Новия албум е почти тук и днес стоейки до 1 сутринта слушайки го си направих някакви записки. Първо – Ейми е страхотна. The Emptiness machine e песен правена за нея и особено за нейния глас. Heavy is the crown е също страхотна.

За това дали трябва да имa Linkin Park без Честър – всеки си има мнение. Аз бях на мнение, че няма как да има LP без него докато не чух първите два сингъла с новата им вокалистка. Ейми си дава душата докато се разцепва, особено пък на тези парчета. И понеже съм абсолютен идиот, който като ги слуша може да ви каже и точно къде ми настръхват космите по гърба, идвам да заявя много сериозно, че Ейми е брутално добра, особено когато пее с пълно гърло:

I let you cut me open, just to watch me bleed
Give up who I am for who you wanted me to be
Don’t know why I’m hoping for what I won’t receive
Falling for the promise of the emptiness machine

Oх, чакайте, че се развълнувах. Когато чух за пръв път “Heavy is the Crown” и бях – “‘мкей, ‘мкей, не е зле, не е зле” и стигнах до малко след средата, когато Ейми поема въздух и изревава “This is what you asked for” и това продължава 16 секунди; няма да ви излъжа ако ви кажа, че ми се напълниха очите заради две неща:

Когато след 16-тата секунда си поема въздух, звучи точно като удавник, който е изпразнил напълно дробовете си. Това само може да покаже, колко тя си е загърбила и его и всичко, за да може да даде каквото има за LP. От такъв човек имаха нужда и явно са го намерили.

Естествено, когато говорим за такива викове, никога, никога няма да забравя, когато съм ревал с глас когато гледах за пръв път точно онази версия на “Given up” когато Честър беше в най-добрите си години и изрева за 17 секунди “Put me out of my fucking misery”.

Та така. Трудно ми беше да приема, че има пак Linkin Park, трудно ми беше да приема, че новият Честър се казва Ейми, но ей, богу – тази жена дава всичко да бъде с LP. И ѝ личи, че се раздава на ръба на така или иначе големите си възможности.

Tа ето набързо моя списък с новите песни, много хамалски ревюирани, но за сега – толкова:

  • The Emptiness Machine – 10/10
  • Cut The Bridge – 6.5/10 – много фънки по техен начин, може да стане хит по ПОП станциите
  • Heavy Is The Crown – 10/10
  • OVER EACH OTHER – 7/10 (1/10 metal content)
  • Casualty – много пънк, бе. Има потенциал за wall of death по фестивалите
  • Good Things Go – какво си ти по дяволите???
  • Overflow – пак някакъв пънк в началото, интересно накъде ще се насочат в следващия след този албум. После продължава стил LP, добър финал
  • Two Faced – 8/10
  • Stained – 8.5/10 – ууу, това е вълнуващо. Очаквах да ми падне косата към края, но пак си беше добре, особено след няколко по-слаби парчета
  • Gave You Everything – 7/10

Много ПОП ми дойде албума. Откакто излязоха с Ейми и “Heavy is the Crown” и “The Emptiness Machine” ги въртя почти постоянно, но другите са доста по-… абе по-обикновени едни такива. Не са били с майндсета – “Ай ся ше ви откъснем главите с всяка песен от албума”, но се радвам, че в живота ми има нов Linkin Park. 

Напомня ми за парка в Добрич, където пиехме бира, говорихме за музика, играхме хек и се оформяхме като характери.

Преди няколко седмици кумувах на мой добър приятел, Радо, на който в речта на кума казах, че той беше един от първите хора, които ми показаха красотата на музиката извън дрането и крещенето, показа ми смисъла, а след това музиката ми е спасила живота не един път (като изобщо не преувеличавам, като го пиша). Едни от групите бяха Linkin Park, но тогава не разбирахме какво имаме. А ние имахме младост, надежда за хубавото, гледахме през прашните си обувки към бъдещето, което щеше да е блестящо, смеехме се от дъното на душите си и изградихме приятелства, които ще съществуват винаги (гледам към вас Радо, Габс, Викс).

Недко Христов
Линк към оригиналната публикация