Интервю с Dave Ingram (BENEDICTION, екс-BOLT THROWER)

По-малко от две седмици ни делят от седмия „Running Free Festival“. Подробностите – накратко – 30-31 август, къмпинг „Стринава“, Дряново. Двудневното мероприятие ще бъде закрито с концерт на дет пионерите BENEDICTION. С помощта на организаторите от HMC „Metal Force“ специално интервю за „От другата страна” даде гласището на BENEDICTION Dave Ingram. С въпроси помогна Цветан Рачев.

Интервюто с Dave Ingram (BENEDICTION, екс-BOLT THROWER) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 19.08.2024 година.

От другата страна – Здрасти, Dave, как си?

Dave Ingram – Добре, благодаря, много добре. Тази вечер съм си вкъщи. Отворил съм си няколко бири. Гледам телевизия със семейството.

От другата страна – Имаш ли любима бира и коя?

Dave Ingram – Живея в Дания, за това трябва да е „Carlsberg”. Тя ми е любимата. Обаче с останалите от BENEDICTION харесваме IPA.

От другата страна – Експериментираш ли с вкусовете бира?

Dave Ingram – Понякога го правя. Харесваме тези тестови менюта. Сещаш се. Когато отидеш в някой бар и ти предлагат примерно шест различни вида бира. Харесва ми. Хубаво е да се експериментира.

От другата страна – Много банди пускат свои марки бира.

Dave Ingram – Това е страхотна идея. Едни мои приятели тук в Дания групата UNDERGANG имат собствена бира. Тя е тъмна, портър и е много добра. Мисля, че подобна идея е страхотна. Също така това ти дава възможност да направиш много добра декорация на кутийките.

От другата страна – Защо BENEDICTION все още нямат?

Dave Ingram – Мислили сме за това. Можем много лесно да я направим в Дания. Но момчетата в Англия никога няма да я видят. Трудно е да се внесе там. Излиза твърде скъпо, за да се направи износ и да се внесе в друга държава. Така че биха могли да я опитат, само ако дойдат в Дания. Най-вероятно щях да направя маркова бира, но докато останалите пристигнат тук, сигурно щях да я изпия.

От другата страна – Какъв стил ще е най-подходящ за BENEDICTION?

Dave Ingram – Най-вероятно New England IPA. Няма да е стаут. По-вероятно всъщност е да е нещо като Гинес, защото един от нас много харесва тази бира.

От другата страна – Приключваме с бирата. Минаваме на концерта, който групата ще направи на „Running Free Festival“. Това май ще е първото ти гостуване в България?

Dave Ingram – Май така излиза. Мисля, че веднъж съм идвал с BOLT THROWER.

От другата страна – Не, не си. Те никога не са свирил в България. Може би сте били в Гърция или Румъния, но никога в България. Как ще изглежда сетлиста Ви?

Dave Ingram – Добра селекция от песни. Изпълняваме парчета от „Scriptures”. Разбираемо е, защото е последния албум на групата, независимо че от тогава минаха четири години. В момента вече имаме песните и почти завършваме записите на новия ни албум. Той трябва да стане факт в началото на следващата година. Нямаме търпение това да стане. Не изпълняваме обаче нови песни. В сета ни присъстват всички стари класики. Тези, които всеки иска да чуе. Сетът ни ще бъде впечатляващ.

От другата страна – Феновете сравняват ли различните периоди на BENEDICTION?

Dave Ingram – Наистина го правят. Сравняват. Аз например по отношение на текстовете направих някои неща нарочно. Цитирам стари песни. Също така вземам темата от една композиция и я трансформирам в нещо ново в друга. Правя същото и с мои стари проекти, като ги споменавам тук и там. Напълнил съм текстовете с Великденски яйца, които се надявам феновете да открият. Мисля, че това помага на потока, на прехода от една ера към следващата, от по-старата към новата.

От другата страна – А ти как виждаш отвътре този преход?

Dave Ingram – Самият аз планирам нещата. Направил съм го с ясна цел. Знам, че ще стане точно така. И не гледам на нещата като на промяна. Всичко е направено нарочно. Планирано е и е с конкретна цел.

