Интервю с Thomas Vikström (THERION, екс-CANDLEMASS)

В края на миналата година шведските симфоници THERION издадоха и третата, последна част от Левиантанската си трилогия. Подготвена по време на Ковид пандемията, отделните й части бяха изкарвани последователно през последните три години. Третата излезе в края на 2023 година. По този повод Thomas Vikström, вокалист в групата, даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Thomas Vikström (THERION, екс-CANDLEMASS) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 15.01.2024 година.

От другата страна – Привет, Thomas, издадохте с THERION третата част на „Leviathan“.

Thomas Vikström – Започнахме работа по трилогията, когато всъщност удари пандемията от Ковид и бяхме затворени. Тогава двамата с Christofer решихме да създадем нов албум. Нямаше как да пътуваме и физически да бъдем заедно. Работихме дистанционно. Всеки ден между 9 и 17 разменяхме идеи по Интернет. И това беше единственото нещо, което можехме да правим. Тук в Испания не даваха да си покажеш носа навън. Беше много трудно. От всичко това се оказахме с купища песни. Твърде много. Тогава Christofer предложи да направим три албума вместо един. Когато в началото на целия творчески процес го попитах в каква посока ще се движим, той ми каза, че правила няма, просто материалът трябва да е добър. Което беше страхотно. И това, което става, когато не съществуват ограничения е, че всичко е различно. Така направихме първия албум хитово ориентиран, комерсиален по критериите на THERION. Следващият стана малко по-мрачен и загадъчен. А в третия мисля, че оставихме всичко да е по-освободено. Той е по-игрив, по-прогресив, без никакви ограничения. Албумът е по-експериментален. Според мен самия. Но дори и материалът да е толкова различен между трите части, мисля, че има нещо, което ги обединява, нещо, което не бих могъл да обясня, но най-вероятно произлиза от факта, че ни сме все THERION. Но не това беше нашeто намерение. Ние просто създавахме, опитвайки се да направим идеите възможно най-добрите, на които сме способни.

От другата страна – Името на трилогията метафора ли е?

Thomas Vikström – Всъщност този въпрос трябва да бъде зададен на Christofer, защото идеята е негова. Но имам бегли спомени, че в миналото веднъж ми беше споменал, че иска да направи албум, който да се казва „Leviathan“. Не знам дали обаче името е свързано с нещо специфично в записа. Не смятам така, но ще го питам и ще ти върна отговор.

От другата страна – По какъв начин тази трилогия показва развитието на бандата?

Thomas Vikström – Ние се развиваме, но не го правим целенасочено. Това е нещо, което става от само себе си. През годините израстваш както като музикант, така и като личност. Преживяваш много неща. Точно това става и когато композираш, и издаваш музика. Когато Christofer създаде класическия албум на бандата „Theli“, едва ли след това за него е било възможно да го пресъздаде отново по същия начин. Когато си пуснеш този албум, чуваш много музикални и технически грешки, които са вече минало, но са били пренебрежими за времето. И онова, което той създава тогава, е нещо уникално. С годините обаче ставаш по-добър, овладяваш по-добре инструмента, ставаш по-добър композитор. Така THERION се отдалечават много от положението, в което Christofer е бил много млад, когато е бил дет метъл. Влияеш се от друга музика и ето къде сме днес. Но съм много приятно изненадан, когато някой коментира, че в „Leviathan“ чува онзи стар THERION от „Vovin“ и „Deggial“. Смятам, че това е бонус, защото и двата албума са страхотни. Нищо обаче не сме направили целенасочено. Не се опитваме да възродим миналото. Опитваме се да сме искрени към себе си и това, което сме днес. Същото се отнася и за Christofer. Така че прогресът е налице.

От другата страна – Трудно ли е да си верен на себе си днес?

Thomas Vikström – Мисля, че е трудно за младите групи. Ние самите вече сме оставили своя отпечатък. Не ни се налага да създаваме музика за всеобща употреба. Стигнали сме до момента, в който не се ограничаваме и можем да правим, каквото си поискаме. Ние вече сме си изградили фенове. От друга страна днес създаването на нов албум и записването му на диск, т.е. на физически носител, е по-скоро като визитна картичка. Просто всичко вече е стрийм. Тъжно, но няма какво да се дискутира, защото битката е загубена. Истината е такава. Ние все още продаваме някакво количество албуми на физически носители, но не мога да си представя, какво прави една нова група, която свирил експериментален метъл. Със сигурност й е много трудно. За щастие ни е не сме засегнати толкова много от настоящето положение.

От другата страна – В такава динамична среда, какви са отговорностите на един артист?

