Интервю с Markus „Infernal“ Kuschke (DESASTER)

Малко повече от месец остава до осмия „Running Free Festival“. „Стринава“ очаква на 29 и 30 феновете на олдскуула, събрани там от организаторите HMC „Metal Force“. Основните действащи лица са CORONER, ASPHYX, DESTRÖYER 666 и DESASTER. Останалите – MEZZROW, GALLOWER, LEATHERHEAD, SCHIZOPHRENIA, NOCTURNAL, DIABOLIC NIGHT, INTÖXICATED, UNBAPTISED. За немските блекари DESASTER, участието на Running Free Festival 2025 ще бъде първи концерт в България. Групата идва у нас и с нов албум Kill All Idols, десети в дискографията им. Все поводи за специалното интервю, което китаристът на бандата Markus Kuschke, с артистичен псевдоним „Infernal“ даде за От другата страна.

Интервюто с Markus „Infernal“ Kuschke (DESASTER) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 21.07.2025 година.

От другата страна – Здрасти, Markus, DESASTER съществуват повече от 30 години. Обаче, ако не знам нищо за бандата, кое е първото нещо, което трябва да науча за нея?

Infernal – Добър въпрос. Първото нещо, което трябва да научиш за DESASTER е, разбира се, че ние свирим определен традиционен блек метъл, който е много различен от стила на бандите, които свързваме днес с блек метъла. Причината е, че отделяме голямо внимание на корените ни, които лежат в стария спийд и траш, както и в осемдесетарския хеви метъл. Всичко това комбинираме с по-модерен блек метъл тип DARK THRONE. DESASTER е комбинация от олдскуула на 80-те и по-новите неща от 90-те. Т.е. ние сме един вид традиционна банда.

От другата страна – Предизвикателството да изпълнявате тази музика днес?

Infernal – Не знам дали има все още е останало някакво предизвикателство. В миналото, когато създадохме групата в края на 80-те и началото на 90-те, имаше много банди от Скандинавия. Особено в началото на 90-те се нароиха много. И по някакъв начин звучаха сходно. Бяха еднакви. Ние от ствоя страна решихме да наблегнем върху олдскуула и традиционния хеви метъл, комбинирайки го с блек метъл. Тогава това беше нещо ново. Свирехме форма на традиционен блек метъл. Днес има много банди, които се подвизават в този стил. Но групи като DESASTER, DESTRÖYER 666, както и ABSU от САЩ сме един вид пионери в изпълняването на този освежен блек метъл.

От другата страна – След повече от 30 години на сцената DESASTER получиха ли онова, което заслужават?

Infernal – Определено. Така мисля. Ние не сме голяма група. Но според мен сме една от големите ъндърграунд банди. И се гордея с този факт. Никога не сме се стремили да бъдем професионална група или да сме постоянно по турнета. Знаеш как е. Една банда тръгва на турне, за да промотира новия си албум, след което трябва да запише следващия. После отново тръгва на турне, за да го представи. Отново и отново се подлага на три-годишен цикъл. За тези 36 години, дори днес, когато правим този разговор и е рожденият ден на DESASTER, сме записали само десет албума. Десетият ще излезе през август.

От другата страна – Понякога количеството не е определящо за качеството.

Infernal – Абсолютно си прав. Има много групи, които издават албум на две години. Понякога, когато си ги пусна, си мисля, че е трябвало да изчакат малко повече. Да изберат само най-добрите песни за албума и да го издадат след четири или шест години. Така и песните ще са по-добри. Аз самият продължавам да съм голям фен на норвежците DARKTHRONE. Но за последните им албуми си мисля, че е трябвало да създадат повече демо варианти и от тях да изберат най-добрите за записите. Тогава няма да издават албуми толкова често, а на шест години примерно. Разбира се, че в албумите има много добри попадения. Но… Не знам… Може би трябваше да постъпят по друг начин.

От другата страна – Новият албум на DESASTER „Kill All Idols“ излиза в края на август. С него идвате и на „Running Free Festival“. Какво искате да докажете с този албум?

