Интервю с Thomas Vikström (BRAZEN ABBOT, THERION, екс-CANDLEMASS)

Thomas Vikström, певецът на THERION, отново ще излезе пред родната публика. Този път като част от BRAZEN ABBOT. С тях ще отбележи 30 годишнината от излизането на дебюта на групата на Николо Коцев „Live and Learn“, в който Thomas Vikström има основно участие. Концертът ще бъде със симфоничен оркестър и е част от четиридневния благотворителен фестивал „Varna Rock Adventure“ (7-10 август, Аспарухово, Варна), организиран от Brothers In The Wind MCC Bulgaria. Програмата можете да намерите социалните канали. А Thomas Vikström Томас Викстрьом даде специално интервю за „От другата страна“, за което съдейства Николо Коцев.

Интервюто с Thomas Vikström (BRAZEN ABBOT, THERION, екс-CANDLEMASS) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 4.08.2025 година.

От другата страна – Здрасти, Thomas, как си, как се подготвяш за концерта с BRAZEN ABBOT във Варна?

Thomas Vikström – Заучавам текстовете. Това правя. Боря се със себе си, защото винаги съм смятал научаването на текстове за скучна работа.

От другата страна – Става въпрос за текстове, които си пял преди 30 години?

Thomas Vikström – Някои от тях никога не съм пял. Песните, които съм записал, ги познавам. Но трябва да науча и текстове, които са нови за мен.

От другата страна – Предполагам, че процесът е по-различен…

Thomas Vikström – Моите текстове си ги припомням, защото те са някъде в главата ми. Все пак съм ги записвал. Друго е, когато трябва да науча нещо ново. Виж, много е лесно, да запомниш текстове, които са ти забавни. Да научиш нещо, което е леко скучно, отнема време.

От другата страна – Всъщност текстовете имат ли същата роля, както в миналото?

Thomas Vikström – Надявам се, но зависи за какъв стил музика говорим. Смятам, че в рока и метъла те са все още важна част от песента. Дори и да не знаеш английски, който най-често се използва в тези стилове, текстът трябва да звучи правилно за ушите, ако ме разбираш. Свирили сме в страни, където въобще не се говори английски. Били сме в Китай. Там почти никой не говори английски. Но когато бяхме на сцената, видяхме, че публиката повтаря думите перфектно. Това означава, че текстовете галят слуха и така трябва да бъде. Разбира се, че за мен те са важни. За това и в THERION използваме текстописец. Защото аз не бих могъл да пиша по темите, по които той може.

От другата страна – Успяваш ли да почувстваш подобни текстове като свои, които ти не си писал?

Thomas Vikström – Не, но това е част от работата ми. Ако някой ми даде текст, който е примерно от „жълтите страници“, аз трябва да го изпея по начин, който е правдоподобен. Трябва да го осмисля, дори и да е пълна бъркотия. Но знаем, че пичът, който използваме в THERION, е много добър. Мога да му кажа, примерно, че някоя песен трябва да е за Один. Питам го, дали може да напише текст. Той работи много бързо и час и половина по-късно вече имам pdf файл и съм учуден, наистина колко е добър. Не бих могъл да се справя по подобен начин. Смятам, че трябва да правиш онова, в което си добър. И досега моята част е пеенето.

От другата страна – Отказвал ли си да изпълниш песни заради текстовете?

Thomas Vikström – Зависи. Забавната песен е просто забавна песен. В нея няма нищо лошо. Отказвам да пея текстове, натоварени по един или друг начин с политическа пропаганда. Защото не е нещо, което искам да правя. Дори и да съм съгласен със съдържанието им, не съм политически активист. И не искам да бъда. Искам да съм артист.

От другата страна – Добре тогава, днес музиката повече за забавление ли е?

