Интервю с басист (Alessandro, Elvenking)

Alessandro „Jakob“ Jacobi е басистът на италианската фолк/пауър метъл група Elvenking. Известен е със своя универсален стил на свирене, който съчетава мелодична скорост с влияния от хеви метъл икони и класическото му обучение по цигулка.
Интервюто е взето на фестивала Мидалидаре 2025 .

Митака: Можеш ли да опишеш стила си на свирене на бас и как той се вписва в уникалната смесица от фолк и пауър метъл елементи на Elvenking?
Alessandro: Elvenking е група с много музикални влияния. Не е само пауър метъл – включва фолк елементи, екстремен метъл и доста класическа музика. Смесваме различни стилове и избягваме да повтаряме едни и същи мотиви в албумите си, така че ритъм секцията се адаптира спрямо всеки албум. Имаме пауър метъл песни, фолк парчета с по-меки и мелодични елементи, както и екстремни композиции, които са бързи и технически сложни. Имаме отличен барабанист, Simone, който е изключително талантлив и технически подготвен, което прави работата ми като басист предизвикателна, но в добрия смисъл. Свирим заедно от 12 години, а в една група е ключово басът и барабаните да са в синхрон и да се разбират добре.

Митака: Всъщност вече отговори на част от следващия ми въпрос за най-големите ти музикални влияния като басист.
Alessandro: Влиянията ми като басист не са чак толкова разнообразни. Както много други басисти, започнах да свиря на бас, след като чух Iron Maiden – Steve Harris е бог и учител за мнозина от нас. Започнах в този стил, следвайки тийнейджърските си идоли, като се учих на техните песни. Първоначално бях самоук, а след това взех уроци по класически рок, поп, малко джаз и дори опитах да свиря класическа музика на електрически бас, което е доста трудно. После открих пауър метъла и това ми се стори моето призвание. Свиренето на бързи, но мелодични пасажи е най-добрият начин да изразя себе си като музикант.

Мидалидаре : Ако източниците ми не ме лъжат, първоначално си свирил на цигулка?
Alessandro: Да! Откъде знаеш?

Митака: Ще запазя източниците си в тайна 🙂 Как се случи преходът от цигулка към бас – от най-високите към най-ниските ноти?
Alessandro: Това ме връща към детството ми. Започнах уроци по цигулка на 4 или 5 години, насърчен от семейството ми, което обичаше класическата музика. Учих около 15 години и бях доста добър – свирех на концерти и участвах в конкурси. Един ден се прибрах вкъщи и казах на родителите си, че съм решил да си взема електрически бас. Баща ми беше шокиран, но не ставаше дума за избор на един инструмент срещу друг. Продължих да уча и свиря и на двете известно време. Въпреки че сега басът е основният ми фокус, все още свиря на цигулка от време на време, но по-скоро лично.

Митака: Как се разбираш с цигуларя в групата?
Alessandro: Абсолютно добре. Като дете се занимавах главно с класическа музика, докато нашият цигулар, Lethien, има по-модерни и фолклорни влияния. Той свири на електрическа цигулка с прагчета, така че това са два напълно различни инструмента от различни светове.

Митака: Какво те вълнува най-много от участието ви тук и как този концерт се вписва в графика на групата?
Alessandro: Първо, много съм развълнуван да свиря на този фестивал. Свирих в България веднъж преди много години с първата си метъл група – Burning Black, но това е първият път за Elvenking. Бяхме на фестивала вчера за Manowar и беше страхотно – шоуто, мястото, храната. Като италианци храната ни е важна! Сцената е супер и нямаме търпение да свирим. Колкото до графика, лятото на Elvenking не е много натоварено – имаме няколко фестивала, но почти нямаме изяви в Източна Европа, така че сме щастливи да сме тук. Лично аз току-що се върнах от лятно турне с другата ми група, Moonlight Haze. Бях вкъщи само за 24 часа, колкото да изпера и да си взема багажа, и отново на път с Elvenking.

Митака: Можеш ли да споделиш акценти от сетлиста, за които публиката да внимава?
Alessandro: Изборът на сетлист за фестивал е труден заради ограниченото време – не можем да свирим два часа. Балансираме между хитовете, които публиката познава най-добре, песните, които ние обичаме да изпълняваме на живо, и парчета от последния албум, за да покажем скорошната си работа. Днешният сетлист отразява точно това.

Митака: Като ваши сънародници, какво мислиш за Nanowar of Steel?
Alessandro: Честно казано, не ги познавам лично и не съм ги гледал на живо. Знам, че са много забавни момчета на и извън сцената, но не мога да кажа повече.

Митака: Какво ти е мнението за техния пародиен стил в пауър и фолк метъла?
Alessandro: Малко самоирония винаги е подходяща в тази музика – не трябва да се вземаме прекалено сериозно. Но да базираш всичко на пародия и да се подиграваш непрекъснато, това ми харесва малко по-малко. Но това е просто личното ми мнение.

Митака: Има ли въпрос, на който би искал да отговориш, но аз не попитах?
Alessandro: Не съм сигурен, но очаквам с нетърпение да усетя българските фенове. Вчера беше страхотно и досега не съм осъзнавал, че метъл сцената тук е толкова голяма. Този фестивал е добре организиран и наистина сме щастливи да сме тук.