Infernal – Той е под номер десет, а десетият албум е нещо специално за нас. Този път положихме доста усилия в неговото създаване. Искахме да си личи всичко онова, с което е свързвана групата. Всички запазени знаци да са вътре. Всичко, което сме направили през тези близо 40 години, сме събрали на едно място в новия ни албум. Така че всеки наш фен, дори и най-старите, ще е щастлив от резултата. Знам, че има много стари фенове на групата, на които им липсва в новите албуми на групата определена атмосфера, както и някои епични части и песни. Тогава решихме, да им дадем повече от традиционния епичен материал, който леко бяхме пренебрегнали заради бързината. Смятам, че както новите, така и старите почитатели на групата ще харесат „Kill All Idols“. Не вярвам, че след почти 40 години на съществуване точно днес ще привлечем повече нови фенове, но не искам да губим старите.

От другата страна – Как изглежда профилът на един фен на DESASTER?

Infernal – Повече от нашите фенове са по-възрастни момчета. Те харесват по-старите банди и традиционните стари групи. Не мисля, че някои от прохождащите хлапета в метъла ще харесат DESASTER. В същото време не мисля, че и феновете на прогресив рока ще ни харесат. Защото в DESASTER има толкова много хаос и катасрофи. Всички онези, които са израснали със стария метъл, стария траш от 80-те като SODOM, DESTRUCTION, KREATOR от Германия, както и със старите американски банди като SLAYER, TESTAMENT, METALLICA и другите като тях, ше харесат DESASTER. Типичният наш фен обича да пие бира, да носи елечета с нашивки и колани от куршуми. Така изглежда типичният фен на DESASTER.

От другата страна – „Kill All Idols“ развитие ли е за групата или вие не искате да се развивате?

Infernal – Точно. Чакай сега. През годините сме се поразвили леко. Но винаги се опитваме да се върнем към корените си. Дори в новия ни албум се връщаме към пънк началото ни като музиканти. Знаеш, че пънкът не е толкова труден за свирене. Имаш само три акорда. Т.е. пънкът се изпълнява лесно. В „Kill All Idols“ има една песен, която се казва „They Are the Law“, която е типичен пънк. Тя е вдъхновена от шотландците THE EXPLOITED, на които сме огромни фенове. Обичаме музиката им и харсваме идеите в техните стари пънк парчета. Разбира се в DESASTER звукът е по-масивен. Тази песен е пример как винаги се опитваме с единия крак да сме в корените на групата. Разбира се в албума има някои нови елементи. Имаме нов барабанист, който показва как може да свири. Когато го прави, си мислиш, че има едновременно десет палки. Ръцете са му навсякъде и е много добър. Той е единственият в групата, който е истински музикант. Останалите сме просто фенове на хеви метъла и не можем наистина да свирим, но барабанистът ни е много добър. Фантастично е да го гледаме как свири и да сме с него на една сцена. Но понякога ни се налага да му „чупим“ ръцете, за да може да изсвири съвсем нормални пънк парчета. Сещаш се за традиционните и лесни за изпълняване неща.

От другата страна – Важно ли е за един музикант да продължава да е фен на музиката?

Infernal – Точно така. Както отбелязах вече, ние не се смятаме за музиканти, а за фенове. Повече сме фенове, отколкото музиканти. Винаги, когато се съберем в репетиционната, ни е по-важно да обсъдим новите албуми на някои групи, да чуем нещо ново и да поговорим като цяло за музика. Да слушаме музика и да си спретнем малко пого. След което започваме с репетицията. Но да сме фенове, да се вълнуваме от музиката, е много важно за нас. Хеви метълът е животът ни. Той е нашата религия. А това е най-важното.

От другата страна – Първият албум на DESASTER излиза във времена, когато екстремната музика се променя драстично. Тогава властват грънджът и ню метълът. Защо Германия се оказа спасителен остров за екстремната музика?

Infernal – Много добър въпрос. Мисля, че е свързано с манталитета на германците. Като цяло те са традиционалисти. Винаги обичат да разказват истории за миналото. Защото то е много по-добро от днешния ден. Това означава, че много от феновете тогава са предпочитали да слушат по-старите неща. Т.е., когато се е появило нещо ново в метъла, всички в Германия са се запитали какво пък е това и са си казали, че не става и не е никак добро. Говоря ти от личен опит, почерпен от моите приятели. Те слушат олдскуула, харесват го. Когато се появи грънджът, всички бяха учудени от него. Защото там няма метъл. И знаеш ли, едва няколко души от моето обкръжение, започнаха да слушат тази нова музика.

