Интервю с Гриша Георгиев (GREESH, NO MORE MANY MORE, SAINT ELECTRIC, ПОРТОКАЛ и други)

Митака: Как започна твоят път в музиката?

Гриша: Със сигурност от детските години. Първата ми любов беше хеви метъл, бях в седми клас. После минах през фънк, имах и прогресив период. В училище имах електрическа китара, а през лятото баба ми и дядо ми ми дадоха пари и си купих акустична. Не беше кой знае каква, но страшно обичах да свиря рифове и лека-полека се зарибих.

С един приятел, който беше по-добър китарист от мен, свирехме заедно и аз реших да стана барабанист. После обаче проявих интерес и към баса, използвах паузите да щипвам бас линии и много ми харесваше. Тогава слушах много Level 42, а по-късно открих Funkadelic, Sly & The Family Stone, The Meters, все групи, които са ме докосвали и вдъхновявали.

Митака: Тъй като си мултиинструменталист, как се определяш повече – вокал, басист, китарист или барабанист?

Гриша: Нямам самочувствието на завършен инструменталист, защото когато свириш на много инструменти, няма как да се фокусираш само върху един и да станеш наистина много добър. Адски много се кефя да свиря на всичко. Ако участвам в джем сешън, обикновено първо отивам към барабаните, после хващам баса и чак накрая китарата.

Митака: Имаш ли музиканти в семейството, които да са те подкрепяли по този път през годините?

Гриша: Баща ми е барабанист и е свирил в Славяни, а майка ми е инженер. Имаха доста турнета, издадена плоча, сериозна група си беше. Той много искаше да стана музикант и да тръгна по неговия път. Аз обаче тогава си падах по бойните изкуства и въобще по всякакви спортове. Минах през гребане, борба, лека атлетика, и спортна гимнастика. Тогава се беше появил брейка и бях изцяло погълнат от магията на танца. Но после някак се завъртяха нещата и се обърнах към свирене на в банда.

Митака: Много готина история. Разкажи ни сега за старите ти групи, като започнем от първата – X-I-C-E и минем през останалите.

Гриша: Всъщност първата ми група беше още в училище, кръстихме се Белоногата Девица заради Извора на Белоногата. Свирихме на празника на училището и в една сладкарница, където изгонихме посетителите. Още нямахме песни, само някакви общи рифове и шум, но много искахме да правим концерт. След това в казармата започнах и да пея. Там усетих силата на гласа като изразно средство.

Та X-I-C-E (Веселин Цветков, Милко Михайлов, Деан Антонов) я сформирахме средата на 90-те, но преди това бяха Защо Не и Beetlejuice. С последната опитвахме да пробием в Германия, изкарахме няколко месеца там, но после се наложи да се приберем заради визовия режим.

След това се преместих в София и с Милко Михайлов и Константин Райдовски направихме Портокал. Издадохме албум, но Косьо Добрев, който ни беше басист, и DJ Фаци, заминаха за чужбина. В групата останахме само аз, Светльо Велинов на барабаните и Константин Райдовски на китара. Някъде по това време привлякохме Гепи и Емо Дончев и решихме да сменим името, защото отидохме към ню метъла. Така се появи Матакка, с по-твърдо звучене, но донякъде ядрото от Портокал се запази.

Митака: Ако не греша, с Портокал наскоро направихте реюниън?

Гриша: Точно така. Свирихме на Hills of Rock и в София, в Строежа. И после, за съжаление, не можахме да продължим. Не сме се отказали, но логистично е много сложно, защото всеки е вече нанякъде. Имаме идея да се съберем за две седмици, да запишем едно EP, но дали ще се случи, не знам.

Митака: Променя ли се подходът ти към композирането, когато го правиш като вокал и като инструменталист?

Гриша: Донякъде да. В Портокал идеите често тръгваха от акустична китара, бас китара или просто някой риф или хармония. Парчето за канапето (Кадифено канапе) дойде от рифа на баса, който измислих на събора в Рожен през 2000 г., вдъхновен от невероятната атмосфера в Родопите. Оттам тръгна всичко.

