Магията и посланията на MASSIVE ATTACK

Разказвам за по-миналата седмица:

„Датата е 29-ти юни, а мястото – Vidas Art Arena, София. Дошли сме на третият фестивален ден на Sofia Live Festival 2025, където хедлайнъри щяха да са Massive Attack. Подгряващите са изпълнители в този ден са Майкъл Киванука, SHAME и ALI.

Влязохме и се огледахме откъде може да си вземем напитки, защото хич да не е, беше жега. Макар и да чакахме доста за напитки на бара, успяхме да си вземем по нещо и понеже основната ни цел за тази вечер беше да видим Massive Attack, си позволихме да се разходим из фестивалната зона, докато слушаме изпълнителите преди тях.

Всички преди англичаните се справиха страхотно и поддържаха атмосферата на фестивала. Голямо браво на ALI и SHAME, които бяха перфектна подгрявка за главното ястие.

Слънчевите лъчи блестяха, подухваше лек ветрец, музиката се носеше из въздуха и всичко това създаваше много спокойна атмосфера. Всеки от нас се беше въоръжил със слънчеви очила. Под звуците на Майкъл Киванука и неговите музиканти аз отпивах много свеж коктейл с джин и сок от смокиня. Музиката беше изключително успокояваща и придаваше вълшебна нотка към вече красивият залез.

Всички поклащаха снаги в такта, а аз, леко отнесена от настоящия момент се зачудих с коя ли песен ще излязат на сцената Massive Attack днес?!

За тези от вас, които не са много запознати с творчество на дуото, заповядайте това кратко резюме:

Massive Attack са английско трип хоп дуо и са започнали да творят през далечната 1988-ма година в Бристол, Англия. Концертите им често се описват като мощни и провокиращи размисли, със силен акцент върху визуалните елементи и политически заредена атмосфера. Андрю Уоулс и Адриан Тоуз „Трики“ вече не са част от групата, а настоящите членове са легендарните Daddy G и Робърт Дел Ная. Групата има изключителни парчета с участието на страхотни гост-музиканти като Хорас Анди, Шара Нелсон, Дебора Милър и, разбира се – невероятната Елизабет Фрейзър.

Пренасяме се отново на Vidas Art Arena, където вече се смрачава, а на екрана зад сцената се появяват множество надписи, които не спират да се движат. Момиче с пронизващ поглед и маймуна, която си набавя сладък нектар с помощта на джойстик, бяха част от следващите визуализации.

Зазвуча фрагмент от кавъра на „In My Mind“ на Gigi D’Agostino, който преля в „Risingson“. Тази песен е мой личен фаворит и беше изключително приятна изненада да я чуя първа. Всичко около мен сякаш вибрираше под звуците на бас линията, а рапът на Робърт Дел Наха се носеше по нея с отличаващото го спокойствие.

„Take It There“ и „Future Proof“ бяха следващите песни в сета, а за кавър на „Song to the Siren“ отново на сцената излезе и Елизабет Фрейзър. На видео екранът се прожектираха най-различни кадри включващи разрушения, войни, лидери, които получиха освирквания. Но аз се бях омаяна от гласа на Фрейзър. Слушайки това парче сякаш времето спря за момент. Беше красиво!

„Inertia Creeps“ и „ROckwrok“ (кавър на Ultravox) последваха. Публиката се разтанцува под благозвучните ритми.

Хорас Анди заедно с небрежната си походка отново излезе на сцената, за да изпълни „Angel“. Страхотно парче с невероятна енергия. Репликата„Your love, your love…“ проехтя във въздуха и всички припяваха, танцуваха и се наслаждаваха на момента.

Следващи в сет-а бяха „Safe From Harm“ с гост-вокал Дебора Милър и „Unfinished Sympathy“, която също е личен фаворит. В оригинал песента е с участието на несравнимата Шара Нелсон. Певицата, която изпълнява парчето на живо е Дебора Милър. Тя се справи превъзходно с всяка частичка от задачата. Високите ноти ме накараха да настръхна, а за инструменталът, мога да кажа само, че е епохален.

Дойде време и за черешката на тортата, а именно – „Teardrop“. Елизабет Фрейзър – какъв глас! Тя беше като ангел, който накара крехката ми душица да пророни сълза. Клиширано е, да, но когато музиката е толкова добра, не мога да го отрека! Изпълнението беше чувствено и докосващо сърцето.

Години надграждане и усъвършенстване. Massive Attack и всички музиканти замесени в това аудио-визуално шоу, заслужават да бъдат уважавани от всички.

Успях да чуя и прочета доста негативни изказвания относно т.нар. „пропагандиране“ по време на концерта. Живите изпълнения на Massive Attack винаги са засягали подобни тематики, така че това не бива да изненадва никого. Напомнянето за престъпленията, които се извършват срещу човечеството, ни карат и да се обърнем и към самите себе си, за да си зададем важни въпроси.

Визуалните ефекти по време на концерта също бяха впечатляващи и помогнаха за това Massive Attack да оставят ясен отпечатък в съзнанието ми, както с музиката си, така и с посланията си. Енергията на публиката също беше прекрасна. Това беше мероприятие, което си струваше да се посети.

Светлините угаснаха, а ние се отправихме бавно към изхода.“

Благодаря за вниманието!