Thomas Vikström – Това, че е забавление, не означава, че няма нужда от дълбочина в текстовете. Но не искам в тях да има място за определени страни, които са или не са в конфликт. По-скоро това имам предвид. Но можеш да вкараш голяма дълбочина в текстовете. Примерно, че светът се нуждае от повече доброта или от каквото и да било. В това няма нищо лошо. Но да изляза отпред и да започна с това, че подкрепям Палестина или Израел… Никога няма да го направя. Оставям тези неща на Bob Dylan. Той се справя по-добре в това.

От другата страна – Правим завой към първите ти години с BRAZEN ABBOT. В първия албум „Live and Learn“ пееш в шест песни.

Thomas Vikström – Точно така. Спомням си, че си бях вкъщи и звънна телефонът. Обади се един човек, който се представи като Николо Коцев. Звучеше много зрял. Много по-зрял от мен и говореше много сериозно. Разказа ми за проекта си. Попитах го, кой още ще пее в албума. Отговори ми, че ще пеят Glen Hughes и Göran Edman. Без да се замисля, му отговорих, че участвам. И веднага го попитах къде трябва да отида. Беше много щедър. Каза ми, че мога да напиша текстовете за песните, в които ще участвам. Направих го за някои от тях. Качих се на ферибота, защото тогава, Николо живееше на един малък остров между Финландия и Стокхолм. Островът се казва Åland. Много е малък. А причината фериботът да спира там е данъчна. Той е свободна митническа зона. Отидох там, срещнахме се и някак си си допаднахме. Николо имаше страхотно студио в дома си. Там записвахме. Не знам колко дни ни отне, но имахме добро сътрудничество. Бях много доволен от резултата. Имам много спомени.

От другата страна – Най-забавният?

Thomas Vikström – Спомням си много забавни моменти от записите на „Live and Learn“. През повечето време се забавлявахме страхотно. Но много ярко си спомням нещо конкретно, една от онези класически истории. Беше по време на записите на първия албум на BRAZEN ABBOT. В тези дни хората нямаха кредитни карти. Аз също нямах. Всичко беше в брой. Мислех си, че Николо ще ми плати в брой, преди да си тръгна за вкъщи. Но той ми каза, че е превел парите по банков път. Добрееее… В джоба си имах пет крони или нещо подобно. И трябваше да се върна с ферибота, което отнемаше 12 часа. Никога не казах на Николо, че нямам пари, защото не исках да го занимавам с такива нещо. Слязох в каютата си. Тя нямаше никакви люкове. Все едно бях в ареста. В тапицирана килия в затвора. На тези кораби винаги има банда, която свири и хората танцуват. Качих се горе, за да видя групата. Надявах се да намеря отнякъде поне чаша вода. Качих се горе, седнах на бара, заслушах се в изпълнението на музикантите. Само след пет минути, някой ме потупа по рамото. Обърнах се и се озовах пред една дама, която със сигурност беше най-малко 30 години по-голяма от мен. Попита ме, дали искам да танцувам. А аз не танцувам. Но се чух да казвам, „Да, с удоволствие“. Тя плати цялото пиене, а аз танцувах. И тази история завършва така. Трябва да знаеш, че тогава не бях дори на 30. Нямах 30 години. Бях един млад човек. А жената беше най-малко на 65, със сива къдрава коса. Бях доста пиян, когато запалиха светлините, забавата свърши и затвориха ресторанта. Тогава тя ме попита дали ще отидем до нейната каюта или до моята. Мислех си, как да изляза от тази ситуация, без да нараня чувствата й. Затова й казах: „Много съжалявам, но съм хомосексуалист!“. И тя ми отговори: „Да, досетих се.“. Аз разбира се, че не съм, но това беше спасителната сламка, за която се хванах. Така се разделихме. След години разказах това на Николо. Смееше се неудържимо.

От другата страна – Участваш едновременно в различни банди и проекти. Предполагам, че ти се налага да превключваш с пеенето?

Thomas Vikström – Това е забавната част да си певец. Все едно да имаш пред себе си шведска маса с различни ястия, които са представени по различен начин. Знаеш ли, занимавам се и с театър. Т.е. обичам да правя различни певчески фигури и типове. Винаги съм бил така. Не искам да се концентрирам само върху една част. Ще ми е скучно. Обичам да работя по-малко извън безопасността на комфортната зона.

