Искахме да покажем, че „още го можем“ – интервю с Найден Колчев (Про-рок)

„Понякога те се завръщат“

Напълно изненадващо и без никаква предварителна подготовка, култовото българско метъл списание „Про-рок“ изгря от руините, точно 10 години след последния си брой. Ние, няма да крием, че винаги сме били свързани с тях. Така че, няма как да не се възползваме от възможността, пак да вземем интервю, след онова „култово“ преди една декада. Ето го пак Найден Колчев, болезнено откровен пред Хангара, в лицето на Недко Игнатов.

Здравей, Найдене, радвам се, че 10 години след „смъртта“ на Про-рок, пак имам честа да ти взема интервю за нов брой на списанието.

Здравей, радвам се, че пак имаш повод да го направиш!

Как си, какво прави през тези 10 години? Беше ли свързан с музиката и сцената?

Добре съм, благодаря. Бях свързан като фен, наблюдавах и следях всичко максимално отблизо. Никога не съм се откъсвал, както и другите про-роци.

Когато спирахте, беше споделил, че освен липсата на средства за издаването, друга причина е натрупаната умора у авторите. Това значи ли, че вече сте заредени и имате нужда отново да се изявите? Затова ли направихте този брой?

Предполагам, че желанието за изява е една от причините за всяко едно творческо постижение. Има и други причини – като носталгията например, или като това, че искахме да се предизвикаме, да покажем, че „още го можем“. Искахме може би и да тестваме доколко хората помнят „Про-Рок“…

Да, оказа се, че много хора явно го помнят и им липсва, защото първия тираж от 666 (хо-хо-хо) броя се изкупи за 1 ден! Това вероятно е повод за гордост и за размисъл може би…

Няма да крия, това бе огромна изненада! От целия екип един единствен про-рок (Иван* от Троян) предположи, че ще се наложи дори да правим нов тираж. Подигравахме му се. Някои казваха 170 броя, други 200. Не знам дали е за гордост, наистина. Не гледам така на нещата. Просто се радвам, че „Про-„Рок“ – делото на живота ми – е жив и се е превърнал в някакъв вид култ. И както при почти всички култове – трябваше да умре, за да придобие такава известност.

• Всъщност Иван е от автор и в Хангара под името IDTemplar

Това щях да питам, трябваше ли да умре, за да го оценят феновете? 🙂 И сега, след като се прероди, наистина ли ще остане единствен брой. Особено след тази реакция. Не вярвам да искаш пак да стане месечно/двумесечно, но поне годишно?

Тук ще ти отговоря по-подробно, защото това е често задаван въпрос. И да, няма да лъжа, че в мен остана известно огорчение – питаха ме през годините:
– Защо спряхте?
– А ти откога спря да го купуваш?
– Еми… от години…
Но за всичко си има причини, няма да ровим в миналото. Ето отговорът ми на втората част от въпроса ти.

Нека хипотетично предположим, че всички от екипа изведнъж изпаднем в някакъв делириум и се навием…
Първо: Ще трябва повече актуалност, вместо аналитичност. Ще трябва да почнем работа в началото на годината за нещо, което ще излезе в края. Не става просто да се съберем през октомври и да изкараме брой декември. Ще трябва да възобновим контакти с издатели, банди и т.н. Направо ми прилошава, като се сетя, колко работа е това, наистина.
Второ: Ефектът от специалното завръщане ще е отминал. Ще станем злободневни (злобогодишни?), феновете ще почнат да мрънкат, да ни хейтят и т.н. – нормалните неща, от които никога не ни е било страх, но защо да си го причиняваме отново?
Трето: Себестойността на този брой сега е около 13 лв., и това е само за печат, дизайн, сайт, някакви разходи за разпространение. Като прибавим и някакви пари за нашите партньори по магазините, какво остава? Пак го правим за наше си удоволствие и слава. Да издаваш на хартия е крайно скъпа глезотия. Един брой трябва да струва 30 лева (15 евро), за да е поне малко икономически обосновано. И колко ще го купят? И тук стигаме до четвърто.
Четвърто: Преди 10 години феновете бяха уморени от нас. Накрая останаха само няколкостотин верни, които не бяха достатъчни, за да ни финансират. Реклами почти нямаше. Защо сега да е по-различно? Ето – ще минат вълненията по този брой и догодина пак ще се озовем в ситуация, в която сме били. Ние и няколкостотин ултраси… Не, благодаря, бяхме там и няма да се върнем.
P.S. Все пак не затръшваме вратата напълно. Обмисляме в зародиш един проект, но за него ще разберете, когато (ако) му дойде времето. Не бързаме, нали?
(само истината за Хангара)

Реюниъните се правят главно за пари. Вие затова ли се събрахте? Т.е. да вложите малко пари в хобито си?

Ако се правят, за да набуташ малко пари – това е нашият случай, както винаги. Ако излезем на нула, ще сме доволни. Но не това е решаващото, знаеш. Ти правилно каза: хоби. Страст, както и да го наречеш… На възраст сме, когато интересите и маниите са това, което ни определя в голяма степен. „Про-Рок“ е точно това.

