Интервю с барабанист (Теодор Чирпанлиев)

Теодор Чирпанлиев (Тедко) е сравнително познато име за феновете на рока. Въпреки младостта си Тедко, има участие в няколко групи и сериозна концертна дейност зад гърба си.

Митака: Здравей, би ли се представил?

Тедко: Да, аз съм Теодор Чирпанлиев. Свиря на барабани отпреди да се помня. Свиря в Cool Den, в Цар Плъх, в Тоталштета и в още различни стилово и жанрово проекти. Завършил съм Музикалното училище в Бургас. В момента завършвам и моето следване в Националната музикална академия. Това е.

Митака: Откога свириш на барабани?

Тедко: Първо свирих на тенджери и на капаци. Взимал съм на баба ми и дядо ми посудата, правил съм ги на чинели и на барабани и съм тупал. Така се научих да познавам и часовника, защото на две минути свършваше една песен. И изкарвах по 50-60 песни. Сядах сам и с флумастери, вилици, лъжици, с какво се сетиш, свирих на тях. Но иначе на истински барабани свиря от първи клас, когато тръгнах на уроци в Музикалното училище. Трети клас вече влязох в Музикалното с ударни инструменти. А преди това свирех на пиано. Значи доста време вече е станало, не знам колко са, 16-17 години.

Митака: Какъв съвет би дал на петгодишно дете, което иска да се научи да свири на барабани?

Тедко: Бих му дал съвет да ходи на уроци и да изпълнява това, което учителят му каже. И да е търпеливо. Те малките деца много не слушат, така че бих дал този съвет на родителите им – ако са ги записали на някакви музикални уроци, трябва да следят какво точно им дава учителят да правят. И да им пускат музика и да се занимават с тях. Защото едно дете на 5 години не може да направи нещо от само себе си. В крайна сметка родителите са тези, които могат да побутнат желанието и да изградят тези навици, които децата трябва да имат.

Митака: А ако можеш да се върнеш назад във времето, какъв съвет би дал на петгодишния Тедко?

Тедко: Абсолютно същия. Може би на 14-годишния Тедко бих дал повече съвети, отколкото на 5-годишния. На него бих му казал само да е по-трудолюбив и да не си губи времето.

Митака: Популярно мнение в България е, че музикант къща не храни и то не може така, трябва да се работи друга работа. Ти предполагам вече успяваш да се изхранваш с музиката, която правиш, но иначе какво би работил?

Тедко: Абсолютно да. И преподавам, и активно свиря и смея да кажа, че закрепвам положението.

Митака: А ако не успяваше какво би работил иначе? 

Тедко: Това са хипотетични въпроси, които са радвам, че не трябва да си задавам в момента. Така че се чувствам добре с това, което правя. Искам да кажа, че не съм от хората, които изпадат в такива мисли. Ако не беше това, значи еди си какво… Каквото е, такова.

Митака: Талантът си е талант, но какво е количеството труд, което хвърляш, за да си в тази форма – колко време отделяш за репетиции с групите, колко свириш сам в къщи?

Тедко: Таланта, аз го разглеждам като влечение. Тоест да имаш талант, означава да имаш дадено влечение към нещо. Аз смятам, че имам талант в музиката, не заради друго, а защото имам желание да правя музика. Нямам желание примерно да съм спортист. Ако имах желание да съм спортист, щях да имам талант, защото тези двете неща са свързани. Иначе количеството труд е абсолютно като всяка една друга професия. Ти трябва да влагаш адски много часове. И не е само часовете, ти трябва да си интелигентен докато се упражняваш. Като бройка казват, че като вложиш 10 хиляди часа в нещо, горе-долу вече познаваш материята, но не мисля, че има някакъв момент, в който да си кажеш: “Аз сега вече съм готов и мога всичко и правя всичко”. Най-важното е да имаш някаква структура, да имаш някаква ясна цел, която искаш да достигнеш, и да си абсолютно готов да вкараш това количество работа, което е нужно. Даже повече!

Митака: Как разбра, че барабаните са твоят инструмент?