От другата страна – Чакай да те питам за CANDLEMASS. Какво не се получи с тях?

Thomas Vikström – На първо място лично аз смятам, че „Chapter VI“ е добър албум. Работата е там, че една банда е много повече от музиката. И го осъзнах тогава. Без значение колко добър запис си направил, хората винаги ще свързват CANDLEMASS или поне за дълъг период от време, винаги ще свързват CANDLEMASS с Messiah Marcolin. Той е страхотен певец, много го уважавам. Приятели сме. Беше много трудно да бъда приет от феновете. Метъл феновете тогава бяха много тесногръди и консервативни. Коментарите бяха, че съм бил в мелодична метъл банда и не мога да пея дуум. Напротив, мога, но повечето хора мислят по този начин. Самият аз донякъде разбирам подобно мислене. Според мен това е причината, заради която нещата с CANDLEMASS не проработиха. Но музикално всичко се получи, както трябва. Така смятам.

От другата страна – Тогава феновете са били консервативни. И днес ли е така?

Thomas Vikström – Не знам. Метъл феновете са консервативни. Те са много консервативни. Винаги съм си представял как минавам по средата на метъл публика с фланелка на Britney Spears. Само, за да видя, какво ще се случи. Шегата настрана, но метъл феновете са консервативни. Такива са. Това е едновременно хубаво и лошо. Хубаво е, защото означава, че са отдадени на любимата си музика. Лошата част е, че пропускат онова, което е извън кутията. А там наистина също има много добри неща.

От другата страна – А какво мислиш за известните личности, които носят фланелки на пънк и метъл банди?

Thomas Vikström – Аз също не бих посмял да облека тениска на някоя знаменитост. Но имам тениска на ABBA. В гардероба ми има тяхна фланелка. Обожавам ги. И напълно ги подкрепям. За мен ABBA са една от най-добрите групи в света. Дори над THE BEATLES, а и тях ги обичам много. Не знам защо разни знаменитости носят тениски на пънк и метъл групи. Вземи тези на RAMONES. Всеки вече има такива. Но съм сигурен, че ако отида до първия, когото видя на улицата с тяхна тениска и го попитам дали може да посочи поне една тяхна песен, съм сигурен, че няма да получа отговор. Просто мода. RAMONES са повече от група, те са търговска марка.

От другата страна – Спомена ABBA , вярно ли е, че всеки музикант от Швеция е повлиян от ABBA?

Thomas Vikström – Може би. Може би. Някои повече, други по-малко. Спомням си, че като малък през 70-те в Швеция да харесваш ABBA не беше нещо хубаво. Смяташе се, че не е толкова яко, че е само за нърдове. Но аз ги харесвах тайно. Цялата ми стая беше в плакати. Alice Cooper, KISS, THE SWEET. Но по средата на всичко това имах два плаката и те бяха на ABBA и скиора Ингемар Стенмарк. Спомням си, че когато ми идваха приятели, тичах до стаята си, за да ги махна, за да не ги видят. Но мисля, че всеки в Швеция е повлиян от ABBA. Това е неизбежно. ABBA звучаха през цялото време. Тогава те бяха тези, които отвориха вратите за всички дори и за метъл групите. За EUROPE, за нас, за всички. Те направиха това, което всички смятаха за невъзможно. Да имаме международни звезди от Швеция. През 70-те тук това беше просто фантазия, но те доказаха на практика, че е възможно. Наистина го направиха. И тогава много хора си казаха, че щом те могат, значи и ние можем.

От другата страна – Връщам те на консерватизма на феновете. Как се справяте в THERION, които имат толкова много стилови промени през годините?

