Интервю с басист (Симеон, SpaceWeaver и Tickle the Sage)

Митака: Как започна твоето пътешествие към баса?
Симеон: Всичко започна една доста съдбовна вечер в парка на Народния театър. Този барабанист-красавец Мишо ми се обади, че им трябва басист. Аз преди това не бях пипал бас в живота си – никога. Исках, но нито имах бас, нито можех да свиря. Още на другия ден ми намериха инструмент. Посвирих малко и си казах: Ей, това е много готино, бе. И се оказа, че басът наистина е супер яко нещо. Преди това бях свирил на китара 4-5 години – три гами и два пауър акорда. Посвирих с тях известно време, после спрях. После бях в чужбина около година и там си взех един много скапан китайски бас за 100 евро и пак започнах да свиря. Особено музиката, която слушам – стоунър, психеделик и подобни жанрове – много ме вдъхновява. Това са доста бас-хеви стилове: всичко е със смъкнати настройки, големи фъзове, нацепени усилватели. Басът играе много плътна, мазна роля.

Митака: А как се създаде SpaceWeaver?
Симеон: Мишо ме покани във вече основаната група Truth Be Told някъде през 2019 струва ми се. Освен това той е много добър приятел с Нико и така стана връзката – през един запис, който ми пратиха късно през нощта. После се събрахме заедно преди три-четири години и тръгна SpaceWeaver.

Митака: Какво те привлече в този жанр и как SpaceWeaver се вписва в българската сцена?
Симеон: Честно казано, всичко започна, когато чух Echoes на Pink Floyd. Казах си: Майко мила, какво е това бе, човек! Толкова се превъзбудих, че си метнах телефона в тавана и го счупих. После един от най-добрите ми приятели ми пусна Kyuss и оттам всичко тръгна в тази посока. Мисля, че се вписваме добре в сравнително малката и бутикова сцена за такава музика у нас.

Митака: Може ли да се каже, че ти си фронтменът на бандата?
Симеон: Не бих казал, но най-много се движа и говоря от цялата група.

Митака: Какви ефекти ползваш за вокалите?
Симеон: Един много скапан бас овердрайв и дилей. Понеже не мога да пея особено и предпочитам да експериментирам със звук, опитвам се да правя по-скоро концептуални неща.

Митака: Каква е ролята на баса в песните на SpaceWeaver и кои басисти са ти повлияли най-много?
Симеон: Едно време Мишо се бъзикаше, че свиря на баса като на китара. Вкарвам много дисторшън, усилвателите трябва да са нацепени догоре и с фъз. Първите ми големи влияния са от Black Sabbath – там басът е просто чудовище. Имам чувството, че съм слушал Sabbath през целия си живот. Първият им албум е абсолютен шедьовър – пускаш го и първото, което чуваш, са три тона, но после като се заслушаш в баса на Geezer Butler, става страшно. После идват всички, които са чували за него – Kyuss с Nick Oliveri и Scott Reeder примерно. В последните години много слушам Al Cisneros от Sleep – абсолютен титан, звучи като много мазна, ниска китара. Не мога да опиша какво ми причинява. Също Tim Hellman от Osees е чудовище – класически Fender Precision в Ampeg, без нищо друго, просто гениално. И разбира се – поздрав към Lemmy. Но като цяло не се кефя само на басa – всички елементи в музиката са важни. Цялата банда сме огромни фенове на Pink Floyd. Всъщност целият съвременен стоунър идва от тях.

Митака: Психеделията успява да те отнесе в други измерения – почти като наркотиците. Какво е отношението ти към музиката и към дрогата като средства за достигане на тези светове?
Симеон: За мен музиката винаги е била по-силна от наркотиците. Мога с часове да си слушам на слушалки 60-тарски и 70-тарски рок в пълна тъмнина и това е абсолютно пълно телесно преживяване. Честно казано, ние сме може би най-трезвената стоунър банда на света – не мисля някой от нас дори да пуши трева. Но пък аз лично много обичам бира.

Митака: Кое е най-вълнуващото ти изпълнение на живо до момента?
Симеон: Още в началото, може би четвъртия ни или петия концерт преди три години. Бяхме съвсем млада банда, още не знаехме точно какво правим. Чрез Аларма Пънк Джаз се озовахме в Скопие, в Младински културен център. Гигът беше лудница – пълно с млади хора и банди по-малки от нас, публиката беше толкова надъхана, че чува нещо, което наистина ги отнася. Уникално преживяване.

Митака: Как се справяш с участието в две психеделични банди – SpaceWeaver и Tickle the Sage?
Симеон: Всъщност има и трета – Маяк. Трудно се оправям, просто не спя. Личният ми живот и графикът са пълна лудница – почти всяка вечер имам репетиции, но няма спиране.

Митака: Какви са разликите в стила между SpaceWeaver и Tickle the Sage?
Симеон: И двете са психеделични, но в SpaceWeaver е много по-тежко и стоунърски, с яки рифове. В Tickle the Sage музиката е по-разнообразна, по-пъстра, по-напевна, с по-класически структури. Там жанрово е доста по-широко, тук е по-фокусирано. Реално и двете банди са от приятели и дори свирим в една и съща репетиционна.

Митака: Това му навежда на следващия въпрос – имате ли планове за съвместни концерти?
Симеон: Правили сме два-три. Последно в началото на тази година Tickle the Sage подгряваха SpaceWeaver.

Митака: Разкажи малко за техниката – усилватели, ефекти, настройки?
Симеон: Свиря в ниски настройки, предимно в Ре. Имам два основни баса. Единият е Squier Precision – кърпил съм го, чупил съм го, престроявал съм го и съм го рефретвал няколко пъти (аз съм китарен техник по принцип). Много е скапан, но страшно много си го обичам. Разпадал ми се е в ръцете поне три пъти. После видях G&L L2000 – най-дебелият гриф и най-тежкият бас, който съм държал в ръце. Работя в музикален магазин, пробвах го колкото си искам и го взех. Първото нещо, което правя с всеки бас – изкъртвам му цялата електроника и я правя както аз си я представям. И него съм го разглобявал, пилил съм прагове… малко съм луд на тая тема, но само с моите инструменти. С чуждите съм много нежен. Имам и една китара – Кремона от 80-те, перфектно направена от някакъв пич: тяло като на Les Paul, гриф от Кремона, никой не знае как работи, но звучи брутално и грифът е по-дебел отколкото може да си представиш. Откъм усилватели имам три-четири отделни рига. Това, което търся е да е огромно, мощно и евтино. Без фъз и драйв не мога – басът трябва да ръмжи!

Митака: И накрая – какво ще пожелаеш на читателите на Metal Hangar 18?
Симеон: Keep on trucking! Това е посланието.