Тедко: Ами, както казах, от малък с тенджерите. После учителките в детската градина постоянно ми правеха забележка, че само си барабаня по чина и въобще не внимавам. Имаше един момент, в който вкъщи ми пускаха две касетки, една след друга, първо „Телетъбис“ и след това концерт на Слави Трифонов. И аз много исках да съм Венко. Не знам защо, но много готино ми изглеждаше Венко. Баща ми е свирил на барабани, бил е любител в тийнейджърските си години. Спомням си, че имаше някакви стари барабани, „Амати“. И аз много се кефех да свиря. За барабаните… мисля, че те ме избраха. Мисля, че нещата са някаква съвкупност от влеченията на родителите и на собствените желания. Не знам дали съзнателно съм избрал барабаните. 

Митака: Спомена, че в Музикалното училище си свирил и на пиано. Намираш ли време и за този инструмент?

Тедко: Не, аз свирих на пиано преди да вляза в Музикалното училище при госпожа Емилия Дикова. Ходих и на конкурси и бях много готин пианист. След като влязох в Музикалното малко занемарих свиренето, но поддържах форма, тъй като имах задължително пиано и в училище, и в Академията. Със сигурност не съм на някакво кой знае какво ниво, но мога да боравя добре с инструмента.

Митака: Кои са ти любимите барабанисти, тези, които те вдъхновяват?

Тедко: Ами учителите ми по барабани. Аз имам адския късмет да имам много готини учители. Госпожата ми по барабани Евгения Иванова от Музикалното училище. И професор Христо Йоцов и Атанас Попов, които са ми преподаватели в Академията, са брутални музиканти и изключително много са ме вдъхновили. Смея да кажа, че те повече са ме вдъхновили, отколкото тези световноизвестните имена, които ще ти кажа след малко. Не заради друго, а защото имаме личен, жив контакт. Дават ми съвети, коригират ме и постоянно научавам нови неща от тях. Иначе от световноизвестните изпълнители – много са. Joey Jordison ми беше много любим барабанист. Vinnie Paul, със сигурност. Matt Garstka в момента ми е един от главните идоли, които имам – и като техника, и като музикант. Много съм вдъхновен и от джента. Така че всякакви групи като Tesseract, Periphery, Monuments много са ми повлияли като музикант.

Митака: А любими изпълнители въобще? Каза, че си на джент вълна.

Тедко: Бях на джент вълна, но съм израснал главно с ню метъл и Rammstein. Групи като Linkin Park, Sepultura, Korn, Limp Bizkit. Баща ми много слушаше и аз покрай него много се кефех на Pantera. А пък майка ми слушаше много рап. Тя ми е разказвала, че като тийнейджърка се е шегувала с най-добрата си приятелка: „Представяш ли си детето ти да стане метъл. Това би било най-ужасното нещо на света.“ Защото тогава рапърите и метълите са били като на война (поне така ми е казвала). И мисля, че от страната на майка ми – рапа, и от страната на баща ми – метъла, някак си са създали в мен това чувство, че искам да комбинирам двете неща. 

Митака: Сещам се на първия Арнаутсток как по време на Арнаутикон изведнъж се озова зад барабаните. Често ли ти се случва да джемиш с непознати хора незнайни песни?

Тедко: Ей, вярно, ами, да! Сравнително често ми се случва. Аз много обичам да свиря на сцена. И особено да свиря с тотално непознати хора, защото така най-лесно можеш да се свържеш с тях. Музиката е най-универсалният език и всеки го говори, на всеки му въздейства по някакъв начин. Ние може да не се познаваме, но като седнем да свирим заедно, разбираме най-малкото кой какво е слушал и кой какво чувства в този момент. 

Митака: Разпознават ли те вече хората по улиците?

Тедко: Ами… Не знам. Не ми казват поне. Може и да ме разпознават. Обикновено барабанистите е най-трудно да ги разпознаят по улиците, защото все пак винаги са скрити зад барабаните.

Митака: Хората те познават предимно като барабаниста на Cool Den, но всъщност свириш още и в Тоталштета, и в Цар Плъх. Не знам дали още си в Will Of The Awakened. Имаш може би още и други формации?

Тедко: Да, с Рада Илиева имаме група, с която свирим авторските ѝ песни. Тя е едно много готино момиче, което прави много готини песни. Свиря и в една джаз формация, J-City Ensemble, където свирим музички от видеоигри в джаз аранжименти. А Will of the Awakened – това е мит и легенда, за която няма да кажа нищо. Тоест, може и да продължаваме, не знам.

Митака: Как успяваш да си активен музикант на толкова много места?

Тедко: Ами, отваряш си Google календара и си запаметяваш всичко. Не знам, правиш някакви шашми с графиците общо взето… 

Митака: Случвало ли се е да има конфликт на дати измежду групите, в които свириш и да трябва да правиш компромиси?

Тедко: Ами, то по-често за репетиции се случва това нещо. Но за участията, тъй като ние си планираме нещата много занапред и горе-долу гледам да знам кога, какво и как ще се случва. Досега не се е случвал някакъв конфликт, само шашми. Последно септември месец бях с Cool Den някъде около Велинград. Оставиха ме на магистралата до Пазарджик, оттам пък ме взеха Цар Плъх и потеглихме към към Варна. Откъдето пък на следващия ден отидох до София на сватба и след това трябваше да свирим в Пловдив. Някакви такива лудници са се случвали, затова си трябва помощ. Много помощ от приятели..

Митака: Всъщност каква е историята чисто хронологически – Тоталштета ли са първи или Cool Den? Защото всичко това се случва в рамките на една и съща година

Тедко: Всъщност даже всичко се случи в един месец. Но първо беше с Тоталштета, т.е. аз бях някъде навън и се срещнахме на „Витошка“; подчертавам на „Витошка“. Подчертавам, защото и на Cool Den историята е как и Ивайло и Никола се срещат на „Витошка“. Там се срещнахме с Мъро. Видях го – “А, ти си басист”, а той вика “А, ти си барабанист, дай да направим група”.  И общо взето така се случи. А малко след това ми се обадиха от Cool Den да ме пробват. 

Митака: Историята сме я чували, много е готина. Как си седнал и си ги отвял. Просто са били убедени, че ти си човека. 

Тедко: То историята от моята гледна точка е друга. Аз си мислех, че трябва да замествам техния барабанист на някакъв концерт. Обаче, слушайки песните им и научвайки ги, си казах: “Аз ще им стана барабанист на тези пичове. Толкова добре ще се справя, че няма да погледнат друг после”. Оказа се, че те всъщност са си търсили барабанист за постоянно. И така. Наредиха се нещата.

Митака: Забавно 🙂 Вече спомена, че с басиста от Тоталштета сте основали групата. Това всъщност е един от бившите басисти на Bloodrush, а с другия бивш басист на Bloodrush свириш в Цар Плъх. 

Тедко: Да, значи то за този Добрич трябва да се направи цял сериал за всичките взаимовръзки, които се случват между хората от този град.

Митака: Случва ли се да има професионална завист между двамата басисти, че гледай сега Тедко свири и с единия, и с другия?

Тедко: Не, не мисля. Ние сме много отворени. Обграден съм с хора, които са супер готини. И сме го приели това, че всички действаме заедно и правим неща заедно. Така че не мисля, че има някаква завист или делба. Аз си ги обичам всичките.

Митака: И пак да се върна на темата за басистите – може ли в една група барабанистът и басистът да не се слушат?

Тедко: Да не се слушат?!? Със сигурност трябва да се слушат. За да звучи добре едно нещо, трябва барабанистът и басистът винаги да са заедно или поне да знаят какво правят. Трябва всеки да знае партиите на другия, ама наизуст да ги знае. Така че то може, но въпросът е дали групата ще звучи добре. Ако ти клатят баса и барабаните и не са заедно, просто няма как да стане… Не мисля, че човешкото ухо ще възприеме добре това нещо.

Митака: Според легендите последните думи на барабанистите в групите били “момчета, дайте да пробваме една моя идея”. Какво е твоето участие в творческия процес?