До колкото разбрах, почти всички автори са се отзовали. Има ли някой, който е отказал и по каква причина, ако не е редакционна тайна?

Само Анастас – Cadaurus се отказа от всички, които останаха до края на потъващия кораб. Даже не съм го питал защо – това е негово желание и право. Иначе всички други откликнаха – къде с повече ентусиазъм, къде без 🙂

Ти си известен с това, че умееш да привличаш нови хора към „каузата“. И сега има нов член Самуил, който всъщност е сина ти. Да не го приготвяш за „престола“ и да продължи делото? Защо не с нови и млади автори…

Така е, това е най-големият ми талант – не само да открия верните хора, но и да ги мотивирам да се блъскат толкова години…
Относно Самуил: първо, исках да покажа, че в музикалното образование може да има приемственост. Второ: някой трябваше да върши черната работа покрай списанието, каквато има много. Така че, не, няма да има млади, нови свежи попълнения… Какъв престол, хаха! Престол на царство, което преди 10 години завърши потънало в дългове…

Добре, хартията явно е отживелица, поне в България, защо не продължите като web-media (не казвам сайт, защото вие си имате име и репутация)?

Първите години след края бяхме толкова изтощени, че за зло или за добро изпуснахме момента да минем само онлайн.
Иначе ни е ясно, че ще направим супер сайт, защото в България липсват анализите и наблюденията на Про-Рок.

Така е. А сега честно – липсват ли ти ония години, съжаляваш ли за нещо и ако се върнеш назад във времето, би ли направил същите избори и ходове?

Аз никога не съжалявам за нищо в миналото, наистина. Без значение дали става дума за „Про-Рок“ или за други важни житейски решения. Така е трябвало да се случи, станало е – за всичко си има причина, мотивация, последици. Някои хора слушат стари албуми, не защото са силни, а защото ги връщат във времена, които няма да се върнат. Така че отговорът е – не. В това отношение съм малко като японците – няма минало и чак такива големи бъдещи планове. Има само сега.

А ти какви албуми слуша тия 10 години, имаш ли ново откритие, което ще стане голямо име? (Тук давам пример с мен – трябва да е било 2005, натика ми един диск и каза, чуй ги, тия ще ти харесат много. Беше „From Mars to Sirius“ и да позна, сега са огромни.)

Ох, еми много неща – дори в броя всеки от авторите е дал своята класация за яки албуми през това време.
Ето ги моите хронологично – с огромни уговорки, че има още много албуми… Дори някои сега биха отпаднали – всичко е толкова динамично. Все пак:
Anthrax – For All Kings (2016)
Death Angel – The Evil Divide (2016)
Power Trip – Nightmare Logic (2017)
Angel Witch – Angel of Light (2019)
Warbringer – Weapons of Tomorrow (2020)
Thy Catafalque – Naiv (2020)
God Is An Astronaut – Ghost Tapes #10 (2021)
King Buffalo – The Burden of Restlessness (2021)
King Buffalo – Acheron (2021)
Russian Circles – Gnosis (2022)
Long Distance Calling – Eraser (2022)
My Sleeping Karma – Atma (2022)
Cattle Decapitation – Terrasite (2023)
Chat Pile – Cool World (2024)
The Cure – Songs of a Lost World (2024)
Bruce Dickinson – The Mandrake Project (2024)
Blood Incantation – Absolute Elsewhere (2024)
Crypt Sermon – The Stygian Rose (2024)
Graceless – Icons of Ruin (2025)
Coroner – Dissonance Theory (2025)

Признай си, че това си го спретнал от Spotify – „какво слушах през годините„. В тази връзка AI помага ли на музикалния журналист и критик и ще му вземе ли „работата“? Всъщност защо не – Про-рок 2029 , декември, гл. ред. Самуил Колчев + AI, 255 стр.?

Неее, слушам музика и на много физически носители. А класациите са нещо сакрално. Имам си файл, в който всяка година си нанасям победителите.
AI може да помогне в редакцията, при сверяване на имена и т.н. Това е просто един инструмент, който трябва да ползваме правилно, подобно на други.
Това пък 2029 Про-Рок отде ти хрумна? Робота ли пита?

И така, как къде все пак може да си набавим този култов брой и да дадем подкрепата си за това, което сте направили през всичките тези години?

Вторият тираж излиза днес. Съветвам тези, които не са се сдобили с тази бъдеща антикварна рядкост, да го направят – било то с поръчка онлайн на www.pro-rock.net, било то от магазините, посочени на сайта.

Ами тогава ще те оставя да кажеш „последни думи“ (не няма да умираш 😀  ), на нашите читатели и вашите фенове и наистина да се надявам до скорошни срещи!

Благодаря на всички, които не са ни забравили. Оказа, че в известна степен сме подценявали и себе си, и това, което сме направили. „Про-Рок“ е култ и аз съм горд, че съм част от него. А Метал Хангар-а продължава да ме удивлява! Вие ще надживеете всички.