AS I LAY DYING, THIS BURNING DAY – Разтърсващо метълкор преживяване

На 2-ри април в София дойдоха за концерт американските гиганти в  метълкор средите AS I LAY DYING с подгряваща банда столичната THIS BURNING DAY в зала 3 на НДК.

Още от 17:00 часа започнаха да се разхождат около НДК любопитни фенове в очакване да се срещнат с някой от своите любимци за снимки или автографи.

Малко след 19:00 вратите отвориха и събралите се около 100 човека пред централния вход започнаха да влизат и да тичат към ексалаторите, а някои използваха далеч по-бързия вариант с асансьора. Зала 3 на НДК е напълно готова да приема събития от подобен род заради овалната й форма, която напълно предразполага правенето на мошпитове, скачане и дивеене от страна на феновете.

Лека-полека залата започна да се изпълва с фенове на тежката музика. От колоните звучеше специално подбрана музика в подобни жанрове, като групите, които щяха да свирят малко по-късно. Музика, подбрана от Красимир Москов. Много от феновете си припяваха от избраната музика и тръпнеха за старта на концерта.

Така, малко след 20:00 часа на сцената се качиха и родните надежди в метълкора THIS BURNING DAY. След кратко настройване на инструментите концертът можеше да започне под бурните възгласи на феновете в залата. Започнаха с доста мелодична песен, както с чисти, така и с тежки вокали. Вокалистът Калин Велчев приветства публиката да ги подкрепя по-неистово. „Our Ways” бе песен, с която сетът им продължи. Това беше една брутална резачка, която накара повечето от хората да куфеят и да скачат. На тази песен феновете бяха призовани да се раздвижат, но ритъмът на самото парче не предполагаше такова раздвижване. По-скоро леко клатушкане и скачане. Калин постоянно проверяваше тонуса на феновете в залата. За следващото изпълнение той поиска всички да се разделят на две половини и да направят т.н. „wall of death”. Речено – сторено, както се казва. Това даде тон и за продължаващ мошпит, в който феновете се включиха наистина много добре. Тежките рифове караха всички да мятат коси във всички посоки. Калин постоянно сновеше на сцената във видимо приповдигнато настроение, с което заразяваше публиката в зала 3 на НДК. Следващата резачка, излязла от инструментите на столичната петорката, беше „When The Falling Snow Is The Last We Seen”. Вокалистът поиска всички да пеят и да пуснат фенерчетата на телефоните им, придружен от съркъл пит. Нов такъв беше поискан на следващата им песен „This Is Our Time”. Песента имаше доста мощно начало, последвано от леко лирично отклонение. Басистът Мартин Найденов също взимаше дейно участие в пеенето. Инструменталите караха феновете да се забавляват с пълна сила и да скандират още по-силно. „Просто прекрасни“ бяха думи на Г-н Велчев, които олицетвориха отношението към феновете, които почти бяха напълнили залата тази вечер. Продължиха с „If You Feel The Same”, където „танците“ станаха още по-големи. Последваха благодарности от цялата банда за организаторите от Fest Team и всички, свързани с това изживяване. Последното парче беше „Collosus”, съпътствана от невероятно соло и брутални рифове от китариста Тодор Саньов.

Така след 1 час стегнато и надъхващо публиката свирене, столичната шайка THIS BURNING DAY за последен път тази вечер взривиха сцената. С пожелания за нови срещи по родните сцени се сбогуваха с всички фенове и слязоха от сцената. Останалите вече чакаха това, за което бяха дошли и си бяха купили билети.

Последва пренареждане на сцената, пауза за напитки, DJ сетът продължи, а феновете чакаха излизането на големите хедлайнъри за вечерта – американците AS I LAY DYING.

