Интервю с Fredrik Åkesson (OPETH)

Шведските прог дет легенди OPETH са готови с новия си албум, който първо трябваше да излезе в средата на октомври, но по технически причини беше отложен за средата на ноември. Китаристът на OPETH Fredrik Åkesson даде специално интервю за От другата страна по повод концептуалния „The Last Will and Testament“.

Интервюто с Fredrik Åkesson (OPETH) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 28.10.2024 година.

От другата страна – Привет, Fredrik, какво си спомняш от концерта на OPETH в Античния театър в Пловдив?

Fredrik Åkesson – Имам два концерта в Античния театър. Първият беше специалeн, защото свирихме със симфоничен оркестър и репетирахме там. Втория път, когато съвсем скоро бяхме при вас, също беше фантастично. Бяхме с новия ни барабанист Waltteri Väyrynen. Концертът беше невероятен. Спомням си, че преди второто шоу се качихме до стария град. Наистина беше хубава разходка. От Пловдив имам само добри спомени. Храната също беше разкошна.

От другата страна – Предстои Ви да издадете нов албум „The Last Will and Testament“. Как той попълва пъзела зад името OPETH?

Fredrik Åkesson – В тзи албум има толкова много различни нюасни. Той все още носи прогресив елементите от музиката на OPETH, които са налични в последните четири албума. В същото време върнахме ревящите вокали. Албумът е по-тежък. Според мен за групата е стъпка напред. Със сигурност не е връщане назад, защото не се опитваме да претворим „Blackwater Park“ или „Deliverance“. Дори и новият да е по-тежък от последните ни четири албума, в него има много динамика. Бих го определил като малко по-компресиран. Не е с по-малко детайли, а може би с повече. В него определено има повече елементи, отколкото по-малко. Може би в миналото се задържахме по-дълго на определена тема. „The Last Will and Testament“ е малко по-неспокоен. Може би слушателят трябва да реши, но мисля, че съдържа всичко познато като OPETH, както и предлага нещо ново.

От другата страна – Какво направи за първи път в този албум?

Fredrik Åkesson – Направих соло за „§7“. Предпоследната песен от албума. Създадох солото без да съм чул вокалите. Просто Mikael Akerfeldt ми изпрати само определената част. Нямах идея как звучи самата песен. Но направих солото. Отне ми няколко дни. Работих сам. Обикновено съм в студиото на Mikael, където импровизирам. А този път бях в моето. И отделих повече внимание на онова, което щях да запиша. Първата музика от албума, която чух, беше тази секция за соло.

От другата страна – Интересно сте подходили към имената на песните. Първите седем без последната са „Параграфи“, а последанта има име „A Story Never Told“. Това заради концепцията ли е?

Fredrik Åkesson – Става въпрос за един родоначалник. Този стар, подъл, много богат и в същото време благороден човек. Той е главата, лидерът на семейството от снимката на обложката. Отива си от този свят. За това и първите седем песни носят името „Параграф“ – от едно до седем. Става въпрос за последната му воля и завещанието, което оставя на наследниците си. В същото време сме развили и различни странични истории. В това семейство са се случвали наистина много мрачни неща. Последната песен, която има заглавие, „A Story Never Told“, някак си вкарва обрат в историята. Хората, които се интересуват, трябва да се заровят дълбоко в концепцията, когато излезе диска. За това имената на композициите са оформени като параграфи. Все едно четем завещание и в същото време разказваме история.

От другата страна – Всъщност между различните етапи от кариерата на групата съществува ли някаква конкуренция?

Fredrik Åkesson – Новият албум, сам по себе си, беше голямо предизвикателство. Беше трудно да го разровим, ако мога така да се изразя. Беше най-турдният албум на OPETH за записи. Заради рифовете, аранжиментите, солата, ударните. Имаме нов барабанист, с когото бяхме в Пловдив последния път. На него му се наложи да поработи здраво върху аранжиментите на барабаните, които Mikael беше измислил. Waltteri ми спомена, че би било невъзможно, ако е трябвало да запише албума само за месец. Мисля, че отдели шест месеца, за да научи всичко. След което двамата започнахме да репетираме ударните и китарите в репетиционното пространство. Може би направихме малко повече от 20 репетиции докато не сглобихвме изцяло целия албум. Само аз и той. За мен това също беше страхотен опит. Усъвършенствах всички рифове без да чуя нито веднъж вокална линия или клавир. Което се оказа доста добър опит. Всеки албум на OPETH е предизвикателство, но този най-вероятно ги задминава заради сложността си.

