Интервю с басист (Karl, Tungsten)

Karl Johansson е басистът, клавиристът и гроул вокалистът на шведската пауър метъл група Tungsten, която той основава през 2016 г. с брат си Nick и баща си Anders Johansson. Той е известен също с работата си в други групи като Hulkoff и Harkla, показвайки своите многостранни таланти в метъл сцената.
Интервюто е взето на фестивала Мидалидаре 2025.

Митака: Tungsten беше сформирана преди почти 10 години, когато ти и брат ти Niklas показахте на баща ви някои песни, които сте написали. В отговор той ви е предложил да сформирате група заедно. Какво беше усещането да преминете от просто споделяне на музикални идеи с баща ви към създаването на професионална група? Как семейната динамика влияе върху творческия процес, например как правите песни заедно и какво е да си в група с двама членове на семейството?
Karl: Обикновено казвам, че вземам полюсите от двата свята – и доброто, и лошото. Доброто е, че споделяме същите гени, така че знаем точно как да свирим заедно и да звучим наистина плътно. Лошото е, че сме семейство, така че споровете идват по-лесно ако брат ти баща ти са в групата. Но иначе е наистина лесно и можем да репетираме заедно без проблеми.

Митака: Ти свириш на множество инструменти. Какво те привлече конкретно към баса като основен инструмент за Tungsten? Как подхождаш към ролята си на басист в оформянето на звука на групата?
Karl: Започнах като барабанист, но ми омръзна да съм зад кулисите през цялото време. Исках да съм повече отпред. Басът е подобен на барабаните – имат връзка. По-лесен е от китарата само с четири струни, но е по-тежък и по-готино. Шегувам се, че китаристите са по-изискани с тънките си струни; мислят си, че са по-добри, само защото имат две струни повече, но аз имам този голям, як бас.

Митака: Брат ти свири на китара в Tungsten. Какво го вдъхновява да се фокусира върху китарата? Как решихте кой ще свири на бас и кой на китара?
Karl: Niklas свири на китара от шестгодишен и е наистина добър. Беше естествено за него да избере китара и в групата. Баща ни, Anders, е барабанист, така че ни трябваше басист. Аз тъкмо бях започнал да свиря на бас по това време. Преди Tungsten не съм свирил на бас, освен в една младежка група през 2015 г. Преди това бях вокалист и барабанист. Много съм скачал от едно на друго, но сега съм се заковал на баса. Той е най-забавният и приятен за свирене инструмент с това дълбоко ръмжене. Обичам ниските ноти – дават такава вибрация, особено на сцени като тази. По време на саундчека пробвах новия си Darkglass – това е нещо повече от обикновен усилвател. Наистина пробива през голяма озвучителна система дори и в ниските настройки – ЛА и СИ, които ползвам.

Митака: За тези настройки петструнен бас ли ползваш?
Karl: Да, петструнен е и го и настройвам доста ниско. А когато сме на живо, просто въртя ключа в реално време – вдигам или свалям струната, колкото се налага. Абсолютист съм и мога да чувам нотите в главата си.

Митака: Идвайки от музикално семейство, как това оформи ранния ти интерес към музиката, особено към метъла?
Karl: Първо видях баща ми, Anders, да свири с HammerFall през 2001 г., точно след като издадоха Renegade. Това беше първият ми концерт и бях изумен и после исках и аз да правя същото. Имам забавна история от това време – по време на едно от техните шоута, аз ги имитирах отстрани на сцената, беше като да си направя свой собствен отделен концерт. Те имаха рампа със сценично оборудване и ъгъл за първа помощ за хора, които са припаднали или имат някакви други проблеми. Аз стоях там и се правих, че свиря и така стана традиция – сценичните работници дори ми слагаха микрофонни стойки. Бях на около 6 или 7 години. Израснах с тази музика и след това някак естествено исках да го правя наистина.

Митака: Извън семейното музикално наследство, кои артисти или жанрове са повлияли най-много върху подхода ти към музиката?
Karl: Аз имам много влияния, но първото нещо, което ми отвя главата беше да видя Rammstein през 2005 г. Тогава бях на 11 и HammerFall свириха на мини-фестивал, където Rammstein бяха хедлайнери. Никога не бях чувал за тях преди. Представи си да ги видиш за първи път и то на тази възраст – не е само музиката, а цялото шоу. Това напълно промени външния ми вид и стил. Затова звукът ни има индустриален оттенък; Rammstein е едно от най-големите ми влияния.

Митака: Извън музиката, какви хобита или интереси имаш?
Karl: Голям фен съм на гейминга, особено на PC. Също така ходя на разходки в гората, което ми дава вдъхновение, но главно гейминг. Аз съм си маниак. World of Warcraft е любимата ми игра и като цяло предпочитам стратегии и RPG. Понякога шутъри, но това е повече нещото на брат ми.

Митака: Какво беше усещането да свирите на живо с Tungsten за първи път?
Karl: Беше интересно – на лодка в Швеция, в Хелзинборг, родния град на певеца ни. Беше сравнително малка лодка, не някой огромен круиз кораб, но пълна до пръсване с около 120 души. Беше странно и вълнуващо. Това беше през 2018 г., когато още се казвахме Strokkur, но сме си същата група.

Митака: Имаш ли други музикални проекти освен Tungsten?
Karl: Имам още един с брат ми – нещо като прогресив метъл, но по-тежък от djent, с ниски 8-струнни китари. Казва се Harkla, което означава прочисти си гърлото на шведски и освен баса, аз се опитвам да звуча демонично с моите гроул вокали. Много е тежко!

Митака: Как се чувстваш преди изпълнението си в България и какво очакваш с нетърпение от фестивала?
Karl: Много съм развълнуван да свиря тук – това е първият ми концерт в България. Красива страна; карахме от София и отвсякъде се виждаха планини. Вълнувам се и от публиката – чух страхотни неща от други групи, които са свирили тук.