От другата страна – Всъщност ти си свещеник в Църквата на Сатаната на Anton Szandor LaVey. Двете неща имат ли нещо общо?

Dave Ingram – Не, нямат. Моята обвързаност с Църквата на Сатаната е нещо лично и няма нищо общо с групата. Но има моменти, в които използвам философията в текстовете.

От другата страна – А доколко те са лични?

Dave Ingram – В по-голямата си част те са лични. Извират от сърцето. И в същото време обхващат и различни теми, които ме интересуват. Т.е. те са лични, но не за мен самия, а по отношщение на интересите ми. Страхотен фен съм на научната фантастика и на телевизионното шоу „Doctor Who”. Тези неща са важни за мен. Понякога вмъквам и тях в текстовете.

От другата страна – Имаш ли и други любими телевизионни сериали и филми?

Dave Ingram – Разбира се. Харесвам „Star Trek” и също така „Star Wars”. „Междузвездните войни” са ми абсолютния любимец. Гледаме ги заедно със сина ми. Също така колекционираме „Лего” по темата „Междузвездни войни”. Синът ми много ги харесва и има голяма колекция. Отличник е. Аз от друга страна харесвам филмите на ужасите. „Злите мъртви” ми е любимият франчайз. Новите са добри, но задължително трябваше да участва Ash Williams.

От другата страна – Съвременните технологии снижават ли качеството на изкуството?

Dave Ingram – В някаква малка степен да. Има хора, които разчитат твърде много на тях. Мисля, че се прекалява с компютърно-генерираните образи. Смятам, че някак си трябва да се върнем към по-практичните ефекти. Каквито бяха те през 80-те години на миналия век. Невероятни са. Обичам да ги гледам и все още го правя. В обратния случай технологиите помагат много. Имаш Интернет и във Facebook можеш да направиш реклама на филма си без да плащаш кой знае какви пари за нея. Социалните медии дават подобна възможност. Това е един от начините, по които новите технологии помагат.

От другата страна – Така е, но технологиите някак си обезценяват изкуството.

Dave Ingram – Това е абсолютно така. Правят го. Имам предвид, че имаш Изкуствен интелект. Има групи, които използват обложки, генерирани с негова помощ. DEICIDE са от тях. Новият им албум е украсен с обложка, създадена от Изкуствен интелект. А можеше да я нарисува човек. Прав си, че това понижава ценността на изкуството и според мен е ужасно.

От другата страна – Тези неща могат ли да се преодолеят?

Dave Ingram – От моя гледна точка просто трябва да сме внимателни като вид. Всъщност вземете, която и да е сцена от научнофантастичните филми. Компютрите могат да вземат властта. Ако сме достатъчно внимателни и поставим границите, които да ограничат процесите да не се развият твърде далеч, бихме били по-спокойни и е възможно нещата да проработят.

От другата страна – Сменяме темата. В какво се криеше предизвикателството да изпълняваш дет метъл преди и в какво днес?

Dave Ingram – Преди Интернет всичко трябваше да се прави по пощата със скоростта на охлюв или по стационарните телефони. Отнемаше много време. Създаването на един албум беше трудно. Трябваше много време и всички трябваше да бъдат заедно. Днес всички процеси могат да станат с помощта на Интернет почти мигновено. Ще ти дам един пример. Работя с един музикант, който се казва Rogga Johansson от Швеция. Заедно сме направили десет албума. Работим по Интернет. И никога не сме се срещали. Никога не сме се виждали, но имаме записани заедно десет албума. Никога не сме били заедно в едно студио. Аз записвам вкъщи. Той създава своите неща в мазето си. Така работим и издаваме. Винаги с малки лейбъли, в малки тиражи, но е забавно. Интересно е да съм ангажиран с подобни неща. Знаеш ли, това е още един начин да изразя себе си, сърцето си, креативността, която имам, този огън, който гори. Това е друг начин да го изгася. И мисля, че е страхотно.

От другата страна – Спомена, че приключвате работа по нов албум на BENEDICTION. Би ли разкрил детайли за него?

