ALI в Строежа – пътуване извън тази планета

В тихата и обикновена сивкава вечер на тринадесети ноември крачим бавно към Строежа – отиваме на гости при ALI. Очакваме концертът тази вечер да наистина специален. Освен, че е последния им за годината в столицата е много вероятно да е и едно от последните им съвместни излизания с Калоян Димитров. Да, новината от последните дни на септември, че напуска състава още здраво ме натъжава. А видяното малко по-късно само затвърди това усещане.

Точно по график стартира специалният гост днес – аудио-визуалния артист Преслава Кръстева (LVA). Освен, че вероятно е най-музикалният магистър фармацевт, който ще срещнете в живота си, е и едно от най-свежите и перспективни имена днес. Дългият й музикален опит и школовка и завършеният й глас се превръщат в инструментите, чрез които поднася социални послания по един наистина необичаен начин. За пръв път съм част от публиката на нейна продукция и съм впечатлен. Първите минути носят усещане за класически DJ сет, но с развитието на композициите изживяването придобива облик на едно цялостно и вълнуващо пътуване в абстрактния експериментален свят на модерния музикален продукт. Самата тя описва творчеството си като „пространство, в което всички сме свързани и където тревогата се превръща в интуиция, а интуицията – в общо знание.“ И видяното днес категорично потвърждава тези думи. Въпреки различното стилово позициониране на LVA, тя бе отличен съпорт. Несъмнено се забавляваше на сцената поглъщайки емоциите с широките си усмивки, тя успешно успя да грабне вниманието на всички в клуба и здраво провокира сивите ни клетки. А те, между другото, здраво се потрудиха за да обработят и погълнат случващото се пред нас. След сета й усетихме силно вълнение – ясен знак, че съобщението е предадено и прието успешно.

Не след дълго се появяват и ALI, само седмица преди брилянтният им дебютен албум „Introverse“ да направи първата си пълна обиколка около слънцето. Бурни аплодисменти и прегръдка от гъст дим дадоха началото на тяхната вечер. Изумителна е лекотата, с която Али Абдала приема сценичния си образ, хващайки здраво грифа и потапяйки всичко живо наоколо в цяла паралелна реалност. Откриват с „The List“ и първите вдигнати ръце на най-верните фенове пред сцената не закъсняват. Досега не съм ги слушал в клуба атмосфера и след „Better Place“ съм убеден, че това е най-силната банда в момента у нас що се отнася до китарно звучене. Въпреки, че на моменти всеки от тях изпълняваше партия в различно темпо, синхронът помежду им бе просто безупречен. Концертът на няколко „последни“ неща, както се изразиха самите те след този в Rock Bar Download, Пловдив на следващия ден ясно доказа колко много ще загуби музиката с напускането на Калоян Димитров. Неговият бас тази вечер не просто бе земята, от която се хранеха всички изпълнения, но на моменти се открояваше и изпъкваше, превръщайки случващото се в жива материя. После успокоихме малко страстите с излязлото наскоро ново по-лирично парче „Toaster“, чиито клип си е цял късометражен филм, изпипан до последния дребничък детайл. „Bliss​+​Blasphemy“ пък показа, че групата изживява музиката си с всяка своя пора. Играещите ръце на Али зад микрофона се превръщат в безсловесен диалог с публиката, която откликва със скок и ръкопляскания в такт. И малко преди края получаваме още един подарък – появата на още един интригуващ млад артист – Адриан. Зов „Reach outside this worlddddd…“ полита от микрофона и барабана на Адриан се превръща в ритмичен пулс на туптящо сърце. Чудесно ново парче. Вече нямам търпение да чуя какво са ни приготвили ALI в предстоящия втори албум. И както подхожда на едни истински джентълмени, които държат на думата си, въпреки молбите за бис, вечерта приключи без такъв. Въпреки това обаче, изживяването си остава неповторимо. Тази музика е едновременно тиха и бурна, лека и дълбока, абстрактна и обикновена (да, с точно толкова много прилагателни). Тя не просто е на световно ниво – тя е създадена, за да излезе извън рамките на тази планета.