Интервю с James LaBrie, Dream Theater

MH18: Здравейте, г-н LaBrie, приятно ми е да се запознаем. Как сте? Много се радвам да разговарям с Вас от името на Metal Hangar 18, относно турнето на групата по случай 40-годишнината ви и концертите ви в България. Първият ми въпрос ще бъде във връзка с всичко, което се случва през последните две години с Dream Theater. И така, миналата година започнахте почти едногодишно турне, издадохте новия си албум, Parasomnia. Как се чувствате относно всичко, което се случва около Вас?
JL: Всичко върви чудесно. Очевидно това, което имате предвид през последните две години, е завръщането на Mike (Mike Portnoy, б.а.) в групата, събирането ни и създаването на новия ни албум Parasomnia, който беше изключително добре приет по целия свят. Феновете го приеха с отворени обятия. Турнето върви фантастично още от първото шоу на O2 Arena в Лондон. На всяко шоу феновете са истински ентусиазирани и си прекарваме страхотно. Продукцията на концертите на живо е феноменална с с тази визуализация, светлинния дизайн, и разбира се, музиката. Шоуто събира няколко десетилетия, така че да, всичко върви чудесно. Всички се забавляваме много и сме в много добър етап за нас. Със сигурност отношенията в групата са много добри.

MH18: Това беше един от въпросите ми. В началото всичко около събирането ви беше много вълнуващо. Как се чувствате една година по-късно,? Все още ли смятате, че това е била правилната посока и това е бъдещето на Dream Theater?
JL: Да, знаете ли, всичко се усеща толкова, толкова естествено. След като се завърнахме отново с Mike в групата, няколко пъти ме питаха какво беше чувството да се върнем в студиото заедно, как върви писането на албума? За мен лично беше сякаш не сме изгубили ритъма. Някак си се върнахме към начина, по който нещата се случваха, когато пишехме албумите Black Cloud & Silver Linings и назад към Images and Words или дори към When Dream and Day Unite. Просто всичко беше безпроблемно, без усилие и познато. Знаехме какво е да работиш с Mike в студиото и всичко се получи отново, и някак си се забавлявахме с това. Да, по това време Mike беше извън групата, мисля, че от около 14, 15 години, но усещането беше сякаш всички сме били във ваканция, завърнали сме се, влязохме в студиото и започнахме да пишем друг албум. Очевидно фокусът беше върху албума след събирането ни. Не сме били в тази форма от, както казах, 14 – 15 години. Така че знаехме, че феновете са много нетърпеливи да го чуят, развълнувани и любопитни. Но сериозно, това е много добър етап за всички. Мисля, че с напредването на живота човек се надява да расте, да се развива. И мисля, че благодарение на тази зрялост в растежа, започваме да имаме по-добро взаимно разбиране един за друг и за това кой е всеки в съответната си област. И този тип еволюция създава много позитивна и здравословна среда. И точно там сме сега. И се справяме страхотно. Прекарваме си страхотно и се забавляваме много. Очевидно всичко се свежда до това да сме заедно на сцената, да направим страхотно шоу, запомнящо се шоу. И мисля, че всичко това със сигурност ще се случи.

MH18: Нека поговорим за новия ви албум – темата е интересна за нашите фенове. Малко е по-мрачен, по-тежък от последните ви албуми. Това е някакъв вид завръщане към корените ви ли е? Начинът, по който звучи, е като да се прибереш у дома, без да си го напускал. Различно е, но е същият Dream Theater, който познаваме. И така, вярвате ли, че това е нова стъпка в нова посока, нова ера за Dream Theater или просто завръщане към това, което правехте преди? Тук имам предвид препратките към предишните ви албуми – в Midnight Messiah има препратки към Images and Words и Scenes from a Memory, например, и дори обложката напомня за тези албуми.
JL: Мисля, че основното е, че винаги запазваме идентичността си. Когато чуеш Dream Theater, знаеш, че това е Dream Theater, просто защото стилистично, начина по който пишем, как съставяме песните, е еклектично, разнообразно, прогресивно, но е и тежко. Има и моменти на много чувство, дълбока емоция, силни изразни средства, така че всички тези нива на това кои и какви сме в музиката си затвърждават кои и какви сме като група. Начинът, по който аз гледам на нещата, е, че всеки албум, към който се приближаваме, е истинско доказателство за това къде и кои сме в този конкретен момент. Смятам, че всеки албум е като капсула на времето и някак си подражава и изразява какво се случва с нас като група, как ние индивидуално и колективно живеем живота си, как сме засегнати от всичко, което ни заобикаля социално, политически, и мисля, че всичко това наистина резонира в нас и създава това семенце, което израства в музиката ни. Начинът, по който си повлиян от живота, създава емоции и тези емоции у музикантите се превръщат във нашата форма на изразяване, с която ги освобождаваме, независимо дали чрез текстовете или чрез самата музика, ние говорим чрез нея и пресъздаваме и изразяваме тези емоции.
С Dream Theater веднага знаехме, че искаме да направим по-тежък албум въз основа на темата, тъй като е тематичен – да, това е тематичен албум, ако се замислите. Защото Parasomnia се занимава с нощните ужаси, кошмарите, безмилостно разкритие у индивида, че тези смущаващи сънища може да имат нещо общо с това, което му се е случило в миналото, нещо травматично. Така че, когато пишеш за нещо, което е толкова мрачно и зловещо до известна степен, тогава това също повлиява на музика, която има подобно усещане и звук. И така, мисля, че този албум определено може да се каже, че е сравним с албума Awake, тъй като е много тежък. Сравним e и Images and Words защото има някои красиви моменти, когато слушаш The Shadow Man Incident, епично е. Така че има нотки на Images and Words. Има нотка и от Scenes from a Memory, защото е много театрален. Така че, мисля, че всички тези неща само подсилват и затвърждават факта, че отново се впускате в пътешествие с Dream Theater. Наистина можете да кажете, знаете ли, това е групата, която слушам от няколко години и те поддържат това, което са, но е различно преживяване. И мисля, че е изключително важно, ако не и най-важното, да усещате, че предлагаме нещо едновременно подобно, но различно.

MH18: Когато говорим за Parasomnia, Вие всъщност сте написали част от текстовете и всеки от групата има някакъв принос към тази концепция. Беше ли нечия идея или нещо, което се е получило спонтанно, заедно за всички вас?
JL: Ами, начинът, по който се случи, беше, че John Petrucci се натъкна на този, този симптом, който измъчва много хора по света. И той каза: „Хей, хора, чували ли сте някога за това заболяване, така да се каже, психологическо заболяване, което засяга много хора, наречено парасомния? Знаете ли, мисля, че това би могло да бъде много готина платформа за нас да напишем новия албум, да създадем нещо тематично, но в същото време песните наистина да говорят сами за себе си.“ И така, когато John ни сподели това, си помислихме: „Уау, това е наистина готина тема, за която би било много да се говори, особено като се има предвид, че е нещо, за което е известно по целия свят, че засяга много десетки хиляди или ако не и милиони хора по света.“ Така че, да, темата ни беше представена от John Petrucci , който просто каза: „Хей, какво мислите за това? Мисля, че това е наистина готина идея и е нещо, което би могло да направи албума много вълнуващ, много динамичен“ и ние си казахме: „Да, нека да го направим, да видим докъде можем да стигнем с това.“

MH18: Всъщност е малко страшно да знаеш, че твоята несъзнателна част живее отделен живот.
JL: Да. Знаете ли, и освен всичко е неконтролируемо. Когато четеш за парасомнията, има методи за терапия, но те не винаги са успешни. И така, много хора са безмилостно измъчвани от тази състояние всяка вече – когато осъзнаваш, когато знаеш, че идва време за сън, си уплашен, ужасен от мисълта, че отиваш на много мрачно, зло и мъчително място. Всяка нощ. Така, че това влияе на индивида. Започва да го изтощава. Започва да създава чувство на безнадеждност и безпомощност. И това е ужасна ситуация за толкова много хора.

MH18: И така, всъщност сте по средата на турнето, имате нов албум. Какво следва? Имате ли някакви планове или не гледате толкова далеч в бъдещето в момента?
JL: Фокусът ни очевидно е върху световното турне. Вероятно ще бъдем на турне до следващия март. Така че, все още ще бъдем в движение доста време. Ще пътуваме из цяла Европа, ще дойдем във вашата красива страна и това ще ни отведе до края на юли, а след това ще правим още едно турне в САЩ, което започва през септември и ще продължи два месеца, а след това отиваме в Южния Пасифик. Така че все още има толкова много места, които ще посетим. През новата година, 2026 г., ще ще се отправим отново към Тихия океан, но през Азия и вероятно в Австралия и Нова Зеландия. Обсъждаме го в момента, така че, през 2026 г., както казах, вероятно ще е вече март преди да сме приключили, или може би дори по-късно, защото ще има други неща, които предстоят, като например да ни кажат: „Хей, трябва да се върнете в Южна Америка“. Каквото и да се случи, мисля, че основното е, че в момента си прекарваме страхотно и това определено ще ни помогне да направим това турне. Ще бъдем на турне до следващия март, след което ще си вземем голяма почивка и ще продължим с този състав, след което евентуално ще се върнем в студиото, ще запишем още един албум и ще направим още едно турне, защото си прекарваме страхотно. Все още обичаме да правим това, което правим, така че ще бъдем наоколо известно време и си прекарваме чудесно и определено това не е нещо временно. Мисля, че най-вероятно ще бъде постоянно и всички го обсъждаме, и всички сме запалени, и всички искаме да го направим.

MH18: Когато говорим за това голямо турне, вероятно е изтощително за теб. И така, как се грижиш за себе си по време на турнето? Имаш ли някаква рутина, ритуали, нещо подобно?
JL: Определено трябва да имаш рутина. Определено трябва да знаеш, че си като спортист. Трябва да останеш фокусиран. Трябва да мислиш за себе си физически, психически, емоционално. Всичко е въпрос на това да останеш в добра форма, просто да поддържаш нещата в здравословно състояние. В момента правим около тричасови концерти. А когато пътуваме из Европа, ще бъдем на фестивали, и сетовете може да са от час до час и половина. Когато правим хедлайнерски концерти в Европа, може шоуто да от два часа и повече. Така че, да, трябва да се уверя, че пия достатъчно вода. Приемам витамини. Ям много зеленчуци и плодове. Винаги ям храни с високо съдържание на протеини. Както казах, тренирам. Поддържам гласа си. Не пия алкохол, нито пуша. Загрявам правилно и се охлаждам правилно. Така че всички тези неща са подходящи, когато се опитваш да се поддържаш в оптимална форма. Искам да кажа, че все пак ще се разболяваш. Все още ще се чувстваш уморен понякога. Има моменти, в които излизам на сцената и вече съм уморен. Тогава зная че, вокално няма да мога да направя всичко на 100%, но може би мога да стигна до 90% и все пак да направя страхотно шоу. Но аз съм само човек и всеки певец трябва да се справя подобни неща, когато изпълнява музика на живо, особено когато правиш толкова концерти, колкото ние правим всяка седмица. Когато сме на собствено турне като хедлайнери, правим пет, шест концерта седмично. Това е много. Това изисква много. Така че, просто трябва да направиш всичко възможно, за да си гарантираш, че ще бъдеш в оптимална форма. И, да, всички се чувстваме страхотно. Всички се представяме много солидно, много силно и това е основната цел.

MH18: Каква музика слушате в по време на турнето?
JL: Аз не слушам, и мисля, че и много от другите момчета правят същото. Обичам да чета, така че това е нещото, което ми помага да се чувствам здрав, а след това може да гледам филм, който току-що е излязъл, или шоу, в което може да се включа, такива неща. Не казвам, че не слушам музика изобщо. Може да си пусна група, която мисля, че се справя страхотно, като Architects, мисля, че ги знаете, и Tesseract – тези момчета са страхотни. Може би бих искал да се потопя малко в музиката на Devin Townsend, слушайки последния му албум. Той е невероятен музикант и творец. Така че, има неща, които слушам. Връщам се към класическите албуми на Led Zeppelin, защото Zeppelin е една от любимите ми, ако не и любимата ми група, както и Queen, така, че от време на време слушам музика и правя подобни неща. Но когато сме на турне и навсякъде е музика, музика, музика, обичам да балансирам, като правя други неща и просто го поддържам малко по-разнообразно ежедневието.

MH18: Какво обичате да правите извън Dream Theater? Неща като четене на книги, пътуване или други хобита, които имате?
JL: През зимата с жена ми ходим на ски. Карам ски спускане и алпийски ски от петгодишен. Така че ходим на ски в много ски курорти, караме ски из планините и аз обичам да го правя. Намирам го за много терапевтично. Държи ме зареден. Обичам физическите аспекти и обичам пейзажите. Така че това правя. Обичаме да караме лодка, обичам да ходя из планините. Обичам да карам колело. Така че, обичам да правя много неща на открито, когато не съм в страната на Dream Theater, и това ме поддържа здрав. Поддържа ме не само здрав физически, но и ме поддържа здрав психически и емоционално. И това е важно. Това е начин да остана добре балансиран и фокусиран и да се наслаждавам на живота такъв, какъвто си струва да се живее.

MH18: Коя е последната книга, която прочетохте и бихте ми препоръчали?
JL: Ами, прочетох поредица, наречена „Холи“ от Стивън Кинг. Тя се състои от седем книги. Това последно прочетох. Завърших я. В момента чета една книга, просто се опитвам да си спомня заглавието – „Как да спрем времето“ от Мат Хейг. Много е интересна. Той е феноменален автор. Казва се Мат Хейг, H-A-I-G, струва ми се. И тази книга има много готина концепция. „Как да спрем времето“. Това е, което чета в момента.
MH18: Относно предстоящите ви концерти в Пловдив, струва ми се, че не сте били там преди?
JL: Не, не мисля.
MH18: Античният театър е много интересно място и може да е чудесен декор за вашето изпълнение. Има руини, амфитеатър е и е много красиво място.
JL: О, наистина, чудесно. Във ътрешността на страната ли е или е на брега?
MH18: Това е вътрешността на България. Всъщност е в средата на България. Намира се между планини, но е в равнина. Древно място е.
JL: Там имаме два концерта и всички билети са разпродадени. Знам, че е лудост.
MH18: Така е. Какво мислите за българските фенове? Сматахте ли за възможно да разпродадете две дати тук?
JL: Ами, знаете ли, дори първия път, когато бяхме в България, беше невероятно, беше невероятно. Бяхме изумени, мислехме си „О, Боже, вижте всички хора тук“. Имаме страхотни отношения с феновете ни в България и мисля, че това е нещо, което винаги очакваме с нетърпение, защото знаем, че те ще бъдат там, ентусиазирани, ще крещят песните, ще пеят заедно с нас. Чувството е невероятно, почти неописуемо, защото си там горе, правиш си каквото правиш, но гледаш към хиляди и хиляди хора, които са там по правилните причини, празнуват музиката и просто се забавляват страхотно. И ако не сме го споменали още, вашата страна е красива, разкошна е, толкова е зелена навсякъде, изглежда зелена и има красиви планини, а понякога, когато сме били там, сме виждали заснежени върхове, в зависимост от времето. Винаги, винаги сме имали невероятни отношения с нашите български фенове и ще продължим да ги имаме.
MH18: Благодаря Ви. Имате ли някакви изненади за нас?
JL: Имаме невероятно шоу, но не, не мисля, че имаме някакви изненади, но мисля, че шоуто определено ще бъде запомнящо се, със сигурност незабравимо. Ще дойдем при вас и със сигурност се забавляваме.
MH18: В последната част на интервюто, бихте ли, моля, казали няколко думи за нашите фенове на Metal Hanger 18?
JL: Здравейте на всички. Аз съм James LaBrie от Dream Theater и сега слушате Metal Hanger 18. Очакваме с нетърпение концерта. Концертите. Имаме няколко концерта. Така че, ще се видим това лято. Не го пропускайте. Очакваме го с нетърпение и ще бъде невероятна вечер. Ще се видим тогава.
MH18: Много Ви благодаря за всичко. Беше ми много приятно да се запознаем.
JL: Благодаря.