При Прилеп имах хармонията и кантото, а когато Райдо (Константин Райдовски) добави водещата тема на китарата, парчето придоби завършен вид. Има парчета, за които Райдо носеше риф и заедно с Косьо Добрев ги оформяхме като завършена песен. Тогава първо съм свирил барабаните и после мисля пеенето. Винаги сме се придържали към някакви рифове и структура. После аз съм сядал емоционално да видя накъде ще ме поведе самата музика и съм пробвал вкъщи. Да, има разлика на кой инструмент съм и дали съм в група. Ако съм сам, там няма граници, няма рецепти.

Митака: Стигаме до Saint Electric, който реално е, може би, най-дългият ти проект. Там свириш на баса и пееш. Какви са предизвикателствата пред едновременното свирене и пеене?

Гриша: Когато басът внася предимно груув, е сравнително лесно. Но когато свириш по-сложен риф, нещо заедно с китарата, става много трудно. Затова в много песни на Saint Electric спирам баса на куплета и само поддържам ритъма с барабаниста, а на припева вече вкарвам някакво рифче. Трябва да знаеш перфектно и двете партии. Забавното е, че по-лесно ми беше да свиря барабани и едновременно да пея.

Митака: Основаването на Greesh и влизането ти в No More Many More се случват в една и съща година. Кое беше първо?

Гриша: Greesh съществуваше като соло проект преди да вляза в No More Many More, вече бях записал няколко песни. В No More Many More попаднах след разпадането на Saint Electric. Предложих на Методи да помогна с бас или барабаните и така влязох. Greesh ми е отроче, но и No More Many More ми е много скъпа, атмосферата напомня на Портокал, а текстовете на Методи са супер.

Митака: Като спомена за разпадането на Saint Electric, какво всъщност се случи там?

Гриша: Мирослав Иванов реши да задълбочи соловия си проект и напусна групата.

Митака: По принцип в No More Many More текстовете са си на Методи. Ти как се включваш?

Гриша: Той пише текстовете и основната хармония, аз се включвам с аранжименти, идеи за концепция, и някои партии.

Митака: В Greesh вече имате басист. Заедно ли мислите бас линиите, или все още ти си този, който ги композира и записва? Как текат творческите процеси в групата?

Гриша: В момента бас линиите все още ги мисля и записвам аз, включително за втория албум. Очаквам Йони съвсем скоро да навлезе по-дълбоко в композирането и да започне и тя да записва. Супер музикална е, свири също на барабани и много бързо израства като басист. Когато я поканих, беше ясно, че е много талантлива, но особено когато работи с хора с повече опит тя дърпа напред с големи крачки. Много яко е да гледаш как талантлив човек се развива пред очите ти, кефът е неописуем.

А това, че всички сме мултиинструменталисти, е голям плюс за Greesh. Всички свирят на поне 2–3 инструмента. Галатея си записва саксофоните, Никсъна – барабаните и клавишните (понякога аз сядам зад тях, а той – на китарата), аз – основно китари, басове и вокали. Менкаме се, всеки записва и вокали понякога. Това разчупва подхода, носи различна чувствителност и обогатява цялото ни звучене. Няма строги правила, важното е да се кефим и да пасне на парчето. Това ни помага да сме по-отворени към цялостната идея на музиката, а не само към „аз да покажа колко мога на моя инструмент“.

Митака: Какъв бас предпочиташ, мелодични бас линии или по-скоро поддържаща груув роля? 

Гриша: Винаги предпочитам да има мелодична линия, може би защото съм фен на Пол Маккартни и на Флий. Но също така обичам и скромния, но уместен груув за конкретната песен. Зависи кое работи повече за парчето, нямам готови рецепти.

 Митака: Освен гореспоменатите, кои други любими басисти са повлияли на стила ти?

