„Скиталеца“ на BELGARATH

Думичката „ъндърграунд“ доста промени значението си в последните години. Обикновено под този знаменател се поставяха групи, които освен, че бяха известни единствено на съседите и приятелите от репетиционната, обикновено не предлагаха и кой знае какво като музика и звучене. В последно време обаче, сред ъндърграунд групите започнаха да се появяват истински музикални съкровища, предлагащи невероятно композирана музика, истински професионализъм и смислени, дълбоки произведения. С единствен недостатък – малката им известност. Но, който иска да излезе от рамките на комерса и излъсканата до блясък „звездна“ музика е добре дошъл, да се порови из недрата на този подземен музикален свят.
Държа в ръцете си едно подобно, малко, музикално бижу. Новият албум на българската black метъл група Belgarath, „Wаnderer“. Като се има предвид факта, че албумът е „самиздат“, оформлението на диска е перфектно. Всички композиции са авторски, а обложката е дело на Весела Ненкова и Peter Wolf. Съдържа осем парчета, които грабват от първата нота и такт, и се слушат буквално на един дъх. Да, може би единтвеният недостaтък на албума е неговата продължителност, която е около 30 минути.
Абсолютно се въздържам от сравнения и поставяне на „етикети“ относно стила на музиката или приликата с други изпълнители от black цената. (доста групи са били набедени по този начин и до сега си ноят класификациите и сравненията на критиците). Единтвеното, което ще кажа е, страхотен old school black метъл в духа на 90-те. Плътен звук, агресивни барабани, мощни вокални партии и ненатрапчива мелодичност. Всичко това създава едно невероятно усещане и атмосфера, и те кара да си пуснеш албума отново и отново. Ей така, за да чуеш нещо недоловено или просто за да почувстваш пак атмоферата.
Тематиката на тектовете, вероятно противно на очакванията, не е директно сатанистка, по-скоро описва търсенията на една неспокойна душа и пътя й през собствения й мрак. На места с много красиви алегории и алюзии.
Моите лични фаворити от албума са „Black Altar“ и „Last Embrace“. Може би заради малко по-различното им звучене и ритмика. Но като цяло, всичките 8 композиции са малки бижута, в които личи, че е вложена идея, концепция и дух.
Моята оценка за албума е 10/10. Поради няколко причини (да се обоснова, за да не бъда обвинена в пристрастие и субективизъм). За първи път у нас се прави такъв стил музика. Албумът е едно цялостно, задълбочено и завършено произведение, което не носи просто гръмки афиши (много характерни за блека, особено в дебютни албуми), в него има послание, внушение, въздейтвие… И, да не забравяме най-важното, е само дебют.
Капризен слушател съм и рядко музика ме грабва от първо слушане, но „Wanderer“ ще е един от онези, „мои си“ албуми, които нося винаги със себе си. Горещо препоръчвам на феновете на истиския black метъл в духа на „старата“ традиция, както и на всички онези, които подкрепят родните black метъл банди и българската екстремна сцена.

10/10