Thomas Vikström – Не знам дали думата е точно „отговорност“, но смятам, че при нас, в THERION е много важно да сме истински към нас самите и онова, което искаме да правим в настоящия момент. Понякога това ще ядоса феновете ни, но това е цената, която трябва да платиш. В същото време обаче привличаш нови почитатели. Ако двамата с Christofer създаваме музика само, за да направим хората щастливи, ще пренебрегнем себе си. Когато си истински, музиката ти е много откровена и искрена. И точно по този път се движим и така звучим днес. Ако тя се харесва, сме много щастливи и благодарни. Ако не се харесва, няма какво толкова да направим. Така че бъдете откровени със себе си и онова, което искате да създадете. Точно в това се съдържат моите отговорности.

От другата страна – Според теб какъв е профилът на фена на THERION, който харесва трилогията „Leviathan“?

Thomas Vikström – Ако вземем статистиката в Spotify, ще видиш, че голяма част от от стриймовете и слушателите са от Латинска Америка, Южна Америка. Огромен брой от прослушванията са от там. Смятам, че феновете ни са същите хора, които слушат AMON AMARTH, класически рок като MOTÖRHEAD, JUDAS PRIEST, които също много харесвам. Т.е. феновете ни са хеви метъл почитатели, но в същото време можем да погледнем и отвъд границите на метъл обществото. Познавам много класически музиканти, които харесват THERION, защото групата прави метъл, който е достъпен и за тях. Това е много интересно положение.

От другата страна – Каква е ролята на един албум днес? Той има ли същото значение, както в миналото?

Thomas Vikström – Не, не мисля. Не смятам, че един албум има вече същото значение. Спомням си като тийнейджър, когато на идолите ми KISS им предстоеше да издадат нов албум, чаках с месеци, за да отида до магазина и да си го купя. Да си взема този винилен квадрат, да го държа в ръцете си, да се вгледам в снимката в средата, да отбележа със задоволство, че този път има и текстовете, което е страхотно. След което се отправям веднага към къщи. Обаче това е добрият сценарий. Случвало се е да отида до магазина в деня на издаване на албума и там да ме разочароват, че доставката му е закъсняла и ще пристигне следващата седмица. Идвало ми е да разруша мястото от разочарование. Но като взема плочата в ръцете си е като истинска магия. И за този албум трябва да си платиш. Налагало ми се е да мия чинии вкъщи, за което майка ми ми даваше някакви пари, за да си купя плочата. И когато я поставя на грамофона, и сложа игличката, разгърна текстовете, за цял ден се пренасях на друго място. Буквално изчезвах от действителността. Истинска магия. Със стриймовете тази магия няма как да бъде уловена. Днес всичко е твърде лесно, безплатно и много достъпно. Това е скромното ми мнение. Пък и аз съм възрастен вече, не знам как гледат на това положение младите хора. Наистина не знам.

От другата страна – В какъв момент беше изгубена магията на албумите?

Thomas Vikström – Някъде във времето, когато музиката стана безплатна за всички. И когато стриймът изпревари продажбите на физически носители. Имам предвид, че ако картините на Пикасо и Рембранд са безплатни за всички, магията им ще бъде изгубена. Дори и да говорим за велико изкуство. Днес да създадеш песни, които да станат класика, е почти невъзможно. Дори и композицията да е най-доброто, което някога си правил, никога повече не можеш да хванеш с музиката онова магическо чувство на „To Mega Therion“ от „Theli“. Тя може да не е най-добрата песен, но има онази магия, онова чувство, което си купуваш, слушаш го и оставаш зяпнал, защото никога преди не си чувал нещо подобно. Днес е много трудно това отново да бъде пресъздадено. Другата страна е начинът, по който днес се правят записи. Мога да хвана първият непознат от улицата, да го вкарам в студиото и за едни ден да го накарам да звучи задоволително, дори и никога преди това да не е пял. Предполагам, че всичко произтича от начина, по който се развива човечеството. Вече можем да направим и постигнем всичко, което се опитваме да създадем. Другата страна на нашето любопитство. Всичко, разбира се, опира до собственото мнение. И моето е такова. Все още намирам за чудесно, когато Alice Cooper издаде нов албум. Но вече не чувствам онези пеперуди да пърхат в стомаха ми от този факт. Защото правя като всички останали. Слушам го чрез платформите. Излиза, че онова, което правя, е да говоря срещу себе си…

От другата страна – Има ли нещо общо между симфоничния метъл, който хората познават от групите с женски вокали и симфоничната музика, комбинирана с метъл, каквито са THERION?

