На 15 май 2025 г. финландският град Хювинкяя отново се превърна в епицентър на екстремния метъл, като успях да го посетя в последния от трите фестивални дни – събитие, което планувах от известно време. Въпреки дългото разстояние и усложнената логистика, всичко протече безпроблемно.
Директния полет София – Хелзинки отнема около два часа и половина, а град Хювинкяя се намира на 50 км от столицата. Фестивалът се провежда в стара текстилна фабрика, разположена в самия център на града. При разглеждането на възможните маршрути попаднах на интересна алтернатива – полет с осемчасов престой в Осло, който дава възможност за кратко разглеждане на норвежката столица, благодарение на директната връзка с метрото.
Хелзинкското летище, въпреки, че се намира в покрайнините на града, е удобно и добре организирано. Самолетът кацна през нощта, но шатълът на хотела работеше и придвижи пътниците до близките хотели край терминала.
До Хювинкяя може да се стигне по няколко начина – с влак, автобус или автомобил под наем. Най-удобният вариант е третият, който предоставя свобода за обиколка на региона – истинско удоволствие за любителите на природата. Страната на хилядата езера е рай за обичащите природата и предлага безброй места за настаняване. След кратко проучване, избрах хотел до езеро, на 20 минути път с кола от Хювинкяя – много по-добър избор от обичайния градски хотел. Езерото предлагаше перфектни условия за релакс между концертите и създаваше неповторима атмосфера, съвпадаща с духа на фестивала. Любопитно природно явление, което не може да се пропусне – през нощта слънцето оставаше ниско над хоризонта, като че предвещаваше изгрев. В близост до фестивалната зона има няколко безплатни за през уикенда паркинга, както и голям търговски център, отворен по време на цялото събитие.

История на Steelfest

Steelfest стартира като частна сбирка на фенове свирещи екстремна музика. Първото издание на Steelfest като пълнокръвен фестивал е през 2012 г. Основният му двигател е финландеца „The Commander“ Яни Лейн (Jani Laine) – да не се бърка с вокала на американските глемъри Warrant ;). Яни е известен в метъл средите и с black metal проекта си “Commander Agares”.
Фестивалът бързо добива репутация на едно от водещите събития в екстремния метъл, привличайки легендарни групи от цял свят. Има две сцени – външна, носеща името на фестивала, и вътрешна – „Chaos“. Първата е разположена в края на П-образния двор на фабриката, докато втората се намира в просторен склад на около 100 метра разстояние. Програмата е разпределена така, че да няма групи свирещи едновременно на двете сцени. Преходът между сцените минава покрай щандовете с храни, напитки и мърчандайз. Предлагаха се както крафт бири, така и твърд алкохол, а също и специални фестивални бирени селекции. Менюто включваше типични за региона ястия – пържени шпроти, еленски кюфтета, бургери и меса на скара. Местата за хранене бяха както на открито, така и в халето на сцената „Chaos“. Официалните щандове предлагаха тениски и худита на почти всички банди – дори в последния ден. Други сергии предлагаха бутикови и ъндърграунд артикули – нашивки, колани, редки дизайни и др.

Групи, които свириха на 17 май 2025 г.
Последният ден от фестивала беше очаквано силен откъм групи. Представящи различни разклонения на екстремния метъл – Pagan/ Black, Black/Industrial, Black/Thrash, Black/Death. В ранния следобед финландците FLAME откриха последния фестивален ден със своя Black/Thrash Metal и в продължение на 30 минути изпълниха песни от цялото си творчество сред които „Firespirit of Rebellion“, „Demonic Curse“, „Beast Inside“, „Forever Dark“, „Satan’s flame“. На първите няколко групи мястото пред сцената не беше плътно запълнено, което много скоро се промени и трудно се стигаше до загражденията пред сцената.

Германците BAXAXAXA свирят raw black metal и в началото на годината посетиха Румънския фестивал „Underground for the masses“, където разделиха една сцена с Archgoat, ден преди концерта им в София. Сред хората пред сцената видях Ritual Butcherer и го поздравих за страхотния лайф в София. Сетът на BAXAXAXA беше подобен на Румънския – чухме „Catacomb Cult“, „Flame of Redemption“, „Walpurgis Dancers“ и др. Членовете на групата бяха в черни роби и с наситен corpsеpaint.
MASACRE (Колумбия) – представиха класически death metal. Вокалът Alex Okendo постоянно нахъсваше публиката към circle pits и мощният му рев стигаше до другия край на фабриката. Въпреки годините си, бандата отвя главите на хората пред сцената и доказа силата на южноамериканския дет метъл.

SARCOFAGO (Бразилия) – култовата група изпълни сет от класики от целия си репертоар макар и само с един оригинален член – басиста Жерард „Incubus“ Минели. Сетът типично го бяха озаглавили „The Laws Kill Destroy“ с препратка към имената на издадените от групата албуми. Саркофаго имаха шансове да попаднат в личният ми топ три за деня, но липсата на титулярния фронтмен Wagner Antichrist и това, че част от парчета бяха по-бързо изсвирени в сравнение с оригинала, притъпи емоцията от срещата с тези легендарни бразилци.


OSCULUM INFAME (Франция). Френската блек метал група изнесе уникално шоу с участието на специалния гост Vlad Drakul, вокалиста, участвал в ранния състав на французите. Влад е активен в групата между 1993 и 2002 и записва ранните издания на групата.ACHERON (САЩ). Американците изпълниха специален сет от песни от албумите ‘Rites of the Black Mass”, “Anti-God, Anti-Christ” и класики като “F*ck the Ways of Christ”, “Ave Satanas” и “Satan Holds Dominion”, съчетавайки в едно богохулство и агресия. Винсент Кроули, единственият оригинален член на групата беше съхранил силата и хъса на бруталния звук на легендарните американци. Сетът им продължи близо час.

DEMONCY (САЩ) Първите ми фаворити за вечерта. Пионерите на американския блек метъл представиха своя мрачен и ритуален прочит на ‚черната‘ музика. Сетът им съдържаше класиките „Impure Blessing“, „Joined in Darkness“, „Hidden Path To The Forest Beyond“и др.
WHOREDOM RIFE (Норвегия) Норвежците представиха интензивен и атмосферичен прочит на традиционалния скандинавски блек метъл. Представиха „Curse of the Moon“, „Cursing the Storm to Come“, „Beyond the Skies of God“ и др.
AD HOMINEM (Франция) Вторите ми фаворити станаха французите AD HOMINEM. Реално това е самостоятелен проект на живеещия в Италия французин Жан-Баптист. Въпреки липсата на барабанист (партиите на ударните бяха на запис), Жан и компания се представиха много силно и сгряха “студените” финландци. След концерта се смесиха с тълпата и спокойно можеше да си побъбри човек с тях и да изпие по бира.

IMPRECATION (САЩ) – Американската дет метъл група изнесе специален концерт за Северна Европа. Техния сет включваше парчета от албума Damnatio Ad Bestias, в типичен олдскуул дет метъл.

В заключение, 5 причини поради които си заслужава човек да посети Steelfest:
1. Култовия статус на фестивала на който не видях случайни посетители.
2. Много добър и добре подбран лайнъп. Финландците това го умеят. За референция – групите на предстоящия през август двудневен Hellsinki Metal Festival.
3. Много добрата организация на фестивала, валидно за Финландия като цяло.
4. Повечето забележителности на Финландия са разположени на до час път с кола от Хелзинки и могат да се посетят в рамките на ден-два.
5. Финландската сауна. Тя е почти навсякъде. Несравнимо е усещането след сауна да се охладиш във водите на Балтийско море или някое от езерата.

Автор: Aluxrainroom