Интервю с Дани (The Lefties)

Дани е вокал и китарист на The Lefties и поводът да се срещнем е предстоящият промо концерт на третият им албум Фокус

Митака: Здравей, би ли се представил?
Дани: Да, аз съм Даниел Стайков, вокал и китара в The Lefties.

М: The Lefties е група, започната от тийнейджъри, но вече навлизаща в тийнейджърските си години. Как се променяхте през това време?
Д: Ами, бавно и мъчително се променяхме. Много трудности преодоляхме, много отучване от стари навици, които бяхме усвоили по време на това наше поразхайтено тийнейджърство и които ни дърпаха назад. Радвам се, че в последните години успяхме да се отървем от доста непродуктивни неща, които ни спираха от това да се развиваме с по-стабилна скорост.

М: Кои детски мечти загубихте от първите си стъпки в рок музиката до наши дни?
Д: Не бяха толкова детски, по-скоро тийнейджърски – да има много момичета около нас и да се забавляваме на макс, което ни беше някаква фикс идея, докато сега ни се струва сравнително скучно като приоритет.

М: Групата остана със сравнително стабилен състав през годините. Как го постигнахте?
Д: Ами, то е доста е сравнително. Успяхме, може би до някаква степен, защото сме си взаимно нужни. С Андрей ни е много трудно да функционираме поотделно, просто защото се допълваме много добре. Аз съм по социалните дейности, а той е по техническите неща – например да качи файловете, да ги форматира, да се занимава с мърча. Някакви работи, които са свързани с цифри и формати, и по-рационални неща. Докато аз съм повече по комуникацията с хората, по думите и текстовете. Което всъщност е свързано с креативната ни функция, с инструментите, на които се изразяваме. Ние с него вингаи сме бачкали много добре като екип, точно защото за нищо не ставаме в това, в което другият е добър.

М: A всъщност групата в момента в какъв състав е?
Д: В момента Калоян е на баса, а Християн – на китарата и на баса, ако го няма Калоян. По принцип сме четиримата, но Калоян свири и в други проекти и не винаги може да бъде с нас. Затова в някои ситуации сме трио, а когато се налага да добавим втори китарист – идва Калоян. Така че за момента просто сме по-гъвкави. Но аз, Андрей и Християн винаги сме налични, независимо дали Християн е на бас или на китара. Може би звучи малко шантаво, но така е при нас.

М: Колко често успявате да се събирате да свирите заедно?
Д: Много зависи от ситуацията. По принцип гледаме да правим между три и пет репетиции месечно, ако не ни предстои нещо голямо, но ако имаме по-голям концерт – репетеициите са значително повече. В петък в Топлоцентрала ще представим новия си албум Фокус и това за нас няма да е просто концерт. Иначе се е случвало да си правим по-дълга почивка от репетиции и да не свирим един месец, примерно. Но през този месец задължително ще свършим нещо друго – примерно ще снимаме видео кът песен или ще направим някаква фотосесия. Или пък ще се съберем отделно, някъде извън студиото, просто така да си поджемим с акустичните китари. В тези моменти е яко, защото си премисляме някакви неща, слушаме стари записи, от които да измислим нови идеи. Има много различни начини, по които човек може да си помогне в креативния процес. Стараем се, дори в такива времена, в които нямаме толкова концерти или записи, да се събираме за опреснителни репетиции за да не губим връзка, да не губим темпо.

М: Каква е рок сцената извън София, има ли места за свирене в Шумен?
Д: Да, възможно е да се свири, но чак много места за свирене не бих казал, че има. Ако човек даде всичко от себе си, с доста усилие, труд, пари и нерви и т.н., може да се постигне такова събитие. Но няма място, което да има добри условия – да отидеш и да направиш концерт. Може да си наемеш например Военния клуб, но ще трябва ти да си организираш всичко, да намериш осветление, озвучаване и т.н. Просто няма как да има клубна култура на място, където доминиращите фенове на алтернативната музика са малолетни. Защото те, щом навършат 18, изхвърчат и няма кой да ходи в този клуб. Може да ходят пънкарите, които са над 40, обаче и те са с деца, семейства и т.н. – и на тях не им е много клубно всяка седмица. И остават тийнейджърите, които легитимно няма как да присъстват на подобни концерти. Малко обезлюдена работа. А иначе има много тийнейджъри в Шумен, които се кефят на нашата музика. И понеже във Военния клуб концертите започват от по-рано, няма проблем публиката да е от тийнейджъри, и тогава е пълно.

