Интервю с басист (Ралица, Error 404)

Третото издание на фестивал „На Зелено“ в Стара Загора 20-22 юни е тази седмица, а днес ще ви представя Ралица от Error 404.

Митака: Здравей, би ли се представила?
Ралица: Казвам се Ралица и съм басист и беквокал на група Error 404.

Митака: Откога свириш на бас?
Ралица: От 2021 година, когато ми подариха бас за рождения ден.

Митака: А как разбра, че това е твоят инструмент?
Ралица: Още когато сформирахме първата си банда с мои близки приятели в родния ми град. Двамата приятели, с които свирехме, вече имаха електрически китари, а аз все още бях на акустична. Решихме, че ни трябва басист, и очевидно трябваше да съм аз. Нямах против – хареса ми идеята да бъда малко или много в бекграунда. Обикновеният слушател може и да не забележи присъствието на баса, но отсъствието му със сигурност се усеща. Разбира се, не успях да се скрия в сенките за дълго, защото трябваше да бъда и вокалистка. Но някак си ми пасна перфектно, тъй като винаги съм се чудела кое предпочитам – да бъда под прожекторите, или извън тях. Та опитах и двете и все още нямам отговор на този въпрос.

Митака: Свириш ли и на други инструменти?
Ралица: Свиря и на акустична китара. Засега е само това, но много ми се иска да се науча да свиря на барабани.

Митака: Кои са ти любимите басисти?
Ралица: По принцип нямам любимец. Възхищавам се на бас рифовете на Flea от RHCP и Nick O’Malley от Arctic Monkeys.

Митака: А любими изпълнители въобще?
Ралица: Deftones, Arctic Monkeys, Lorde, Kanye West.

Митака: Кой е бас рифът, за който можеш да кажеш „това бих искала аз да съм го измислила“?
Ралица: Определено бас рифът на Crying Lightning на Arctic Monkeys. Има разнообразни части и никога не ми е скучно да го свиря. Освен това ми харесва как звучи и има сантиментална стойност – свирихме главно песни на Arctic Monkeys с първата ми банда и това беше една от любимите ни.

Митака: Ако можеше да се върнеш в миналото, на кой концерт би желала да отидеш?
Ралица: Top of the Pops 1991 – това е най-доброто изпълнение на Smells Like Teen Spirit на Nirvana.

Митака: А кой е концертът, който ще остане в сърцето ти завинаги?
Ралица: Концертът на Bring Me The Horizon на Hills of Rock миналата година (2024).

Митака: В Error 404 имате саксофонист, което прави звука ви отличителен спрямо повечето рок групи. Как твоите бас линии допълват този мелодичен, почти джазов стил?
Ралица: Не бих казала, че се доближаваме кой знае колко до джаза, но мисля, че всички се допълваме взаимно и саксофонът се вписва перфектно както в авторските ни песни, така и в кавърите.

Митака: Чувал съм сравнения между Error 404 и групи като Керана и космонавтите заради мелодичния подход към парчетата и присъствието на саксофон. Какво мислиш за тези паралели и смяташ ли, че споделяте обща визия за софт рока в България?
Ралица: Не знаех, че ни сравняват с тях. Поласкана съм, тъй като харесвам музиката им и енергията им на сцената. На моменти наистина долавям сходство в стиловете ни, но разбира се, всеки артист (или група от артисти в случая) си има по нещо, което го прави уникален.

Митака: Жените басисти са сравнително рядко срещани, но оставят силен отпечатък в музиката. Срещала ли си предразсъдъци относно избора на инструмент?
Ралица: Не особено. Мисля, че всички се кефят на жени басисти (включително и аз).

Митака: Участваш ли в странични музикални проекти?
Ралица: В момента не, но съм отворена да пробвам, в случай че ми се отдаде възможност.

Митака: Как усещаш духа на Велико Търново като музикант и по какъв начин местната публика и културна среда влияят на творчеството ви?
Ралица: Търново е прекрасен град, който дава поле за изява на много артисти, и това е едно от нещата, които харесвам в него. Откакто съм тук, съм се запознала с толкова много впечатляващи и вдъхновяващи хора. Подкрепата на публиката и на всички хора и организации, с които сме работили, е една от основните причини, поради които продължаваме да правим това, което обичаме – да се занимаваме с музика.

Митака: Предвид участието ви на фестивала „На Зелено“, запозната ли си с казуса Бедечка?
Ралица: Запознах се с казуса сега, тъй като преди не бях чувала за него. Възхищавам се на хората, които са се борили и продължават да се борят за парка. Смятам, че всички ние, като граждани на България, трябва да се грижим за нашата природа и да се застъпваме за нея, когато е необходимо, защото такива казуси има постоянно из цялата страна. Тя ни дава всичко, от нас се иска само да я пазим.

И няколко блиц въпроса:

Митака: Precision или Jazz?
Ралица: Jazz

Митака: Перце или пръсти?
Ралица: Пръсти

Митака: Пица или бургер?
Ралица: Пица

Митака: Бира или вино?
Ралица: Бира през лятото и вино през зимата.

Митака: Книга или филм?
Ралица: И двете

Митака: Компютърни или настолни игри?
Ралица: Настолни (не ме бива и на двата вида).

Митака: Море или планина?
Ралица: Море

Митака: Екскурзия в България или в чужбина?
Ралица: Където ме отвее вятърът.