От другата страна – Коя е крайната цел на „The Last Will and Testament“?

Fredrik Åkesson – Зад всеки албум стои стремежа ни да достигнем нови музикални хоризонти. Това важи за отделния музикант, за повечето изпълнители, но и за групата като цяло. Дори в повечето случаи за групата. В същото време Mikael искаше още веднъж да докаже, че може да прави ревове. А сега те са много по-тежки откогато и да било. В тях има толкова много дълбочина. Мога да ги сравня с бутилка отлежало вино. С времето става по-добро. В същото време имахме промяна в състава. Замина си Martin Axenrot. На негово място дойде Waltteri Väyrynen. Време беше да направим нещо по-различно, по-интензивно, както и по-тежко, какъвто се получи „The Last Will and Testament“. Приветствах това. Доста говорихме как да развием музиката ни. Същите тези композиции ще ги изпълняваме и на живо. Стана добре, че върнахме някои от старите елементи. Без това да ни връща назад, а напротив – да ни тласка напред. Най-важното за нас е да постигнем целите си, всеки път рискувайки отклонения от посоката. Това се стремим да правим.

От другата страна – Mikael Akerfeldt измисля музиката, но твоят начин на свирене влияе ли й или ти се влияеш от музикалния образ на OPETH?

Fredrik Åkesson – Добър въпрос. Ако говорим за китарните сола, в които проявявам повече креативност, те зависят от пасажите, които Mikael ми изпраща, за да свиря върху тях. По този начин понякога постигам различни тоналности, до които не бих се докоснал по друг начин. Крайната цел е винаги да изсвиря соло, което да отговаря на песента и идеята. От друга страна ще взема като пример „Пети параграф“ от албума. Пасажът, върху който трябваше да изсвиря солото, беше много коварен. Фонът е много странен. Той се променя във времето, променят се моделите и ключовете. Няма как просто да изсвириш каквото и да било. Тук за солото трябваше да мисля в мелодии и за фрази, които да се връзват с другите. Ще го опиша по следния начин – опитвах се да експериментирам с различни цветове като форми, които предизвикват други цветове. Може би не трябва да се впускаме в много китарни размисли, защото ще говорим с часове.

От другата страна – По какъв начин гостуващите музиканти като Ian Anderson и Joey Tempest обогатиха албума?

Fredrik Åkesson – Ian Anderson изпълнява ролята на бащата, на главата на семейството. Още на съвсем ранен етап от работата по албума Mikael знаеше, че Ian Anderson ще участва. И това го вдъхнови. Ролята му беше определена. Ian Anderson има страхотен глас за разказвач. Определено албумът спечели с неговото участие. Песента, в която пее вокалистът на EUROPE Joey Tempest, го противопоставя на Ian Anderson. От едната страна е той, от другата е Joey. След което Mikael се включва с ревове. Мисля, че се получи уникално. Един подход, който преди не сме използвали. Тяхното включване е страхтно. В същото време в албума участва и една дама, която свири на арфа в „Четвърти параграф“. В него Ian изпълнява соло на флейта. Първоначално нямахме подобна идея. Но в някакъв момент Ian попита Mikael дали не иска да изпълни соло на флейта, защото участието му се изчерпаше с ролята на разказвача. Така в четвъртата песен имаме и флейта. След което аз трябваше да изпълня соло на китара. Тряваше да се ощипя, защото като малък никога не съм си мислел, че ще ми се случи подобно нещо.

От другата страна – С този албум утопия ли създавате или предпадвате слушателия от утопии?

Fredrik Åkesson – Според ме е добре за един музикант или група да се опита да създаде утопия. Музиката трябва да предоставя пространство, в което да се отделиш. Нещо като храм. Пускаш си я и забравяш за ежедневните проблеми и негативните неща. Тя трябва донякъде да е медитативна. Да отпуска, а съзнанието да пътешества. Да предостави възможност за бягство.

От другата страна – Какво се опитвахте да кажете с музиката си в миналото и какво искате да кажете с нея днес?

Fredrik Åkesson – От една страна това е стремежът ни да ставаме по-добри. Да се опитаме да създадем албум, който без съмнение да ни провокира, да продължим, да работим. Да организираме турнета, да се срещаме с феновете, да изнасяме концерти са основните ни цели и точно това правим. Опитваме се да станем още по-добра банда и да достигаме нови хоризонти. Но в същото време е важно и да е забавно. Защото не сме машини, а истински хора. Не го правим само, за да поддържаме бизнеса. Трябва да знаем, че е правилно. И първата стъпка това да стане е да създадем албум, който ни кара да се чувстваме много доволни и горди, че сме го направили. Надявайки се, че хората обичат да слушат OPETH и когато си пуснат албума, ще почувстват същото.

От другата страна – Най-голямото предизвикателство в създаването на концептуален албум днес?

Fredrik Åkesson – Има много части от пъзела, които трябва да бъдат направени. Написването на албума е от съществено значение. Mikael създаде това фантастично произведение. Моите креативни моменти в повечето случаи бяха насочени към създаването на солата за този албум. В същото време творческото ми начало работеше по продукцията и по звука на китарите. Това е моят принос в групата. Правя големи проучвания за усилвателите и китарите, които да използваме. Процес, който Mikael ми е делегирал. Всичко е предизвикателство и всичко е толкова важно. Не използваме семпли. В албума участва истински струнен оркестър и свири истински арфист. Опитахме се да го направим по възможно най-класическия начин. С минимални поправки, което е често срещано в модерния метъл свят. Все още искаме да сме органични, а продукцията да диша. Може би понякога допускаме, не бих казал грешки, а детайли, които променят усещането и които се приемат по-добре за сметка на супер перфектната продукция. Тези детайли някак си правят албума по-човечен. Всичко, което участва в създаването на един албум, е предизвикателство. Миксирането в края, когато вече всичко е създадено и записано, е също предизвикателство. Mikael и Stefan Boman завършиха продукцията. Двамата си поставиха определена задача, след което въвлякоха всички. Ако някой поиска да чува нещо по-силно, това се отразява на останалите инструменти, което е предпоставка за конфликт. В този момент главните готвачи, които приготвят супата, са повече. А това също е много критичен момент. Някой може да поиска нещо, няма да споменавам инструменти, но всичко трябва да е в симбиоза и да се побере в рамките на звука. Моята цел, както и на останалите е всичко да се чува ясно. Предизвикателство е, когато едновременно се случват няколко неща. Примерно аз искам китарите да са по-силни, защото харесвам хеви метъла. Което означава използването на определени струни, мелотрони и какво ли още не. Те влизат в пряко взаимодействие, за да оформят картината на звука.

От другата страна – Оригиналността трудно ли се постига днес?

Fredrik Åkesson – Не, не мисля. Ние се концентрираме върху нашите неща. И това е да правим най-доброто и да се оптиваме да сме по-добри в това, което правим. Но всичко трябва да става със сърце. Не може да бъде изфабрикувано.

От другата страна – Ако слушателите не се интересуват от концепцията на албума, биха ли могли пълноценно да възприемат музиката?

Fredrik Åkesson – Зависи от въображението на отделния слушател. Както е при четеното на книгите и картините, които всеки си представя. Това би бил стандартния отговор. Когато аз самият слушам даден албум за първи път, не се заслушвам в текстовете. Пускам си целия албуми и го попивам като едно цяло такъв, какъвто е. Т.е. „The Last Will and Testament“ може да бъде слушан и по този начин. Имате избор. Като по-млад, слушайки IRON MAIDEN, винаги четях текстовете. Смятах, че са вълнуващи. Сядах с обложката и четях текстовете. И благодарение на това, научих много английски. Аз съм швед и мисля, че си подобрих английския, четейки „Alexander The Great“. Можеш да слушаш албума, както си пожелаеш и ти харесва. Понякога слушам, без да отдавам толкова голямо внимание на текстовете. Понякога е по-лесно, когато имаш албума и го прочиташ, след което да слушаш и текстовете. По този начин те ме привличат и ми харесват повече, влизат по-директно и е по-лесно да ги разбера.

От другата страна – Коя е твоята лична музикална революция?

Fredrik Åkesson – На първо място запознанството ми с рок музиката, когато бях на 7-8 години. Първият сингъл, който си купих, беше на IRON MAIDEN „Number Of The Beast“. Но чух на улицата една сборна касетка на някакъв младеж, който беше записал няколко песни на KISS, SAXON, ACCEPT и просто не мога да си спомня, какво още имаше. Имаше и EUROPE. Песен от албума „Wings Of Tomorrow“. Май точно едноименната композиция. Това си го спомням. Живеехме в един и същ квартал. Първият винил, който си купих, беше „For Those About To Rock“ на AC/DC. А вторият – „Piece Of Mind“ на IRON MAIDEN. Спомням си, че втория го скъсвах от слушане. А днес седя в хотела на IRON MAIDEN в Лондон. Страхотно е така да се изразя.

От другата страна – По какъв начин присъединяването ти към OPETH, промени музикалната ти гледна точка?

Fredrik Åkesson – Те ме провокираха да мисля по-освободено по отношение на създаването на музика. Повече да експериментирам. Да се осмелявам, да отида на места извън комфортната ми зона. От една страна свиря с Mikael Åkerfeldt, който познава много неизвестни прог банди, както и краутрок групи. В същото време той ми предаде и ме зарадва с много от неговите познания. И аз като него колекционирам плочи. Той ми представи много групи, за които не бях чувал, което винаги е много интересно. Мисля, че аз съм го запознал с една банда, която той не беше чувал към онзи момент. Тя се казва TEMPEST и в нея свири Allan Holdsworth, в която рокът е по-китарно ориентиран.

От другата страна – Излизането от комфортната зона не е ли трудно, когато я откриеш?

Fredrik Åkesson – Не, на мен ми харесва. Точно това практикувам по отношение на китарите, когато съм си вкъщи. Стремежът ми е да стана по-добър изпълнител. За това обичам да упражнявам музика, която е извън комфортната ми зона. Не заучавам метъл сола, както правех преди. В това няма нищо погрешно. Харесва ми и продължавам да го правя. Участвах в едно благотворително шоу за набиране на следства за фонда за борба с рака на името на Ronnie James Dio. Трябваше да си припомня как се свиреха партиите на Richie Blackmore в „The Gates Of Babylon“, китарите в „Last In Line“, „Don’t Talk To Strangers“. Всички тези сола. Беше голямо забавление. Но, за да усъвършенствам уменията си като китарист, уча повече джаз, блус, фюжън. Подобни стилове, които са извън комфортната ми зона. Ако успея да се справя с тях, бих могъл да ги използвам в контекста на хард рок прогресив метъла. Този процес няма край. Винаги можеш да бъдеш по-добър.

От другата страна – Последен въпрос – вярно ли е, че всяка група от Швеция е повлияна от ABBA?

Fredrik Åkesson – Миналата седмица бях в музея на ABBA с дъщеря ми. Беше страхотно. Смятам, че е точно така, защото слушаме ABBA от деца. Родителите ни ги слушаха. ABBA имат много силни мелодии. Имат много изтънчен начин за създаването им. Така че – да, смятам, че по някакъв начин всички групи от Швеция са повлияни от тях. Като метална глава не рядко съм чувал за ABBA. Знаеш ли, когато записвахме албума „Heritage“, го направихме в студиото на ABBA, което днес се казва „Atlantis“. Бяхме поканени при собственика. Без да знаем, там беше и Agnetha Fältskog. Вечеряхме заедно и пихме шампанско. Така че – да, мисля, че си прав.