М: Участвал си в “Гласът на България” преди време. Това отрази ли се по някакъв начин на популярността на групата?
Д: Не, не мисля.

М: Доста странно…
Д: И аз мислех, че е странно, но след време осъзнах защо не е. Аудиторията на това предаване е тотално различна. “Гласът на България” се гледа от хора, които обичат да гледат телевизия, на които им е интересно да гледат конкурси, които обичат да слушат кавъри, да слушат топ трендинг песни. Там на сценаа се пеят реално само известни песни. Не можеш, да излезнеш и да изпееш Frances Farr will have her revenge on Seattle на Nirvana. Ако ще пееш Nirvana, ще е Smell Like Teen Spirit. Ако ще пееш Metallica, ще е Nothing Else Matters. Трябва да е топ-хит на тези банди. Фокусът е доста върху най-най-най-пазарния аспект на нещата – най-известните песни. По време на участието ми там, с бандата пускахме Nero, който беше още по-далечен от комерса, албум Хората нямаше как да направят връзка между нашия албум Nero, т.е. творчеството ни тогава и това, че аз съм съм участник в “Гласът на България”. Може би, ако сега бях там и пускахме Фокус, щеше да има по-голям смисъл и по-голяма връзка. Ние много високо ценим, че различни хора от телевизионните и изобщо медийните среди и както и “Преди обед”, доста ни се изкефиха, и споделиха, че действително много харесват музиката ни. И това е страхотно, но аудиторията просто много трудно са преплита. За добро или лошо, ние не пробиваме отвъд тази алтернативна инди-ниша, която обитаваме за момента. Просто нямаме все още това, което се изисква, за да бъдем истински маркетирани на масово ниво за българската територия. Ако стане, халал да е. Ние въобще не се дърпаме от масовото одобрение, но за сега просто изглежда твърде нереалистично да се опитваме да бъдем харесани или да очакваме да бъдем харесани от фенбазата на БТР или Сигнал или нещо такова. Ние си харесваме нашите фенове и им благодарим, че са такива!

М: Кои са основните ви музикални влияния и как те оформят звука ви като банда?
Д: Първите, които ми идват на ум са Nirvana, Red Hot Chili Peppers, Marilyn Manson, Deftones, The Mars Volta, The Strokes, Arctic Monkeys, Alice in Chains. Може би също Jeff Buckley, The Smiths. Също и Radiohead, много голямо вдъхновение имаме от Radiohead.

М: Ако може да си изберете една група, която да подгрявате за концерта им в България, коя ще е тя?
Д: Ако Deftones дойдат в България и ние ги подгрявяме, това ще е брутално!

М: А ако трябва да забиете точно една песен на Уембли, коя ще изберете?
Д: Мемоари.

М: Коя е най-забавната случка, която се е случвала на сцената без публиката да разбере?
Д: Не ни се случват много забавни неща. По-скоро сме доста в интензивния, задълбочен филм на драматичността на музиката. Но преди, през 2017, ако не са лъжа, като малки свирихме на конкурса за групи в Аспарухово. И мога да предположа и да се надявам, че хората не са ме видели как съм повърнал на сцената.

М: Това от вълнение ли?
Д: Не, от водка. Като тийнеджъри, но и малко след това, много се напивахме по концерти и имахме тенденцията да се правим на големи пънкари, и в края на краищата просто да се излагахме. За щастие преминахме отвъд този скучен период. Вече нямаме такива ситуации (като в Аспарухово) и повечето ни концерти са доста забавни и динамични, и всичко е в рамките на цивилизованото.

М: За разлика от първите два албума, този е с текстове изцяло на български. Как и защо сменихте концепцията?
Д: Aми мисля, че в Англия ми залипсва България и започнах да пиша на български, някакво такова усещане за носталгия.

М: Ти ли си основният текстописец?
Д: Аз съм единствения текстописец, освен на Последна линия, там колаборирам с Червенски за текста. И на песента ни с Кольо от Cool Den, тя не е в албума, но той написа текста, а аз само припева

М: Изпреварваш въпросите които съм пък подготвил 🙂 За Последната линия щях да питам, има ли нещо автобиографично? Доста силен и суров текст.
Д: Ами има нещо, но предпочитам да не го конкретизираме. Тя темата по принцип е много сериозна. Всеки е зависим към нещо, даже повечето хора са зависими и пристрастени към повече от едно нещо и не знам, примерно, да скролваш 6 часа в тик-ток, дали не е по-лошо, отколкото нещо друго.

