Интервю с басист (Artem, Strident)

Artem Apekishev е басист на Strident, групата, която преди два дни избухна с песен посветена на басистите. Предвид моята обсесия към дебелите струни нямаше как да не се свържа с него за интервю.

Митака: Привет Artem, Raise up the Bass излезе този петък – страхотна песен! Каква е историята зад нея? Кога се зароди идеята и имаше ли конкретен момент, който вдъхнови заглавието?

Artem: Дълга история! Написахме песента доста бързо и стана страхотна. Решихме да направим висококачествен видеоклип за нея, затова потърсихме професионалист, който да я реализира. Случайно се свързахме с Alex ‘Maiden’ Korsak, който свърши работата на най-високо ниво. Клипът ни отне много време и труд, но резултатът си заслужаваше. Първоначално имахме само неясна идея за видеото – няколко сценични концепции. Знаехме, че не искаме стандартен мрачен и брутален траш клип. Решихме да заложим на хумор, подигравайки се със стереотипите за басистите, и да Направим басистите велики отново! Мисля, че успяхме.

Митака: Кога и къде беше изпълнена Raise up the Bass за първи път на живо? Как реагира публиката на нейната басова енергия?

Artem: Изпълнихме я на живо за първи път на празненството за 20-ата годишнина на групата. Публиката я хареса много! Песента има вайба на добрия стар Motörhead, но с наш почерк, и наистина се свърза с хората. Беше невероятно.

Митака: Заглавието крещи за басово господство! Как създаде басовите линии за Raise up the Bass, за да пробият през траш хаоса на Strident? Какви бяха триковете, които използва в студиото?

Artem: Тъй като посветихме песента на басистите, решихме басът да е в центъра. Основният риф беше написан от нашия китарист Yaniv Alkalay, а ние го доразвихме заедно на репетиции. Записах партията си почти на един дъх – когато песента е добра, басовата линия идва сама и бързо. Без специални трикове, само моят Rickenbacker с подходящ овърдрайв. Той пробива през микса перфектно, а ние леко му усилихме звука за допълнителна сила, хаха!

Митака: Какво е усещането да забиеш Raise up the Bass или пък други песни на Strident на живо в метъл клубовете в Израел? Имаш ли епични моменти с публиката или любими места, които разпалват мош пита?

Artem: Винаги свирим на максимални обороти, независимо дали залата е пълна или има малко хора. Веднъж в Полша изсвирихме цял концерт само преди един фен плюс бармана! В Израел сме свирили навсякъде – от малки мазета до големи зали. Публиката, независимо от броя, винаги куфее, защото усеща, че свирим от сърце. Това ни мотивира да даваме още повече от себе си.

Митака: От историята на групата не успях да разбера кога се присъедини към Strident. Как и кога стана техен басист и какво те привлече към техния звук?

Artem: Забавна история – присъединявал съм се към Strident два пъти! Първо влязох като вокалист за няколко концерта, когато техният певец не можеше да участва. След първия концерт момчетата ми предложиха да остана за постоянно и пях с тях няколко години. После пътищата ни се разделиха, свирих в други групи, но останахме приятели. Втория път се върнах като басист, когато техният басист се контузи. Току-що бях сменил китарата с бас и свирех с друга група. Michael ме помоли да помогна за няколко концерта, а скоро след това станах постоянен басист и оттогава вече минаха доста години. Харесах суровата, олдксул траш енергия на Strident – просто ми пасна.

Митака: Като непрофесионален музикант, как балансираш изискванията на Strident – репетиции, концерти и т.н. – с ежедневието си? Мислил ли си да станеш професионалист и музиката да е основната ти работа?

Artem: Бих искал музиката да е основното ми занимание, но засега я съчетавам с работата си. Работата за мен е просто начин да се издържам и да правя това, което обичам – музиката е моята страст. Засега успявам да балансирам без проблем. Репетициите са през уикендите, а вкъщи свиря допълнително. Работата ми е с гъвкаво работно време, което помага, когато имаме концерти през седмицата.

Митака: Каква техника ползваш за траш атаката на Strident – бас, усилватели, педали?

Artem: Сравнително прости неща – моят Rickenbacker 4003 и педал NanoCortex от Neural DSP. Аз съм мързелив басист – не искам да мъкна тежка екипировка, хаха! Имах комбо Hartke VX350, което беше страхотно, но огромно. За пътувания ми трябваше нещо компактно. Преди NanoCortex използвах преамп Darkglass B7K Ultra и басова глава Darkglass Alpha Omega 500 – и двете са невероятни за басисти.

Митака: Как метъл сцената в Израел оформи звука и пътя на Strident? Какво е уникалното в траш метъла при вас?

Artem: Израелската метъл сцена ни научи на професионализъм и упоритост, но звукът ни е повлиян повече от добрият стар американски и немски траш, плюс музиката, която обичаме. Трашът в Израел не е много на почит – само няколко групи го свирят – но има доста добри банди в други стилове. Уникалното тук е предизвикателството: трашът е нишов, така че трябва да работиш повече, за да се отличиш.

Митака: Кои израелски метъл групи смяташ за най-емблематични или влиятелни и как те вдъхновяват Strident?

Artem: Orphaned Land е може би най-успешната израелска група в международен план, но стилът им е съвсем различен. Не съм много голям фен на местните банди – някои харесвам, други не. Честно казано, няма израелска група, която да е повлияла на Strident. Винаги сме се вдъхновявали от световните траш легенди.

Митака: Експериментирали ли сте с включването на израелски или руски фолклор в музиката на Strident, както правят някои метъл групи с културните си корени? Какво мислиш за смесването на фолклор със суровия звук на траша?

Artem: Не сме експериментирали в тази посока. Дори и понякога да може да се чуе нещо фолклорно в музиката ни, то е случайно. За нас трашът е като доброто уиски – защо да го смесваш с кола или да добавяш лед, то е перфектно само по себе си?

Митака: Strident съществува от 20 години, въпреки около 10-годишна пауза. Кой е най-гордият ти момент като басист и как се е променила групата през годините?

Artem: Лудо е да си помисля, че са минали цели 20 години! Всъщност не сме имали наистина 10-годишна пауза – през това време репетирахме, писахме материал и сменяхме състави и не сме спирали за дълго. Като басист съм горд, че свиря с момчетата толкова дълго и виждам колко много е пораснала групата от началото. Атмосферата в Strident се промени много от 2005 г насам, сега сме много по-сплотен и силен екип, постигнали сме много заедно и сме готови за още.

Митака: И накрая, какво би искал да кажеш на читателите на Metal Hangar 18 и всички басисти по света – някакви съвети, траш мъдрости или просто пожелания за метъл общността?

Artem: На колегите басисти и читателите на Metal Hangar 18: никога не отстъпвайте, никога не се предавайте, слушайте яка музика и RAISE UP THE BASS! Траш до шибаната смърт!