Интервю с Оги Кьосовски

Огнян (Оги) Кьосовски е барабанист започнал своята кариера в Орион, преминал през 1991 година в легендарната група Контрол. Освен като музикант, Оги е и опитен тонрежисьор и музикален продуцент, работил по десетки албуми.

Митака: Кое беше първото нещо, което се случи с Kultur Shock? Европейското ти участие с бандата, където беше барабанист, или ролята ти като тонрежисьор?
Оги: Първото ми участие с групата беше като тонрежисьор на европейско турне от около 40 дни, не само на Балканите, а в цяла Европа. Бях front-of-house и шофьор. Съчетавах двете длъжности. Сериозна работа.

Митака: Кои са най-забавните случаи, които си спомняш от тогава?
Оги: Има много случаи и винаги е по-добре да ги гледаш от забавната им страна, отколкото да им се товариш, но сега не се сещам за нищо конкретно. Ако седнем на по две-три бири, нещата сами ще излязат.

Митака: Как се усещаше разликата в концертите на Балканите спрямо тези в Германия? Защото тук Kultur Shock избухват страшно.
Оги: Интересно е да наблюдаваш как публиката приема групата на Балканите и в тъй наречения цивилизован свят. Голяма част от публиката в Западна Европа са балканци, които по една или друга причина са мигрирали там – да работят, да учат. Те се държат типично по-балкански: свободно, без задръжки, танцуват, пеят, скачат. Докато западняците гледат леко изненадани, но се кефят на това, което виждат, защото групата има голям заряд на сцена. Вкарали сме си вътрешен хумор – това не е концерт, а битка. Влиза се в бой, не се взимат заложници, врагът се избива. Общо взето като викингите. Влизаш и след теб е мазало.

Митака: Освен сингъла Promaja, който пуснаха наскоро, има ли нещо друго готово от предстоящия двоен албум на групата?
Оги: Преди турнето и ваканционния период се бяхме съсредоточили върху Promaja и Bosna in Time, която искаха да пуснат като втори сингъл в Босна, тъй като имаха доста концерти там. Успяхме да я завършим, но не успяха с видеото, за да го използват за промотиране на концертите. Иначе от албума има още два сингъла, излезли преди две години – Illuzie и Snijeg.

Митака: Ти си работил с Kultur Shock и преди като тон-режисьор по албумите. Каква е разликата по предстоящия двоен албум спрямо по-старите неща?
Оги: Поради една или друга причина този двоен албум е доста тежко предизвикателство. Албум номер едно е изцяло продукция на Вал Кьосовски, той е отговорен за него, докато албум две е продукция на Джино. Джино обаче имаше много ангажименти през 2023 г., свързани с филма за него и групата. Имаше доста пътувания извън Щатите, включително по Балканите, и работата се забави. Ще кажа само, че папката в компютъра ми се казва KULTURESHOCK2023. Идеята за двоен албум се роди по-късно, изведнъж се появиха много идеи за песни, които решиха да включат, и албумите спонтанно станаха два. Албум номер едно е типичният Kultur Shock: етно, пънк, с голяма доза прогресив влияние. Много интересни рифове, много свирене. Аранжиментите са на тази база.

Митака: Като казваш типичният Kultur Shock, за мен има разлика в творчеството на групата до Ministry of Culture и следващите албуми. По-старите или по-новите неща имаш предвид?
Оги: Първите албуми бяха по-първични, с повече етно елементи, докато по-късно стават по-замислени, по-дълбоки. Нормално е за хора, които тогава са били на около 25 години. Те растат, развиват се ментално, информационно – всякак. Нормално е нещата да се променят, да излязат отвъд забавната част. Например хитът Mastika мога да сравня с Леле Како. И двете идват от турбофолк, с който се бъзикат, но публиката ги приема лично и им се кефи. Сега нещата запазват етно характера, но са по-зрели, по-дълбоки. Албум номер едно ще е по-скоро като по-късния Kultur Shock. Албум две е по-експериментален, пълен с електроника, лупове, семпли и нестандартни за групата неща. Джино каза: Излез от стандартния Kultur Shock и прави луди неща. Някои ще се харесат и ще останат, други ще бъдат махнати. Те са авторите и искат да звучи близо до това, което чуват в главите си.

