Мидалидаре Рок Фест 2025 – Ден втори: От съвременен метъл до хард рок носталгия

Слънцето все още държеше господство над хълмовете на Могилово на 12 юли, докато Мидалидаре се превръщаше в епицентър на рок енергията за втория ден от фестивала. Въздухът трептеше от очакване, а поляната започваше да се изпълва с фенове. Снощните епични химни на все още ехтяха в ушите ни, но днес сцената обещаваше по-пъстра палитра: от гръцкия плам на Triumpher, през фолк-метъл чародейството на Elvenking, до шведския хард рок на H.E.A.T., китарната магия на Michael Schenker и кулминацията с W.A.S.P. Новите имена бяха интересни, а познатите муцуни носиха носталгия по онези безгрижни дни в средата на 90-те, когато рокът беше всичко.

Triumpher – епичен старт с гръцки плам
Малко преди 17:30 полъх на вятър донесе леко облекчение от жегата и гърците от Triumpher откриха деня, връщайки ни към корените на бойния метъл. Силно повлияни от Manowar, те все пак носеха своя идентичност – сурова, войнствена енергия, която грабна подранилите фенове. Публиката тепърва се събираше, но към края на сета им поляната се напълни. Звукът им, разтърсваше земята, а сценичното им присъствие заразяваше подранилите фенове. Беше като да се върнеш към онези безгрижни дни, когато метълът те караше да се чувстваш непобедим, и Triumpher ни напомниха защо този стил все още пали искри. Те не се опитват да измислят колелото, но тяхната страст и отдаденост към жанра бяха заразителни. Краткият им сет завърши с обещание да се върнат, а аз си отбелязах да проверя албума им – имаше нещо в този суров, неподправен метъл, което ме върна към първите ми концерти.

Elvenking – фолк-метъл магия
В 18:30 италианците се качиха на сцената, съчетавайки класически метъл инструменти с подчертаваща цигулка, която добавяше приятен фолклорен оттенък. Тяхната музика – здрава, но преплетена с традиционни мотиви – се оказа перфектно съчетание, което ни пренесе в свят на елфически легенди. Имаше нещо магично в начина, по който Elvenking свирят – сякаш си на горски пир вдъхновен от Толкин, но вместо тихите елфически напеви, музиката е много по-тежка и въпреки това отнасяща те в този фентъзи свят. Всичките им текстове са на английски, писани за международната аудитория, но не можех да не си пожелая някое парче на италиански – мисля, че би звучало много добре. Бързите и технични партии ни надъхваха през цялото време и вдигнаха публиката на крака, а кулминацията с Elvenlegions потвърди, че фолк-метълът има място на този фестивал. Публиката ги изпрати с бурни овации, а аз си обещах, че следващия път ще се подготвя с текстовете им – тези припеви са създадени за разпяване на публиката и направо ме върнаха в 90-те, когато се опитвахме да пеем The Bard’s Song с компанията в парка.

H.E.A.T. – хард рок за душата
Към 19:45 жегата понамаля, макар името на групата да обещаваше обратното. Поляната се напълни още повече, с прииждащи фенове в разнообразно облекло – от кубинки и шлифери до бански костюми. Любопитното беше, че тениските на Manowar все още преобладаваха, но вече се виждаха и доста хора с фестивални тениски на Midalidare и W.A.S.P. Шведите от H.E.A.T. излязоха да покажат защо са едно от най-горещите имена в мелодичния хард рок. С дебютът им в България те донесоха духа на 80-те, но с малко по-модерен привкус. Стилът им се различаваше от вчерашните – рок предназначен за хилядни тълпи, който наистина вдигна публиката, а енергията им ни завладя. Беквокалите бяха отлични, а клавирният фон – приятен и мелодичен. Звукът, вече преодолял проблемите от първата вечер, беше перфектен, а осветлението добавяше нужната доза драматизъм. Въпреки че бяха за първи път в страната, публиката ги посрещна много топло, а те ни се отблагодариха, оставяйки ни с усещане за младост, свобода и безкраен летен купон. H.E.A.T. имат онази енергия, която те кара да се чувстваш млад, независимо от годините. Единственият минус беше, че сетът им беше само час – исках още от този ретро рок адреналин. Публиката ги изпрати с викове за бис, но времето беше срещу нас.