Thomas Vikström – Не знам. Според мен дори и не се опитваме да угодим на феновете. Ние се опитваме да задоволим себе си. Начинът, по който звучим днес, е защото сме такива. Не е нещо, което сме направили нарочно. Не е нещо, което сме си казали, че трябва да изградим. Просто създаваме песни, за които смятаме, че са добри. Като се надяваме, че вкусът на хората е същият като нашия. Нищо не е предварително пресметнато. Правим онова, което чувстваме. Това е готиното нещо да си част от THERION. Усещането е широкомащабно. Огромна палитра, върху която рисуваме. Не се опитваме да запазим феновете, а сме щастливи, че все още са с нас. Абсолютно! Имаме много добра и лоялна фен база. Страшно много ги обичаме. Но не създаваме музика, за угодим единствено на тях. Ние пишем, за да удовлетворим себе си.

От другата страна – Важно ли е за един музикант да остане фен на музиката?

Thomas Vikström – Абсолютно. Аз съм голям фен на много групи и музиканти. Да си фен и в същото време да си музикант означава да имаш голям източник на вдъхновение. Мисля, че във всеки музикант се крие музикален фен. Дали го разкриват или не, не знам. Но това е много важно. В същото време да си фен, ти напомня да се отнасяш добре със собствените си фенове. Аз самият съм фен. И ще съм много разочарован, ако някой от моите идоли беше гадняр. Защото без феновете ние сме едно нищо.

От другата страна – А добре ли е да се срещаш с идолите си? Няма ли опасност да се разочароваш?

Thomas Vikström – Зависи каква е ситуацията. Срещал съм някои от моите идоли и преживяването беше добро. Но може би е било чист късмет, не знам. Трябва да отбележа, че срещите за мен бяха добри. Разбира се, че може да има и разочарования. Но съм срещал моите идоли и те са знаели кой стои пред тях. Което е най-високата чест на всички времена. Нещо като доказателство, че съм постигнал нещо. Няма да споменавам имена, но беше фантастично.

От другата страна – THERION имат ли фенове сред другите музиканти и групи?

Thomas Vikström – Ами, може би. Бандите сякаш се пазят от подобни признания. В повечето случаи просто си казваме, че ни е приятно да се видим и толкова. Не знам защо е така. Нямам никаква идея. Може би е някакво глупаво мъжко поведение. Може би и егото взема връх.

От другата страна – А кога егото се превръща в проблем?

Thomas Vikström – Егото се превръща в проблем, когато си мислиш, че си по-важен от всеки друг в групата. Тогава е проблем. Но трябва да се прави разлика между егоизъм и его. Като егоист мислиш единствено за себе си. А за егото… Как да се изразя… Не се извиняваш за собственото си съществуване. Не си прекалено скромен. Т.е. ако се смяташ за по-важен от другите в групата, значи егото ти е отишло твърде далеч.

От другата страна – Т.е. как се запазва приятелството в една група?

Thomas Vikström – Когато оставиш хората да бъдат себе си. Всички сме различни. Пътуваме с THERION. Голяма компания сме. Не мога да ни изброя, защото в това число влизат и техниците. Да речем, че сме десет различни характера. И всички трябва да бъдат уважавани, дори и понякога да има разногласия. Уважавайте различните личности и ги оставете да бъдат такива, каквито са. Мисля, че това е доста добър ключ към запазването на приятелството в една група.

От другата страна – Липсва ли ти нещо от миналото?

Thomas Vikström – Бих казал, че днес някак си ми харесва повече. Но това е, може би, защото съм леко мързелив. Когато започна процеса по дигитализация на записите, трябваше да науча занаят, който никога преди не съм знаел. Идея съм си нямал как се правят нещата, защото само пеех, а някой друг записваше. Днес и това мога да правя и много ми харесва да стоя пред пулта, да се занимавам с честотите, да задълбавам в триковете и да правя всички тези неща. Но все пак има нещо от миналото, което ми липсва днес. Спомням си, когато записах първия си албум през 1988 година. Бях част от шведската банда TALK OF THE TOWN. Много мелодична група, както всъщност беше през 80-те. Цялата банда през цялото време беше в студиото. Мотаехме се заедно. Идваха приятели. Беше доста динамично. Хубави преживявания. Когато си мисля за онези времена, ми става едно такова носталгично. Тогава бяхме на по 18, 20 години. Т.е. различни хора. Тогава имаше друг вид майсторство. Трябваше да имаме най-добрия озвучител, защото със сигурност ние самите не бяхме такива. Да се свържем с хора, които най-добре си познават работата и знаят какво правят. Днес, разбира се, е по-лесно. Правя много бекинг вокали за други банди. След като приключим, започвам записи. За час съм готов и изпращам файловете. Доста е удобно така. Но със сигурност старите времена ми липсват.

