Интервю с Tim Lambesis (AS I LAY DYING, AUSTRIAN DEATH MACHINE)

В края на февруари проектът AUSTRIAN DEATH MACHINE издаде четвърти мускулест диск „Quad Brutal“, отново посветен на легендарния Арнолд Шварценегер. Зад AUSTRIAN DEATH MACHINE стои вокалистът на американската метълкор банда AS I LAY DYING Tim Lambesis. На 2 април AS I LAY DYING ще направят концерт в София по покана на „Fest Team“. Два повода за специалното интервю, което Tim Lambesis даде за „От другата страна“.

Интервюто с Tim Lambesis (AS I LAY DYING, AUSTRIAN DEATH MACHINE) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 18.03.2024 година.

От другата страна – Привет, Tim, как е положението?

Tim Lambesis – Чувствам се много добре. Тук сега е следобед и се подготвям за новия сингъл, който ще пусна на следващия ден – следобед при теб, сутринта при мен.

От другата страна – Говориш за AUSTRIAN DEATH MACHINE, нали?

Tim Lambesis – Песента е „Judgement Day“. Имаме видео клип към нея. Така дни преди албумът да излезе, пускаме още един сингъл с видео.

От другата страна – Защо визуализациите са толкова важни?

Tim Lambesis – Едно от нещата, които научих преди 15 години е, че дори и групата да пусне една песен, само като аудио, дори и тя да е най-долната от каталога й, т.е. ако пуснат песен сама по себе си, тя няма да получи вниманието, харесванията или там каквито и да са видовете ангажиране в социалните медии, в сравнение, ако групата просто качи снимка или клип от бекстейджа. Като музикант бих искал да се фокусирам изцяло върху музиката, но разбрах, за съжаление, че визуалните аспекти привличат най-голямото внимание. И ако искаш хората да чуят музиката ти, трябва да предложиш към нея и визуален компонент. Така вече се привлича вниманието на хората. През цялото време излиза толкова много музика, че издаването на песен само като адуио, няма да привлече вниманието.

От другата страна – Но когато визуалната част не отговаря на качеството на музиката, то музиката също страда от това състояние.

Tim Lambesis – Не съм експерт по визуалната част. Обичам да създавам музика. Визуалната й страна също ми доставя удоволствие, гледам клипове, но от егостичина гледна точка си пожелавам да имам възможност, да съм фокусиран само върху музиката и някой друг да се занимава с клиповете. Към тази работа изпитвам най-малък интерес.

От другата страна – Имаш ли любими песни заради визуалната част? Не само от твоите групи, а като цяло.

Tim Lambesis – Понякога наистина има клипове, които предават много силна емоция. При някоя по-сериозна песен например. Има и композиции, от които на първо време не съм осъзнавал колко е забавна една банда, докато не видя клиповете и не се сблъскам с музикантите. Друг път съм привлечен повече от личностите, отколкото от самата музика. Виждал съм и двете. Ставал съм свидетел, както на сериозна, така и на много глупава работа свършена при клиповете. Само като пример – не слушам особeно Johnny Cash. Но когато изкара видеото към кавъра на NINE INCH NAILS „Hurt“, видях емоцията, видях колко е остарял като човек. Моментът беше много емоционален, буквално те залива. Можеш да усетиш физическата болка, която го е обладала, докато пее песента. Понякога съчетанието между музика и визия е красиво. В повечето случаи, обаче, артистите правят клипове просто, защото трябва. Понякога по необходимост, друг път като част от изкуството.

От другата страна – Защо с AUSTRIAN DEATH MACHINE се насочи към Арнолд Шварценегер, а не към друг културист?

Tim Lambesis – Първоначално при мен интересът към Арнолд Шварценегер се зароди още в детските ми години, когато през 90-те гледах филмите с неговото участие. Смятам, че втората част на „Терминатор“ е върхът в актьорската му кариера. На онази възраст „Зов за завръщане“ беше любимият ми филм. Така се породи интересът ми към него. По онова време все още не се интересувах от фитнес и боди билдинг, но ги уважавах много. По-късно, когато пораснах, осъзнах важността на физическото ми здраве, което се отразява и на менталното. Така навлизах все повече във фитнеса и в един момент се получи преплитане и с фитнес страната от кариерата на Арнолд Шварценгер.

