Tsar Bomba избухна в София

С това заглавие най-много да ни свалят сайта, както се случи с едно предаване някога заради АЕЦ КОЗЛОДУЙ. Както точно преди година в края на септември небето сипе есенен огън и жупел, та се чудиш юли ли е или скоро отбелязахме есенното равноденствие. Така, че скромничко надиплям по секси, така де, по лежерен аутфит и голямото суетене започва. Развълнувана съм, щастлива съм, а предполагам и много от присъствалите на това събитие са изпитвали същото. Още от далечната (вече) 2016 година, когато едни други шведи направиха фурор из България (но да не измествам фокуса), септември се превърна в месец на знаменателни блек метъл събития и сбъднати мечти. Тази година в ролята на сбъдващи мечти се изявиха Metal Force HMC. Макар и при обявяването си историческият концерт на легендарните NECROPHOBIC да предизвика фурор, не може да се каже, че присъствието в клуба беше негово отражение. Пиша, разбира се това изречение с голяма доза горчивина.

Пристигаме пред Mixtape5 минути преди отварянето на вратите, но не заварвам тълпи от чакащи, а по-скоро малки обособени групички, които кротко разговарят. Вътре в клуба положението не е по-многолюдно. Срамна работа при условие, че и подгряващите групи са станали вече емблематични за родната ни сцена. Докато се поогледам и Bolg вече са на сцената. За последно ги гледах преди няколко години мисля. Верни на стила и имиджа си те са непоклатими на сцената. Представят ни както вечните си класики „Древните“ и „Поквара“, така и съвсем новата си песен „Where Death Dwells“, на която ще бъде именуван предстоящият албум на групата. Впечатление прави всеотдайната агитка, която страстно подкрепя групата, а новините около Bolg освен предстоящият албум, върху който работят е и смяната в състава. Вероятно малко изненадващо за част от феновете, но Kamael вече не е част от състава им. Неговото място зад барабаните беше заето от Андрей Илиев, познат на родната публика и от групи като Mass Grave и Axecutor.

След Bolg мястото на сцената ще бъде заето от мрачните Serpentine Creation. Една любима не само на мен група, еталон за блек метъл по нашите земи. Те уверено шестват по родните сцени вече второ десетилетие. Сетът им съдържаше цели осем песни, а на мен ми се стори като един миг и пак бяха разкритикувани, че малко са свирили :D. Началото обаче е съвсем сериозно и нагарча от тъга. Първата песен от репертоара на Serpentine Creation беше посветена на напусналия ни наскоро Венко Великов „Trolon“. За секунди тишината е вледеняваща преди да бъде раздрана от началото на „Denile of god“. Песен след песен Serpentine Creation отприщват Ада пред нас и неумолимо ни подготвят за една пълнокръвна вечер изпълнена със силни емоции и, както аз го наричам, блек метъл щастие. Нскрено се зарадвах на новата им песен „Serpent`s Cult“. Значи, казах си, там се случва нещо. И нямам търпение да чуя и разбера какво, за да го споделя с вас, разбира се. „Ave Eva“ увенчава края на сета им. Онова кресчендо, от което имаме нужда, и което да разпали огъня в нас до точката на пречупване, за да приветстваме подобаващо шведските легенди NECROPHOBIC.

Сет лист Serpentine Creation:

1. Denile of god
2. Anti Religion
3. Revenge
4. Dystopia
5. Serpent`s Cult (new song)
6. The Devastated Heavens
7. The Picture of the Great Apocalypse
8. Ave Eva

След стегнатите сетове на нашите групи започна голямото връзване и настройване, което отне около 40 минути, но дори и тогава Sebastian и Tobias са връхлетени от фенове, на принципа сега или никога, че след това може да не се отвори възможност. Но най-после идва краят на граничещото с агония чакане. Шведите буквално разцепват секундата. Сцената изглежда малка за тях и буквално и преносно. Връхлита ни бурята на първата песен – „Stormcrow“. Символично начало. Точно както в песента: „Stormcrow/On your wings reaching higher“, а тези крила ще ни издигнат до невероятни емоционални висини.

Бесовете на надигащ се музикален ураган вече надничат от ъглите преди да се развилнеят неудържимо. Енергията става все по-интензивна и ни увлича неудържимото темпо на „Mark of the Necrogram“ преди да потънем в очароващата мелодика на „As Stars Collide“. Епичната атмосферичност на китарите и разказващият истории вокал на Anders ни давят в мелодия и красота. Докато не зазвучават тревожните рифове на „Grace of the Past“. Още когато чух албума тази песен ми звучеше като предупреждение за опасност и нарастваща тревога. И там където огънят и ледът ще се целунат: „When frost welcomes fire/I shall return, you’ll see“, неспокойствието ще срещне „Darkside“. Една от песните, която неизменно присъства във всеки сет лист на групата, и която носи характера на класическия мрачно-леден шведски блек метъл. Очевидно, е че песента е любима на много пора сред публиката, защото реакцията беше лавинообразна. И как не! В създаването на едноименния албум са участвали музиканти превърнали се в икони за тази музика и сцена – Jon Nödtveidt и Blackmoon. И хайде, кажете ми как музиката да не е най-великото човешко творение, когато ни помага само за един миг да възкресим хора, които отдавна не са сред нас. Да, въпросът беше риторичен.

Настъпва кулминацията. Целият сет е аранжиран с някаква почти неуловима емоционална и звукова градация, въпреки че всяка песен в него е като избухване на свръхнова. Anders заявява:„You are f**n great! But you know there is one thing greater in this world!“ Точно така, следва бомбастичната „Tsar Bomba“. Не знам в момент на какви настроения и бесове са създали тази песен, но тя наистина е заразителна и взривяваща. И пространството на клуба буквално става тясно за отприщената енергия. А след нея ни довършват с „Revelation 666“. И преди още да сме си поели дъх се юрваме да догоним пулса на неспокойните си сърца с „Blinded by Light, Enlightened by Darkness“, още един великолепен образец на класическия шведски блек метъл от по-късните му години. Но нямаме много време за анализи. Запратени сме в далечната 1993-та с една от последните песни за вечерта „The Nocturnal Silence“. Носталгично соло и отново сянка от спомен за Blackmoon.

Музикантите са толкова живи, енергични, огнени, че ни се иска да се наслаждаваме на изпълнението им безкрайно. Но… Бисът е „Devil’s Spawn Attack“, а след него се втурваме да практикуваме най-любимия ни спорт. Причакване на музиканти за снимка, автограф или просто няколко разменени думи. За втори, за трети път, ако може изобщо да не си тръгват… Гледах ги преди около година в Айндховен на голяма сцена, но както споделих с Anders, вибрацията е различна. И той се съгласи, че клубното изпълнение е общуване на друго ниво и заряда е друг. Близкото общуване и досега един с друг са неизбежни. Или споделено от клюкаренето „по женски“ – друго си е да ги пипнем, да си поговорим, да се снимаме, да ни се качи адреналина до откачане и да не можем да спим поне три дни след това от вълнение.

Бих нарекла този концерт исторически. Вероятно има сред вас такива, които като чуят, че някоя по-стара група най, най-после ще дойде и в България да сте си казвали, „Е, да бяха ги поканили преди 20-30 години. Сега какво да им гледам.“ Виновно признавам, че съм сред тези хора. Но тази ми проява на спонтанна крайност НЕ МОГА да я отнеса към NECROPHOBIC.

Тридесет години сценично присъствие и съм сигурна, че ако е възможно и след още тридесет ще носят същата неугасваща енергия и безкомпромисен професионализъм. Замесени от здравата сплав на мощната шведска дет метъл школа и мрачната, злобна мистичност на ранния шведски блек метъл, тази група с всяка изминала година и с всеки издаден нов албум става все по-силна, все по-красива, все по-завладяваща и въздействаща, а плеядата музиканти, които е събирала и продължава да събира са оказали огромно влияние върху сцената. Учители и вдъхновители за своите колеги музиканти. Sebastian е най-добрият китарист на шведската сцена в момента. (Не е само мое мнение). В свои интервюта споделя, че всеки ден си отделя време, за да свири. Същото споделя и Tobias. И все пак скромни в перфекционизма си казват, че не се чувстват достатъчно добри и винаги има какво още да усъвършенстват. Няма да разводнявам и без това безкрайния репортаж, правейки характеристика на всеки един от членовете на NECROPHOBIC поотделно, защото всички вие, които обичате тази група вероятно знаете и повече.

Легендарни музиканти, които спокойно можем да наречем жива история на шведския екстремен метъл, пазещи спомени за отминали времена и герой, които не са вече сред нас, те продължават да разнасят огъня на страстта, наречена шведки блек/дет метъл. Тук ще цитирам Белгарат, с когото се засякохме – „Метъла е любов. Това не е просто ъндърграунд сцена, това са приятели.“ В днешните времена на комуникации не е трудно да се завързват приятелства, но тези приятелства не свършват в пределите на екрана и клавиатурата. Те излизат извън тази рамка и се превръщат в нещо безценно за цял живот. Това не са фенове и музиканти, това са приятели. И пак я има звездната нотка, но тя е на друго ниво. Процесът е някак двупосочен. Мога да кажа, че това беше един от малкото концерти, на които публиката беше отишла не защото е модерно да се слуша тази група (не защото групата го иска, а защото феновете така са решили) или от любопитство. „Не съм фен, но съм чувал, че правят шоу. Я да ида да ги видя!“ Тази вечер единственото, което чувах беше: „Много обичам NECROPHOBIC!“ Да, и аз много ги обичам и все още не мога да повярвам, че ми се случи. Толкова отблизо и тук в България!

Благодаря Metal Force HMC! Пичове сте! Наздраве!

ГАЛЕРИИ

NECROPHOBIC

Serpentine Creation

Bolg