Рожден ден на Воев с РЕВЮ, ТАНГРА и НОВА ГЕНЕРАЦИЯ

Малко над две седмици след шестдесетия рожден ден на Димитър Воев (21.05) концертът в негова памет дойде. Смяната на локациите от стадион „Юнак“ с „Маймунарника“ никак не попречи на фенове и музиканти и на 07 юни подстъпите на клуба са окупирани.
Предвид ранния стартов час, не всички успяват да дойдат на време, аз съм един от тях и въпреки, че давам всичко от себе си, се класирам за последната песен на втората млада група, на която бе даден шанс да се изяви на такова важно събитие – ОПИУМ. За съжаление изпуснах MIND PIERCE, които обаче делят обща вокалистка с ОПИУМ.
Въпреки трите основни групи, бях изненадан от избора на още три съвсем млади. Но както каза Васо Гюров в интервюто за Metal Hangar 18 – Идеята е от една страна да съберем тези емблематични групи заедно, а от друга да дадем сцена на нови таланти. Да подпомагаме млади групи със собствено творчество винаги е било важно за нас.

Снимки на MIND PIERCE.

Тройният сет бе събран в рамките на един час, а музикантите в крехка възраст, стъпиха с устрем на сцената. Очаквано, пред сцената, се заредиха техни приятели, съученици, познати – все младежи на под 20 (да не кажа и доста по-малко). Като смятах, че след приключването на тази част, те ще се отдръпнат и дори някои може да си тръгнат. Нищо такова не се случи, дори напротив! И на трите „стари“ групи, отпред, и отзад, и навсякъде беше пълно и с тях, но и вече с белокоси, понатежали и помъдряли фенове. Младежите знаеха всеки текст, на всяка от групите и го пееха с много емоция и чувства.

Галериите на ОПИУМ и ЦВЕТ.

ЦВЕТ, които успях да наблюдавам, представиха около 4-5 парчета, които стилово варираха в широки граници. Очевидно влиянията на младото трио се простират  в различни стилове, от бас, който ми напомни за Ревю, до откровени Nirvana пасажи. Момчетата определено имат потенциал и ако продължават така, скоро ще ги гледаме и на други сцени.
С тях приключи едночасовата подготовка за същинската част и след кратка подготовка, минути за една IPA и разговори с приятели, на сцената се качиха РЕВЮ.
Васо Гюров отново залага на обновен състав и освен ветеранът зад кожите – Даката, се запознахме с Ерик (китари) и Русита, които са част от групата вече почти година.
Сетът, на който бяха заложили, не криеше много изненади, класиките се сипеха върху нас една след друга, редиците се вплътняваха, а блясъкът в очите ставаше все по-голям.
Квартетът ни разходи из цялото си творчество, връщайки ни до онези далечни години, в които Воев и Гюров свиреха заедно в КАЛЕ.
Кратки думи от Васо за значимостта на Митко за музикалната сцена у нас и пътешествието продължава. Редят се добре познати парчета, градусът се повишава, а на сцената се качва небезизвестният Сърмата Хари, за да изпълни своите гост вокали в „Орлов мост“.
Сценичното присъствие на младата Русита е непринудено, но малко ми липсва някак свободата в гласа ѝ. Определено в следващите си живи участия ще може да разгърне още повече своя потенциал.
Ерик се заиграва от време на време с китарата си, просвирвайки в нов аранжимент някои пасажи, а Васо – непроменен за всичките тези години, пее своите и тези на Воев текстове  със неугасващ плам.
Даката, този барабанен колос, участващ в безброй групи на музикалната ни сцена, бе поздравен от всички за своя рожден ден, а безкрайно яките му и премерени дръм откоси импонираха до съвършенство с баса на Гюров.
Кулминацията на този празник е импровизацията, която четиримата правят за първи път, съчетавайки я с текст в памет на напусналия ни само на 27 поет Воев.
Малко след това завършекът идва с „Ралица“. Най-великата любовна песен кара насъбралото се множество да изригне и мало и голямо припява с пълно гърло.