От другата страна – Първото гостуване на DESASTER в България ще бъде на „Running Free Festival 2025“. Т.е. ще участвате на фестивал, който е насочен към корените на екстремната музика.

Infernal – Обожавам подобни фестове. Също така съм крайно щастлив, че за първи път ще свирим в България. Имали сме концерт при съседите ви от Румъния. Два или три пъти на „Old Grave Fest“. И винаги е било невероятно, и винаги е имало страшно много фенове от България, които са пътували специално за фестивала. И непрекъснато са ни казвали, че трябва да свирим при вас. Ето, че най-накрая и това ще стане. Много сме доволни и благодарни за поканата. Нямаме търпение да свирим на „Running Free Festival 2025“. Слушали сме много за него. Казвали са ни, че феновете са тотално луди. Буквално не стоят на едно място. Нямаме търпение да се сблъскаме с тази лудост. Горди сме, че ще имаме концерт във вашата страна. И че ще празнуваме нашата музика, нашата метъл музика с пичовете от България. Срещал съм много български метални глави. От личен опит знам, че те са традиционалисти, като нас. С тях можем да ударим по няколко бири и да си говорим за албумите на SLAYER. За всякакви подобни неща, които обикновено правят метъл феновете.

От другата страна – Защото говорят на един и същи език. Седмица преди фестивала ще издадете „Kill All Idols“. Него ли ще представите или?

Infernal – Сетлистът ни винаги е събран от най-доброто на DESASTER. Наясно сме, че феновете искат да чуят класическите песни на групата. А ние имаме хитове. Които не са ни направили богати, но феновете искат да ги чуят, а ние не искаме да ги разочароваме. Ще изпълним една или две песни от „Kill All Idols“, но не сме група, която е постоянно на турне, за да представя новия си албум и е забравила както за първите си неща, така и за старите си фенове. Не е така. Това не е нашият път.

От другата страна – Коя тогава е най-определящата песен на DESASTER?

Infernal – Любимият ми албум на DESASTER е „Tyrants of the Netherworld“ от 2000 година. Заглавното парче от него представя групата по най-добрия начин. В него има блек метъл части, много бързи напомпани пасажи и в същото време епичност и атмосфера. Включили сме и бас соло, което е вдъхновено от стария VENOM. Ние сме големи фенове на VENOM и те са основната причина да основем DESASTER преди 36 години. „Tyrants of the Netherworld“ представя точно и ясно за какво става въпрос при нас.

От другата страна – Има ли нещо, което те дразни в блек метъл сцената?

Infernal – Винаги съм казвал, че не харесвам банди, които непрекъснато повтарят една и съща песен. Скучно ми е да слушам албум, в който има десет единствено бързи песни. Предпочитам дискове, в които има разнообразие, бързи и по-бавни части. Ако обаче през цялото време приоритет е бързината, не ми харесва. Същото е и ако присъстват само среднотемпови парчета. Голям фен съм на дуум метъла. Харесвам много дуум банди. Но дори и те прескачат в по-скоростни пасажи. Първата дуум композиция на всички времена е „Black Sabbath“ от едноименния албум на BLACK SABBATH. В началото е много бавна, но в средата и края скоростта расте. Това за мен е схемата за една добра песен.

От другата страна – Спомена групи като VENOM, BLACK SABBATH и SLAYER. По-добре ли е за метълът да е мейнстрийм или той би трябвало да си стои в ъндърграунда?

Infernal – Понякога няма какво да направиш, когато нещо се превърне в мейнстрийм. Все пак има звукозаписни компании, които искат да направят пари от музиката. Разбира се, че винаги ще има банди, които са яко промотирани и надувани. Дори и да става въпрос за групи, които не са толкова дори, колкото други, но имат по-добри мениджъри, които знаят по-добре как да ги лансират, а и разполагат с повече пари за реклама. Това обаче не означава, че групите, които са добре известни и са големи, са по-добри от ъндърграунд бандите. И когато става въпрос за хеви метъла, това е супер. В другите стилове, примерно в блуса, защото съм говорил с музиканти от там, феновете познават единствено известните изпълнители, но не и тези, които са в ъндърграунда. Същото е и при поп музиката. Там са познати единствено популярните изпълнители. Никой не предполага, че и там има ъндърграунд артисти. При хеви метъла е обратното. Ето, ние сме група на почти 40 години, знаят ни, не печелим пари и го правим заради страстта.