Гриша: Огромно влияние са ми оказали Mark King, Larry Graham, Tony Levin и Pino Palladino. Larry е човекът, изобретил слап техниката, и много от линиите му са сред най-любимите ми. На Bootsy Collins и James Brown умирам да слушам старите записи и концерти, никога не ми омръзват. От метъл басистите Steve Harris винаги ме е кефил, той е машина. Cliff Burton като ученик ми взриви главата с техниката си, виртуозните изпълнения и моментите, в които излиза напред. Фънкът ми е бил любим от самото начало, оттам съм поел към алтернативния рок и грънджа, защото там няма строги граници, басът не е само да подпира китарата, а винаги има място за по-начупени и интересни неща.

Митака: Ако трябва да ги подредиш по любимост: слап, свирене с пръсти и перце, как би го направил?

Гриша: Свирене с пръсти, слап, перце.

Митака: Какво ти е любимото оборудване – усилватели, ефекти, китари?

Гриша: Свиря с една много стара аналогова педалиера от 80-те. Съвсем случайно ми попадна, обикаляхме с Мирослав Иванов магазините за втора ръка в София и там видях един стар бас процесор. Мирката ми вика: „Това е много добро, имал съм подобно за китарата – компресор, овердрайв, бустер, дилей, хорус, всичко в едно с 4 педалчета.“ Купих го и оттогава ми е основното нещо за ефекти. Имам и Markbass глава с 2×12 кабинет, но основно разчитам на пръстите и старата си „тояга“ – Fender Jazz Bass от 1974 г. Много дърт, целият на дупки, но звучи невероятно, много е пробивен и е перфектен за алтернатив, гръндж, та дори и по-тежки неща. Ако имах пари, веднага бих си взел класическа Ampeg глава. Харесвам още Gallien-Krueger и Mesa Boogie, а на Darkglass новите неща са революционни, но засега свиря с каквото имам и ми звучи добре!

Митака: Какво е най-важното в текстовете на песните за теб?

Гриша: Да са истински и да докосват хората, да се разпознават в тях. Не обичам измишльотини само за да запълня думи. Трябва да има емоция или реална история зад тях и текстът трябва да работи за песента.

Митака: Какво дава рок музиката на съвременното българско общество?

Гриша: Надявам се възпитание и позиция. Липсват медии като старото ММ. Z-Rock и БНР помагат, но алтернативната и тежката музика са в много тежко положение, по другите радиа рядко пускат нещо ново отвъд познатите имена.

Митака: Можем ли да кажем, че съвременните рок банди свирят музиката на протеста?

Гриша: В много групи е така, дори и при мен се вижда. Вторият ни албум е доста по-социално ангажиран. Има го пънкарския привкус и като позиция, и като звук. Има го това агресивно недоволство. Виждам все повече артисти, които заемат социални позиции. Няма как да бъде иначе, това, което ни заобикаля, влиза в къщите ни, в съзнанието ни, и трябва да се борим.

Митака: Ако можеше да избереш една от всичките формации, в които си участвал, да свирите на Уембли само една песен, коя група би избрал и коя песен?

Гриша: Няма такъв въпрос! Не мога да ти отговоря… Или знаеш ли какво, нека читателите да кажат. Да пишат в коментарите с коя група биха желали да ме видят на Уембли. Аз със сигурност искам и с Greesh, и с No More Many More. Искам и със Saint Electric, и с Портокал. До тук ще спра, надолу няма да копая вече. Но с която и да е от тях ще е мега яко.

Митака: Какво би посъветвал младите, които се колебаят дали да хванат някакъв инструмент, дали въобще да задълбаят в рока?

Гриша: Ако наистина го искат, да не се отказват! Много, много трябва да го желаят и да са готови да му отдадат време. Най-трудно е в началото, докато научиш няколко акорда, рифове, песни. Но колкото повече напредваш, толкова по-голям става кефът.

Митака: И за финал какво би пожелал на читателите на Metal Hangar 18?

Гриша: Да продължават да четат Metal Hangar 18, да ходят на концерти с авторска музика, не заради подкрепата, а защото не могат да живеят без това 🙂 Да са живи и здрави. И да живеем в мирно време. По света за съжаление войни има постоянно, но ние засега сме късметлии. Нека си остане така, защото дойде ли война и тук, всичко това, за което си говорихме, няма да има значение.