От другата страна – AUSTRIAN DEATH MACHINE започват с албума „Total Brutal“, а едва след него се появяват „Double Brutal“, „Triple Brutal“ и сега „Quad Brutal“.

Tim Lambesis – Първият албум „Total Brutal“ е разработен върху филма „Зов за завръщане“. За това и имената са толкова близки. Тогава въобще не съм мислил, че ще стигна до четвърти. Просто исках да издам един албум и т.к. „Зов за завръщане“ беше най-любимият ми филм на Арнолд Шварценегер, го нарекох „Total Brutal“. В същото време смятам, че в него се отразява онзи стериотип в метъла, който е въплатен в някои филмови моменти с върховен екшън и напрежение през цялото време. И хипер мъжествеността тогава. Има много забавни стериотипи, които се преплитат тук и там. И от гледната точка на самочувствието, което метълът демонстрира и представлява и какво стои в основата на AUSTRIAN DEATH MACHINE, се забавлявам още повече. Защото смятам, че някои хора се вземат твърде насериозно понякога.

От другата страна – Определено не трябва да гледаме на живота толкова сериозно.

Tim Lambesis – Не мисля, че да се шегуваш през цялото време е здравословно, както и не е здравословно да си сериозен през цялото време. Трябва да има балнас в живота. За това в AS I LAY DYING чувствата са силни, а текстовете са създадени от много емоционална гледна точка. От друга страна има една част от характера ми, която иска да се забавлява, а не напълно да е заровена в сложността на живота. В някои случаи просто искам да се концентрирам върху момента и AUSTRIAN DEATH MACHINE носи точно тези усещания.

От другата страна – Кога разбра, че нещата с AUSTRIAN DEATH MACHINE стават сериозни?

Tim Lambesis – Мисля, че има такъв момент, в който ми просветна, че трябва да съм малко по-сериозен. Когато се появиха крайните срокове. Те липсваха, когато създадох първия албум, защото проектът не съществуваше, докато не бях готов. За втория и третия вече се появиха и крайните срокове, в които лейбълът очакваше готовия материал. Тези неща внесоха доза сериозност. Но в крайна сметка проектът не е основният начин, по който си изкарвам прехраната. Предпочитам да съм настроен, че AUSTRIAN DEATH MACHINE е една постоянна забава дори и това да означава крайните срокове да бъдат отлагани. Опитвам се да съм професионалист, но не прекалено сериозен.

От другата страна – Срещал ли си Арнолд Шварценегер?

Tim Lambesis – Не, за съжаление не съм. Исках да го видя на една негова лекция, но закъснях. Това е най-близкият ми опит за среща.

От другата страна – А той дали е чувал за AUSTRIAN DEATH MACHINE?

Tim Lambesis – Чувал съм слухове, че е е чувал за проекта, но не знам доколко са верни, така че не мога да ги потвърдя със сигурност.

От другата страна – Мислили ли си как ще реагира на AUSTRIAN DEATH MACHINE?

Tim Lambesis – С AUSTRIAN DEATH MACHINE се закачам и доста се забавлявам. И дори постоянно да се шегувам и да се забавлявам на гърба на Арнолд Шварценегер, се надявам, че той разбира, че това също е част от трибюта към него и че и по този начин почитам неговото наследство, но с чувство за хумор. Надявам се, че ще погледне на нещата по този начин. Това ще е най-важното за мен.

От другата страна – Само филмите му ли са вдъхновение за теб?

Tim Lambesis – „Quad Brutal“ е първият албум, който е фокусиран повече върху времената и кариерата му на културист. Може би е провокирано от това, че и аз от толкова години се занимавам с фитнес. В същото време тази част ми носи повече удоволствие. Албумът се получи добра комбинация между фитнес културата и вдигането на тежести и нуждата на хората, които посещават залите от агресивна музика, за да запазят мотивацията си при тренировки. Надявам се, че някой ще слуша тези фитнес ориентирани композиции, докато се опитва да подобри личните си рекорди.

