Интервю с басист (Мартин, Odd Crew)

Мартин, басистът на Odd Crew, е ключова фигура в българската метъл сцена, известен с отдадеността си към музиката и дългогодишното си участие в групата, която в началото на август отбеляза 27 години от създаването си. Със своя характерен стил и страст към баса, той е неразделна част от еволюцията на бандата – от ранните им каскадьорски рок дни, през груув метъл периода, до по-прогресивния звук на последните им албуми.

Митака: Поводът за това интервю е 27-годишнината от първата ви репетиция и акустичният концерт, посветен на нея. Разкажи ни за създаването на Каскадьори. Как се събрахте четиримата и какво ви вдъхнови да започнете заедно?
Мартин: Аз и двамата Васковци вече свирехме заедно. Бащата на китариста и Васко Кръпката бяха съученици. Отидохме у тях на гости и чухме от мазето, че някой свири на барабани. Васко слязъл, видял Бонзи и казал: „Ти имаш барабани?! Искаш ли да свириш с нас?“ На 1 август 1998 г. беше първата ни репетиция. Тогава за първи път видяхме Бонзи, който беше едва на 8 години. Взехме го в бандата и оттогава сме заедно. Малко напомня на историята с Ozzy, когото взели в Black Sabbath, защото имал озвучаване.

Митака: Оказва се, че сме родени на една и съща дата. Не мога да не попитам този въпрос – задават ми го постоянно – как така си роден на 6 май, а не се казваш Георги?
Мартин: Няма логично обяснение. Доколкото знам, брат ми е избрал името ми.

Митака: Кои са някои от по-забавните или абсурдни моменти от ранните години на Каскадьори?
Мартин: Има много случки, но ще разкажа една. Свирихме на открита сцена без покрив, само с банер отзад. Бонзи прави чек, ние свирим, и по едно време не го чуваме. Обръщаме се – Бонзи го няма, а банерът се вее. Чудехме се дали ще свирим този ден, но всичко мина добре накрая.

Митака: Освен Васко Кръпката, има ли други музиканти, свързани с групата от ранните години?
Мартин: Пепи Славов много ни помагаше. Той имаше музикален магазин и често ходехме при него. Радваше ни се и ни подкрепяше с каквото може.

Митака: Защо решихте да смените името от Каскадьори на Odd Crew?
Мартин: Беше логична стъпка. Музиката ни се променяше – рифовете, маниерът. На английски всичко звучеше стилово доста по-добре за нас. Каскадьори беше подходящо в началото, но с времето и с промяната в стила и визията избрахме Odd Crew.

Митака: Първите ви албуми бяха почти изцяло на български, а после преминахте на английски. Мислили ли сте за нови песни на български?
Мартин: Честно казано, не. Не ми звучи добре чисто звуково, просто на английски ни се струва по-правилно. Същото е като с оперите – за мен те трябва да са на италиански.

Митака: Предвид, че феновете ви са предимно в България, отразява ли се това, че творите на английски?
Мартин: Не мисля. Не го правим, за да пробием в чужбина – просто така ни идва отвътре и ни звучи по-добре. Феновете ни приемат добре и така.

Митака: Въпреки смяната на името, съставът ви е непроменен от 27 години. Каква е тайната да поддържате групата толкова дълго?
Мартин: Израстнахме заедно и се познаваме отлично. Докато растяхме, се оформяхме взаимно и се напасвахме един към друг. Това ни помогна да останем заедно. Разбира се, имаме конфликти от време на време, но ги решаваме бързо. След толкова години понякога дори не ни трябва да говорим – знаем какво иска другият и го правим.

Митака: От първите албуми до трилогията Dark Matters – ранните албуми са по-агресивни, груув метъл, а сега отивате към прогресив. Какво провокира тази промяна?
Мартин: Всъщност и в първите албуми имаше прогресив елементи, но бяха замаскирани зад вокалите. Не търсихме целенасочено промяна. Идеите за тетралогията – защото предстои Dark Matters IV – дойдоха по време на пандемията. Имахме над 200 идеи, 60 песни, от които избрахме 30. Те са в една стилистика, от онова настроение.

Митака: В Dark Matters личните теми и емоции са силно застъпени, а албумите са по-меки спрямо по-ранните записи. Как реагираха феновете на тази промяна?
Мартин: И първите албуми имат подобни теми, но бяха по-тежки – тогава бяхме на по 25, сега сме по-възрастни, може би има връзка. Феновете идват на концертите, харесват новите парчета, харесват и старите. Може да сме изгубили някои, но определено спечелихме други.

Митака: Как протичаха записите на старите и новите албуми и кога беше по-лесно?
Мартин: Няма лесно. Най-много обичам процеса на измисляне на песента – тогава си роб на идеята, търсиш как да звучи добре, но не само твоята партия, а всичко заедно. Понякога харесваш дадена фигура, но ако не пасва с останалото, я зарязваш. При записите вече знаеш какво да изсвириш и трябва да си абсолютно прецизен.

