Demons & Wizards – Demons & Wizards

Деветдесетте за много хора са годините на грънджа и алтернативния рок, но аз ги свързвам със здрав хеви метъл, висенето в градската градина до сред нощ (или в Дракула, когато имахме по някой лев) и вечните спорове дали Metallica са по-добри от Maiden. Забавното е, че преди няколко години случайно засякох в парка тийнеджърска компания, която водеше същия спор, но това е друга тема. Наред с Metallica и Maiden нашата компания слушаше и всякакви други неща, като сред любимите ни банди убедително се нареждаха Blind Guardian и Iced Earth.

Годината вече е 2000 и аз съм студент в София. Интернетът в студентски град е осмото чудо на света, а сървърите с mp3 файлове ме изпълват с ужас, защото има толкова много музика, която буквално не мога да изслушам. Вече не помня как, но до мен стигна някаква нова група – Demons & Wizards, която след като преслушах (няколко пъти) ме остави като треснат. Вокалите много ми приличаха на тези на Blind Guardian, но китарите определено не бяха точно в техния стил. Звучаха ми супер познато, но не се досещах съвсем откъде са… Тогава достъпът до информация не беше толкова лесен, както е сега, и едва по-късно разбрах, че в групата свири и Джон Шафър.

След това въведение, да отбележим 25-годишнината от дебюта на Demons & Wizards (със същото име). Албумът съдържа 12 композиции, и ще премина с по няколко думи за всяка от тях

• „Rites of Passage“ – инструментал, който служи за своеобразен увод, загатвайки за епичните песни, които предстоят.
• „Heaven Denies“ – разглежда една от познатите теми от творчеството на Iced Earth – сблъсъкът между доброто и злото, като в конкретния случай се фокусира на падението на Луцифер. Вокалите стъпват върху бързи, динамични рифове.
• „Poor Man’s Crusade“ както може да се досетим от заглавието засяга кръстоносните походи и критикува лицемерието на религиозните войни, в които бедните винаги са от прецаканата страна, независимо от тяхната вяра. Това всъщност е и моят личен фаворит.
• „Fiddler on the Green“ е първата балада в албума. Вдъхновена е от автомобилна катастрофа, на която Ханзи Кюрш е бил свидетел и е успял убедително да предаде болката от загубата на любими същества.
• „Blood on My Hands“ – звучи като класическа Iced Earth песен с тежки рифове в куплетите и малко по-мелодичен припев. Текстът разглежда вътрешната борба на човек, измъчван от чувство за вина.
• „Path of Glory“ – по-завъртян и мелодичен подход, който напомня класическа песен на Blind Guardian, с баладични елементи и мощен епичен припев. Както можем да предположим от името, песента разказва за пътя към славата и трудностите по него.
• „Winter of Souls“ започва с познатото китарно звучене на Джон Шафър, а гласът на Ханзи Кюрш ни превежда през тежките времена и борбата за оцеляване.
• „The Whistler“ – разказва легендата за свирача от Хамелин по интересен и малко по-мрачен начин.
• „Tear Down the Wall“ засяга темата за свободата, съпротивата и борбата срещу ограниченията. Писана е много преди бунтовете срещу Капитолия, когато явно и двамата автори са споделяли сходни възгледи.
• „Gallows Pole“ започва с бавно интро, а както подсказва заглавието в нея се говори за съдбата на осъдените на смърт и тяхната среща със създателя. Избухването в припева
  „Call me Messiah, I am god.
  A true lord, but alone.
  Call me a liar, I won’t deny that I’m mad.“
  ми е един от любимите моменти в целия албум.
• „My Last Sunrise“ – баладично начало, което преминава в здрава стъргачка с апокалиптични видения за последните мигове на един свят, изправен пред унищожение.
• „Chant“ – можем условно да я наречем инструментал, въпреки интересните напеви. Това е и логичният финал на „Demons & Wizards“.

Надявам се да съм успял да ви припомня тази перла на метъла и да си я пуснете по повод годишнината ѝ. А ако никога досега не сте чували за колаборацията между Джон Шафър и Ханзи Кюрш съветвам ви да дадете шанс на тази четвъртвековна тава.