От другата страна – А ти каква музика сушаш във фитнеса?

Tim Lambesis – Слушам този стил и като казвам този стил имам предвид тежката и интензивна страна на метъла, като траша, с който израснах, харесвам траш кросоувъра, все още ми допада метълкора. Има толкова много изпълнители в метълкора, които не са толкова добри, но все още обичам този стил и намирам време да потърся кои са качествените банди. Не си пускам просто някой плейлист, който да ми загуби времето. Иначе положението е траш, метълкор и дет метъл като харесвам едва две от всеки десет банди, което означава да избирам внимателно.

От другата страна – Ще сменя темата на въпросите. В живота ти като гледам има две големи кризи – пожара и затвора. Какво извлече от тях като поука?

Tim Lambesis – Много пъти през последните десет години съм бил сигурен, че повече няма да имам шанса да се занимавам с музика. Днес съм страшно благодарен, че продължавам да го правя. Освновното, което отнесох със себе си, е че трябваше да настроя ума си, за да помисля какъв би бил животът без да издавам публично музика и да свиря пред публика. Дори и тогава избрах да създавам. Истински обичам да правя това и ще го правя без значение дали ще ми се плаща или не. Всеки път, когато се кача на сцена или имам шанса да издам нова музика с помощта на лейбъл или по друг начин, съм страшно благодарен.

От другата страна – Промени ли се погледът ти върху живота?

Tim Lambesis – Определено. Мнозина се опитват да гледат на живота все едно има единствено добри и лоши. Аз обаче вярвам, че съществуват много добри хора, които са взели някои лоши решения. Също така вярвам, че има хора, с които много трудно можеш да се разбереш, но те не са направили нищо достатъчно лошо, за да бъдат арестувани или да създават много проблеми. За мен хората са сложни същества. Вярвам, че човек може да израства и да се променя. Човешкият мозък има нервопластичност дори и до дълбока възраст. При мен емпатията липсваше, когато бях арестуван. Тогава бях фокусиран върху собствената си болка и игнорирах болката, която причинявах на хората. И тази липса на съчувствие точно в онзи момент, вече не е с мен. Израснах много като човек и мисля, че дори най-близките ми, които са около мен постоянно, са доста шокирани колко състрадателен съм и загрижен за тези, които се нуждаят от помощ.

От другата страна – За тези неща обаче трябва да се говори.

Tim Lambesis – Разбира се. Едно от нещата, които са трудни за мен е, че ми се иска да се чувствам така, сякаш съм успял да прегърна миналото си и да мога да кажа на хората, че съм се примирил с него. В същото време не искам да го отбягвам по никакъв начин, защото много добре осъзнавам, че то се сблъсква с мен всеки ден по различни малки начини. И най-доброто за мен е да продължа да показвам, че съм научил много от тези процеси.

От другата страна – А от друга страна – големите трагедии вдъхновяват ли велико изкуство?

Tim Lambesis – Да, определено е така. Едно от нещата, които стават все по-трудно за една група, когато остарява е, че не полага същите усилия, както в самото начало. Ако трябва да обобщавам за метъл бандите, можем да вземем ранните години на траша. Там можем да чуем безразсъдството и гнева, с които музикантите са създавали музика. И най-вероятно не са били толкова зрели, за да се досетят откъде идват тези емоции. Но те са бушували в тях и то в големи количества. Виждаме как траш банди от 80-те, издават най-добрите си албуми в началото на 90-те. И когато станат изключително ценени, много от тях издават най-лошите албуми в кариерата си. Трудният живот по своята същност се транформира в онова, което представляват великите метъл албуми.

От другата страна – Как се предпазвате в AS I LAY DYING да не изпаднете в положението на тези групи?

Tim Lambesis – За да съм искрен теб, бих искал да живея много спокоен и лесен живот и да издавам посредствени албуми. Защото това ще е по-добре за здравето ми. За съжаление обаче пътят в живота, който съм си избрал, ми причинява много усилия и трудности. Не мисля, че имам идея какво означава да живея без напрежението и безпокойството от грешките ми в миналото. За това и нямам друг избор освен да пиша от позицията на страстта и от състоянието на оцелелия.