От другата страна – Страстта е ясна, но какъв е проблемът пред музиката днес?

Infernal – Основният проблем е, че младите не слушат толкова много хеви метъл. Гледайки децата ми, в техния клас няма нито един техен връстник, който да слуша метъл. Дори децата ми ми казват, че съжаляват, но им причинявам главоболие с моята шумна музика. Не им харесва и предпочитат да слушат онова, което слушат всички, защото не искат да са аутсайдери. Това е разликата с моето поколение. Когато аз се запалих по хеви метъла, бях някак си извън нормите, извън закона, бях аутсайдер. Но срещнах себеподобни и създадохме общност. Беше страхотно. Държахме се заедно. Подкрепяхме се. Музиката играеше много важна роля за нашите млади души. Това ми липсва днес. Повечето от младите хора слушат онова, което се пуска по радиото. Скапани неща без душа. Лансирани от звукозаписните компании с цел печалба. Големият проблем пред музиката днес е, че е загубила душата си.

От другата страна – Вие как се борите с тази ситуация?

Infernal – Не можем да направим нищо срещу това. Не мога да накарам на сила децата ми да слушат CELTIC FROST, щом не ги харесват. Тъжно е, но това е нормалното развитие на модерните времена. Виждаш – никой не разполага с време. Ти и аз слушаме цели албуми. Пускаме си 45 минути музика. А днешните деца си пускат отделни песни и в повечето случаи само секунди от тях. След което веднага започват да се оплакват, че не им харесват. Въобще и не помислят да си пуснат цял албум. За тях е нещо ненормално. Това е новата посока на развитие на музиката. Но не можем да направим нищо. Това е тъжната истина.

От другата страна – Какво тогава задвижва твоята страст?

Infernal – Докато има и други, които харесват музиката ни, ще продължаваме напред и ще издаваме нови песни. Най-хубавото в живота е да трансформираш чувствата си, омразата и агресията си, както и други емоции в музика. Няма нищо по-добро, на което да се спрем. Винаги е страхотно, когато с останалите се съберем в репетиционната. Появява се духът! Дали е от Ада или от Рая, няма значение. Той е там. И винаги е страхотно, защото всяка нова песен носи определено усещане. Това ни движи напред. Това е причината да продължаваме да създаваме и да свирим. Разбира се, че е супер, когато се намират и други, които харесват онова, което предлагаме като нови песни. Но в крайна сметка на първо място ние трябва да сме удовлетворени от тях.

От другата страна – Кой е твоят най-рокендрол момент?

Infernal – Преживели сме много подобни моменти. Един от най-лудите ни спомени е свързан с концертите ни в Южна Америка. Бяхме в Лима, Перу. Предложиха ни да направим сесия за автографи. Доста се учудихме. Защо да се подлагаме на подобно нещо? Всеки, който иска автограф или да му подпишем албум, може да дойде при нас без проблеми. Организаторите обаче настояха, че трябва да участваме, защото така било по-добре. Откараха ни до един мол. А отвън имаше само двама пича, които си лафеха нещо. Т.е. имаше двама метъли пред нас. Сещаш се – трябваше да станем рано, за да отидем до този мол и то заради двама пича. Излязохме от колата, влязохме в търговския център, а вътре ни чакаха 200 маниаци, които крещяха като легионите на Ада. Всички искаха да се снимат с нас, да им подпишем, каквото носеха. Беше лудо преживяване. Това е най-рокендрол моментът ми. Чувствахме се като рок звезди.

От другата страна – Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Markus, какъв съвет би му дал?

Infernal – Ще го предупредя нещо. Понеже наоколо се навъртат много бизнесмени, които искат да ти изпият кръвчицата, а с нас това се е случвало много пъти, защото мнозина направиха пари от нашата музика, та, ще кажа на 20-годишния Markus да бъде внимателен, да не слуша разни мениджъри и бизнесмени, защото всички са гадове.