Michael Schenker – китарната легенда
В 21:15, със залеза, поляната отново се изпълни до краен предел. Дойде ред на китаристът, който остави незаличима следа не само в U.F.O. но и в хард рока като цяло. Той и групата му започнаха с леко по-тихи вокали в сравнение с предходните банди, но това не попречи на публиката да ги посрещне с обич – личеше си, че са добре познати. Концертът стартира енергично с Natural Thing и Only You Can Rock Me, които веднага завладяха тълпата с класическите си рифове и запомнящи се припеви. В падналия мрак светлинните ефекти се сливаха перфектно с музиката, а певецът неведнъж насочи аплодисментите ни към Schenker, подчертавайки неговата звездна роля. Наред с добре познатите песни като Doctor Doctor, които предизвикаха бурни овации и масово пеене от публиката, и Lights Out с галопиращите си бас линии, китарно-клавирните импровизации върху класическата блус схема в средата на сета ни изпълниха с емоция, показвайки защо този китарист е сред най-великите. А след това доста по-емоционалните моменти в Love to Love ни потопиха в меланхолична атмосфера. И когато вече всички чакаха солото, то дойде – няколко минути, в които Schenker ни остави без дъх с китарата си, за да остави накрая място и на опустошителните барабани. Две песни по-късно сетът приключи в 22:30, оставяйки ни с усещане за класика, която не остарява.

W.A.S.P. – кървава кулминация
В 23:15 нощта вече беше обгърнала Мидалидаре. За изненада на всички първо чухме The End на The Doors под червени мигащи светлини, след което отново на запис откъси от песни на W.A.S.P. и накрая луната, леко нащърбена и позиционирана вляво от сцената, освети ветераните. Откриването беше с I Wanna Be Somebody, нещо станало вече стандартно за групата последните месеци. Звукът беше отличен, макар екраните да угаснаха. Надявахме се на временни технически проблеми, но по-късно се разбра, че това е по желание на групата. Все пак централният екран със записи от 80-те помогна малко на задните редици да съпреживеят концерта. Впоследствие имаше и коментари как групата е свирила на плейбек и не са искали никой да ги вижда, но аз не бих се съгласил с това твърдение. За добро или лошо в момента доста групи свирят с някакви подложки, но това не означава, че няма и истинско, живо участие. Иначе хората изглеждаха дори повече от предната вечер, а активността им особено на Love Machine ме изненада. По повод 40 години от излизането на дебютния им албум (макар вече да влизахме в 41-вата), те изсвириха всички песни от него. Светлините и музиката в синхрон създаваха интензивни усещания, а на Sleeping in the Fire феновете отново озвучиха околността с мощно пеене. Енергичните изпълнения вдигнаха адреналина на максимум и накараха тълпата да подскача в унисон. И въобще класиките от първия албум и ретро кадрите на заден фон подчертаха шок-рок естетиката на групата и ни напомниха защо W.A.S.P. остават икони в жанра. След The Torture Never Stops всичко притъмня, групата се скри, но за кратко. Последваха двете медлита, съставени от – Inside the Electric Circus / I Don’t Need No Doctor / Scream Until You Like It и The Real Me / Forever Free / The Headless Children, с готини кадри, като тези от Headless Children си бяха направо потресаващи и те караха да се замислиш. Wild Child ме върна във времената, когато надувах касетофона на макс и родителите ми крещяха да намаля музиката, и очаквано се оказа любимо парче и на много други хора. Сетът завърши с Blind in Texas, а публиката продължи да скандира името им, докато последните светлини угаснаха. Като за хедлайнер очаквах още поне една-две песни, но и така шоуто беше добро.

Афтърпарти и финални щрихи
Нощта не завърши с главната сцена – купонът на хълма започна по-рано от предната вечер, с младежите от Drifting Justice, които забиха с огромен ентусиазъм. Хората пред сцената бяха доста повече спрямо петък, вероятно заради липсата на дъжд, и момчетата показаха доста зряло творчество за своята крехка възраст. След краткия сет хората дори викаха за още и кавърът на Море от алкохол доста различен от песните до момента, изпълнен от тийнейджъри, влезе като непланиран бис и ни накара да се усмихнем. После Милена завърши купона както само тя си може. Започна с новите и по-купонджийски парчета, а схемата ѝ – бърза песен/бавна песен/бърза песен/бавна песен, както сама се шегуваше (макар бързите да преобладаваха) – ни държеше в ритъм до среднощ. Нейният заразителен ентусиазъм и искрено взаимодействие с публиката превърнаха всяка песен в споделен момент на чиста радост, оставяйки ни с желание за още нощи като тази.
Вторият ден на Мидалидаре Рок Фест 2025 беше пъстра смесица от стилове – от епичния метъл на Triumpher, през фолк-метъл магията на Elvenking, до хард рок носталгията на H.E.A.T., Schenker и W.A.S.P. Мидалидаре отново доказа, че музика може да обединява. Сега, с болки в краката и леко прегракнал глас, се готвя за финала утре. За мен лично вторият ден беше дори по-силен от първия, а в такъв случай какво ли ни чака днес?

Галерията със снимки може да разгледате тук: