Engineer Of Death – „Сами избираме посоката“

От последната ни среща с Engineer Of Death минаха точно от три години. Период, през който те сякаш не загубиха нито секунда. Групата от малкия град, както свикнахме да я наричаме, направи десетки концерти, пусна четири видеа, записа силен нов албум и подписа с професионален щатски лейбъл. За всичко това разбрахме от първо лице. Ето какво ни споделиха:

Здравейте. Да започнем от там, че вече сте част от щатския лейбъл From The Depths Entertainment. Как осъществихте тази важна за Вас стъпка?

Благодаря! Всъщност те сами се свързаха с нас. Бяха забелязали какво правим в социалните мрежи и ни предложиха партньорство. Неочакваната подкрепа ни вдъхнови да се развиваме още повече и да експериментираме с нови звуци.

А какво очаквате от тях сега, какво ще промени това?

О, хайде да не слагаме каруцата пред коня! Като казваме, „нека не казваме хоп преди да скочим“. Искаме да подходим с отворени умове към новите възможности. Очакваме обаче, че ще можем да достигнем до много повече фенове и да покажем музиката си на международната сцена.

Да поговорим за втория Ви албум, който е и повода за този разговор. Той носи провокиращото заглавие „Forced to Stay Here“. Как го избрахте и какво всъщност Ви задържа тук?

Темата на албума дойде естествено, вдъхновена от експлозивната смесица между нашите мисли и чувства. Често осъзнаваме, че сме в капан не само физически, но и емоционално. Ние сами избираме посоката, в която да тръгнем и именно това ни прави уникални.

Важна подробност за албума е, че е мастериран от самия Max Morton (Jinjer, Saints’N’Sinners). Как млада банда от малък град като Троян успява да стигне до него?

Троян е нашият „център на вселената“!, хаха… Работейки с Бамби (Никифор Никифоров, O.H.) осъзнахме, че имаме нужда от експертиза, за да изразим максималния потенциал на музиката. Бамби направи контакт с Max и след като чу парчетата ни, искрено се заинтересува. Това за нас е истинско признание!

Какви бяха приликите и разликите между работата Ви по записите с Бамби сравнявайки го с това, което сътворихте в Audioslot?

И в Audioslot и с Бамби създадохме комфортна среда, която ни позволи да творим свободно. Разликата идва от желанието да експериментираме с нови техники и подходи, прилагани в процеса на запис.

Звученето е малко по-мелодично от дебюта Ви. Търсен ли е този ефект?
Някак си така се получи, да. Но не бих казал, че е умишлено. Просто музиката ни е в постоянен поток на еволюция и нашата интуиция ни води към нови, по-мелодични посоки.

Казвате, че албумът е символ на онова, което означава да се чувстваш в капан, но несломим. Кое Вие считате за Вашия капан и защо?

Нашият перфекционизъм е като двуостър меч. Искаме всичко да е перфектно и макар че ни задържа, именно той ни движи напред. Постигаме успехи и желаем винаги повече – така функционираме!

Обложката е много яка. Човек сам ли ограничава своя собствен свят и може ли човек да е затворник на самия себе си?

Определено! Всеки човек е затворник на собствените си ограничения. Пречките, създадени от страховете и съмненията ни обаче предлагат възможности за растеж. Вместо да се страхуваме трябва да намерим начин да използваме ограниченията си.

Видеото към „Oceans“ (парче, на което викате „баладата“) е заснето край Ахтопол. Защо избрахте точно това място?

Ахтопол притежава уникална магия и олицетворява дълбочината, която търсим в „Oceans“. Черно море изразява противоречията на живота – спокойствие и буря. Искахме символично да свържем музиката с природата. А екипът ни, включително Дан Илиев и Томи Михайлов, също влезе в духа на визията ни.

Преди доста време ми споделихте, че мечтаете да заснемете видеоклип, а сега само за няколко месеца направихте цели три. Защо това е толкова важна част от творчеството Ви?

Визуализацията на музиката е от съществено значение. Искаме да ангажираме феновете не само чрез звуците, но и чрез визуалните изрази на нашето творчество. Всеки видеоклип е уникално отражение на нашата същност и емоцията зад песните, а за нас е важно да показваме как виждаме света.

Продължавате ли да се самофинансирате?

Да. Вярваме, че всяка мечта изисква труд и инвестиции. Затова продължаваме да се самофинансираме – знаем, че никой няма да гони нашите мечти вместо нас. Всеки лев, вложен в нашата музика, ни доближава до целите ни.

Концертирате доста активно и сте известни с това, че концертите Ви са разтърсващи. Защо връзката с феновете Ви е толкова силна?

Феновете са сърцето на нашата музика. Ние сме реални хора, свързани с аудиторията чрез споделени емоции. След всеки концерт обсъждаме с феновете. Чуваме техните истории и това ни вдъхновява. Взаимодействието с тях е всичко!

Предстои Ви и първото стъпване на сцена извън България – на румънския Shatter Fest през месец май. Май нямате търпение да дойде този ден?

Това е истинска мечта, която сме преследвали. Участието на Shatter Fest е огромна стъпка за нашата кариера. Готови сме да се изправим пред нови предизвикателства и да споделим нашата музика с нова публика!

Тази година сте част от надпреварата за „Златни патета“ на Бар Петък, в категория „Метъл пате“. Кога и как разбрахте за това?

Разбрахме за конкурса с голямо вълнение. Като бандa, която мечтае да достигне нови хоризонти, участието в „Златни патета“ за нас е страхотна възможност.

Поводът да станете група изобщо е един кастинг на Слави Трифонов, колкото и нелепо да звучи. Вярвахте ли тогава, че ще стигнете дотук?

Вярваме, че с упоритост и работа можем да стигнем до момента, в който сме сега, да. И честно казано дори в най-смелите си мечти не сме си представяли, че ще постигнем толкова много за толкова кратко време. Всеки един момент, всяка стъпка ни е довела тук, и сме готови да продължим напред. С още по-голяма сила!

Автор: Иван „iDTemplar“ Стоянов