Thomas Vikström – Допирната линия между тях е много тънка, нали? Ако трябва да категоризирам музиката по този начин, ще избера второто определение за нас. Други ще го приемат различно. Но базата е една. Всички идваме от метъла. Няма как да се разграничим от него, а и не искаме, защото го обожаваме. И в същото време искаме да използваме с него и оркестър, за да имаме хубави мелодии. Харесваме и друга музика. Обичаме THE BEATLES. Така че не трябва да ти се струва странно, ако чуваш материал, който е вдъхновен от тях. Да, THERION е метъл група, но със сериозни симфонични влияния. Ако си пуснеш новия ни албум, ще видиш, че всъщност влиянията ни са отвсякъде. В него има песен, която се казва „Duende“. Вдъхнових се за нея от едно телевизионно предаване, което приятелката ми гледаше. Помолих я да намали звука, когато разбрах, че всъщност върви документален филм за фламенкото. Тогава се зачудих дали бих могъл да напиша нещо подобно и да го вкарам в рока и метъла. Така създадох „Duende“, която стана част от последния ни албум. Изпратих демото на Christofer с едно на ум, защото можеше да не го хареса. Той обаче реагира много положително и така вкарахме песента в диска.

От другата страна – Спомена THE BEATLES и ми хрумна въпроса – дали е необходимо младите музиканти първо да се запознят с корените на музиката преди да започнат да създават своя?

Thomas Vikström – Пожелавам си да е точно така. За да разбереш историята на музиката, трябва да се върнеш до Моцарт, ABBA, THE BEATLES, Jimi Hendrix, DEEP PURPLE. Трябва да познаваш корените. Без Chuck Berry, без „Rock Around the Clock“ нямаше да има BLACK SABBATH и DEEP PURPLE. Защото всичко има своя корен. За това и смятам, ако не задължително, то поне е много хубаво да знаеш кое от къде произлиза. А и никой не казва, че не можеш да се вдъхновиш от корените и да ги използваш в собственото си творчество. За мен да познаваш историята на музиката е нещо положително. Имах щастието да израсна с баща, който беше оперен певец. Получих това образование безплатно. Слушал съм го докато ушите ми не започваха да кървят. Тогава си мислех, че е досадно, но днес използвам всичко научено от него.

От другата страна – Най-голямото предимство на трилогията „Leviathan“?

Thomas Vikström – В нея има запомнящи се мелодии. И в трите албума. Ако трябва да избирам любим, ще се спра на последния, на номер трети. В него има една особена жизненост. В другите два тя също не липсва, но в третия е много повече застъпена. Тя е на едно експериментално ниво, но в същото време е и много достъпна. Трудно ми е да се изразявам, когато съм толкова свързан с нея. Но смятам, че всяка една отделна песен има запомнящи се моменти и страхотни мелодии, които можеш да запееш дори и на сън без дори да са комерсиални.

От другата страна – Има ли граници, които ви спират да усложнявате музиката прекалено?

Thomas Vikström – При мен, когато работя по някоя песен, първо се появява мелодията. Останалото изграждам около нея с каквито рифове си поискам. Ако една песен няма добра мелодия, не си струва. Мелодията е най-важната част от една композиция. Ако попиташ обаче китаристите, те ще ти отговорят, че най-важни са рифовете. За барабаниста е ритъмът или примерно брейкът в средата. За мен като певец е очевидно, че мелодиите са най-важната част. Така че едва ли имаме граници, но понякога трябва да премахваме онези детайли, които не допринасят с нищо за песента дори и да са добре изсвирени. Мен не ме интересува например колко са бързи и гъвкави пръстите на китариста, освен ако точно там им е мястото в композицията. Но като граници – не, не са точно граници.

От другата страна – Последен въпрос – какво си спомняш от записите на „Chapter VI“ на CANDLEMASS?

Thomas Vikström – О, имам много ясни спомени. Бях приятел с всички в групата много преди да стана част от нея. Бях много близък с китариста Mappe Björkman. И днес сме много близки. Дали на тях им беше писнало от Messiah или той си тръгна, все още не съм наясно с истината. Leif Edling ми се обади. Попита ме как съм. Отговорих му, че съм добре. После продължи с това, дали бих искал да отида при тях, за да запиша някои демо версии, защото Messiah не бил вече в групата, а те подготвят нов албум. Съгласих се. Отидох до студиото, където записахме „Julie Laughs No More“ и „The Dying Illusion“. Каквото чуваш в записа, това се получи. Трябваше да е демо. На момента вече бях част от CANDLEMASS. Никой не ме попита дали искам да пея с тях. Просто стана. Това е историята. После се замислих, че всъщност аз съм в CANDLEMASS. Чудех се как феновете щяха да приемат този факт. Идвах от мелодичните стилове и трябваше да заместя пича с непокорната черна коса, облечен в свещеническо расо. Казах си, че ще го направя пък да видим докъде ще ни доведе. И днес все още обичам този запис. Харесвам много „Chapter VI“. Той не е типичният албум на CANDLEMASS. Но смятам, че е добър.

  1. #1 написан от MIROSLAV-VELZEVUL-666 (преди 7 месеца)

    Смислен разговор.

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото