Интервю с басист (Веселин Веселинов – Еко)

Последното интервю от серията с басистите, които ще вземат участие в третото издание на фестивал „На Зелено“ в Стара Загора 20-22 юни е с Веселин Веселинов – Еко, едно от най-изтъкнатите имена в българската музикална сцена. Той ще вземе участие първата вечер, заедно със Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени.

Митака: Здравей, ще се представиш ли?
Еко: Казвам се Веселин Веселинов, но всички ми викат Еко от много години насам. Свиря на бас китара и на контрабас.

Митака: Откъде дойде прякорът?
Еко: Когато съм проговарял, не съм можел да си кажа името – Веселин, Веско, и съм казвал Еко. Не е свързано с екологията, но пък съвпада с поведението ми, защото съм екологично ориентиран. Хвърлям боклука разделно, спирам чешмата, докато си мия зъбите, и такива неща.

Митака: Откога свириш на бас?
Еко: От 1978 година.

Митака: Как разбра, че това е твоят инструмент?
Еко: По онова време слушахме музика на плочи, т.нар. тави. Да имаш плочи беше нещо специално – скъпи бяха, купувахме ги на черно, в пликчета на Булгарплод. Случайно имах пари за една плоча и един съученик ми предложи избор измежду три. Едната беше на Slade, другата на Queen, а третата – с обложка с културисти. Името на групата също беше провокативно – Grand Funk Railroad, албумът All the Girls in the World, Beware. Изтичах вкъщи, пуснах я на грамофона, но по погрешка от втората страна. Започна с невероятна бас линия – само бас и фус. Казах си: „Леле, това е страхотен звук!“ Тогава разбрах, че искам да свиря това и да съм този от групата.

Митака: Свириш ли на други инструменти?
Еко: Свиря на пиано, естествено, така, облигато, както се казва. Завършил съм консерватория и това ми помага при композирането. На китара също поназнайвам някои неща.

Митака: Кои са ти любимите басисти?
Еко: Много са и са се менили през различните периоди в живота ми. Първият беше Mel Schacher от Grand Funk Railroad – той си остава любим. Свиреше с изкривен звук и много гейн, басът заместваше втората китара, защото бяха power trio. После чух Stanley Clarke и ми се накъдри косата – такова нещо не бях чувал. Стана ми любимец. След това Jaco Pastorius, който свири по-дълбоко, по-навътре в джаза. Трябваше да се поинтересувам от джазови хармонии, скали и други. Сега има ужасно много талантливи хора, които свирят страхотно.

Митака: А любими изпълнители въобще?
Еко: Естествено, Grand Funk Railroad от детството. Към 2000 г. първите албуми на Coldplay бяха „уау“. Сега ми е трудно да намеря нещо, което да слушам всеки ден. По-скоро се ориентирам към класическата музика, защото там имам пропуски в чутите и анализирани произведения.

Митака: Кой е бас рифът, за който би казал: „Това искам аз да съм го измислил“?
Еко: Вероятно Sunshine of Your Love или Iron Man. Велики рифове, макар да звучат елементарно. Уж нищо кой знае какво няма в тях, но са знакови моменти в музиката.

Митака: Ако можеше да се върнеш в миналото, на кой концерт би отишъл?
Еко: Сигурно на концерт на Weather Report, в най-златния им период с Jaco Pastorius.

Митака: Кой е концертът, който ще остане в сърцето ти завинаги?
Еко: Джаз концерт на Mike Stern, мисля, че беше през 1999 г. в Зала България. Той е джазов китарист, но със силно рок влияние. Беше в страхотна форма, а залата е прекрасна за такива концерти. Беше изключително вдъхновяващо.

Митака: Сред всичките ти проекти – от Зона Ц до Das Weltschmerz Duett, през Подуене Блус Бенд и Обичайните заподозрени – кой ти даде най-голяма творческа свобода?
Еко: Зона Ц през 90-те. За нас бяха това, което за света бяха 70-те – откривахме неща, правехме музика, която преди беше невъзможна. С Васко Пармаков и Стунджи правихме чудеса, излизахме в космоса. Имаше огромен елемент на свобода – никой не знаеше накъде ще отиде една пиеса, как ще завие или ще се върне. Сега музиката е по-рестриктивна. Творческата свобода е, докато измисляш парчето, а после се изпълнява по-близо до записаното.

Митака: Като музикант, който се движи между джаз, рок, блус, дори поп, кой стил ти е най-близък до сърцето?
Еко: Всички са ми на сърцето, включително тангото. Не мога да се концентрирам само върху един стил – за добро или за лошо. Цял живот съм между рока и джаза, което ме прави нито съвършен джазов, нито съвършен рок музикант. Но музиката като цяло ми е любима.

Митака: Как избираш проектите, в които се включваш, особено по-експерименталните формации?
Еко: Зависи от хората в тях. С годините това стана по-важно от самата музика. Ако я правиш с доброжелателни хора и си готов да приемеш критика от приятел, е супер. Имам удоволствието да свиря главно с приятели. След толкова дълга кариера цялата гилдия са ми е приятели.

Митака: След толкова години на сцена, има ли песен, която все още те вълнува всеки път, когато я изпълняваш?
Еко: Фойерверк на Стефан Вълдобрев. Обикновено я правим на саундчека и винаги ми светва, като я запея.

Митака: Как се различават подходът и техниката при бас китарата и контрабаса и как влияят на творческата изразност?
Еко: В младостта си бях лекомислен, мислех, че са едно и също. А всъщност са коренно различни инструменти с една и съща функция. При контрабаса има три различни позиции на ръката: в горната част на грифа, при свивката към тялото и палцевата позиция. Реално са три инструмента за овладяване. При баса, независимо дали свириш високи или ниски позиции, само пръстите леко се стесняват.

Митака: Предвид участието ти на фестивала На Зелено, запознат ли си с казуса Бедечка?
Еко: Знам, че е парк в Стара Загора, който хората се опитват да спасят от застрояване. Не съм бил там, но с радост очаквам концерта.

И няколко блиц въпроса

Митака: Precision или Jazz?
Еко: Jazz.

Митака: Перце или пръсти?
Еко: Пръсти.

Митака: Пица или бургер?
Еко: Домати със сирене.

Митака: Бира или вино?
Еко: Сложно е.

Митака: Книга или филм?
Еко: Книга.

Митака: Море или планина?
Еко: Планина.

Митака: Екскурзия в България или в чужбина?
Еко: България.

Митака: Чък Норис или Джеки Чан?
Еко: Джеки Чан.

Митака: Скарлет Йохансон или Дженифър Анистън?
Еко: Скарлет Йохансон.