Малко след 21:30 часа, музикантите от AS I LAY DYING се бяха наредили до сцената и чакаха знак да се качат на нея. Феновете очакваха да ги изравнят със земята с музиката си. Ураганът отвя всички от първите до последните редове по време на цялото им изпълнение. Tim Lambesis беше в изключителна форма и ни показа защо е толкова голям фронтмен. Мошпитовете започнаха без никакво подканяне и забавяне. Звучните китарни сола разпалиха множеството в залата. Публиката пощуря и всички пееха с цяло гърло, както и не спираха да куфеят и се забавляват. Започнаха с „Nothing Left”, на която погото достигна и до първите редове пред сцената. Надсвирването на китаристите Phil Sgrosso и Ken Susi беше почти постоянно през целия концерт. Както при THIS BURNING DAY, така и при AS I LAY DYING басистът им се изявяваше като техният втори вокалист. Името му е Ryan Neff. На следващата песен Tim сподели, че имат малко повече време за свирене и „ще изпълним песни, които не сме свирили преди“. „We Are Not The Same” беше следващата композиция. Последвахa мощни ревове и съркъл пит. Феновете дружно избухваха под мачкащия звук на американския квинтет. Солата бяха удивителни, китарите – мачкащи като валяк. Началото на следващата песен беше толкова силно, сякаш багер копаеше дупки в земята. Последва лека почивка за множеството, както и за бандата, преди концертът да продължи. Продължението беше наистина завладяващо за всеки един в залата. Прозвучаха песни като „Parallels„, „A Greater Foundation“ и звучната „An Ocean Between Us„, от които шоуто придоби чудовищни размери.

„Shaped By Fire”, едноименната песен от последния албум, прозвуча от инструментите на групата, на която феновете направо пощуряха от радост. Погото стана толкова брутално на моменти, както подобава за такова събитие. След това Mr. Lambesis каза, че следващото парче е от далечната 2003г. „94 Hours“, което феновете сякаш само това и oчакваха да чуят. Мошът започна още преди да е започнала самата песен. Бандата направи интересен инструментал, с което показа, че не свири само брутални рифове, а че музикантите са и нежни души. Шоуто продължи с „Blinded” от последния им албум. Песента  продължи толкова ударно, че не остана човек в залата, който да не се радва неистово на случващото се тази вечер. На тази песен Ryan  и  Ken направиха лек съркъл на сцената. После Phil и Ken се надсвирваха, а публиката дереше гърлата си, пеейки песента. След което бандата слезе от сцената, а хората в залата скандираха ли скандираха, докато групата се завърне за задължителния бис.

А бисът започна с началното интро на „My Own Grave”, на която цялата зала се разтресе под звуците на песента. По време на песента микрофонът на Tim спря да работи, той се пробва с още един, но и с него не сполучи. За щастие това бързо беше поправено и песента можеше да завърши подобаващо, като това не помрачи величественото им изпълнение. Феновете вече бяха почти тотално изтощени след нея, но адренилинът ги държеше на крака. Мощните им скандирания огласяха залата. Така след 1 часа, тяхното шоу завърши с „Confined”. Последната месомелачка за събралите се хора в зала 3 на НДК. Веселбата беше задружна и заразителна. След тази песе, музикантите призоваха феновете да се приближат колкото могат по-напред, за да си направят снимка за спомен от тяхното първо идване в България. Последва поклон пред публиката, подплатен с благодарности на квинтета от Америка. После започнаха да мятат перца, сетлистове и палки.

След това Tim Lambesis остана до оградата, където всички желаещи можеха да си поговорят с него и да се снимат.

Сетлист на AS I LAY DYING:

• „Nothing Left”
• „Falling Upon Deaf Ears“
• „Through Struggle“
• „Redefined“
•  „Parallels„
•   „A Greater Foundation„
• „Condemned“
• „An Ocean Between Us“
• „Shaped by Fire“
• „94 Hours“
• „The Darkest Nights“
• „Blinded“
•  „Re- Separation“
• „Anodyne Sea“
• „The Sound of Truth“

Бис:

• „My Own Grave“
• „Confined“

Така след 2 часа свиренете от страна на двете банди  – AS I LAY DYING & THIS BURNING DAY, великото шоу сътворено от тях приключи. Феновете след това дълго си говореха на какъв концерт са станали свидетели, надявайки се това да е едно от многото идвания на AS I LAY DYING в България.

Очаквайте много снимки от събитието на нашата facebook страница!