От другата страна – Това оказва ли влияние върху музиката ти?

Tim Lambesis – Трудно е да отговоря, защото всичко това става на много подсъзнателно ниво. Смятам, че моето подсъзнание е способно да комбинира много източници на вдъхновение и неща, които чувствам мното силно. И когато седна да пиша текстове или вземам китарата, за да измисля рифове, чувствам, че в мен има толкова много, но не мога да го облека в определени думи, докато не положа наистина големи усилия, за да преведа тези чувства на музикален език. Много често по-скоро ги изразявам с китарни рифове. В нещо, което звучи по начина, по който се чувствам. И по-късно се опитвам да съм още по-конкретен с текстовете, които музиката провокира.

От другата страна – Съвсем скоро с AS I LAY DYING идвате в София. Какво ще представите на концерта?

Tim Lambesis – Т.к. приключихме с миксирането на новия ни албум, няма да представим материал от него. Все още се надявам да успеем, но времето е твърде малко. За това сме предвидили да изпълним най-доброто от дискографията ни. По две или три песни от всеки албум. И се надявам, че феновете наистина ще се зарадват на разнообразието в музиката на AS I LAY DYING.

От другата страна – Представял ли си си някога, че AS I LAY DYING ще постигнат определено дълголетие?

Tim Lambesis – Не, мислил съм си, че всъщност бандата ще ми е хоби, което ще правя, защото го обичам. И евентуално, за да си плащам сметките, ще трябва да балансирам между него и работата, която щях да работя. Както и че ще създавам тази музика, когато имам свободно време. Още повече, че и тогава все още метълкор сцената не беше обособена и не съществуваше. Не казвам, че ние сме измислили метлъкора, но сме отговорни за развитието на стила, за да се превърне в това, което е днес. А това, което е днес, преди не съществуваше. И тогава най-големите метълкор банди, едва изкарваха пари за хотелска стая и бензин, за да се придвижат от едното до другото шоу. Така че идеята да живея от музиката тогава въобще не съществуваше като опция.

От другата страна – Коя е крайната цел на творческата ти работа?

Tim Lambesis – Смятам, че всяко късче изкуство, което създавам, в това число и като музика, е кадър на съответния момент във времето и показва през какво съм преминал тогава. Много от нас пазят снимки в телефона си от някой от любимите си моменти в живота. Качваме тези снимки в профилите си в социалните медии, връщаме се после, за да ги разгледаме, за да си припомним как сме се чувствали тогава. Музиката не се различава по нищо от тях. Тя показва моментното ми състояние в определен период от живота ми. Всичко онова, което усещам и е трудно да се опише с думи. И е есенцията от усилията, които съм положил при опитите ми да пресъздам всички тези чувства.

От другата страна – Кои са качествата в музиката, на които винаги обръщаш внимание?

Tim Lambesis – За музиката, колкото и да е странно, се опитвам да не мисля съзнателно. Опитвам се да я възприемам на подсъзнателно ниво. Много е трудно да определя точно какво привлича вниманието ми. То просто се случва. Понякога чуваш нещо от друга банда. И започваш да изследваш какво точно те провокира да му обърнеш внимание. Това става и когато взема китарата, и започна да свиря рифове. Нещо просто се случва. Повече от рифовете, които изсвирвам, не ме вдъхновяват и не привличат вниманието ми. И тогава, в някакъв момент, изпод пръстите ми излиза мелодия, за която съм напълно убеден, че мога да развия в музика, която да задържи вниманието ми. За това и постоянно се опитвам да не се влияя от външни фактори, а да концентрирам вниманието си върху моята собствена музика. Надявайки се, че когато създам парче изкуство, то ще провокира и вниманието на слушателите.

От другата страна – Изнервя ли те понякога фактът, че живеем в пост-автентична епоха, в която всичко е отминало, преди дори да се случи?

