Модно ревю на “Тоталштета” – първият албум на група “Тоталштета”

След лятото идва пролетта. Тази есен и зима бяха по-къси от един елемент, който ме кара да си мисля, че жена ми е с мен само заради парите ми (нямам такива). Но пролетта дойде по-бързо дори от същия елемент, а тази шега е смешна само на английски.

С пролетта кацна и дългоочакван албум, който не сме очаквали и за който ще разказваме на внуците си с думите: “Туй метъл лий, ти найш къв метъл имахми ено времи…ох кръста ми, моля та Митко подай ми мехлемчиту да са намажа”.

Какво може да се обърка, ако събереш две момчета от града на трите ленти с две момчета от града на…не знам с какво е познат Добрич.

ДО ТОЗИ ДЕН! От тук нататък Добрич, ще бъде познат с това, че там са проплакали за пръв път двама от членовете на група ТОТАЛШТЕТА! 

Да, група Тоталштета, които издадоха своя първи албум, озаглавен “Тоталштета”. По-добре отколкото да си кръстиш албума “Албум”. Ако сте тръгнали в тази посока, по-добре си преименувайте групата на “Група” и на всяка следващата песен наплюнчете името “Песен” (максимум вариация с пореден сериен номер – Песен 1, Песен 2 и т.н). За бога…

Хора, албумът “Тоталштета” сваля зъбен камък! Тази тава от композиции притежава повече метал от средностатистически резидент на квартал “Враждебна”. Песните в него са способни да накарат Азис да направи краудкил, а невероятните 100 кила са просто пръстена на кутрето на лявата ръка на този алтърнатив титан. 

Искам да кажа, че албумът е доста тежък.

Очаквам чрез него всяко село и дискотека да бъдат конвертирани в правата вяра на това да слушаш смесица между изкривена трап-поезия с натежали рифове и барабани, които ти разбиват камъните в бъбреците, повече от това да караш колело в Долен Лозенец (шибани павета…). 

Да – филмирано е. Кристофър Нолън би се гордял, ако Spotify-ският алгоритъм успее да му го пробута и го чуе. Но е толкова, толкова истинско и забавно! 

Единадесетте песни сякаш ни прекарват през изоставените строежи в Добрич, намазват ни с чернилката на Нефтохима и накрая се озоваваме пред „Св. Седмочисленици“ с бира в ръка, чувствайки се все едно са ни спуснали там с парашут.

Започваме. Песен по песен. Така е редно.

ТИНТИРИ МИНТИРИ – Песен, която е написана, защото песента трябваше да се напише. Китари, които правят “джъг-джъг”, защото китарите трябваше да се “изджъг-джъгткат”. Струва ми се, че няма 10 секунди, в които мотив или ритмика да се повтарят. В песента “има каквото си пожелаеш – от клечки до пудра за нос”. Смело можем да кажем, че най-сетне детето на Сатаната, наречено “аутотюн”, е използвано на място. Относно текста – смятам, че автора си знае, брат.

Оценка: джъг

ЕТАЖ – Тази песен е жител на кв. Люлин, който с неравноделна стъпка слиза от 10-тия етаж, след като си е изхвърлил боклука през терасата. Той слиза в градинката пред блока с една цел – да ти избие екзистенциалните зъби от устата, защото апатично копираш битието му – работа-дюнер-разхождам питбула-бира-диван-мач-набиване на половинката-сън на пресекулки-екзистенциална криза-работа-дюнер-разхождам пит..

Оценка: асансьор с изгорени копчета

ЧЕРНИТЕ СЛОВА – Поезията тук е приятна. Сложих си специално любимото лице от куфара, за да го изслушам. Забравих обаче, да му изстискам пъпките и се върнах в пубертета. Но нищо, така се постигат нещата – с постоянство и усилия. Усилия. Усилия. Усилия. Усилия. Тежък брейкдаун, счупен като психиката ми през всеки ноември.

Оценка: Усилия. Усилия. Усилия. Усили я тая песен, бря!

DU BIST – Я! Дас ист айне шонес бас интро. Ес гет ви бигурубигурубигу. Унд их мьохте мийт дийзес лийд кноблаух кохен унд дас вир хабен етвас зупа лека цум есен. Их хьоре дийзе зер шнелест бухен-бухен мит вем их кан ди велт юберзетцен. Тоталштета – зи есен ди флайш фон але нихтпрофесионален хип-хоп зингер, абер их бин мит майне таше зер цуфрийден! Хас ду нихт ферщеен? Ферщеен зи нихт? Мьохтен зи цу хаузе геен? Хенде хох! Их шийсе!