М: Можем ли да наречем Фокус концептуален албум?
Д: Можем да го наречем, да.

М: Колко време отне създаването на албума от първата идея до финалния мастер?
Д: Секунда съм я композирал през 2020-а. Сляти, която включихме в албума, съм я композирал през 2014-а. През 2022-ра написах Фокус, Мълчание и Мемоари. Повечето песни от албума реално са написани през 2022-ра, а аранжимента им е правен през 2023-та. Една година, до 2024-та постоянно променяхме нещо, докато сме доволни. И също, добавяхме и махахме песни, защото избирахме други песни, кои да разработим и да ги вкараме в албума. Много внимателно подбирахме песните, които да са в албума ни Фокус, за да може да се свържат в някаква последователност.

М: На какви носители ще излиза и как мислите да го разпространявате?
Д: Освен в мрежата, албумът ще излезе и на диск. С ясното съзнание, че доста лаптопи вече нямат място за диск. Мислим си, че хората ги колекционират повече като сувенир и от естетическа стойност, отколкото да слушат самите дискове. Но дори и да не слушат дискове, хората могат да чуят албума ни Фокус в мрежите и да си купят диск или мърч просто, защото ни се кефят и за да ни подкрепят.

М: Освен промо концерта на 11 април в София, в Топлоцентрала, имате ли планове за турне в подкрепа на албума?
Д: Ще направим един концерт във Велико Търново на 16 май. Но за по-широко турне за момента не мислим. Проучваме какво можем и е добре да се направи из България, но не се сме стигнали до нещо като турне, поне засега. През лятото се надявам и планираме да имаме повече дати и участия, както от сега знаем и много се кефим, че ще свирим на Hills of Rock на 27 юли.

М: Имате обща песен с Кольо от Cool Den, която не намери място в албума. Може ли да разкажеш как се стигна до това парче?
Д: Стигна се от това парче, че ние го направихме инструментално и с припева, и то просто си “плачеше” за Кольо. Беше очевидно, че той е подходящия човек за тази песен.

М: Между другото, на мен това парче ми звучи повече Cool Den, отколкото The Lefties.
Д: Да, много хора ни го казват това и ние просто искахме да се възползваме, че се познаваме с Cool Den, за да осъществим нашия тип “Cool Den парче” със самия Кольо.

М: Какво не те попитах, а би желал да отговориш?
Д: Нещо към младите хора, които искат да се занимават с изкуство. Съветвам всеки да гледа интервюта на режисьора Дейвид Линч, лека му пръст, защото може да намери много полезна информация в тях и в него. Също, да гледат интервюта на любимите си артисти. Да четат книги, да гледат интервюта и просто да правят възможно най-широка рисърч. И да се обсебят и да изкопчат всеки един детайл за живота на този артист, и за възгледите му. И чак, когато човек направи всичко това, може да забележи връзка между всички тези свои любими артисти, да види как реално има доста сходства. Намираш и виждаш как работата не опира толкова до отделни артисти, а че има един голям креативен поток, който просто витае в нематериалното пространство навсякъде около нас. И разбираш, че няма нужда да се напъваш да измисляш нещо такова или нещо онакова. И че хората сме само проводници, които единствено трябва да премахнем всички блокажи, които спират този креативен поток да минава през нас като проводник. И тогава, когато успееш наистина с цялото си съзнание и по възможност и подсъзнание, да асимилираш тази концепция, тогава можеш да спреш да се напъваш да измислиш нещо и да оставиш нещата да бъдат измислени през теб.

М: И накрая какво ще пожелаете на читателите на Метал Хангар 18?
Д: Ами ще им пожелая да живеят пълноценен и интересен живот за тях. Да бъдат вдъхновени и да изискват максимално от себе си, да се развиват и да се трудят за усещанията, които искат да усетят.
И да направят всичко възможно и всичко по силите си, и на живот и смърт да изкопчат това, което искат от живота за себе си. Пожелавам им баланс, спокойствие, и здраве, и секс.

Концертът промо на албума е този петък (11.04) в Топлоцентрала.