Слънцето все още висеше високо в небето, когато в 17:15 ч. вдигнаха бариерите и тълпата хукна да заема предни позиции в станалото легендарно имение Мидалидаре, превърнато в Мека за метъл маниаците. Преди повече от 30 години, когато Kings of Metal и Triumph of Steel се въртяха до изтъркване в касетофоните ни, не можех и да си представя, че един ден ще гледам Manowar на двайсетина километра от родния ми град. А тази вечер освен кралете на метъла, очаквахме още Tungsten, Brainstorm и Orden Ogan. Признавам си, че от тези четири банди, само Manowar ми бяха познати от тийнейджърските години, но любопитството към новите имена ме държеше нащрек

Tungsten – Новото лице на скандинавския метал

В 18:30 ч., със скандинавска точност, Tungsten откриха вечерта и свириха малко над 40 минути. За тези, които не са ги чували (като мен преди няколко месеца), те са банда на близо десет години, смесваща мелодичен пауър метъл с модерен, почти електронен привкус. Излязоха на сцената с енергията на хора, които знаят, че откриват, но нямат намерение да бъдат забравени. Барабанистът Андерс Йохансон, с опита си от HammerFall, показа класа, а вокалът с шлифер ала Роб Халфорд добави драма. Започнаха добре и на „Lullaby“ – третата песен от сета им със зарибяващия припев „hush little baby“ публиката вече беше доста раздвижена, а въпреки умората от работния ден отпред вече се беше събрала добра тълпа. В момента, в който групата заби “On the sea”, всички вече се забавляваха максимално, може би заради приликата с „Вдигам тост“ на Веско Маринов. „Vantablack“ – започваща в Rammstein стил с преливане към шведски ABBA-метъл на куплетите също се понрави на хората, а бързата „We will rise“ последвана от обещание да се видим в зоната за meet and greet беше достоен завършек на шоуто.. Остри китарите, чисти вокали, с онези типични скандинавски припеви, които те карат да вдигнеш юмрук към небето и дълбок бас със скрийм беквокали и добър звук – Tungsten завършиха своите 40 минути с усмивки и много добър старт на фестивала.

Brainstorm – Немската машина за хедбенг

След кратка пауза, изпълнена с приятни разговори с приятелите от MetalX, които засякох още на влизане, дочаках Brainstorm, които се качиха на сцената в 19:45 ч и свириха близо час. Немците са в музикалния бизнес от края на 80-те, но, честно казано, аз ги открих съвсем наскоро. Започнаха малко по-електронно с „Worlds Are Coming Through“, а звукът беше леко тегав –  чуваха се предимно баси, а и във втората песен „Devil’s Eye“ почти не се чуваха китари. За наша радост нещата се пооправиха скоро след това, макар да имаше спорадични проблеми със звука и до края, което обаче не попречи на групата да продължи с епичните си композиции и на феновете да развяват гриви.

Andy B. Franck излезе с енергията на фронтмен, който знае как да хване публиката за гърлото – „Shiva’s Tears“, „The Shepherd Girl“, „Highs Without Lows“, „Glory Disappears“, и особено „Garuda“ с интересните сола и припеви определено предизвикаха интерес сред почти пълната поляна. Andy  усети това и се заигра с хората, а аз се върнах в спомените как в средата на 90-те се събирахме на тавана на един приятел, пускахме си Halloween и Blind Guardian и си представяхме, че сме на истински концерт. Brainstorm ми върнаха това чувство след финалните акорди оставиха тълпата загрята за следващата банда.