Tim Lambesis – Смятам, че понякога един артист създава най-доброто в своята кариера в погрешното време или с погрешната визия. Както и с недостатъчна подкрепа при представянето. Така едно невероятно изкуство, може просто да изчезне без да бъде забелязано. Смятам, че съм голям късметлия, че успях да основа AS I LAY DYING във времена, в които шумът по света не беше чак толкова много. Така самото име провокира хората да му обърнат внимание и да открият музиката на групата. Мисля, че младите банди, които започват днес, се сблъскват с трудности, защото понякога дори музиката да е страхотна, това не е достатъчно. Подобни времена са трудни за преживяване.

От другата страна – Каква е ролята на социалните медии в това положение?

Tim Lambesis – За мен тази тема е много сложна и ми създава неудобства. Аз самият не съм толкова активен в периодичното публикуване и поддържането на профили в социалните медии. Знам, че това е цял отделен свят. Аз гледам на положението по следния начин. Съществува свят от музика, който съм си създал. В него аз композирам и свиря моите неща. По-голямата част от тях са създадени лично в моя дом. Това е истинският свят, в който аз живея. След което идва тази различна планета, която посещавам от време на време – светът на социалните медии. Тогава вземам онова, което съм създал в моето домашно студио и го пренасям в този различен свят, където да го представя, като се надявам, че ще открия хора от тази различна планета, които ще проявят интерес към това, което съм направил.

От другата страна – Сравняваш ли AS I LAY DYING и AUSTRIAN DEATH MACHINE дори и подсъзнателно?

Tim Lambesis – Опитвам се на първо място да съм балансиран в личния ми живот. Една част от него да е забавна, а другата – сериозна. Мразя да съм само и единствено в едно емоционално състояние. Обичам да намирам време понякога да изследвам нови територии.

От другата страна – Малко по-рано спомена Johnny Cash и песента „Hurt“. Трябва ли изкуството да боли? Ако да – защо?

Tim Lambesis – Не, не е задължително, но инцидетно открих, че любимото ми изкуство е родено от нечия болка. От моя опит съм установил, че по някакъв начин звукът на скръбта ме прави щастлив. Но не съм сигурен защо е така. Знам, обаче, че понякога тези продължителни тъжни моменти в музиката ми помагат да знам, че не съм единственият, който се чувства по този начин. За мен това е принадлежността към дадена общност, която идва от музиката и е част от уравнението. Но също така смятам, че дори и в себе си, когато сме сами и слушаме музика, трябва да си позволим да осъзнаем чувствата в нея, което не е толкова често срещано в живота, а е наистина важно.

От другата страна – Смяташ ли, че твърде много метъл банди в днешно време разчитат на псевдоинтелектуални бръщолевения, за да изглеждат интелигентни?

Tim Lambesis – Да. Когато чета текстовете на тези групи, изглежда, че в тях има силна философска концепция. И когато срещна съответните автори и се опитам да завържа разговор, осъзнавам, че те просто са седнали с речника, преписвайки думи, които по някакъв начин са припознали като дълбоко свързани с тях. А всъщност да живееш живота си всеки ден, осъзнато и внимателно, е нещо съвсем различно. Имало е сфери от живота ми, в които съм бил много внимателен или объркан като човек, а в други – съм оставял действителността ми просто да се разпадне. Така че не съдя никого по никакъв начин. Просто казвам, че всички имаме достъп до подобни речници и имаме способностите да свързваме загадъчни фрази, които изглежда, че носят важно значение. Но когато поискаш техния създадел да ги разтълкува, а той не може да обясни собствените си текстове, положението става твърде неловко.

От другата страна – Кой е твоят най-„Spinal Tap“ момент?

Tim Lambesis – Има един момент във филма, с който мога да се олицетворя. Когато групата се опитва да открие сцената, а бекстейджът е доста сложен. И бандата обикаля наоколо десет минути, опитвайки се да стигне до сцената. Имаше един такъв момент на един наш концерт. Дори си мисля, че беше в Кливлънд. Всъщност не мога да си спомня, точно къде беше нашето шоу. Но ни се наложи да потърсим охраната, за да ни изведе до сцената, защото не успявахме да я намерим. Бекстейджът беше доста увъртян с коридори и постоянно се губехме. Спомням си, че се почувствах като персонаж от филма.