за скорошната си изява.
Сетист ULTAR:
1. Midnight Walk and Reminiscences of Necromancy
2. Evening Star
3. Through the Golden Gates of Dawn
4. Innsmouth
5. My Rope
6. Azathoth

Тръпнейки в очакване на хедлайнерите на тази мрачна вечер, зрителите наблюдаваха смяна на лого и декори. В 22:30 светлините се приглушиха. GRIMA, с техните артистични костюми, наподобявайки величествените ентове от „Властвлина на пръстените“, мигновено грабнаха с изпълнението си. Спецификата на стила изискваше озвучаването да е на ниво. За щастие инструментите се чуваха отчетливо. Емоцията връхлетя феновете още с интрото, което  преля в мрачния епос “Moonspell and Grief” от албума “Frostbitten”. С бели китари, контрастиращи на черните мантии се създаде специфична визуална атмосфера. Митичните същества дирижираха публиката. Сформирани през 2014 г. от Velhelm и Morbius като студиен проект с езически етос, групата изразява своето поклонението към гората, нейната сила и магия. Там Грима е върховен бог – всесилен дух, който защитава само онези, които живеят в горите и наказва всеки, който не уважава природата. „Enisey“ достави пиршество за сетивата, като атмосферичния блек беше разгърнат в посветената за нощните птици композиция – „Cedar and Owls“. Последва поклон от страна на бандата и бурни скандирания зовящи иметото ѝ огласиха помещението. “Giant’s Eternal Sleep“ отдаде почит и на фантастичните обитатели на вековните гори – великаните. Макар и с маски на лица, китаристите не скриваха емоцията си и се раздаваха с непрестанно куфеене, като влизаха в контакт с публиката. За финалните ноти на  „Flight of the Silver Storm“ вокалистът изстена пронизителен писък, а разперените ръкави на робата му наподобяваха крила на прилеп. Мистиката на бандата владееше клуба. “Beyond The Dark Horizon“ раздвижи вратовете и извоюва позицията си за фаворит на феновете от излезлия през тази година „Nightside“.
След кратка пауза, най-доброто беше оставено за финал. За композицията „Siberian Sorrow“ от албума “Will of the Primordial“, фронтменът остави китарата си и видоизменен като мистичен дух  хипнотизира публиката с присъствието си. С клони вместо ръце, държеше дървен прът с череп, с който омагьосваше зрителите. Ембиънт звуците докоснаха блек метъл душите. GRIMA се поклониха сърдечно един по един и мистериозно напуснаха сцената. Съчетала атмосферичен блек с доза паганизъм, групата предостави на публиката всичко за което е дошла – спектакъл, който ще се помни дълго.
Сетлист GRIMA:
1. Moonspell and Grief
2. Skull Gatherers
3. Enisey
4. Cedar and Owls
5. Giant’s Eternal Sleep
6. Flight of the Silver Storm
7. Beyond the Dark Horizon
8. Siberian Sorrow