Митака: Как се справяте с предизвикателствата на работата от разстояние, когато групата е в САЩ, а ти – в България?
Оги: Трудно върви, защото всичко е онлайн. Почти цялата група е в Сиатъл, само барабанистът е в Ню Йорк. Прави се скелет на парчето, Джино го оформя вкъщи, изпраща на Крис. Крис записва барабани, изпраща ги на другите, започва кълцане и подреждане. Доста е копи-пейст и редакторска работа. Нямам конкретни роли – където се наложи, там съм. За една песен Джино ме хвърли в тъча: Това е миксът. Много сме близо до финала. Знаеш ли какво ми липсва? Липсва ми магията на средната част. Попитах: Джино, може ли на човешки език да ми обясниш какво значи ‘липсва ми магията’? А той: Еми, не знам, братко. Има едно нещо, което трябва да изкараме – магията. По техниката нямам копче Magic. Трябва да свикнеш с термините му. До голяма степен вече съм навътре в нещата, но това с магията ме изненада.

Митака: Комуникацията с Джино на какъв език върви?
Оги: Започваме на английски, преминаваме през нанашки – събирателно от балканските езици, най-вече от бивша Югославия. Разбирам на 90% сърбохърватски, но в Хърватия не го наричай така – има сръбски, има хърватски. В Словения една дума не хващам. Славяни са, езикът прилича на сръбски, но е различен. В Босна пък имат характерни изрази. Накрая пак английският е най-чистият вариант.

Митака: А с останалите?
Оги: С Валери е лесно – той пише на английски, аз отговарям на български. С него сме почти винаги на една вълна. Еми пък, когато прави коментари, те са като пирони: Това звучи прекомпресирано. Онова може да падне с няколко децибела. Тези 4 kHz са леко в повече. Няма как да се объркаш. От Крис получавам най-малко коментари – или се е отказал, или няма забележки.

Митака: Той е барабанист, нормално е да се разбирате от половин дума.
Оги: Работил съм по два негови проекта. Единият е кънтри-поп-рок, нещо ново за мен, но стана добър албум. Вторият – Estos Gritos, е с латиноамерикански, някои парчета са на испански. Повече рок, отколкото латино, с малко поп звучене. А пък човекът, който направи видеото на Promaja, е полуруснак от Камчатка. Работим по дебютния му албум – свири всички инструменти, изпраща ги освен на мен, и на Вал за мнения и препоръки. Имам свобода да правя каквото искам по барабаните. Въобще всичко се върти около Kultur Shock.

Митака: Как се работи с опитна група като Kultur Shock спрямо начинаещи банди?
Оги: Те са гърмяни зайци и знаят какво искат. Най-големият проблем е концептуалният в парчетата. Дискутираме и търсим най-добрите пътища за перфектен резултат. Качеството на звукозапис варира – някои вокали са записани при Крис в Ню Йорк, други при Еми, трети Джино ги е записвал у дома. Неминуемо звучат различно. няма как да стане еднакво. Подхождаме творчески и се опитваме от дефекта да направим ефект.

Митака: Освен с групи като Kultur Shock, работиш и с доста начинаещи банди. Как те откриват?
Оги: По препоръка на хора, с които съм работил.

Митака: А какви са ти пресечните точки с група от 20-годишни? Ако греша записваше дебюта на Спални места? И доколко налагаш собственото си виждане за звук?
Оги: Спални места не съм записвал, но първия албум на Cool Den направихме заедно с Иван Гатев, когато той беше съсобственик на Гега Студио в Балкантон. Той ги доведе по земляшка линия – те са от Шумен, той също. За тези години в бранша съм научил едно важно нещо – не давай съвет, ако не ти го искат. Никой не ме е наемал за продуцент. Разчитат на мен като тонрежисьор с опит, за да предам тяхната визия. Ако ме питат какво мислиш, казвам мнението си. Ако не, правя каквото искат.

Митака: Скоро да очакваме нещо ново от Контрол?
Оги: След Няма време имаме няколко музикални идеи, но чакаме музата да кацне на рамото на Владо за текстове. Откъм музиката нещата са много силни. След Червената книга решихме, че да се върви целенасочено към албум в момента няма смисъл. По-добре да правим сингли. Ако направим 12-15 парчета, можем да изберем 10 за албум. Но не сме Pink Floyd или Frank Zappa, за да правим концептуален албум. 

Митака: Като става дума за концептуални албуми, Любoff” ми е много любим.
Оги: Моите любими албуми на Контрол пък са Bumm! и Червената книга. Аз имам няколко любими сола в този албум, Тонката е учебник за китарно свирене, просто трябва да бъде изучаван във висшите учебни заведения по музика. 

Митака: Благодаря за времето, чакаме албума на Kultur Shock, новите песни на Контрол и за финал – пожелавам ви съвместно европейско турне.
Оги: Трудно ще стане, защото сме реалисти. В най-добрия случай – Македония, ако не ни бият, и източните покрайнини на Сърбия, където разбират български. За други европейски начинания – надали, но знае ли човек?