Отново стегнати действия на крюто на сцената и тя е подготвена за ветераните от ТАНГРА.
Участието им стартира с песни, изпълнени от клавириста Дани Ганчев, а малко по-късно зад микрофона, с китара в ръка, се качи и Боби Косатката.
Леко вялото начало, прерасна в апотеоз на всички онези хитове, които групата е създала за своите близо 50 години на сцена. Публиката охотно откликна на подканянията и с ентусиазъм се включи с пълен глас на вечните класики като „Бъди какъвто си“, „Оловният войник“, „Делник“ и „Жулиета“.
Разходката из творчеството на групата продължи около час,  не липсваха мили, благодарствени думи от групата към публиката, засвидетелстващи взаимната „любов, без която не можем“.
Приносът на ТАНГРА, не само в рок музиката, но и в уейв сцената в България, неминуемо ги нарежда като важен компонент  тази вечер и за този специален повод.

Ето че вече се смрачава, на сцената изнасят два клавира и малко по-късно в добре озвученото пространство на сцената излиза Мони Воев, който кратко и стегнато ни благодари, че сме там, за да почетем гения на един поет, композитор и музикант.
Най-доброто и най-близкото, до което можем да се докоснем като НОВА ГЕНЕРАЦИЯ, излиза на леко отеснялата сцена. Седмината музиканти откриват сета с леко променени начални аранжименти, които кулминират в добре познатите мелодии и великолепните и силни текстове на Воев. Видео стената отзад допринася за усилване на изживяването, а всеки инструменталист е вглъбен в своите партии. Невероятно е да се види бас чудовището, което радва толкова много погледи – Александрина Александрова, която тихо припява заедно с вокалиста Тери и Катето, редяща клавирни откровения. Причудливите, майсторски партии на Воев оживяват изпод пръстите на стройната дама, която преди се изявяваше и в Ревю. Не бих могъл да се сетя за по-достоен и истински заместник за този инструмент в бандата. Откритието ѝ е заслуга на клавириста Мишо Пешев и вече почти десет години тя е неизменна част от завета, оставен ни от Митко и култът, който песните му предизвикват у феновете.
Деян Драгиев-Даката отново лежерно, но стегнато изпълнява своите партии, точен в своята невъзмутима безупречност. А Тери, който все още е подлаган на кръстосан огън от публиката за приликата с вокалите на Воев, се представя на обичайното си високо ниво.
Магията на „Скорпионите“, „Изповед“, „Ловецът на сърца“ завладява абсолютно всички. Усещам се, че докато на Ревю съм припявал солидно, то сега гласът ми е пуснат на воля и всяка една значима дума от текстовете на Митко, която е актуална и днес излиза от мен с жар.
Да надживееш и надскочиш своето творчество е един от най-красивите и силни моменти в живота на един музикант и поет, а Воев остава в сърцата на хората 33 години и „Отвъд смъртта“, и ще бъде там с НОВА ГЕНЕРАЦИЯ – „Завинаги“.
Посланията му са кодирани във всяка една фенска душа и завладяват  хората и днес, въпреки дистанцията на времето младите хора се чувстват близки до тях и се самоидентифицират с всяка една строфа, нещо, което ние от по-възрастното поколение имаме вече заложено.
Вечерта, която въпреки над 5 часовия маратон не искахме да приключва, отиде към своя логичен завършек – с нас бяха споделени „Тъмна земя“, а за изпроводяк и песента „Завинаги“, за да остави в нас усещането за непреходност и желание за нови срещи.
Благодарим най-вече на групите, на организаторите и на всеки един от присъстващите, всички ние успяхме да създадем едно своеобразно празненство на личността на Воев завинаги.

Очаквайте много снимки от всички групи в нашата галерия във Фейсбук, а дотогава вижте клиповете, които сме качили.