От другата страна – В миналото, когато всички са записвали заедно, те са се вдъхновявали един от друг, а днес записите изглеждат доста самотно занимание?

Thomas Vikström – Така е. Но никога не съм имал проблем да съм сам в студиото. Дори ми харесва. Обичам сам да съм си компания. Но и ти си прав. Разбира се, някои групи все още записват на живо в студиото. Зависи от стила. В THERION днес нещата са много по-изпипани и не записваме заедно. Примерно THE HELLACOPTERS. Представям си как свирят на живо в студиото, след което идва певецът, за да запише своите партии. Така си мисля, че работят, но всичко зависи от стила. С THERION просто нямаме избор. Всеки живее в различна страна. Аз например съм в Испания. Китаристът ни Christian Vidal е в Аржентина. Christofer Johnsson живее в Малта, Chiara – в Италия, Nalle Påhlsson в Швеция. Ще е много скъпо да се съберем заедно на едно място.

От другата страна – В миналото, обаче, нямаше да сте част от една и съща банда…

Thomas Vikström – Малко или много е точно така. Абсолютно. В Испания е много забавно, защото постоянно имам нови съседи – музиканти, които се местят тук от други страни. Току-що разбрах, че старият китарист на Alice Cooper – Steve Hunter, се е преместил тук и живее на няколко километра от мен. Той е един от моите музикални икони. Свири в един от най-любимите ми албуми на всички времена „Welcome to My Nightmare“ на Alice Cooper. Един ден ще отида да се срещна с него. И ще бъда като фен.

От другата страна – Кога да очакваме нов албум от THERION?

Thomas Vikström – Както съобщихме преди време, в момента сме в почивка. За това най-много настоява Christofer. Както отбелязах по-рано, уважавам решението му. В края на краищата това е неговата група. Той създаде Звяра. Така че, няма какво да направя. Аз продължавам да пиша. Дори преди няколко дни му изпратих нова песен за THERION и той я хареса. Създаваме материал за бъдещ албум. Смятам, че ще има такъв доста скоро, но не мисля, че ще направим турне за него, ако не се случи нещо грандиозно. В страни от това двамата имаме страничен проект. Казва се DEFENDERS OF THE FAITH. В него се опитваме да сме настроени към метъла на 80-те – ACCEPT, JUDAS PRIEST и други подобни групи – NWOBHM. Мисля, че това е абревиатурата. В някакъв момент музикантите се връщат към корените си. Постоянно създавам песни. Някоя от тях звучи, сякаш е излязла от 70-те. Друга от 60-те. Казвам си, че не мога да се върна там. После обаче си задавам въпроса „Защо да не мога?“ Щом искам, значи мога. Ако се хареса, добре, ако не – нали на мен ми харесва. Знаеш ли, имал съм собствено радио шоу. В стария ми квартал, където живеех в Стокхолм, имаше малка радиостанция, която излъчваше само в района. Познавах собственика. Той ми предложи да направя предаване. Защо не! Но се оказа, че хората, които слушаха тази радиостанция, бяха основно над 90 годишни. Тогава направих предаване за тях. Пусках музиката, която предпочитаха. Те можеха да се обаждат, да си поискат песен или просто да поговорят. Но когато се обаждаха, говореха само за болести и кога ще умрат. Така че след всеки разговор трябваше бързо да потърся пътя към позитивизма. Но беше забавно. Учиш се от всичко. Забавлявах се, а предаването беше с продължителност три часа.