Митака: Винаги ли сами правите запис и мастеринг?
Мартин: Да, всичко правим сами. Единственият албум, който записахме с друг, беше Mark These Words в Швеция с Daniel Bergstrand. Там за един месец научихме повече за звукозаписа, отколкото за десет години в България.

Митака: Акустичните ви версии са много различни, по-интимни. Какво ви вдъхновява да ги правите и как се променя усещането на сцената?
Мартин: Те носят коренно различна емоция. Идеята се роди на терасата на Виктор Стамболов от група Gabana в Пловдив, а първият ни акустичен концерт беше с преработени наши песни. После добавихме нови, а през 2018 г. излезе The Lost Pages – изцяло акустичен албум. Сега включваме и версии от Dark Matters за разнообразие.

Митака: Как подготвяте акустичните сетлисти? Има ли песни, които звучат по-добре акустично, макар да не са били замислени така?
Мартин: Харесваме си песните и в двата варианта – всичките са ни като деца, нямаме любими.

Митака: Тази пролет направихте поредица акустични концерти, включително двойни в София, Пловдив и Търново – с различни сетлисти.
Мартин: Идеята беше да са различни, но накрая стигнахме до по-голям сетлист с леки разлики между двата дни.

Митака: В Me And My Devil свириш с Даката на барабани. Как се справяте с натоварения му график?
Мартин: Трудно е, защото той свири с много групи. Понякога някой го замества, но се оправяме. Концертите не са толкова чести.

Митака: Ти си свирил цял живот с Бонзи. Как се сработваш с Даката, който е работил с толкова различни басисти?
Мартин: Лесно е – той е страхотен музикант и човек, напасваме се без проблем.

Митака: Разкажи за SPRF Crew. Как се зароди и как се разви?
Мартин: Идеята за официален фенклуб беше стара, но не знаехме как да я осъществим. SPRF е наш вътрешен слоган – Strength, Pride, Respect & Family – нещата, на които държим.

Митака: Последните години свирите предимно в клубове, а не на големи фестивали. Съзнателен избор ли е това?
Мартин: Не, просто графикът ни е такъв. На фестивалите усещането е различно – сетовете са по-кратки, част от публиката е там заради събитието, не заради всички групи. В клубовете знаем, че хората идват специално за нас.

Митака: Освен с Odd Crew и Me And My Devil, имаш ли други странични проекти?
Мартин: Не, имах идея за трибют на Crowbar, но не се получи.

Митака: Имате ли общи интереси с другите от бандата извън музиката?
Мартин: Не, музиката ни е основният „наркотик“. Искаме да свирим.

Митака: Защо избра баса като инструмент?
Мартин: Когато се запознахме с Васковците, мислехме да свиря на барабани, но нямаше къде. Съседът над нас имаше бас китара, а баща ми – апаратура. Бях в трети или четвърти клас и си казах: „Мога да стана басист.“ Те отвърнаха: „Супер!“

Митака: Как би описал еволюцията си като басист през годините?
Мартин: Не е точно еволюция – по-скоро върви нагоре и надолу. Гледам да не спирам да уча. Преди нямаше достатъчно информация, сега пък има твърде много и е трудно да избереш.

Митака: Пробвал ли си други инструменти?
Мартин: Свирих известно време на пиано, бих искал да задълбая.

Митака: Разкажи за техниката си – какви инструменти, усилватели и ефекти ползваш? Каква е разликата между нормалния ти гиър и този за акустичните концерти?
Мартин: Имам два доста различни комплекта. Основният ми усилвател е EBS Fafner с два канала и 15-инчова колона, която сам направих. Ефектите ми са Darkglass B7K и наскоро добавих Adam на Darkglass. Ползвам два баса заради разликата в звученето между старите албуми и Dark Matters – Sandberg за новите неща и друг, направен от Диката от Пловдив. За акустичните сетове използвам Orange усилвател и фретлес бас Marcus Miller.

Митака: Кои басисти са формирали стила ти? Кои си добавил или махнал с времето?
Мартин: Не съм махал никого, само добавям. Започнах с Geezer Butler от Black Sabbath, после се влюбих в Geddy Lee. Когато чух Jaco Pastorius, това отвори кутията на Пандора. Преди години събрах над 60 GB албуми на басисти чрез Soulseek – Stanley Clarke, Marcus Miller, John Patitucci и много слушах и свирих.

Митака: По колко часа свириш на ден и колко често репетирате заедно?
Мартин: Заедно не репетираме толкова често вече – имаме повече концерти и странични занимания. Сам се стремя да свиря поне час и половина – два на ден, но не винаги ми се получава.

Митака: Накрая, какво би пожелал на читателите на Metal Hangar 18?
Мартин: Да не спират да слушат музика и да четат статии.