Bumm

На този ден преди точно 35 години и четири месеца група Контрол приключва записите на първия си самостоятелен албум – Bumm. Точната дата на излизането му остава малко мъглява: дори самите музиканти не си спомнят със сигурност. В интернет обикновено се посочва просто 1991 г., но членовете на групата са категорични, че още към късната есен на 1990 г. касетите вече са се продавали по сергиите, а промоционалните концерти са започнали. Така или иначе, Bumm се появява в най-нажежения момент на прехода – когато старият режим току-що се е срутил, а новият все още не е показал истинското си лице.

Албумът започва не с едно, а с две интро-парчета, които веднага заявяват, че вятърът на промяната е достигнал и до България. Насрещен марш и Винаги готови са песни, които само година-две по-рано биха били абсолютно невъзможни. Те директно си играят с тоталитарната символика – първата пародира пионерските маршове, а втората макар и чист, енергичен пънк с бързи рифове е със саркастичен текст за системата. Тук се ражда запазената марка на Контрол: остра социална критика, облечена в хумор, самоирония и намигвания към най-различни жанрове и стилове.

Това отдавна не е Rock ’n’ Roll продължава линията с директна атака срещу комерсиализацията на музиката – тема, която още през 1990 г. звучи актуално, а днес изглежда почти пророческа. Класическият ѝ прав пънк ритъм подчертава посланието за комерсиализацията на музиката.

И на вънка, и от тук
Музиката е продукт
Хайде да го продадем
Всички ще се наядем.

Ти още ли си тука? е любовната песен в албума. Макар по-късно Най-щастливият ден да става най-популярната им в този жанр, именно тук се поставя началото на онзи неповторим контролски подход към любовната лирика – пълна с ирония, майтап и усмивка, която не се изтрива дори след стотици слушания. Тази линия се точи като червена нишка през цялата им дискография: от Обичам те, мила в демоалбума Старият дъб, през целия ЛюбOFF, та чак до От високо в Червената книга. Лесно е да напишеш сериозна балада, но да запазиш хумора в продължение на над три десетилетия е истинско майсторство.

Алкохол блус I и Алкохол блус II са идеалният саундтрак за всякакво състояние – пияно, трезво или полупияно. Първата част е класическа кръчмарска лирика с тъжни образи, а втората рязко ускорява и избухва в толкова мощна пого-енергия, че едва ли има човек, който да не се е размазвал подобаващо на живо:

Целувам по устните празната бутилка
В ръката ми догаря изсмукания фас
Паякът във ъгъла дояжда мухата
По нащърбените чаши винарки пълзят

Емигрантски рап е поредното доказателство за жанровата широта на групата – заигравка с актуални (и не чак толкова актуални) стилове, текстове и групи, която ще се превърне в друга тяхна запазена марка.
В Интелигенция пък сарказмът е насочен към псевдоелита, чиято основна задача е да пази статуквото и да не допуска нищо ново или различно. А който не иска да се вслушва в текста, може просто да се наслади на агресивните китари и барабани.

Демократична ръченица е може би най-болезнено актуалното парче и до днес. Тук наред със силния текст Контрол смесват традиционна фолклорна ръченица със здрави китари – хибрид, който по онова време звучеше направо революционно.

Партиите като гъби
Никнат и растат им зъби
Всички искат, всички спорят
И за кокала се борят

Тиха революция разказва как революцията изяжда собствените си деца и системата отново побеждава. Заглавието обаче заблуждава – песента е всичко друго, но не и тиха.
Ужас започва с фънки груув, след което експлодира в мощна стъргачка и остава може би най-запомнящото се парче от албума – най-вече заради пророческия куплет за строежа на софийското метро и концерта на Venom. Само за Кеворкян не улучиха Контрол, но ще им простим тази дребна грешка.
Комунисти, комсомолци връща маршовата тема от началото, подкрепена от китари и хорови вокали, и сякаш затваря кръга, подсказвайки, че краят наближава.

Предпоследната песен в албума Тирания напомня, че тираните съществуват благодарение на обикновените хора, които ги подкрепят – гласно или мълчаливо. По-бавна и на моменти драматична, тя подготвя терена за грандиозния финал.

И в изправените на крака
възторжени възгласи,
в ура-та и в песните –
има, има тирания!!!

А той идва с А.Е.Ц. – под минута чист адреналин, така че да ти се завърти главата. Като малко метълче точно на това парче си изкривих врата и цяла седмица ходих така.

С Bumm групата не просто прави самостоятелен дебют – те откриват и затвърждават уникалния си стил, който ще ги определя през следващите десетилетия: мощна пънк енергия, остра социална сатира, фолклорни елементи, жанрови заигравки и безкомпромисна критика към всякаква власт. Това са Контрол – заразителен, честен и вечно актуален български пънк рок, който и днес, 35 години по-късно, звучи толкова свежо и необходимо, сякаш е записан вчера.