Тедко: Аз тъй като не свиря на хармоничен инструмент, съм открил за себе си, че много добре мога да свързвам неща, т.е. ако ти ми дадеш няколко рифа, на мен веднага започва да ми щрака мозъкът как да ги свържа тези неща. И общо взето през 80% от творческия ми процес аз им крещя „Не бе, направи така та-ду-ди-ду та-ду-ду-ду, ти-ду-ди-ду“ и им тананикам някакви мелодийки.

Митака: Така както го разказваш, бях чел някаква история за Майкъл Джексън и за работата му със Слаш. Отива при него и му изтананиква някакво соло, така както си го представя. И Слаш просто директно го изсвирва.

Тедко: Да, да, да. Нещо е такова, да. Често се случва на нашите репетиции да съм „Абе, това не може ли да е еди си кой тон, и еди си как изсвирен.“

Митака: Може ли да се каже, че някоя от групите е водеща или за всички има едно и също място сърцето?

Тедко: А, ти можеш ли да кажеш дали имаш любимо дете? Водещата група е тази, с която свиря в момента. Тоест, ако съм на репетиция с някоя група, сега тя е водещата. Така си ги разграничавам нещата. Всяка група си има нейния си цвят. 

Митака: С Цар Плъх наскоро изкарахте една много готина песен. Какви са бъдещите творчески планове?

Тедко: Трябва да пуснем още един сингъл, надявам се до края на годината. А за следващата година готвим и дългосвирещ албум.

Митака: С Тоталштета ви гледах миналата есен на представянето на третия албум на ТДК. Какво се случи оттогава насам?

Тедко: На 29 февруари излезе албумът ни и после направихме една разходка из България, която завърши в София. 

Митака: С Cool Den имате доста готини песни за България напук на нихилизма, който се опитва да завладее обществото. Каква надежда вижда един млад музикант в страната ни и какво трябва да се случи, за да емигрираш?

Тедко: Това са два много дълги въпроса. За бъдеще и за минало е много трудно да се говори според мен, но и аз, и хората около мен сме си задавали този въпрос. Опитваме се да правим всичко възможно, за да има алтернативна музика. В момента най-слушаното нещо е чалгата, най-посещаваното и т.н. Така че нашата идея е да правим някаква алтернатива на това. Не знам как да го обясня точно, но… Аз мисля, че бъдещето зависи от настоящето и зависи от това, което ние правим в момента. По-скоро си казвам какво искам да направя сега, за да може бъдещето да е различно. Иска ми се да бъде много по-лесно за музикантите да се издържат и да се изхранват с музика и тя съответно да стане много по-добра. Някак така си го представям. 

А иначе какво трябва да се случи за да емигрирам… Аз не мисля, че някога бих живял извън България, но… Ако например ми се обадят Металика и ми кажат ела на турне година и половина, сигурно ще отида. Но после ще се върна в България. Не мисля за емигриране, със сигурност. Искам да го направя тук да е готино.

Митака: Как се виждаш ти след 10 години? И как си представяш да помагаш на млади групи за развиване на сцената?

Тедко: Много неща. Аз отделно от това, че свиря, и преподавам. И след 10 години ще съм преподавал с 10 години повече. Така че ще съм обучавал доста повече деца. 

Не знам, само времето може да покаже. Не мога да мисля след 10 години какво ще стане, защото няма как да знам. Ще взема да се разочаровам, ако тръгна да го мисля. Или пък да си кажа „Смятай колко ниски очаквания съм имал към себе си“. Гледам да правя най-доброто, на което съм способен, а бъдещето само ще си покаже.

Митака: Благодаря много за отделеното време. И за финал какво би пожелал на читателите на „Хангара“ и на феновете ти?

Тедко:  Да слушат повече музика, да са по-смели, да творят, ако имат такива намерения, да ходят повече на концерти, да подкрепят младите български групи и дори нещо в тях да не им харесва, да им прощават, защото те са хората, които движат тази сцена и крепят нашия музикален свят. А това си струва!

И ако след това интервю нямате търпение да го чуете на живо, може да го направите още днес! Тази вечер Cool Den имат съвместен концерт с Funkilicious в MixTape 5.