Оценка: Шутелн дайне шпек!

ДГД – Предполагам заглавието на тази песен е съкращение от “Деференцирани гранули за другарите”. Имам критика към съдържанието, с което е изпълнена една фраза от песента, по-конкретно тази, която се римува с “Това на шейната в мазата, котьо, скоро ще ти е в асмата”. Но и тук бих дал на автора най-великия съвет, даван на някой, някъде, някога, някакси – “Не знам брат, ти си знайш”. Пътешествие.

Оценка: песента сее пшеница. Песента сее пшеница!

МЕТАЛФАКС – Металфакс.

Оценка: металфакс! 

ТРЯПОГОВОРИМ – Спокойно можеха да кръстят тази песен “Трябва да поговорим”. Но какво да ги правиш – Gen Z-та. Прощавам им само заради римата – “Ако искаш ела. Не, не искам елха”. Инструменталът трябва да се слуша на залез слънце, с махмурлук от мастика. Толкова приятно отнесен. Правилна доза психиделичност. Разлива се като кафето върху бялата ми тениската. С епичен край – свърша с интензитета на 14-годишен, след като момичето, което харесва, му е казало “Здрасти”. Изключително приятно, какво да ви кажа. Отивам да си я пусна, носейки се върху надуваем донат в морето.

Оценка: Фики on a leash

СЪЛЗИ ОТ КРЪВ – Откриващите арпежи капят и се разтапят. Потопени са във всичкия хорус на света, което е прекрасно. Барабаниста влиза с марш, на който биха марширували пияни корейци. На вокалът нещо му е тежко. Искам да го гушна. Но се притеснявам, че ще ме наплюе. Отивам с тях в този прекрасен свят. Дано да се върна с всичките си бъбреци.

Оценка: 3:43 нещата стават много добри, по дяволите! 

ОПЕНАЖ – Надявам се, някой хип-хоп артист да семплира барабаните в началото. Дано направи с тях песен, в която пее как не знаем кой е Любен Каравелов. Следва хорце. И гръцкият хор от Ада. Притеснявам се дали ще бъда същия до края на този албум. Една от доста мелодичните песни дотук. Флоуът на емсито е интересен. Емсито е бесен. Представям си как са се клатили в ритъм докато са записвали това екстра грууви парче. И накрая картечни каси. Тази музика е по-прогресивна от берлински хипстър, който прави арт-инсталации с ануса си.

Оценка: Опенаж, ти който си на небесата, чакам с нетърпение шестия албум на тези момчета. 

ТШТЕСЛАВИЕ – Кучето, заради което креватите вече не са запустели в своята антанта. Много е важно, когато пишеш текстове, думите в тях да не са свързани по никакъв начин, но някак си да убедиш всички, че си прераждане на всички древногръцки философи в едно и че всъщност знаеш какво искаш да кажеш. Не забравяйте да се обличате в нихилизъм всяка сутрин и да си пиете кафето със сълзите на капитализма вместо със сметана. Песента е построена по-добре от пирамидите в Гиза. Някой обаче крещи, отивам да се обадя на 112.

Оценка: не ти трябват танкове и Humvee-та с картечници на покрива, когато имаш такова аутро. 

МОЖЕ МОЖЕ – Закриващата песен. Не може да надценим важността ѝ. Всъщност, това е поп-хитът. Това ще изстреля групата в трендинга на Тик-Ток. Това ще бъде извор на танцови предизвикателства. Това ще звучи на стадион “Васил Левски”, подгрявано от религиозен фюжън джаз. Това ще бъде свирено по много сутрешни телевизионни блокове (а групата с чорапи на чаталите). Това ще бъде ремиксирано от DJ Khaled. Това ще върви по басейни. Това ще му правят артаджийки кавъри на укулеле. 

А солото на барабани ще се учи в консерваториите през 2136 г. Кой свърша албум със соло на барабани…Как кой? 

Само момчетата с големи скротуми!

Автор на ревюто: Станислав

Можете да чуете албумът тук и тук.