Акустичен празник с Odd Crew: 27 години S.P.R.F

Започвам този репортаж с признание – никога досега не бях гледал Odd Crew на живо, макар отдавна да исках да усетя техните акустични изпълнения. Слушал съм многократно мокрия им концерт отпреди две години и винаги съм искал да бъда част от тези вълнуващи изпълнения, които сякаш свързват суровата енергия на метъла с чистите китари. Първите им три албума не ме грабнаха със своята агресивна тежест, но трилогията Dark Matters (с тенденция към тетралогия) ми хареса – балансирана, мелодична и с дълбочина, която ме караше да се връщам към нея. Пропуснах пролетните концерти в Търново, затова, когато разбрах за този акустичен концерт, реших, че моментът е идеален да се потопя в тяхната магия.

Пристигнах доста преди седем заради уговорено интервю с Мартин. Въпреки ранния час заведението вече беше оживено – хора хапваха, пийваха и разговаряха кротко. Към осем часа опашката за влизане все още се виеше, но верните фенове бяха заели местата си пред сцената. Скоро завесата с гарвана падна, разкривайки множество запалени свещи – атмосферата обещаваше нещо специално.

Когато Odd Crew излязоха пред нас, пространството се изпълни с хората, които дотогава бяха по масите. Пред сцената се събраха няколкостотин души, а още с Cast a Stone настроението стана приповдигнато. Звукът беше добре балансиран – обикалях напред-назад, за да се уверя, и навсякъде звучеше перфектно. Накрая се установих срещу Мартин, за да го наблюдавам отблизо. Много приятно впечатление правеха многото малки деца, което беше очаквано за група, за която семейството и приятелите са толкова важни. Odd Crew създаваха атмосфера, подходяща за всякакви възрасти. Техните акустични концерти не бяха акустични в класическия смисъл. Имаше две акустични китари (и две електрически), а барабаните бяха акустичен комплект, но акцентът беше върху чистия звук и по-малкото ефекти, което ми хареса. Още на втората песен, Dust in My Eyes, феновете пееха с пълно гърло. Васко П. грабна нова китара, а Васко Р. се пошегува, че след 27 години това можеше да е първият им концерт без технически проблеми, но не се случи. За Buried Beneath китарата отново стана акустична, а Бонзи, който нямаше много работа в първия куплет, подканяше публиката да пее – и ние откликвахме.

New Waters беше отлично попадение. Първо, Васко Р. попита кои са на концерта за първи път. Когато видя многото вдигнати ръце, той се избъзика с редовните фенове, които уж за първи път бяха там, и ги накара да си свалят ръцете. Накрая останахме малко новобранци, посрещнати с аплодисменти от старите фенове и приети в разширеното семейство. Второ, бас линията, клавирният фон и поредната смяна на китара донесоха много настроение. Васко Р. сподели спомен от първата им репетиция преди 27 години, шегувайки се, че не е очаквал толкова хора на 27-мата репетиция. След това електрическата китара се върна за Dead Letter, която звучеше бавно и тежко за акустично шоу, но се вписа идеално в настроението. The Moment беше от любимите песни на публиката, пееща с пълно гърло. Хармонията между баса и китарата ми хареса много. А последващата Misfit Fancy ме изненада още повече – с блусово усещане и първите наздравици на Васко Р. с публиката. Китарата и басът се надсвирваха, подкрепени от стабилните ударни, а феновете с тениски от всички периоди на групата празнуваха с вдигнати чаши. След носталгичната и леко тъжна Same Old Me дойде ред на специален гост.

На сцената се качи Леа – дъщерята на Васко Р. Заедно изпяха песен под съпровода на пиано, а публиката избухна в аплодисменти. Последва Walk Through It All – Васко, пианото и завладяната тълпа. Бих разделил мислено този концерт на три части: енергичният старт, вълнуващото интермецо започнало с Леа и по-спокойната последна третина. Аплодисментите след Walk Through It All още не бяха утихнали, когато групата се върна на сцената. Васко, с натежал глас, сподели за болката от загубата на Ози – техен учител и вдъхновител. Първите акорди на Changes ни потопиха в спомените. Текстът беше леко променен в чест на Ози. Последва Mama I’m Coming Home, а залязващото слънце и припевът
I don’t care about the sunshine
Cause mama, mama, I’m coming home
направиха момента още по-специален и много очи заблестяха.

Под въздействието на предишните песни Rebel ми се стори по-бавна и медитативна, отколкото е в действителност въпреки разчупения си ритъм и бързите китарни сола. След това на сцената се качи Михаил Шишков с китара, която ми напомни за изпълненията на Pink Floyd – инструмент, поставен в скута му, на който свиреше със слайд. Неговият уникален, почти психиделичен звук обогати Till It Ends и Tears Fall Like Rain. Интермецото завърши с кавър на Nights in White Satin, в който звуча и четвърта китара (да, броих ги). Васко с хумор отбеляза, че използват толкова китари, просто защото могат.

Бонзи продължи с барабанно соло, което показа, че този акустичен концерт не беше обикновен. Road Crew – екипът на бандата изненада всички с летяща чиния, спусната от тавана. След толкова гости вече не бих се изненадал, ако на сцената се появят и Акащи Джуджета – летящата чиния ме хвърли в тези асоциации, вместо това обаче се появи Alex Meransien, или Сашо Староморския, както го представиха, със своя саксофон. Morning Lights и Desert Skies дойдоха навреме, а топлият звук на саксофона добави дълбочина, без да доминира. Васко Р. сподели, че обожава саксофона и е получил един за рождения си ден, но още не смее да свири пред публика. Обеща обаче, че и това може да се случи на бъдещ концерт.

Темпото се вдигна с Farewell, която звучеше като достоен финал. Но последваха още две песни, а тъй като беше и рожден ден, нямаше как да мине без торта. Групата започна Stairway to Heaven на шега, но подтикната от публиката я довърши, преливайки към Babe I’m Gonna Leave You. Накрая обаче ни изоставиха, казвайки, че трябва да си изядат тортата. Публиката обаче ги върна с викове и аплодисменти за финалното Share a Tear, където отново видяхме всички гост музиканти. Дечица щъкаха наоколо, а усмивките не слизаха от лицата хората.

Този месец обикалях концерти и фестивали, но това беше най-вълнуващото преживяване (добре де, може би след Doro). Благодаря на Odd Crew за вечерта, раздаването и контакта с публиката! Живот и здраве, след месец ще съм в Хоталич, за да ги чуя с повечко жица. Дойдох като нов фен, а си тръгнах като част от семейството.