Dave Ingram – Той е комбинация от стария и новия BENEDICTION. В стила сме включили, както стария, така и новия звук. Записваме го в същото студио, в което записахме и „Scriptures”. През последните четири години продуцентът Scott Atkins, който е и собственик на „Grindstone Studio”, където записваме, се е развил доста технически. И специално за нас изработи нов звук. За нас самите албумът звучи страхотно, а дори още не е смесен. Наистина сме щастливи от резултата. След няколко седмици за ден ще се върна в Англия, за да завърша вокалите за песен и половина. Засега сме абсолютно изумени колко страхотно звучи, много сме доволни и сме оптимисти, че всички, ще харесат звука на албума. Хората ще се влюбят в него. Толкова е готино.

От другата страна – Как се развива тогава турнето на живота ти до момента?

Dave Ingram – Добре. Наистина много добре. Имам страхотна работа. Почти 18 години се занимавам с нея. Работя на същото място толкова време. Това е лаборатория в Дания за изследване на рака. Имам прекрасно семейство и прекрасен дом. Колекционирам винили. Дори в момента съм седнал точно срещу колекцията ми. Сигурно надхвърля 1000 плочи. Много съм щастлив. Животът е наистина страхотно нещо. И съвсем скоро идва времето за бира. А това ще го направи още по-страхотен.

От другата страна – Кой е най-важният албум на BENEDICTION и защо?

Dave Ingram – Новият! Всяка банда трябва напълно да вярва в новия си албум. Ако не е уверена, че това е нейният албум, трябва да хвърли кърпата и да се откаже. Аз съм напълно уверен в новия албум на BENEDICTION и винаги трябва да бъде така. Ако не бях щастлив с него, никога нямаше да го издадем. Нямам търпение да бъде чут от всички. Ще се влюбите в него, наистина.

От другата страна – Искам да се върна на текстовете, защото каза, че някои от тях са лични. Не се ли страхуваш, че показваш част от себе си, която някой може да използва срещу теб?

Dave Ingram – Не, никак. Ако хората вземат всичко твърде сериозно, ще изпаднат в пъно заблуждение и ще са в гояма грешка. Защото не става въпрос единствено за мен. Има някои различни аспекти. Вземи, например, песента „The Crooked Man” от албума „Scriptures”. Тя е за мен, за моя артрит. Имам остър артрит, който е много болезнен. И двете ми бедра са операционн сменени. В текста на песента има една строфа, в която казвам „Wrought asunder, head to hip“ („Разчленен, от глава до бедро“). Това съм аз. Имах и психически проблеми. Както и проблеми с артрита и бедрата. От главата до бедрото! За това става въпрос. Става дума за мен, но текстът не е точно толкова личен, не се разкривам отвътре. Просто казвам, че съм преминал през това и сега съм по-добре.

От другата страна – В този случай кое е по-лошо за един артист – да бъде разбран погрешно или да остане неразбран?

Dave Ingram – Мисля, че ако бъде неразбран. Ако изобщо не си разбран, означава, че представяш нещата погрешно. Но ако си разбран погрешно, грешката не е твоя, а тяхна. Тогава можеш да кажеш как стоят всъщност нещата, щом са те разбрали погрешно и да ги пратиш по дяволите. Въобще не ме интересува какво мислят хората за мен. Мненията им нямат никакво значение. Не ме интересуват. Ще продължа да правя онова, което правя, защото ми харесва.

От другата страна – А политическата коректност?

Dave Ingram – Не виждам проблем с политическата коректност. Във всичко, с което се занимаваш, трябва да бъдеш мил и да не нагрубяваш. Защото обидите имат последствия. Няма как да говориш глупости и да ти се размине. Това е вече невъзможно. И не мисля, че е нещо лошо. Не мисля, че политическата коректност е нещо погрешно. Тя си е съвсем в реда на нещата. Просто бъдете човешки същества, които се отнасят мило с другите човешки същества.

От другата страна – Бандите трябва ли да са по-внимателни, когато пишат текстове и създават музика?

Dave Ingram – Разбира се. Вземи тези фашистки групи. Те трябва незабавно да бъдат заличени. Да бъда изритани, когато вдигат ръце във фашистки поздрави. Защо всъщност го правят? Това е ужасно. Отвратително е. Те заслужават да бъдат изритани от сцената. Майната им.

От другата страна – Има ли нещо от миналото, с което днес си се примирил?

Dave Ingram – Ако нещо ме е гневило в миналото, а днес гледам на него с усмивка, ще си помисля, че със сигурност тогава не си е струвало. Това означава, че не си е струвало да се ядосвам в миналото. Не мога да се сетя за нищо, което си струва да се спомене. Не би трябвало да има нещо, за което си струва да се ядосвате. Може би има едно нещо. Това е упадъкът на винилите и появата на компакт дисковете. Това наистина ме ядосваше в миналото. Сега не е така, защото винилът се завърна. Мисля, че това е всичко, което мога да кажа по този въпрос.

От другата страна – Има ли тогава клише в дет метъла, което те дразни?

Dave Ingram – Не мога да кажа. Причината е, че слушам всякаква музика. Не само дет метъл. И я оценявам, ако е създадена със сърце и душа. В такъв случай ще я харесам. Без значение какъв стил е. Наистина няма нещо, което да ме дразни.

От другата страна – Има ли музика, която слушаш и би изненадала феновете на BENEDICTION?

Dave Ingram – Слушам много дезърт рок, стоунър, дуум. Но основно дезърт рок. Brant Bjork е една група, която се казва STÖNER. QUEENS OF THE STONE AGE, KYUSS, THE DESERT SESSIONS. Слушам страшно много подобен стил музика. В същото време често си пускам винилите на BLACK SABBATH. Рядко слушам нова музика. Освен ако не е препоръчана от приятели. Или банди основно от 80-те. IMMOLATION, AUTOPSY и подобни. Много рядко си пускам съвременен дет метъл. Само, ако някой добър приятел ми препоръча нещо, тогава посягам към него. Има няколко такива. Една от бандите е BRAINBATH. Те са от Шотландия. Звучат убийствено. Дори ги пуснах във Facebook. Много добри музиканти са. Провери ги. Много добра група са.

От другата страна – Как намираш еволюцията на дет метъла от края 80-те до днес?

Dave Ingram – Почти от началото, когато и ние започнахме. Ние бяхме там и бяхме една от групите, които помогнаха за развитието на стила. Той наистина еволюира и донякъде се промени. Между 2000 и 2010 дет метълът някак си стигна до дъното и беше доста тих. Но BENEDICTION продължиха да съществуват и през този период. Бяха активни, правеха концерти. И тогава стилът отново тръгна нагоре. Свързаха се с мен и поискаха да се върна. И ето ни днес. Но дет метълът наистина се разви. Някак си преживя своя собствена революция. Но не можеш да кажеш революция без еволюция. Стилът се промени, но за добро. Наистина мисля, че е за добро.

От другата страна – А коя е твоята лична музикална революция тогава?

Dave Ingram – Когато чух QUEENS OF THE STONE AGE и реших, че искам да опозная всички банди, които по някакъв начин са свързани с тях. Върнах се назад и чух страшно много музика като THE DESERT SESSIONS, KYUSS. Тези групи отвориха очите ми и отпушиха слуха ми. Тогава открих много музика, която слушам и до днес. Сега много рядко си пускам дет метъл. Може би основно неща като MASSACRE. Тях ги слушам. Имам няколко издания и дори снощи си ги пуснах. Обичам да пиша в стила дет метъл. Обичам да пиша и да го изпълнявам. Дали слушам други банди? Има няколко. JUNGLE ROT са една от тях. Те са страхотни момчета и свирят наистина добра музика. Така че си ги пускам, но не толкова често, колкото останалите работи. JUNGLE ROT са страхотни момчета. Видяхме се преди известно време. Надявам се, че следващата година ще успеем да направим няколко съвместни концерта.

От другата страна – Коя е крайната цел на креативната работа на BENEDICTION?

Dave Ingram – Да излезем навън и да правим концерти. Ние имаме нужда от нашата музика, за да имаме шоута. Това е творческата цел зад нас, защото ние сме група за живи участия. Най-доброто от нас се получава на живо. Когато дойдеш на шоу на BENEDICTION, ще се убедиш, че е купон, всеки от нас забавлява. И искаме феновете също да се забавляват. Дали ще си подхвърляме шеги или ще се случи нещо смешно, важното е, че се получава купон. Всичко това е подплатено с хубава музика за куфеене и мош. Едно шоу на BENEDICTION е купон. Определено творческата цел пред нас е купона.

От другата страна – Най-трудният урок, който си научил през всички тези години в музиката?

Dave Ingram – Не можеш да угодиш на всички през цялото време. Ще има моменти, в които някой няма да хареса онова, което правиш. Всъщност това не беше токова труден урок за научаване, защото така или иначе всеки се сблъсква с него. Винаги ще има някой, който ще иска да те завлече на дъното. Просто трябва да го игнорираш и да продължиш да правиш онова, с което се занимаваш. Както и да запазиш страстта си към него. Защото тези, които не ви харесват, искат да Ви свалят до тяхното ниво, а то не става за нищо. Аз няма да го позволя, не искам да съм там долу и няма да бъда, защото съм над тези неща. Същото се отнася и за останалите от групата.

От другата страна – Какво трябва да научат младите музиканти, преди да започнат да се занимават сериозно с дет метъл?

Dave Ingram – На първо място трябва да натрупат и овладеят уменията си. На второ – да намерят правилните хора, с които да работят. И когато изградите връзките с всички, не се предавайте. Използвайте всеки достъпен инструмент, който можете да си представите, за да си помогнете и да популяризирате себе си. Интернет е най-добрата възможност, социалните медии, използвайте всяка платформа, до която успеете да се докопате. Натискайте се, провокирайте се, правете концерти. Може в началото те да са малки, но така ще си изградите име. Също така бъдете добри с хората. Усмихвайте се. Не бъдете скапаняци. В противен случай хората повече няма да Ви погледнат, а промоутърите ще Ви обърнат гръб. Това е най-добрият съвет, който мога да дам. Ако имате страстта, използвайте я, защото тя ще Ви тласка напред.

От другата страна – Когато си на сцената по време на концерт, спохождат ли те странични мисли?

Dave Ingram – Понякога и това се случва. Понякога умът ми започва да блуждае. Което ме разсейва. Мисля си, че нямам нищо против да се сблъскам с една пица, когато сляза от сцената. Или дали мога да си позволя още една бира. Такива работи. Понякога наистина ще мислите за подобни неща. Трябва обаче да се опитате, да бъдете фокусирани. Но понякога всичко се изплъзва. Друг път виждам някого в публиката, който е облечен с определена тениска. Веднага се появява мисълта, че групата е позната. И тогава съзнанието ми се отплесва, докато не се присетя, че все пак трябва да започна да пея. Така че стават подобни отклонения. Все пак се опитвайте да останете концентрирани и не прецаквайте шоуто.

От другата страна – Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Dave Ingram, какъв съвет би му дал?

Dave Ingram – Ще му кажа, че след година ще стане част от BENEDICTION и в никакъв случай да не започва да пуши. Това е точният съвет, който ще си дам. Пушенето е вредно. Спрях цигарите прези десет години, но преди това 20 съм пушил. Така че ще кажа на 20-годишното ми аз да не пуши. Защото през годините пушенето се отрази на гласа ми. След като спрях цигарите преди 10 или по-скоро 12 години, забелязвам разлика в гласа ми. Пушенето според мен беше причината да не пея толкова много, преди отново да стана част от BENEDICTION. Това ми се отрази много добре. Гласът ми продължава да е все още силен. Знам, че се хваля, но е истина. Гласът ми звучи доста добре за възрастта ми. Ако чуеш други вокалисти, които правят същото от толкова време, гласовете им са леко странни. Много съм доволен от това къде се намирам с моя глас и силата му.