Orden Ogan – Епичност с модерен привкус

Слънцето вече се скриваше, когато в 21:20 Orden Ogan се качиха на сцената и свириха над час. Групата е с близо двадесет годишна история – майстори на мелодичния пауър метъл с фолк и на моменти прогресив елементи, а на живо са направо зрелище. Излязоха с драматично интро и много приятни светлинни ефекти, а концертът беше и спектакъл с актьорите, които се появяваха в различни роли от време на време. Откриха с „F.E.V.E.R.“, последваха още няколко мощни песни и  малко преди десет часа чухме и първата балада за вечерта – „Come With Me to the Other Side“. Или поне започна като балада, за да прерасне в здраво пого и да завърши с огнени ефекти. Sebastian Levermann показа много добра комуникация с публиката, като на “Moon Fire“ раздели хората на две – половината поляна пееше „Moon“, а останалите „Fire“. Нямаше как да минем без парчето по името на групата – „The Order of Fear„, където отново видяхме актьорите на сцената, последвано от симфоничното „Gunman“. По време на  „The Things We Believe In“ Себастиан Леверман отново показа защо е сред добрите фронтмени в жанра – заигра се с публиката като ни накара да пеем „cold dead and gone“, гласът му беше мощен, сценичното присъствие магнетично, а интересното облекло допълваше образа му. Една от изненадите за вечерта беше рожденикът на сцената – басистът получи подобаващи поздравления за празника си. Към средата на изпълнението започна да припръсква, но никой не се впечатли от капките дъжд и хората останаха по местата си, защото Orden Ogan даваха усещане за музика, която обединява.

Manowar – Кралете на метъла

Малко след 23:00, точно когато пълната луна се показа и надвисна над сцената, светлините угаснаха и над полето се разнесе познатото „Ladies and gentlemen, from the United States of America… MANOWAR!„. Помня реакцията ми, когато чух “Wheels of fire” за пръв път и макар отдавна групата да не заема такова място в живота ми, нямаше как да не им се изкефя. Joey DeMaio , Eric Adams (който навърши 73 години след полунощ, макар да не отбелязахме събитието) и компания излязоха облечени в класическите кожи, готови да разтърсят Мидалидаре до основи. Предишното участие на Ross the Boss на феста с песни от старите албуми на групата беше прекрасно, но това днес беше още по-силно.

Започнаха с пироефекти и добрите стари хитове – „Manowar“, „Kings of Metal“ с преливане към „Fighting the World“. И макар на моменти звукът да не беше съвсем добър, над 20 000 души крещяха „We are the kings of metal, comin’ to town”, а аз мога само да си пожелая на 70+ години да имам толкова енергия и да изглеждам така добре като Eric Adams, гласът му все още събаря стени. След още няколко бойни химни дойде ред на инструментала, подхванат от Joey DeMaio и продължен от Michael Angelo Batio  – новия китарист на групата, който подозрително приличаше на Little wing в началото. Двамата изпълниха много красив дует с елементи на дуел. След това по време на „Sign of the Hammer“ всички ръце бяха вдигнати към небето в Manowar знака. А след епичните „Bridge of Death“, „Sons of Odin“, „House of Death“, „King of Kings“ и „Fight Until We Die“ групата се скри, но публиката жадуваше още. Не ни накараха да чакаме дълго – DeMaio излезе с реч на български за историята и културата на страната ни, а после фестивалът избухна с химна. Последните три песни за вечерта – „Warriors of the World United“, „Hail and Kill“ и „Black Wind, Fire and Steel“ изцедиха силите и на групата и на феновете, а последният крясък FIRE, сякаш беше сигнал за красивата заря, увенчала концерта. 

Афтърпарти и финални щрихи

И когато повечето хора вече се разотиваха с усмивки в нощта, Coven 5 събраха останалите с енергия за още купон на малката сцена – откриха ударно с тяхна версия на „Painkiller“ с женски вокали. Пловдивската група продължи в същия дух до края на сета, а след тях за съжаление студът ме победи и не дочаках IRB69, но ще ги гледам в Мъглиж след малко повече от месец.

Първият ден на Мидалидаре Рок Фест 2025 беше като пътуване във времето. Tungsten, Brainstorm и Orden Ogan показаха, че пауър метълът е жив и еволюира, докато Manowar доказаха, че са вечни. Публиката, смесица от стари рокери и нови фенове, беше на висота – пееше, скачаше и не се предаде, въпреки хладния вятър и припръскването. Преди 30 години се събирахме в парка, пускахме касетофоните или свирихме на вехти кухарки и мечтаехме за подобни концерти. Е, мечтите се сбъдват – много силен ден, очаквам с нетърпение какво ще ни донесе съботата.

Репортаж: Cliff_Burton

Галерията от първия ден може да разгледате тук: