MetaForm на DIMHOLT е сериозен албум

Тези момчета го усещат блек метъла. Metaform е третият им албум, който на мен като слушател ми направи много приятно впечатление в няколко отношения. Звукът и миксът са супер – китарите се допълват чудесно, а злокобният бас и особено плътността на барабаните завихрят един чудесен аудио коктейл издържан в най-добрите традиции на черния канон.

Друго нещо, което разпали апетита ми още при първите слушания е, че долових Груув. Не е често срещано като че ли блек метъл бандите да обръщат сериозно внимание на тази черта на музиката, но Dimholt определено са забъркали една много хомогенна смес в казана. Това че в композициите има груув не означава, че те не звучат олдскуул – уха, на лице са сериозни мелачки. Нито това, че има мелодични части и китарни хармонии означава, че си говорим за несериозност към материята и залитане към нещо, което не би подхождало на тъмната страна. Откъм аранжименти Dimholt някак си успяват да са хем разнообразни, хем всичко да е премерено и на място, а песните да звучат цялостно. Леките хорове тук-таме из песните са детайл, който стои много добре. Откъм темпа има редуване между типичните бързи такива с не толкова трескави пасажи. Последните сякаш ми навяват асоциации с албума Rom 5:12 на Marduk. Други отправни точки са, че звученето напомня донякъде на Dissection, а защо не и малко Immortal и Satyricon. Оставам с впечатлението, че двамата китаристи допринасят съществено за звученето и стила на бандата.

Има няколко песни, които бих искал да спомена изрично. Втората от албума като най ми легна на сърце – Radiance Of Dying Light e олдскуул откос с градиращ интензитет и много злостни рифове. Предпоследната, Tomb Of Molten Stars също ме омайва, но космическата епичност на последната, Tapestry Of Shapeless Eternity, достига колосални висоти в мрачния небосвод.

Казват, че на живо Dimholt забивали много яко. Реших да проверя за себе си истинността на това твърдение като си пуснах професионален запис на тяхно участие от миналата година – ами така е и така се прави.

Дали имам забележки и някаква критика, която да хвърля на масата между черепите и мухлясалото грозде? Може би са дребни неща, но текстовете в книжното тяло на иначе чудесния диджипак се четат трудно с тези червени букви на черен фон. Може и нещо печата да не е така перфектен, както би си го представил един въображаем перфекционист. Също така, абстрактните теми и словосъчетания в текстовете не са точно моето нещо. Но това са дребни грижи и нека те лежат на моите си плещи. По-същественото е, че Metaform на Dimholt е един албум на световно ниво.

Автор: Snake Fang